№ 21
гр. Елхово, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря И. Н. Г.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20242310200670 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е по депозирана жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – ***, представлявано от Г. Д. Д. в качеството му на Управител,
действащ чрез пълномощника – адв.Й. А. от АК-Варна, против Наказателно
постановление № *** от 15.08.2024г., издадено от инж.Д. В. Г. – Директор на *** /***/-
гр.Стара Загора, с което на основание чл.136, ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ на Дружеството му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 7 000 лева за извършено административно нарушение по
чл.136, ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от ЗУО, за това, че на 20.02.2023г. е установено, че на ГКПП-
Лесово „***“ЕООД извършва дейности по транспортиране на отпадъци без да притежава
регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци.
С жалбата си Дружеството-жалбоподател атакува НП като неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че при съставянето на АУАН, както и при издаването въз
основа на него на обжалваното НП, са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е разбрал за
какво нарушение е привлечен към административно-наказателна отговорност и в какво
точно качество, както и какво наказание му е наложено. Освен това се визират доводи, че в
АУАН и в НП описанието на нарушението е бланкетно, като в тази насока се отбелязва, че е
посочено, че изпълнителното деяние се изразява в „дейности по транспортиране на отпадък
с код 020399, съгласно документ за транспорт…“. Същевременно актосъставителят и АНО
не са посочили какъв е този отпадък и защо са приели, че е отпадък, който попада в обхвата
на код 020399, а не е страничен продукт, който не представлява отпадък. На следващо място
се сочи, че АНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, която е
санкционна и съдържа в себе си четири отделни нарушения, които следва да се
санкционират отделно, като това, както и посочената привръзка с чл.35, ал.3 от ЗУО внася
още по-голяма неяснота за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
тъй като в нея е посочено, че „за извършване на дейностите по ал.2, т.2 - 5 се изисква
регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т.9 -
1
по реда на глава пета, раздел IV. “. В жалбата е изложено също, че в издадения санкционен
акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност
на жалбоподателя да организира защитата си срещу него, тъй като в него липсва дата и
място на извършване на нарушението, поради това, че посочената дата - 20.12.2023г. не е
датата на извършване на нарушението и нарушението не е извършено на ГКПП-Лесово. В
тази насока се изтъква, че с НП на дружеството-жалбоподател е вменено, че извършва
дейност по транспортиране на отпадъци като според §1, т.43 от ДР на ЗУО
„Транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по
товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна
дейност. В случая, дружеството „***“ ЕООД е натоварило и започнало транспортирането на
19.12.2023г. от гр. Ямбол, поради което именно 19.12.2023г. е датата на нарушението, а
мястото е гр. Ямбол. Композицията с товара е задържана на ГКПП- Лесово на 19.12.2023г., а
всъщност проверяващите от *** са отишли на митническия пункт на 20.12.2023г. и тогава е
била извършена проверката. В жалбата си жалбоподателят изтъква доводи, че дори и да се
приеме, че е налице извършено нарушение, то са налице основания случаят да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в тази насока са развити подробни
съображения. Сочи се, че в обжалваното НП, АНО бланкетно е описал, че деянието не е
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, но липсват мотиви относно прилагането или не на
чл.28 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение и е основание за
отмяна на НП. Предвид на тези си съображения, с жалбата е направено искане за
постановяване на решение, с което обжалваното НП бъде отменено изцяло като неправилно
и незаконосъобразно. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява
законен и процесуален представител. С писмени молби пълномощникът – адв.Й. А. от АК-
Варна, от името на представлявания заявява поддържане на жалбата на същите основания и
със същото искане. Приложено ангажира писмени доказателства в подкрепа на направеното
с жалбата оспорване и претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно
представен списък на същите.
За административно-наказващият орган – Директора на *** /***/-гр.Стара
Загора, редовно призован, в проведените три съдебни заседания се явяват процесуалните му
представители – юрисконсулт С. П.-С. и юрисконсулт П. М., които оспорват жалбата като
неоснователна и правят искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на
атакуваното НП като законосъобразно издадено. Направено е възражение за прекомерност
на претендираното от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не
взима становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на доказателстваната съвкупност по делото - приетите писмени
доказателства, както и гласните такива – свидетелските показания на Г. И. Р. – на длъжност
„Директор на Дирекция ***“ в ***-гр.Стара Загора и на колежката му – Т. Г. И. – на
длъжност „***“ в ***-гр.Стара Загора, и двамата явяващи се свидетели по съставяне на акта
и по констатиране на нарушението, се установява, че в ***-Стара Загора се е получило
приложеното към АНП уведомление от МП-Лесово с вх.№РД-05-7479/19.12.2023г. за
задържано МПС, превозващо отпадъци от Р. България към Р. Турция. Около 11.00 часа на
20.02.2023г. двамата свидетели се отзовали на място и в присъствието на служител на ТД
Митница-Бургас при Агенция Митници, пристъпили към извършване на извънредна
проверка във връзка с извънреден контрол по Регламент 1013/2006г. на трансграничен превоз
на отпадъци на задържаното на ГКПП-Лесово МПС – *** с рег.№*** и полуремарке с рег.№
2
***. В хода на проверката е било констатирано, че посоченият *** е собственост на
„***“ЕООД-гр.Бургас, а полуремаркето е собственост на „***“ЕООД-гр.Бургас. В
документите по превоза свидетелите Р. и И. констатирали, че като лице, уреждащо превоза е
посочено „***“ЕООД-***, а в клетка 5б) като втори превозвач е посочено „***“ЕООД.
С цел установяване дали превозваното вещество е отпадък, както и дали при
превоза е спазен Регламент 1013/2006, е било дадено до лицето, уреждащо превоза
предписание, в случай, че превозваното вещество е отпадък, да се предостави в ***-Стара
Загора коригиран Анекс VII от Регламент 1013/2006 като в клетка 6 да посочи съоръжението
– генератор на превозваните отпадъци и информация за първоначалния производител на
превозваните отпадъци, тъй като в съпътстващия превоза Анекс VII, като генератор на
отпадъка е посочено съоръжението за оползотворяването му в Р.Турция.
В отговор на предписанието „***“ЕООД-*** е представило с вх.№КОС-04-
7479(1)/19.12.2023г. коригиран Анекс VII, от който е видно, че превозът касае отпадъци с код
020399 – отпадъци, неупоменати другаде, като в клетка 6 е посочена фирма „***“ЕООД-***.
Съгласно представения Анекс VII количеството на превозвания отпадък е 23 350 тона, а като
получател и съоръжение за оползотворяване е посочено - фирма ***, Р. Турция за дейност с
код R9, описание на отпадъците /клетка 9/ - “vegetable oil sediment“, насипно състояние.
В хода на извършената проверка на място – на ГКПП-Лесово, в показанията си
свидетелите Р. и И. сочат, че е била премахната от присъстващия митнически служител
пломбата на цистерната на процесното МПС, с цел извършване на визуален контрол, като е
била източена малка част от съдържанието на цистерната в прозрачен съд. Според
служителите на ***-Стара Загора източеното вещество представлявало мазна, тъмна, гъста
течност, с кафяво-черен цвят. След приключване на проверката митническият служител е
поставил нова пломба на проверената цистерна.
Към момента на проверката не е бил представен на проверяващите служители на
***-Стара Загора – свидетелите Р. и И. договор за оползотворяване по чл.18 от Регламент
1013/2006 между лицето, уреждащо превоза - „***“ЕООД-*** и получателя - ***, Турция за
дейност с код R9 за отпадъци с код 020399.
От извършената от двамата свидетели Р. и И. проверка в Регистъра на издадените
документи за дейности с отпадъци към Национална информационна система „Отпадъци“
/НИСО/ е установено, че дружеството-жалбоподател като превозвач на отпадъците, не
притежава регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци по чл.35,
ал.3 вр.с ал.2, т.2 от ЗУО.
Поради гореизложените констатации, надлежно обективирани в съставен нарочен
Констативен протокол №011896 от 20.12.2023г., приложен към АНП, съставен от св.И. в два
екземпляра /един за *** и един за проверяваната фирма/ на място на МП-Лесово и подписан
от присъствалите на проверката – св.Р. и поименно посочения митнически служител,
процесният тов.автомобил не е бил допуснат на територията на Р. Турция.
Впоследствие, на същата дата – 20.12.2023г. е издадено на основание чл.78, ал.10
вр.с чл.35, ал.3 и 5 от ЗУО приложеното към АНП Решение за регистриране и издаване на
регистрационен документ №02-РД-00000624-00 от 20.12.2023г., издадено от Директора на
***-гр.Бургас, на дружеството – жалбоподател за извършване на дейност по транспортиране
/събиране и транспортиране/ в съответствие с §1, т.41 и 43 от ДР на ЗУО на територията на
цялата страна на отпадъците, посочени в табличен вид в решението и с превозните средства,
между които са и процесните *** и полуремарке.
Въз основа на така издаденото на същата дата Решение за регистриране и издаване
на регистрационен документ на Директора на ***-гр.Бургас, с уведомление с изх.№РД-05-
7479(1)/21.12.2023г. на ***-Стара Загора до ТД „***“-МП-Лесово, е било разрешено
задържаното процесно МПС на МП-Лесово да бъде допуснато на територията на Р. Турция.
3
С покана до Г. Д. - Управител на дружеството-жалбоподател с изх.№КОС-06-
011896(2)/18.01.2024г. на ***-Стара Загора, получена на 07.02.2024г. лично от адресата,
същият е бил поканен да се яви на 16.02.2024г. от 13.30 ч. до 15.30 часа в ***-Стара Загора,
на посочен адрес, или да осигури присъствието на упълномощен представител за съставяне
и подписване на АУАН за това, че при извършена на 20.12.2023г. проверка от експерт на
***-Стара Загора на „***“ЕООД, е установено, че дружеството не притежава документ по
чл.35 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци. Със същата покана адресата е
уведомен, че при неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие
по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
На посочената в поканата дата – 16.02.2024г., инж.Р. Д. Т. – главен експерт в
направление УООП, отдел *** при ***-Стара Загора, в присъствието на явилия се законен
представител на „***“ЕООД - Управителя Г. Д. Д. и на свидетелите – инж.Г. И. Р. и Т. Г.
Иванов /свидетели по установяване на нарушението и по съставяне на акта/, съставил
против „***“ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № 25 от 16.02.2024
година, за това, че на 20.12.2023г. е установено, че на ГКПП-Лесово „***“ЕООД извършва
дейности по транспортиране на отпадъци, без да притежава регистрационен документ за
дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, с което виновно е нарушил чл.136,
ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от ЗУО.
АУАН е подписан от актосъставителя - инж.Р. Д. Т. и от свидетелите – инж.Г. И. Р. и
Т. Г. Иванов и е бил предявен и връчен на Дружеството-жалбоподател чрез Управителя му Г.
Д. Д., без възражения.
В седемдневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, дружеството-жалбоподател не е депозирало писмени възражения пред
административно-наказващият орган.
Още на датата на издаване на АУАН – 16.02.2024г. Управителят на дружеството-
жалбоподател Г. Д. Д., е отправил до АНО с вх.№РД-05-11896-(2)/16.02.2024г. предложение
за сключване на споразумение по чл.43, ал.5 от ЗАНН, с което е изразил съгласие за
заплащане на 70% от минимума, предвиден за посоченото в АУАН нарушение.
По повод на така отправеното предложение, между Директора на ***-Стара Загора –
Д. В. Г. и Управителя на „***“ЕООД - Г. Д. Д., е било сключено Споразумение за
приключване на административно-наказателното производство №8-25-24 от 22.02.2024г.
Но поради това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило поетото със
сключеното Споразумение задължение по смисъла на чл.58г, ал.10 от ЗАНН, да заплати по
сметка на ***-Стара Загора сумата от 4 900 лева, представляваща 70 на сто от минималният
размер на имуществената санкция, предвидена за извършеното нарушение по АУАН № 25 от
16.02.2024 година в законоустановения 14-дневен срок от сключването на споразумението,
на основание чл.58г, ал.13 от ЗАНН, АНО е пристъпил към издаване на НП.
Въз основа на съставения АУАН № 25 от 16.02.2024 година и приложените към него
писмени материали, съдържими се в АНП – уведомление от МП-Лесово с вх.№РД-05-
7479/19.12.2023г. за задържано МПС, Констативен протокол №011896 от 20.12.2023г.,
документ за транспорт по приложение VII съгласно чл.18 от Регламент №1013/2006г. за
трансграничен превоз на отпадъци, предложение с вх.№РД-05-11896-(2)/16.02.2024г. за
сключване на споразумение по чл.43, ал.5 от ЗАНН, Споразумение за приключване на
административно-наказателното производство №8-25-24 от 22.02.2024г., е било издадено на
15.08.2024г. атакуваното Наказателно постановление № ***/15.08.2024г. от инж.Д. В. Г. –
Директор на ***-Стара Загора, като след излагане в хронологичен ред на събитията и
обстоятелствата, както и действията на проверяващите служители, обективирани в
Констативен протокол №011896 от 20.12.2023г., въз основа на които е констатирано
адм.нарушение, същото е описано и квалифицирано по същия начин както в АУАН, и на
жалбоподателя – „***“ЕООД, представлявано от Г. Д. Д. на основание чл.136, ал.2, т.3 във
4
вр.с чл.35, ал.3 от ЗУО му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 7000 лева, за извършено административно нарушение по чл.136, ал.2, т.3 във вр.с
чл.35, ал.3 от ЗУО, за това, че на 20.12.2023г. е установено, че на ГКПП-Лесово „***“ЕООД
извършва дейности по транспортиране на отпадъци без да притежава регистрационен
документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци.
Наказателното постановление е връчено на Г. Д. Д. като Управител на Дружеството-
жалбоподател на 14.10.2024г., а жалбата на „***“ЕООД, подписана с КЕП от пълномощника
- адв.Й. А. от АК-Варна, е входирана на 24.10.2024г. чрез ССЕВ пред АНО с вх.№ПО-02-
11896/24.10.2024г.
От представената по делото Заповед №РД-08-98/10.06.2021 година на Директора на
***-Стара Загора, приета като доказателство по делото, се установява материално-правната
компетентност на издалия процесния АУАН, а именно: - на инж.Р. Д. Т. /заличена като
свидетел/ – главен експерт в направление УООП, отдел *** при ***-Стара Загора, да
извършва проверки по документи и/или на място по ЗУО, както и да съставя актове за
установяване на административни нарушения по глава 6, раздел втори, разписани от чл.133
до чл.159 от ЗУО.
От страна на АНО в хода на съдебното дирене са представени и следните относими
към процесния превоз на отпадъци с процесното МПС писмени документи – Договор от
20.12.2023г. по чл.18, ал.2 от Регламент /ЕО/ №1013/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 14.06.2006г. относно превози на отпадъци; декларация от 21.12.2023г. относно
естеството на стоката, която се изнася за Р. Турция от Управителя на фирмата, уреждаща
превоза - „***“ЕООД-***; извлечение от НИСО, от което е видна датата и часа – 20.12.2023г.
в 16.38 часа на издаване на Решение за регистриране и издаване на регистрационен
документ №02-РД-00000624-00 от 20.12.2023г., издадено от Директора на ***-гр.Бургас и
информация от МОСВ за дружеството-жалбоподател, от която се установява, че преди
инкриминираната дата са осъществени три предходни вноса на отпадъци, като дружеството
към датите на осъществените превози не е притежавало документ издаден по реда на чл.35
от ЗУО, като за същите няма данни да са били предмет на ангажиране на административно-
наказателна отговорност на дружеството-жалбоподател.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели – Г. И. Р. и Т. Г. И. – и двамата свидетели по установяване
на нарушението и по съставяне на АУАН, дадени в хода на съдебното дирене, както и въз
основа на приложените към АНП писмени доказателства, посочени и обсъдени по-горе. В
случая както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по
делото факти и се кредитират за достоверни. Съдът като съпостави едни с други показанията
на ангажираните от наказващия орган свидетели, с констатациите в АУАН, възпроизведени и
в НП, ги прие за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът не
констатира противоречие между показанията на посочените двама свидетели, а напротив –
по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно
изложената фактология, предшестваща и последваща констатирането на процесното
нарушение и процедурата по съставянето на акта. Същите, възпроизвеждат
непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението,
както и относно изпълнената административна процедура, включително и съставянето,
предявяването и връчването на съставения АУАН.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от
надлежно легитимиран правен субект – „***“ЕООД, имащ правен интерес от обжалване и в
законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок /видно от разписката за получено
НП – 14.10.2024 година и от датата на депозиране на жалбата на Дружеството –
5
жалбоподател чрез процесуалният му представител – адв.А. чрез ССЕВ пред АНО – на
24.10.2024г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Разгледана по същество жалбата се преценя за основателна, поради следните
съображения:
На първо място, следва да се посочи, че АУАН и НП са съставени от длъжностни лица
със съответната компетентност и в сроковете, установени в ЗАНН. АУАН е предявен, а НП е
връчено по надлежния ред. Но при извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки възраженията и доводите на страните, съдът констатира, че в производството
по ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което,
доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на соченото като нарушител
дружество, опорочава законосъобразността на обжалвания акт и обосновава отмяната му.
Свеждат се до следното:
За основателни се преценят от настоящия съдебен състав доводите на
жалбоподателя във връзка с пороците на АУАН и на НП, касаещи датата на извършване на
адмдеяние, описанието на нарушението, както и правната му квалификация.
Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените
изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни
постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и
могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта,
така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП
следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е.
описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща
състав на административно нарушение. Налице е в случая драстична непълнота при
описанието на нарушението, допусната както в АУАН, така и в НП, представляващо
самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и
чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават административните
органи при съставяне на АУАН и изготвяне на НП да опишат нарушението като посочат
всички елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било извършено. В
случая актосъставителят и АНО са се задоволили бланкетно да посочат, при описание на
нарушението и то по идентичен начин следното: “на 20.12.2023г. е установено, че на ГКПП-
Лесово „***“ЕООД извършва дейности по транспортиране на отпадъци без да притежава
регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, с което
виновно е нарушил чл.136, ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от ЗУО“. Сочената като нарушена
разпоредба на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, всъщност се явява санкционна такава и същата
предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 7 000 до 20 000 лв. на ЕТ или ЮЛ,
което събира, транспортира и/или третира отпадъци... без разрешение или регистрационен
документ, когато такива се изискват. А съгласно посочената разпоредба на чл.35, ал.3 от
ЗУО за извършване на дейностите по ал.2, т.2 – 5, се изисква регистрация и издаване на
документ по реда на глава пета, раздел II, като в относимата в случая т.2 на ал.2 към която
препраща ал.3 на чл.35 от ЗУО, се сочат изрично дейностите по събиране и транспортиране
на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби. Или с оглед на това
на първо място - от изложеното в АУАН и в НП описание на нарушението, макар и
допълнено с изложени обстоятелства от фактологическа страна, които са били констатирани
по време на извършената на 20.12.2023г. извънредна проверка от експерти на ***-Стара
Загора, не става ясно какво точно нарушение е извършило дружеството-жалбоподател.
Посочено е в обстоятелствената част на АУАН и на НП, че изпълнителното деяние,
посредством което е осъществено вмененото нарушение се изразява в „дейности по
транспортиране на отпадък с код 020399, съгл. документ за транспорт..“. От обективна
страна това изпълнително деяние е формално и се счита за извършено чрез действие.
6
Релевантните за случая обстоятелства са осъществено ли е изпълнителното деяние
"транспортиране" и кога и има ли съответното разрешително дружеството жалбоподател.
Разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗУО съдържа легална дефиниция на понятието
"транспортиране", като определя, че това е превозът на отпадъци, включително
съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от
оператора като самостоятелна дейност. С оглед на така дадената дефиниция на дейностите
по „транспортиране“, съдът намира, че вмененото на жалбоподателя изпълнително деяние
като „дейности по транспортиране“ е неясно и непрецизирано, тъй като с оглед на това, че в
него са включени различни и отделни дейности, то за санкционираното лице и за съда остава
неизяснен въпроса за коя конкретна или за всички от дефинираните с § 1, т. 43 от ДР на ЗУО
е ангажирана административно-наказателната отговорност на „***“ЕООД. Или иначе казано
не става ясно коя е дейността, която дружеството е извършвало с процесните отпадъци и та
на мястото на нарушението – ГКПП-Лесово, за да се приеме, че същото е транспортирало
тези отпадъци. Вярно е, че в края на описанието на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението наказващият орган е посочил, че е предоставен документ за трансграничен
превоз на отпадъци, но не е посочил, че на сочената като дата на извършване на
нарушението и на посоченото място, е била извършена именно тази дейност по
транспортиране на отпадъци. Или налице е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП, т.к. не е посочена конкретната
дейност осъществена от санкционираното дружество, с която то е реализирало
изпълнителното деяние на нарушението - „транспортиране“. По този начин е ограничено
правото на защита на наказаното юридическо лице, което има право да е информирано въз
основа на какви обстоятелства се ангажира административнонаказателната му отговорност.
В същото време не е спорно между страните, а се установява и от представените
доказателства, че жалбоподателят в района на ГКПП-Лесово е извършвал трансграничен
превоз на посочените в НП отпадъци. В раздел IV на Глава втора от ЗУО /чл.95 и сл./ са
регламентирани правилата и изискванията за осъществяване на трансграничен превоз на
отпадъци. Съгласно чл.95, ал.1 от ЗУО превозът на отпадъци в рамките на Европейския съюз
(ЕС) със или без транзит през трети страни, вносът в ЕС от трети страни, износът от ЕС към
трети страни какъвто е процесният случай, както и транзитът през ЕС от и към трети страни
на отпадъци, се извършва при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Разпоредбата на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО регламентира изискване към превозвача, посочен в
нотификацията, в случай, че е регистриран в Република България, какъвто е процесният
случай, да притежава разрешение или регистрационен документ за транспортиране на
отпадъци. Следователно именно това е законовата норма, установяваща задължение за
превозвача, извършващ трансграничен превоз на отпадъци, да притежава посочения в чл.35,
ал.3 от ЗУО документ за регистрация. Или с описаното в обстоятелствената част на
процесното НП деяние е нарушено изискването на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, която разпоредба
обаче не се сочи като нарушена в отправеното на дружеството правно обвинение. В този
смисъл в наказателното постановление е налице несъответствие между словесното описание
на нарушението и неговата правна квалификация, което не позволява формиране на
еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се
изразява деянието на санкционираното лице, възприето от административно наказващия
орган като съставомерно такова по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. Правно регламентираните
процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН и издаването
на НП, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната
фаза на процеса и неспазването им несъмнено накърнява правото на защита на лицето,
привлечено към административнонаказателна отговорност. Ето защо допуснатото
процесуално нарушение представлява съществено такова и е абсолютно основание за отмяна
на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Освен това от събраните в хода на административно наказателната преписка
7
доказателства, от показанията на свидетелите Р. и И. и преди всичко от приложеното към
АНП уведомление от МП-Лесово с вх.№РД-05-7479/19.12.2023г. за задържано МПС по
несъмнен начин се установи, че фактически дружеството е осъществявало трансграничен
превоз на отпадъци, който е бил извършен на датата - 19.12.2023г., когато митническите
органи на МП-Лесово са задържали процесното МПС, а датата – 20.12.2023г., която е
посочена в АУАН и в НП като дата на изпълнителното деяние на вмененото на
жалбоподателя адм.нарушение, всъщност се явява датата на извършената от свидетелите Р. и
И. като служители на ***-Стара Загора извънредна проверка на място – на МП-Лесово. Т.е.
на сочената в АУАН и НП дата на извършване на деянието – 20.12.2023г. дружеството-
жалбоподател не е извършвало дейности по транспортиране на отпадъци, тъй като
фактически процесното превозно средство е било задържано и то още от предния ден - от
19.12.2023г. Или с оглед на това е налице и друг порок при съставяне на АУАН и при
издаване на НП, касаещ съществен реквизит от съдържанието им по смисъла на чл. 42 т. 3 от
ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като вписаната в тях дата на извършване на деянието
не съответства на относимата действителна такава към вмененото на жалбоподателя
адм.нарушение, изпълнителното деяние на което се изразява в „дейности по транспортиране
на отпадъци…“. Посочването на датата на извършеното административно нарушение трябва
да бъде ясно, точно и небудещо съмнение. Както в акта, така и в постановлението е
посочено, че „на 20.12.2023г. е установено …“, като впоследствие е допълнено, че „на
20.12.2023г. експерт на ***-Стара Загора е извършил извънредна проверка на ГКПП-Лесово,
отразена в Констативен протокол №011896 на задържано на ГКПП-Лесово МПС…“, но не е
посочена датата, на която по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗУО е извършено
транспортирането на отпадъците в района на ГКПП-Лесово. Проверяващите не са сметнали
за необходимо да установят именно това съществено обстоятелство. След като се твърди, че
нарушението се изразява в дейности по транспортиране на отпадъци от страна на
дружеството-жалбоподател, то е следвало да се посочи като дата на това изпълнително
деяние кога е бил осъществен трансграничният превоз на отпадъците. В случая нарушението
вменено на жалбоподателя се изразява в действие, което не освобождава съответните органи
от задължението при съставяне на административния акт и при издаването на НП да
съблюдават и изпълнят императивното изискване на чл. 42, т.3 от ЗАНН и на чл. 5, ал.1, т.5
от ЗАНН. В противен случай се препятства не само възможността на нарушителя да разбере
в какво точно се изразява неговото нарушение, и в частност – кога е извършено, но и
възможността му да организира защитата си съобразно това. Според настоящият съдебен
състав необходимо е, както с цел гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за
обезпечаване възможността за съдебен контрол на фактическите и правни изводи на
контролния орган и спазването на съответните процесуални срокове, е да се съдържат
твърдения за датата на нарушението, като е недопустимо датата на извършване на
нарушението да се извежда по логически или тълкувателен път, а в случая, в АУАН и НП е
вписана единствено датата на извършване на проверката на място в обекта – 20.12.2023г., но
тази дата не може да се счита като дата на извършване на нарушението. Или в случая липсва
ясно и конкретно изложение на твърдението за датата на извършване на визираното
нарушение, поради което, допуснатото процесуално нарушение следва по изложените по–
горе съображения да се квалифицира като съществено и като самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Но съдът констатира и друг порок при съставяне на АУАН и при издаването на НП,
а именно – непрецизната правна квалификация на вмененото на дружеството-жалбоподател
адм.нарушение. Както бе посочено по-горе както актосъставителят, така и АНО е посочил
неясно без каквато и да е конкретизация като нарушена разпоредбата на чл.136, ал.2, т.3 от
ЗУО, която е санкционна и съдържа в себе си 4 отделни нарушения, които следва да се
санкционират отделно - „...събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или
8
регистрационен документ, когато такива се изискват.“. Посочената привръзка с чл.35, ал.3 от
ЗУО също не внася яснота, тъй като в нея е посочено, че „за извършване на дейностите по
ал.2, т.2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а
за дейностите по т.9 - по реда на глава пета, раздел IV. “. Тъй като в т.2 до т.5, а и в т.9 на
цитираната ал.2 се съдържат различни дейности, които попадат в различните предложения
на цитираната санкционна норма на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, то в случая като не е
конкретизирал относимата точка от ал.2 на чл.35 от ЗУО АНО е внесъл още по-голяма
неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и
възвеждането на правната му квалификация, като вместо по реда на чл.53 от ЗАНН да ги
отстрани с издаването на НП, ги е приповторил в същия вид. В случая съдът както изложи
по-горе намира, че относимата нарушена разпоредба се явява тази на чл.99, ал.1, т.5 вр.с
чл.35, ал.3 вр.с ал.2, т.2, предл.2-ро от ЗУО.
Неяснота и непрецизност е налице и в санкционната част на НП, с която АНО е
определил и наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 7 000
лева на същото идентично правно основание – по чл.136, ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от ЗУО,
както е и квалифицирал адм.нарушение. Санкционната норма на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО
както се посочи по-горе визира няколко отделни хипотези, относими за различни
изпълнителни деяния, като АНО не е счел за необходимо да посочи относимата в случая
хипотеза на „транспортиране“ – пр.2-ро на т.3 на ал.2 от чл.136 от ЗУО. Според нормата на
чл.18 от ЗАНН се изисква налагане на отделно наказание за всяко нарушение и поотделно
изтърпяване на всяко от тях, като в случая не е ясна волята на наказващия орган за кое точно
нарушение ангажира отговорността на жалбоподателя с налагане на административно
наказание.
При гореизложеното декларативно, неясно и непълно описание на нарушението,
съществено е нарушено правото на защита на наказаното дружество, което е било лишено от
възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-
наказателната му отговорност, респ. да организира и реализира пълноценна защита. Това
ясно личи от защитната теза, лансирана в жалбата на жалбоподателя. Освен това,
обсъжданите неясноти и непълноти в АУАН и НП създават значителни затруднения у съда
да провери материалната законосъобразност на обжалваното НП, досежно наличието или
отсъствието на всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
нарушението и правилното прилагане на закона. Следва да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на
актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните
постановления са актове на правораздаване, с които се налага адм.санкция, докато с АУАН
на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение.
Поради това не е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен
път и то едва в хода на съдебното следствие въз основа показания на свидетели /свидетели
по констатиране на нарушението/ законово определените им реквизити, в частност да се
уточнява датата на деянието, какво е било извършеното деяние, нарушената законова норма
и приложимата санкционна разпоредба, които съставляват съществени реквизити както на
АУАН по смисъла на чл.42, т.2, т.4 и т.5 от ЗАНН, така и на НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН.
Съдът не споделя и намира за неоснователни останалите възражения на
жалбоподателя, изложени в жалбата му касаещи непосочване както в АУАН, така и в НП на
мястото на деянието и какъв е процесният отпадък, тъй като тези обстоятелства ясно са
посочени от актосъставителя и от АНО и са обективирани в изложената обстоятелствена
част на актовете им.
От друга страна, дори и да се приеме, че е налице извършено нарушение по чл.136,
ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от ЗУО от страна на дружеството - жалбоподател, настоящият
9
съдебен състав счита, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. При проверката на материалната законосъобразност на НП
първоинстанционният съд има задължение да извърши преценка дали конкретното
нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН /в този смисъл ТР № 1/12.12.2007 г.
на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9
от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не, значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на дружеството –
нарушител, като не кредитира информацията, приложена по делото за констатирани
предходни деяния като настоящото, тъй като няма данни същите да са били предмет на
ангажиране на административно-наказателна отговорност на „***“ЕООД и по отношение на
тях да са налице влезли в сила НП. Взе се предвид и обстоятелството, че извършеното се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид - касае се за
трансграничен превоз в затворена автоцистерна на маслени утайки от слънчоглед – отпадък
с код 020399, собственост на „***“ЕООД, който се изнася за фирма ***, Турция, като в
резултат на деянието няма данни да са накърнени по какъвто и да е начин интересите на
гражданите и държавата, както и няма данни за замърсяване на околната среда. Още повече,
че в унисон с указанията на проверяващите длъжностни лица към Регионална инспекция по
околна среда и води, непосредствено след проверката и преди съставянето на АУАН
санкционираното дружество – „***“ЕООД е предприело необходимите действия по закон за
издаване на липсващия регистрационен документ и такъв е бил издаден – Решение за
регистриране и издаване на регистрационен документ №02-РД-00000624-00 от 20.12.2023г.,
издадено от Директора на ***-гр.Бургас и то на същата дата – 20.12.2023г., няколко часа след
проверката. Поради това, че санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно-
наказващият орган е следвало, вместо да сакционира дружеството жалбоподател с
минималния размер на предвидената в чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО санкция, да му отправи
предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложена визираната в
санкционната разпоредба санкция. Налице са били всички предпоставки за прилагането на
тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
Разноски:
В настоящия случай своевременно се явява искането на жалбоподателя, заявено чрез
процесуалния му представител – адв.А. както в жалбата, така и чрез писмени молби, за
присъждане на разноските във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лева /списък на разноските – л.30 от делото/, поради което с оглед изхода на делото
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък
10
размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Такова искане в случая е направено от
процесуалният представител на АНО в хода на устните прения, поради което и съдът дължи
произнасяне по същото. Съгласно представеният по делото Договор за правна защита и
съдействие и пълномощно (л.31 и л.32 от делото) разноските, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството-жалбоподател
са в размер на 1 200.00 лева, които съдът намира, че следва да редуцира. Разпоредбата на
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, предвижда за процесуално представителство в настоящия случай да бъде определено
възнаграждение в размер на 1 000 лева. Нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата предвижда
също така при защита по дело с повече от две съдебни заседания, какъвто е процесния
случай, за всяко следващо заседание да се заплаща допълнително по 250 лв. Съдът обаче по
смисъла на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, не е обвързан с размерите на
адвокатските възнаграждения, включително минималните, определими съгласно Наредбата,
която според установяващата се съдебна практика, има единствено инструктивен,
незадължителен за съда характер (В този смисъл е изрично Определение № 810 от 1.04.2024
г. на ВКС по ч. т. д. № 503/2024 г., I т. о., ТК). При това положение настоящият състав
приема за справедливо с оглед фактическата и правна сложност на делото, да възложи на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, които ***-
Стара Загора следва да заплати на адв.А.. С оглед на това съдът намира възражението на
АНО за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адв.възнаграждение
за основателно като съобрази и обстоятелството, че оказаната от процесуалния представител
– адв.А. правна помощ се изразява както в изготвяне на жалба, така и в представяне на
писмени молби за проведените по делото три съдебни заседания, но не и в лично участие в
същите. Или заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение от
1200.00 лева се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да
е справедлив и обоснован), поради което и същият следва да се редуцира на 1 000.00 лева,
като съдът намира за прекомерно заплатеното възнаграждение за разликата до 1 200.00 лева.
От страна на АНО, чрез процесуалните му представители не е заявявано искане за
присъждане на направени по делото разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.с чл.58д, т.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 15.08.2024г., издадено от инж.Д.
В. Г. – Директор на *** - гр.Стара Загора, с което на „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – ***, представлявано от Г. Д. Д. в качеството му на Управител, е
наложено на основание чл.136, ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от Закона за управление на
отпадъците административно наказание – имуществена санкция в размер на 7 000 лева за
извършено административно нарушение по чл.136, ал.2, т.3 вр.с чл.35, ал.3 от ЗУО, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА *** - гр.Стара Загора да заплати в полза на ***“ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Г. Д. Д. в качеството му на
Управител, разноски в размер на 1 000.00 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, като
за разликата от 1 000.00 лева до 1 200.00 (хиляда и двеста) лева оставя искането без
уважение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
11
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
12