Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Радомир, 14.07.2021г.
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен
съдия: Ивета Павлова
при участието на
секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 99 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Й.К.,
с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 20-1158-006239 от 12.01.2021г.,
издадено от Началник ОДМВР гр. Перник, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Перник, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на
основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Недоволен от така
наложените му наказания К. е обжалвал в законоустановения
срок наказателното постановление. По изложени
в депозираната по делото въззивна жалба съображения моли съда за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Развиват се съображения за допуснати процесуални нарушения
от АНО в хода на административно-наказателното производство довели до
нарушаване правото му на защита. Твърди се за нарушаване на
императивната разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН- за липса на яснота и
наличие на противоречие между описаната в НП фактическа обстановка и
действителната такава.
Въззиваемата страна ОД МВР–Перник, редовно
призована не изпраща представител, като е изразила писмено становище по жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура гр.Перник,
ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител .
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН серия GA №329637/09.12.2020г. е отразено от фактическа страна, че на 09.12.2020г. около 22.50 часа в гр.Радомир контролните
органи на ОД МВР –Перник и РУ-Радомир при
извършена на жалбоподателя И.Й.К. са констатирали, че управлява л.а. „Опел Астра“, с рег. № . негова собственост по ул.“Витоша“
с посока на движение от ул.“Н.Й.Вапцаров“ към ул. „Пчелинци“,
като при проверката пред блок 48 са
установили, че жалбоподателят има мирис на алкохол и нестабилна стойка отказва да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер,
номер ARBA
-0156 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден
му е Талон за медицинско изследва на
кръвта № 0019146.
Като
е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и доказателствени
средства административно- наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №
20-1158-006239 /12.01.2021 г., с което на основание на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на К. са му
наложени две кумулативни административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за две години, както и на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на
МВР са му отнети общо 12 контролни
точки. Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона,
действащ към момента на нарушението.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали
са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на обжалваното НП и процесния
АУАН. Настоящият състав
на решаващия съд намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя, че от АНО са допуснати при съставяне на АУАН и НП съществени
процесуални нарушения довели до нарушаване
правото му на защита .
Съдът намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, атакувания
АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата,
въз основа на които е направен извод за извършеното
нарушение и неговото авторство, като
както в АУАН, така и в НП са описани и
доказателствата. Соченото допуснато съществено процесуално нарушение ,изразяващо се в липса на яснота и наличие на противоречие между описаната
фактическа обстановка е неоснователен и не намира опора в приложените в АНП писмени доказателства. Издадения талон за изследване №0019146 от контролните
органи към момента на проверката е по утвърдения
образец Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.Освен това в тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че видно от приложения Талон за медицинско
изследване № №0019146, то в същия е вписано
надлежно от контролните органи данните на проверявания водач, както и отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол. Посочени са датата и часа, отразено е по надлежния ред, че жалбоподателят отказва да получи талона за изследване
удостоверено с подписа на един свидетел,
което е в съответствие със задължителната разпоредба на чл. 6, ал. 8 от Наредба
№ 1/19.07.2017 г.
В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при
наличието на всяка една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В
конкретния случай безспорно е установена една от тези хипотези, а именно -
отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на дата 09.12.2020
г. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи
от водач на МПС при две отделни хипотези, предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Отказът да бъде извършена проба с техническо средство е въздигнат
от законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и НП е
посочено, че е "Издаден талон за медицинско изследване № 0019148".
Обстоятелството, че И.К. е отказал да
подпише и получи предоставения му талон за медицинско изследване на кръвта е
удостоверено от подписа на свидетел – Н.В.Н., като са посочени неговите три
имена и обстоятелството, че е служител на МВР .
По същество на спора съдът
намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан К..
Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със
съюза "или", тоест достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи
състава на която и да е от хипотезите, за да се ангажира отговорността по
посочената разпоредба. След като е установено, че водача е отказал да бъде
тестван с техническо средство и да получи предоставения му талон за медицинско
изследване, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Съдът приема
за безспорно доказана описаната в АУАН и НП
фактическа, тъй като тя се
потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка.Фактическата
обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. Разпитани в хода на съдебното следствие
свидетелите А.Г.Г. -актосъставител,
Б.И.К. –свидетел по АУАН присъствал при установяване на административното
нарушение изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН. Показанията на всички свидетели са логични, непротиворечиви
и напълно кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа
обстановка, поради което съдът им дава вяра. Всички свидетели разпитани в хода
на съдебното следствие са категорични, че към момента на проверката К. е
управлявал лекия автомобил, че същият видимо по външни белези е управлявал
автомобила след употреба на алкохол, а именно К. е имал дъх на алкохол и нестабилна стойка. Същият е отказал да бъде изпробван с техническо
средство Алкотест
Дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта,
както и да подпише АУАН и да му бъде
връчен препис от същия и да подпише
и получи талон за медицинско
изследване на кръвта. Процесния АУАН е изготвен
надлежно от контролните органи като в него са посочени освен свидетелите присъствали при
установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя да го
подпише и да получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно
отказа на К. е удостоверено от свидетеля Н.В.Н., чиито имена са вписани в АУАН,
като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си качество.
В разпоредбата на чл.43,
ал.2 от ЗАНН е посочено от законодателя,че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез подписа на един
свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният
закон – ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата -
свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които
в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване
на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани
в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две
групи, така и лица, които не са възприели
нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне
на акта. Четвъртата
- свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта,
а именно това са лица, чието участие се налага, само в
случай, че лицето, посочено
като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН , какъвто е и св.Н..
Предвид гореизложеното
съдът намира, че АНО е доказал по
безспорен начин, че жалбоподателя И.К. е извършил адм.нарушение,
за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с
обжалваното НП и последното като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на административни нарушения.
Субект и на двете нарушения е лице с качеството "водач". Смисълът на
това понятие е правно регламентиран в § 6,
т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателя е притежавал
качеството "водач" предвид показанията на свидетелите Г.Н. и К. .Жалбоподателя
е осъществил състава на нарушението по чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което нарушение е и наказан с атакуваното НП.
Същият е управлявал МПС и има качеството "водач", именно в това си качество жалбоподателя е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство. Поведението на жалбоподателя е било ясно и не е
възникнало съмнение за проверяващите и за присъстващите свидетели - както на
св.Г. и К., така и на св.Н.. Единствено въпрос на желание от страна на
проверяваното лице е да бъде извършена пробата с техническо средство за
употреба на алкохол. След подробно разясняване на начина и причините за
извършване на проба, както и последиците при отказ, жалбоподателя по никакъв начин не е съдействал
на контролните органи, поради което е налице отказ от негова страна.
В чл. 6, ал.1, т. 3 от Наредба
№ Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач,
който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му чл.
174, ал.3 от ЗДвП да се отнемат 12
контролни точки, поради което е правилно е съобразено и това
обстоятелство предвид установеното нарушение. Следователно броят на точките
също е съобразен с изискванията на цитираната Наредба.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за констатираното нарушение законодателят в санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от предвижда точно фиксирани по размер две кумулативни наказания, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв., изключващо възможността за преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН
. В случая именно такова наказание е наложено на И.К..Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира ,че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1158-006239
от 12.01.2021г., с което Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Перник на
основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на
И.Й.К., с ЕГН:********** *** административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за две години, като на основание
Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.