Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 291/26.02.2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 79 по
описа на съда за 2024 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е касационно по чл. 63в от Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл.
227, ал. 1 и ал.
2, вр. с чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Х.И.Х. ***, чрез надлежно упълномощения адв. А.К. *** против Решение № 261 от 18.09.2023 година,
постановено по АНД № 20231420200626 по описа на Районен съд – Враца.
С обжалваното съдебно решение съдът е
потвърдил издаденото Наказателно постановление № 22-0967-000750/26.05.2022 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР – Враца, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Х.И.Х. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева /двеста/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Като са отнети и 10 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Касационният жалбоподател Х.И.Х., чрез
пълномощника му адвокат А.К. ***, в касационната жалба навежда доводи за незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила решение на въззивния съд. Счита, че неправилно съдът в мотивите си е
коментирал единствено въпроса относно това извършеното административно
нарушение представлява ли маловажен случай по смисъла на чл. 28 3AHН. Твърди,
че въззивният съд не е направил анализ относно съставомерността на нарушението от субективна страна, като
сочи, че административното нарушение не е извършено умишлено. МПС е било с
поставени регистрационни табели, а водачът не е негов собственик, поради което
твърди, че същият към момента на проверката не е съзнавал, че управлява
автомобил с прекратена регистрация. Изразява несъгласие с приетото от районния
съд, че не следва да се обсъжда доброто име на жалбоподателя, с което се ползва
в селото като кмет, защото като такъв изискванията към него за спазване
законите в страната са по-високи в сравнение е останалите граждани. Сочи, че в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - стар
образец на peг. номер, като такава информация водача
не би могъл да подучи и при евентуална справка при компетентните органи за
контрола на движението по пътищата, тъй като няма качеството собственик или
ползвател на автомобила. Изразява несъгласие с направения анализ на събраните
по делото свидетелски показания на полицейските служители, тъй като твърди, че
същите се намират в зависимост със страна по делото. Счита, че и минимално
предвидения размер на административното наказание като лишаване от право да се
управлява МПС за срок от шест месеца се явява несъответен на незначителната
обществена опасност на деянието и дееца. Моли касационната инстанция да отмени
оспореното решение на РС – Враца, като вместо него постанови друго по същество
на спора, като отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован чрез пълномощника му адвокат А.К. *** не се явява. В писмена
молба поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи, като моли за
отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Враца, не взима становище по постъпилата
касационна жалба. В съдебно
заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед
задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин,
поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и
мотивирано.
С Определение № 1511/08.02.2024 г. по адм. дело № 1190/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл.
133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен
съд – Монтана.
С Решение № 205 от 29.06.2023 г. по КАНД № 206/2023 г.
на АдмС – Враца е обезсилено Решение № 112 от 13.03.2023
г. по АНД № 20221420200608 на Районен съд – Враца и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20231420200626 на Районен съд – Враца, предмет на настоящото
касационно производство.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 227,
ал. 2 АПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за
която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е
допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил в цялост наложеното
административно наказание глоба в размер на 200.00лева /двеста/ и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца /шест/, съставът на Районен съд –
Враца е приел от фактическа страна, че аминистративнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН № 475853 от 28.07.2021 г. за
това, че на 28.07.2021, около 20:15 часа, в село Върбица, община Враца, обл. Враца, на кръстовище между ул.“Н*** Ц*** “ и уп. „Б*** “, Х.И.Х. управлявал мотоциклет ЕТЗ-251 с
поставен регистрационен номер ПЛ1564Б - стар образец, неотговарящ на БДС, с
номер на рама 2504236, като МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Въз
основа на АУАН, било издадено Наказателно постановление №
22-0967-000750/26.05.2022 г. за установено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като на основание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
Въззивният съд е изложил
мотиви, че в хода на административно наказателното производство няма допуснати съществени
процесуални нарушения и не са налице формалните предпоставки за отмяна на
оспореното НП. Приел е за безспорно установена изложеното в АУАН и в НП
фактическа обстановка и за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е
извършил виновно нарушението. Въззивният съд е посочил,
че жалбоподателя е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му на водач на мотоциклет без
регистрация. Приел е също, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, излагайки подробни мотиви в тази посока. Правилно въззивният
съд е възприел, че длъжността която заема касаторът
не дава основание извършеното от него деяние да се приеме за маловажно.
Първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение,
въз основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от
настоящия състав.
При постановяване на оспореното решение
Районен съд – Враца е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства, в
резултат на което е извел извод за законосъобразност на оспореното пред него
наказателно постановление. Касационната инстанция намира, че законосъобразно са
изслушани и кредитирани показанията на свидетелите при установяване на
нарушение, с оглед на факта, че същите изцяло кореспондират със събраните
писмени доказателства.
При постановяване на съдебния акт
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са
възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е
приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на
всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със
санкционната норма на чл. 175, ал.
3, предл. 1-во от ЗДвП, в която наред с
наложеното наказание глоба е предвидено и лишаване от права от шест месеца до
една година. Правилно е прието, че визираното в НП нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, тъй като законодателят изрично е
записал "... По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.... ".
Всеки водач на
МПС е длъжен да познава и спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с
движението по пътищата. В конкретния случай, касаторът
въпреки обстоятелството, че не е собственик на процесния
мотоциклет, е бил наясно, че същият не е надлежно регистриран и не следва да се
използва за движение по пътищата. Безспорно от представения Албум за посетено
местопроизшествие /л. 21-22 от АНД 608/2022 г. на РС – Враца/ се установява, че
регистрационният номер не отговаря на БДС.
На следващо място, настоящият съдебен състав
достига до аналогичен на обективирания от районния
съд правен извод касателно безспорната установеност
на деятелността, за която се твърди, че не е осъществена виновно от инициатора
на касационното производство.
По отношение на твърденията в касационната
жалба, за неустановяване на нарушението от субективна страна или липсата на
виновно поведение у жалбоподателя, съда намира за установено следното:
Съобразно цитираната норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. В случая, съобразно отразеното в процесните АУАН и НП, безспорно
се установява, че регистрацията на управлявания от касатора
мотоциклет ЕТЗ-251 с поставен регистрационен номер ПЛ1564Б - стар образец,
неотговарящ на БДС, с номер на рама 2504236, към момента на проверката не е
регистрирано по надлежния ред.
Безспорно мотоциклет „ЕТЗ-251“ е моторно
превозно средство по смисъла на т. 11 от § 6 на Допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата – пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните
електрически превозни средства. Регистрационната табела с номер „ПЛ1564Б“ е
установено, че не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24 март 2000 г. на Министъра на МВР, като в съответствие с § 3, ал. 3 от
Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата, от 01.06.2006 г. служебно
се прекратява регистрацията на превозните средства, чиито табели с
регистрационен номер не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС
15980 и БДС ISO 7591. От това следва, че МПС могат да се движат само с
регистрационни табели, отговарящи на БДС, а използването на други табели,
неотговарящи на тези изисквания, е недопустимо и равнозначно на липсата на табели.
След като в случая касаторът е управлявал МПС, на което
регистрационните табели не е отговаряла на БДС, т.е. бил е без табела, то той е
осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Следва да се посочи, че по отношение на
нарушенията, редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на
доказателствата по делото дава основание на съдът да приеме, че описаното нарушение
е извършено от касатора. От представената
административна преписка се установява, че същият не е възразил относно
констатациите в АУАН, като възражение не е постъпило и в законово определения
срок от връчването му.
В случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно
наказание. По отношение на този род административни нарушения не са налице
условията на чл. 28 от ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения,
които се защитават не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е
безспорно, че касатора е имал качеството водач на МПС, което не е регистрирана
по надлежния ред, правилно и обосновано районния съд е потвърдил в цялост издаденото
НП.
Отнемането на контролните точки, за констатираното
нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е
извършено на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП вр. с
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП „Министърът на
вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както
и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е извършено на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съгласно този текст, за управление
на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, следва
да се отнемат 10 контролни точки, което е сторил и административнонаказващият
орган.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените
правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено
предвид характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а
решението на Районен съд - Враца следва да бъде оставена в сила като валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 261 от 18.09.2023 година на Районен съд - Враца, постановено по АНД №
20231420200626, с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-0967-000750/26.05.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Враца, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: