№ 1610
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110201204 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Делото е образувано по жалба на Д. М. Д., ЕГН **********, против Наказателно
постановление №КПК-НП-378/07.11.2024 г., издадено от Ант.Т.Сл. - председател на Комисия
за противодействие на корупцията (КПК), с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за
извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице с твърдение, че случаят
е маловажен и следва да се квалифицира по чл. 28 ЗАНН. Жалбоподателят навежда доводи,
че първоначално е подал декларацията си чрез посредник, която обаче не е достигнала до
КПК своевременно и я е подал повторно. Обръща внимание на факта, че декларацията
предхожда проверката на КПК и именно добросъвестното му поведение е довело до
започване на проверката.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от
адв. Я.. Последният поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна – председател на КПК, редовно призована, не се явява, явява се негов
процесуален представител юрк. Р.. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено,
а жалбата - отхвърлена. Излага доводи, че декларацията е подадена с 2 м. закъснение. Не
счита, че може да се разгледа като извиняващо вината обстоятелство това, че в последствие е
подадена декларацията.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
1
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр, чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е направена проверка на
получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси
на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларация за имущество и интереси за
предходната календарна година в срок до 15 май на текущата година. При проверката е
установено, че Д. М. Д. не е подал в КПК декларация за придобито имущество, получените
доходи, дадените обезпечения, направените разходи в страната и чужбина през 2023 г. в
законоустановения срок, с което е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
Задължението по чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК е изпълнено със закъснение
от 2 /два/ месеца и 11 /единадесет/ дни, като декларацията за имущество и интереси е
заведена с вх.№Г8589/26.07.2024 г.
Д. М. Д. е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като попада
в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК и в качеството си на общински съветник в Общински
съвет – Д. и поради това е задължен да подава декларация за имущество и интереси с
информацията, конкретизирана в чл. 51, ал. 1, т. 1-12 ЗПК.
Съставен е АУАН №КПК-АУАН-ПТ-1970/02.08.2024 г. в отсъствие на нарушителя с оглед
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Актът е връчен лично на Д. М. Д. на 03.09.2024 г. от
младши полицейски инспектор Диян Проданов, за което е наложено оформена разписка.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № КПК-НП-378/07.11.2024 г.,
съставено от Ант.Т.Сл. за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК),
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, ал.
2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
На 05.01.2025 г. на Д. М. Д. е връчено Наказателно постановление №КПК-НП-
378/07.11.2024г. Впоследствие Д. М. Д. подава жалба с вх.№КПК-9023-8/17.01.2025 г. на
основание чл. 58д, т. 1 във вр. чл. 59, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗАНН в законоустановения 14-
дневен срок от връчването.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: свидетелските показания на св. Д. А.
С.; АУАН №КПК-АУАН-ПТ-1970/02.08.2024 г.; Декларация за имущество и интереси вх.
№В6675/07.12.2023 г.; Декларация за имущество и интереси вх.№Г8589/26.07.2024 г.,
останалите документи по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е
непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Свидетелят С. е актосъставителят. В съдебно заседание дава показания, че след като е
констатирал, че има подадена декларация извън срока, е приел, че отговорното лице е
извършило нарушение, за което е съставил АУАН. Сочи, че при подаване на декларация
2
извън срока КПК се е самосезира за извършено нарушение.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които също оцени като еднопосочни,
последователни, непротиворечиви и съответни на събраните гласни доказателства. Следва
да се посочи и че жалбоподателят не оспорва установената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на въззивен контрол на основание чл. 58д, ал. 1 ЗАНН, поради
което същата е процесуално допустима.
По приложение на процесуалния закон:
Когато разглежда дела по оспорени наказателни постановления, районният съд действа като
инстанция по същество. Така на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН следва да се направи проверка
относно законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложено както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя (арг. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН).
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни органи.
АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но при стриктно спазване на разпоредбата
на чл. 40 ал. 2 ЗАНН - след като до жалбоподателя е била изпратена покана и след като той е
бил уведомен в телефонен разговор за датата, на която следва да се състави АУАН, както и
за възможността АУАН да се състави в негово отсъствие, и след като сам е пожелал АУАН да
се състави в негово отсъствие и да му бъде изпратен за връчване. След съставяне на АУАН
при спазване на разпоредбата на чл. 43 ал. 4 ЗАНН АУАН е изпратен за предявяване и
подписване на жалбоподателя чрез ОДМВР, като му е бил предявен и връчен на 03.09.2024г..
Предвид горното съдът намира, че в административната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това
основание.
По приложение на материалния закон:
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по несъмнен и категоричен
начин извършването на нарушението.
Предвид заеманата длъжност на общински съветник в Общински съвет – Д., Д. М. Д. попада
в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК и в това си качество е задължен да подава декларация
за имущество и интереси с информацията, конкретизирана в чл. 51, ал. 1, т. 1-12 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК декларацията
следва да се подаде до 15 май за предходната календарна година. Д. М. Д. в действителност
е изпълнил задължението си със закъснение от 2 /два/ месеца и 11 /единадесет/ дни, като
3
декларацията за имущество и интереси е заведена с вх.№Г8589/26.07.2024 г.
Така жалбоподателят Д. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 52 ал. 1 т. 3 вр. чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Нарушението е извършено чрез бездействие на 16.05.2024 г., както е посочено в АУАН и НП
- първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил длъжен да подаде декларация
за имущество и интереси, жалбоподателят не го е сторил. Касае се за нарушение на просто
извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен
резултат. Нарушенията, осъществими чрез бездействие, се извършват там, където лицето е
следвало да изпълни даденото задължение и да предприеме дължимото поведение.
Декларацията за имущество и интереси се подава пред Комисията за противодействие на
корупцията, чието седалище е в гр. София, поради което и нарушението е извършено в гр.
София.
Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат осъществявани само при
пряк умисъл като форма на вината. В случая жалбоподателят е съзнавал противоправния
характер на поведението си - че, заемайки длъжността общински съветник в Общински
съвет – Д., е следвало до 15.05.2024 г. да подаде Декларацията за имущество и интереси за
предходната 2023 г.
Въпреки всички горепосочени правни изводи, съдът намери, че са основателни доводите в
жалбата, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно легалната дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид (§1 т.4 ДП от ЗАНН).
От една страна, смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че се касае за първо
нарушение от страна на жалбоподателя.
От друга страна, съдът не установи осъществен вредоносен резултат вследствие на
ненавременното подаване на декларацията за имущество и интереси. С приетите по делото
писмени доказателства, а именно Декларациите за имущество и интереси, се установи, че в
периода си на противоправно бездействие Д. Д. не е укрил имущество, тъй като в
имуществения му патримониум не са настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на
деклариране. По собствена инициатива, след узнаване на обстоятелството, че не е подал
успешно декларация в законовия срок, той сам е коригирал поведението си, като е подал до
компетентните органи такава декларация, макар и след установения в закона срок.
Като взе предвид всички гореизложени смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намери, че конкретното нарушение разкрива по - ниска степен на обществена опасност,
сравнено с други нарушения от същия вид. Ето защо съдът намери, че на основание чл. 63,
4
ал. 2, т. 2 ЗАНН следва да отмени наказателното постановление, като предупреди
жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По разноските.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл.
63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане,
въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната
страна. Съдът намира, че следва да бъде уважено направеното в открито съдебно заседание
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и счита, че въззиваемата
страна следва да заплати разноските в размер от 400 лева, съответстващ на минимума,
определен в чл. 18, ал. 2 вр. ч. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради липсата на висока правна и фактическа сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2 т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №КПК-НП-378/07.11.2024 г., издадено от Ант.Т.Сл.
за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на Д. М. Д.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, ал. 2 във вр.
с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН Д. М. Д. с ЕГН:**********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на Д. М. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 400 (четиристотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд
– София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6