№ 174
гр. Русе, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105868 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П. Т. П. против „София Комерс Кредит
Груп“ АД, в която се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от ***г., по силата на който ищецът е получил в заем
сумата от 2000лв., която следвало да върне заедно с възнаградителна лихва от
41,16% и годишен процент на разходите от 49,89%, , на 18 месечни вноски,
като общото му задължение по договора възлизало на 2713,68лв.
Съгласно § 6 от договора, в случай че кредитополучателят не
представи обезпечение на задължението си по договора в 3-дневен срок от
неговото подписване, същият дължал неустойка размер на 1960,74лв.,
заплащането на която било разсрочено на 18 вноски, всяка от която в размер
на 108,93лв.
Ищецът счита, че клаузата на § 6 от договора за потребителски кредит
от ***г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 146, ал. 1
от същия закон, във връзка с чл. 24 ЗПК, в който смисъл се излагат подробни
съображения.
1
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
обявена за нищожна клаузата на §6 от договора, предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 1960,74лв. на посочените по-горе основания.
В срока по чл.131 ГПК, насрещната страна е депозирала писмен
отговор, с който признава основателността на предявеният иск, поради което
счита, че действително не е дължима от ищеца сумата за неустойка по
процесния договор за потребителски кредит. Моли се на основание чл. 237
ГПК да бъде уважен предявеният от ищеца иск. Оспорва се дължимостта от
ответното дружество на разноски по делото, тъй като счита, че не е дало
повод за неговото завеждане и е признал иска. В условията на евентуалност
се счита, че не са налице предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в хипотезата на чл.
38 от Закона за адвокатурата, тъй като ищецът не е материално затруднено
лице според представена справка от НОИ за трудови договори и получавани
по тях възнаграждения.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На ***г. между ответното дружество в качеството на кредитор и
ищеца в качеството на длъжник е сключен договор за потребителски кредит,
при следните параметри: сума на кредита 2000лв., срок за погасяване на
задължението 18 месеца, първата с падеж 15.01.2021г., а последната на
15.06.2023г.; ГПР – 49,89%; ГЛП – 41,16% и общо задължение по кредита в
размер на 2713,68лв. В §4 от договора е предвидено задължение на
заемополучателя (потребителя) да представи обезпечение по договора –
поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на
посочени в договора условия. В §6 е предвидена неустойка за неизпълнение
на това задължения, която е в размер на 1960,74лв. и платима на 18 равни
части заедно с погасителните вноски по договора за кредит. По този начин
размерът на всяка една месечна вноска е определен още при сключване на
договора на 259,69лв. и включена в съдържанието му.
Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска,
намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.
Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
2
наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а
именно ответникът признава основателността на предявения срещу него
установителен иск, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така и
претенцията на ищеца е подкрепена от представените и неоспорени по делото
писмени доказателства, от които се установява противоречието на оспорената
клауза от договора между страните с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1
пр.3 ЗЗД, както и че е сключена в нарушение на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради
което се явява нищожна. С оглед на това предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен и без съдът да обсъжда всички изложени в тази
насока доводи.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че не е
станало повод за образуване на настоящото производство. Видно от
сключения договор и съдържащия се в него погасителен план определящ
размера на дължимите плащания за погасителни вноски, са претендирани
суми и въз основа признатата за нищожна клауза на §6., т.е. ответникът е
станал причина за предявяване на иск за прогласяване на нейната нищожност,
претендирайки и евентуално събирайки плащане като кредитор по нищожна
клауза. Поради това не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК за
освобождаване на ответника от заплащане на направените от ищеца разноски
и същите следва да бъдат присъдени на последния на основание чл. 78, ал.1
ГПК. Направените от ищеца разноски за настоящото производство са в
размер на 78,43лв. за заплатена държавна такса.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния
представител на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и
съдействие в хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна
правна помощ на материално затруднено лице. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 574,43лв.
Ответникът е оспорил предпоставките за оказване на безплатна правна
помощ на ищеца, тъй като същият не е материално затруднено лице, работи
по трудово правоотношение и реализира трудов доход в размер значително
надвишаващ минималната работна заплата за страната и то в продължителен
период от време. Представена е и справка за това обстоятелство към отговора
на ответника депозиран по делото в срока по чл. 131 ГПК.
Действително преценката на адвоката дали да окаже безплатна правна
3
помощ на клиент не подлежи на контрол от съда и за наличието на
предпоставки за такава не следва да се представят доказателства. Когато
обаче насрещната страна в съдебно производство оспори предпоставките за
оказване на безплатна правна помощ и представи доказателства в подкрепа на
това свое възражение, съдът следва да съобрази същото и не би могъл да
уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38 ЗА. Цитираните в писмената защита на ищеца множество съдебни
актове по приложението на чл. 38 ЗА не са в противоречие с горното
становище на настоящия съдебен състав. С оглед на това и предвид
неоспорването на представената справка за доходите на ищеца, не би могло да
се присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца за оказаната от него безплатна правна помощ.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от П. Т. П. ЕГН********** със
съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, адв. Д. М.
против „София Комерс Кредит Груп“ АД , ЕИК175302519, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис 6
нищожността на клаузата на §6 от сключения между тях Договор за
потребителски кредит от ***г., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 1960,74лв., като противоречаща на закона и накърняваща добрите
нрави.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД , ЕИК175302519, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис 6
да заплати на П. Т. П. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, адв. Д. М. сумата от 78,43лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4