Присъда по дело №438/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта:	4
Дата:	29 март 2022 г.
Съдия:	Анна Георгиева Георгиева

Дело:	20215320200438
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Карлово, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
СъдебниНИКОЛА АТАНАСОВ
заседатели:КОСТАДИНОВ

СТЕФКА ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
и прокурора Румен Иванов
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20215320200438 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ПЛ. Д. ЯНК., роден на ******г. в гр.П.,
******, *****, ***** образование,******, -----, с адрес за призоваване в
страната – гр. Х.,ул. “Б.“№*, н.-р., ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2019 г. в с. В., обл. П., след
предварителен сговор в немаловажен случай с лицето ИВ. М. П., ЕГН
********** от гр. Х., обл. П., е отнел чужди движими вещи, а именно- 12
/дванадесет/ броя овце от “Местна порода”, на обща стойност 1273,60 лева и
15 /петнадесет/ броя агнета от “Местна порода”, на обща стойност 1230,70
лева, всички на обща стойност 2504,30 лева, от владението на Р. Т. М., ЕГН
**********, от с. В., обл. П., без негово съгласие с намерение противозаконно
1

да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.5 във вр. с чл.194
ал.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така
определеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Я. е
бил задържан с заповед за задържане № 281зз-28/13.02.2019 г. за срок от 24
часа, считано от 13.02.2019 г. до 14.02.2019 г.
ПРИЗНАВА подсъдимият ИВ. М. П., роден на **** г. в гр. П., ******,
*****, **** образование, ******, работи в хотел „Х.“ като ****, ***** ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2019 г. в с. В., обл. П., след
предварителен сговор в немаловажен случай с лицето ПЛ. Д. ЯНК., ЕГН
********** от гр. Х., обл. П., е отнел чужди движими вещи, а именно- 12
/дванадесет/ броя овце от “Местна порода”, на обща стойност 1273,60 лева и
15 /петнадесет/ броя агнета от “Местна порода”, на обща стойност 1230,70
лева, всички на обща стойност 2504,30 лева, от владението на Р. Т. М., ЕГН
**********, от с. В., обл. П.ска, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.5
във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така
определеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият П. е
бил задържан с заповед за задържане № 281зз-29/13.02.2019 г. за срок от 24
часа, считано от 13.02.2019 г. до 14.02.2019 г.
Вещественото доказателство- 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“,
модел „1616-2 с ИМЕЙ №******** ведно със СИМ карта № ********* да се
върнат на А. Т. С., ЕГН **********.
2

Вещественото доказателство- 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“,
модел „311“ с ИМЕЙ №*********** ведно със СИМ карта № ******** да се
върнат на ПЛ. Д. ЯНК., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият ПЛ. Д.
ЯНК., с установена по- горе самоличност да заплати по бюджетна сметка на
ОДМВР- Пловдив полагаемата му се част от направените по делото разноски
в размер на 25,20 /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляващи
заплатено възнаграждение на вещо лице, изготвило стоково- оценъчна
експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият ИВ. М. П., с
установена по- горе самоличност да заплати по бюджетна сметка на ОДМВР-
Пловдив полагаемата му се част от направените по делото разноски в размер
на 25,20 /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляващи заплатено
възнаграждение на вещо лице, изготвило стоково- оценъчна експертиза.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест от страните в
петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд- Пловдив.
МТ
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 438/2021 г. по описа на КрлРС

По отношение на подс. ПЛ. Д. ЯНК. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за това, че на 12.02.2019 г. в с. В., обл. П.ска, след
предварителен сговор в немаловажен случай с лицето ИВ. М. П., ЕГН
********** от гр. Х.я, обл. П.ска, е отнел чужди движими вещи, а именно- 12
/дванадесет/ броя овце от “Местна порода”, на обща стойност 1273,60 лева и
15 /петнадесет/ броя агнета от “Местна порода”, на обща стойност 1230,70
лева, всички на обща стойност 2504,30 лева, от владението на Р. Т. М., ЕГН
**********, от с. В., обл. П.ска, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр. с
чл.194 ал.1 от НК.
По отношение на подс. ИВ. М. П. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за това, че на 12.02.2019 г. в с. В., обл. П.ска, след
предварителен сговор в немаловажен случай с лицето ПЛ. Д. ЯНК., ЕГН
********** от гр. Х.я, обл. П.ска, е отнел чужди движими вещи, а именно- 12
/дванадесет/ броя овце от “Местна порода”, на обща стойност 1273,60 лева и
15 /петнадесет/ броя агнета от “Местна порода”, на обща стойност 1230,70
лева, всички на обща стойност 2504,30 лева, от владението на Р. Т. М., ЕГН
**********, от с. В., обл. П.ска, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр. с
чл.194 ал.1 от НК.
Районна прокуратура- П., ТО- Карлово, представлявана в съдебно
заседание от прокурора Р.И. поддържа повдигнатото обвинение. Счита
вината на подсъдимите Я. и П. за безспорно доказана, поради което пледира
същите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и им
бъде наложено наказание- за подс. П. лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, чието изпълнение бъде отложено на осн. чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години, а за подс. Я. лишаване от свобода за срок от
една година, чието изпълнение бъде отложено на осн. чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години.
Подс. Я., лично, дава обяснения и изразява съжаление за извършеното.
Защитникът на подс. Я.- адв. Н. пледира за определяне на наказание на
подс. Я. според събраните по делото доказателства.
Подс. П., лично, дава обяснения, в които отрича съпричастността си към
инкриминираното деяние и моли съда за оправдаването му.
Защитникът на подс. П.- адв. В. пледира за невиновност на подсъдимия.
Граждански иск по делото не е предявен.
Не са направени искания за конституиране на честен обвинител.
1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият ПЛ. Д. ЯНК., ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр.
П.. ****** е, *****. Има завършено **** образование. *****. ******. Живущ
в гр. Х.я, ул. “Б.“ № *. ********-********.
Бил е осъждан четири пъти.
С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №
667/2008 г. на ПРС е бил осъден за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 от НК на обществено порицание, за което е настъпила
реабилитация по право на осн. чл.86 ал.1 т.3 от НК, считано от 08.08.2009 г.
С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №
6258/2010 г. на ПРС е бил осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок
от три месеца, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.69 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 1 година, за което осъждане е настъпила реабилитация на
осн. чл.86 ал.1 т.4 от НК, считано от 27.11.2012 г.
С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №
5285/2012 г. на ПРС е бил осъден за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за
което му е било наложено наказание Пробация.
С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №
7957/2012 г. на ПРС е бил осъден за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за
което му е било наложено наказание Пробация.
Наказанията Пробация по делото дело били групирани на осн. чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е било определено едно общо най- тежко наказание
Пробация, за което е настъпила реабилитация на осн. чл.88а ал.1 вр. чл.82
ал.1 т.5 от НК, считано от 17.05.2015 г.
Подсъдимият ИВ. М. П., ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. П..
****** е, *****. Има завършено ***** образование. *****. Работи в хотел
„Х.“ като ******. ****. Живущ в гр. Х.я, ул.“*****“ № **.
Двамата подсъдими се познавали и били в приятелски отношения
помежду си.
На 07.02.2019 г., двамата подсъдими, пътувайки с автомобил през с. В.,
общ. К., видели непознат за тях мъж да прибира стадо с овце и агнета в двор
на къща, при което решили да извършат след няколко дни кражба на
животните.
Така, в изпълнение на вече взетото решение, късно вечерта на
11.02.2019 г., Я. и П. тръгнали пеша от гр. Х., преминали през Ср.г. и вече
през нощта стигнали до с. В., до имота, от където трябвало да откраднат
животните. Процесният имот се намирал в с. В., на улица „***“ №*, където
живеел пострадалия Р.М., и където в стопанска постройка били затворени
2

овцете и агнетата. Около 23,30 ч. св. М. пуснал агнетата при овцете, за да не
блеят през нощта. Чул, че през нощта кучето му започнало да лае, но тъй като
спряло не излязъл навън.
В първите часове на 12.02.2019 г., след като обстановката била
подходяща, Я. се приближил до дворната врата и я отворил, натискайки я с
ръце. През това време П. останал на улицата, за да наблюдава, за да не се
появи човек. През отворената врата Я. влязъл в двора и се насочил към
стопанската постройка, в която нощували животните. Отворил вратата на
стопанската постройка, която не била заключена и влязъл вътре при овцете и
агнетата, след което ги извел на улицата, където чакал П., след което ги
подкарали в посока към Ср.г..
Двамата подсъдими отнели всички налични животни на постр. М., а
именно- общо 12 броя овце от „Местна порода“ и 15 броя агнета от „Местна
порода“.
Двамата подсъдими превели животните по горски път в Ср.г. към гр. Х.,
като при прехода едно от агнетата, с тегло около 25 кг., се изгубило, което
обаче те не забелязали. След няколко часа преход подсъдимите завели
животните в лозе, до язовир в землището на гр. Х., източно от кв. “М. б.“. Там
завързали отделно всяка овца с предварително приготвено сезалено въже,
след което се прибрали по домовете си.
На сутринта, в 08,45 часа, двамата провели телефонен разговор,
уговорили си среща, за да решат какво да правят с животните. В 10,24 часа,
подс. П. се обадил от телефона си на св. А.С., предлагайки му да купи овцете
и агнетата, като ги представил, че са за „дамазлък“. Св. С., който бил зает в
този момент, се уговорил с П., че по- късно през деня ще види животните и
евентуално ще ги закупи.
Същият ден, двамата подсъдими контактували по мобилен телефон още
три пъти- в късния следобед. Около 18,00 часа св. С. отишъл до бетоновъзела,
находящ се източно от кв. “М. б.“ на гр. Х., място, посочено му от подс. П..
Там заварил двамата подсъдими, а до тях били отнетите животни- 12 овце и
14 агнета.
Свидетелят се уговорил с двамата подсъдими, че ще закупи животните
на цена от 180 лв. на овца, независимо дали е с едно или с две агнета, като
стойността щял да заплати на следващия ден. След това св. С. с помощта на
подсъдимите натоварил всички животни на товарен автомобил и ги закарал в
землището на с. К., в стопанството си, където ги пуснал при своите животни.
Постр. М. установил липсата на животните рано сутринта на 12.02.2019
г. Видял, че металната пътна врата била отворена. Същата не се заключвала, а
се залоствала с желязо към земята в долната част. Вратата на стопанската
постройка, също не се заключвала, а се затваряла с метално резе. Установил
също така, че кучето му било мъртво. Подал сигнал към РУ- Карлово за
извършената кражба, като описал подробно животните, тъй като били без
3

ушни марки, но били белязани от него, чрез срязване на върха на лявото ухо и
втори срез по- навътре на същото ухо на животното.
В резултат от проведените оперативно- издирвателни мероприятия
било установено, че животните се намират във фермата на св. С., находяща се
в землището на с. К., в местност „Сл. л.“, където било извършено
процесуално- следственото действие “претърсване“, в резултат от което били
иззети 12 овце и 14 агнета, с описаните от св. М. външни белези и разпознати
от него измежду останалите овце. След приключване на това действие по
разследване, св. С. посочил на полицейските служители, че Я. и П. са лицата,
от които предния ден закупил животните.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-
стоковооценъчна експертиза общата пазарната стойност на отнетите животни
от владението на Р. Т. М., възлизала на 2504,30 лева, както следва 15 бр.
агнета на стойност 1230,70 лева и 12 бр. овце на стойност 1273,60 лева.
След изземването на животните, същите били върнати на собственика
им св. М., а равностойността на липсващото агне била заплатена на
пострадалия с паричен превод от 02.05.2019 г. чрез „Б.п.“ ЕАД, като
системния бон за това бил представен от подс. Я..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства, съдържащи се частично в обясненията на подс. Я.,
дадени в съдебно заседание, обясненията на подс. Я., прочетени на осн. чл.279
ал.1 т.3 от НПК, показанията на свидетелите- Р.М., К.С., Й.Г., частично от
показанията на св. А.С., както и показанията на горепосочения свидетел,
прочетени на осн. чл.281 ал.1 т.1 от НПК, и частично от показанията на
свидетели Г.П. и М.П., както и прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени
доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него
фотоалбум, разпореждане по ЧНД № 116/2019 г. на КрлРС, протокол за
претърсване и изземване с приложен фотоалбум, протокол за оглед на
селскостопански животни с приложен фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства, разпечатка от телефонни разговори за телефон
********** от мобилен оператор „Виваком“, разпечатка за телефонни
разговори- +359********* от мобилен оператор „Теленор“, разпечатка от
телефонни разговори за телефон ********** от мобилен оператор А1,
протокол за оглед на веществени доказателства с приложен фотоалбум, писмо
от 01.04.2019 г. от „Виваком“, ведно със СД, писмо от 22.03.2019 г. от
„Виваком“, ведно със СД, писмо от 25.03.2019 г. от „Теленор“, ведно със СД,
писмо от 21.03.2019 г. от А1, ведно със СД, справка за обхват на мобилни
клетки от 31.05.2019 г. от „Теленор“, справка от 18.06.2021 г. от А1, ведно с
карти и СД, с обхват на клетки на А1, справка от „Виваком“ от 20.05.2019 г. с
информация за номера на обслужващи клетки и карти на покритие на
„Виваком“ и СД, три броя протоколи за предаване, постановление за връщане
на веществени доказателства- овце, протокол за отговорно пазене на вещи,
постановление за връщане на веществени доказателства- мобилен телефон
4

„Айфон-6“, заповед за задържане на лице рег. № 281зз-29/13.02.2019 г.,
заповед за задържане на лице рег. № 281зз-29/13.02.2019 г., справки АИС
БДС, разписка, справки за съдимост, характеристични справки, разписка за
възстановяване на имуществени щети, справка от 21.08.2019 г. от А1, ведно
със СД; справка от РУ- Карлово с приложени към нея два броя декларации
Приложение 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г.; заключението на
съдебно- стоковооценъчна експертиза; предявените на осн. чл.284 от НПК
веществени доказателства- 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, модел
„1616-2 с ИМЕЙ №******** ведно със СИМ карта № ********* и 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокия“, модел „311“ с ИМЕЙ №*********** ведно
със СИМ карта № ********, както и предявените 7 броя компактдиска.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото не е спорна съпричастността на подс. Я. към деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Налице са в този смисъл направени от Я.
самопризнания относно авторството му и механизма на извършване на
процесното деяние, които са подкрепени по безспорен и категоричен начин от
доказателствата по делото. Оспорва се по делото съпричастността на подс. П.
към деянието, предмет на повдигнатото му обвинение. В този смисъл е
налице противоречие в обясненията на подс. Я., дадени пред съдия от
14.02.2019 г. и прочетени на осн. чл.279 ал.1 т.3 от НПК, и заявеното от този
подсъдим в съдебно заседание. Фактът на участие и на подс. П. в процесното
деяние като съучастник се установява по несъмнен начин от обясненията на
подс. Я., дадени пред съдия в досъдебното производство, в които същият
подробно описва механизма на извършване на престъплението, конкретното
участие на всеки от двамата подсъдими в него, предшестващото и
последващото го тяхно поведение. Съдът намира именно тези му обяснения
за достоверни, тъй като са дадени непосредствено след разкриването на
престъплението от органите на полицията и задържането на подсъдимите, по
време, когато с другия подсъдим не са имали възможност да обмислят и
уеднаквят позицията си в посока, различна от действителната. Прави се
възражение от страна на защитата на подсъдимия за нанесен физически побой
върху Я. от полицейски служители при превозването му от РУ- Х.я до РУ-
Карлово, поради което същият дал обясненията, касаещи участието на П. в
процесното деяние Тези обяснения съдът намира за недоказани. Липсват
всякакви доказателства за нанесени на Я. телесни увреждания, както твърди
защиттата, при превозването му от РУ- Х.я до РУ- Карлово, където е бил
задържан със заповед рег. № 281зз-28/13.02.2019 г. На същият е била
разяснена възможността да бъде прегледан от медицинско лице при
задържането му в РУ- Карлово, като не е пожелал такъв преглед, видно от
собственоръчно подписаната от него декларация в този смисъл. Липсва и
представено по делото медицинско свидетелство за установяване на така
твърдените факти. Налице са дадени от подс. Я. обяснения пред съдия в
досъдебното производство, в които не твърди да е бил малтретиран или
принуждаван да съобщава факти, различни от действителните. Ето защо,
5

съдът намира обясненията на подс. Я., в които отрича участието на П. в
процесното деяние за голословни и обслужващи защитната позиция на
съучастника му, поради което не ги кредитира с доверие и ползва при
постановяване на съдебния акт.
Подсъдимият П. дава обяснения по делото за конкретни обстоятелства,
а именно че е бил тормозен психически и че са му нанасяни удари при
превозването му до РУ- Карлово с цел да признае участието си в кражбата,
като защитната му позиция в процеса е че не е участвал в нея. Тази позиция се
обслужва от променените обяснения на подс. Я. в хода на делото и от
показанията на родителите на П.. Що се отнася до обясненията на подс. Я.,
съдът е изложил по- горе мотиви относно причините, поради което не
кредитира с доверие обясненията му, в които твърди, че липсва
съпричастност на П. към кражбата. Тези твърдения, както от двамата
подсъдими, така и от свидетелите П. се явяват и логически неиздържани,
доколкото се установява от доказателствата, кредитирани от съда
изключително активно поведение на подс. П. при продажба на откраднатите
животни- разговори със св. С. за покупката им, присъствие на мястото, където
е извършен огледа и уговорката за цената за всяко животно. Съдът намира, че
между двамата подсъдими в един по- късен момент от разследването по
делото /след даване на обясненията на подс. Я., вкл. и пред съдия/ е
постигнато уеднаквяване на версиите им за процесната кражба в насока
оневиняваща подс. П., което не отговаря на действително случилото се
относно участието му в престъпната дейност, което е установено от
обективните доказателства по делото. Съдът констатира при обсъждане
обясненията на двамата подсъдими изключително близко, почти
припокриващо се съдържание на техните обяснения относно поведението на
полицейските служители при превозването им до РУ- Карлово. В този смисъл
почти еднакви са изразите, които двамата употребяват относно отправените
към тях заплахи /че ще поплуват или ще ги удавят в язовир, съотв. река/.
Двамата подсъдими обаче са били превозени от различни полицейски
служители до РУ- Карлово и евентуалната употреба на едни и същи заплахи
от полицейските служители при това положение би било изключително
голямо съвпадение, което обаче житейската логика опровергава като
възможно да се случи. На следващо място и двамата подсъдими твърдят да са
бити и да са имали синини, за което обаче липсват надлежни
удостоверителни документи, макар че и двамата заявяват, че знаят много
добре къде и как могат да установят така твърдените от тях факти, а именно
чрез преглед и издаване медицинско удостоверение, което обаче не са
сторили, не са пожелали и медицински преглед при задържането им, поради
което и така изложената позиция се явява необоснована. Изразената от
двамата причина за липса на медицински свидетелства, а именно че лекарите
нямало да издадат такова, когато бил замесен полицай съдът намира, че не
отговаря на действителното фактическо положение, а и е житейски
нелогично. Ето защо съдът не кредитира с доверие и не ползва при
6

постановяване на присъдата си променените показания на подс. Я. и
обясненията на подс. П..
Авторството и на двамата подсъдими в извършване на престъплението,
в което са обвинени се установява и от показанията на двамата полицейски
служители Ц. и Г., които съдът кредитира изцяло за фактите, които
съобщават. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се. В показанията на
посочените свидетелите не съществуват съществени противоречия относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на
чл.102 от НПК.
По отношение показанията на св. С., депозирани в съдебно заседание,
съдът ползва същите в по- голямата им част, като не кредитира с доверие
изявлението на свидетеля, че при телефонния разговор, проведен на
12.02.2019 г. в 10,24 часа е разговарял с Я., доколкото в досъдебното
производство в противоречие на това твърдение, е заявил, че е разговарял с
подс. П. за оглед и продажба на процесните животни. На първо място това
обстоятелство се явява малко вероятно да се е случило, предвид, че
свидетелят е говорил с телефонен номер, ползван от подс. П.. Независимо от
това обаче в прочетените на осн. чл.281 ал.1 т.1 от НПК показания на
свидетеля е заявил, че именно с П. е разговарял за откраднатите животни,
поради което в посочената част съдът кредитира с доверие показанията на св.
С., считайки ги за обективни и отговарящи на действително случилото се,
доколкото към момента на извършване на разпита му в досъдебното
производство, същият не е имал възможност да приведе показанията си в
съответствие с защитната позиция на подс. П.. Именно защитната версия на
подс. П. обслужват показанията на св. С., дадени в съдебно заседание в
обсъждана част, поради което съдът не не ги ползва при постановяване на
присъдата си. В останалата част съдът ползва показанията на свидетеля като
съответни на останалия кредитиран от съда доказателствен материал.
Обсъждайки показанията на свидетелите Г.П. и М.П., съдът отчита, че и
двамата свидетели се намират в близки роднински отношения с подс. П.-
негови родители са. Именно поради тази причина двамата свидетели се
явяват пряко заинтересовани от изхода на делото и с показанията си
обслужват почти изцяло защитната версия на своя син- подс. П..
Обстоятелството, че сина им е бил задържан от полицията за кражба на
животни е съответно на останалите кредитирани от съда доказателства,
поради което съдът го ползва. Частта от показанията им, в които заявяват, че
сина им се е върнал от полицията със синини съдът не ползва, тъй като
сочените от двамата свидетели обстоятелства се явяват недоказани.
Изявленията на двамата свидетели, че в деня на кражбата заколили прасе
вкъщи и подс. П. бил там, съдът счита, че не опровергават безспорно и
категорично установените обстоятелства по делото, че късно вечерта на
11.02.2019 г. подс. П. е отишъл до с. В. заедно с подс. Я., където в ранните
7

часове на 12.02.2019 г. заедно са извършили кражбата на процесните
животни.
При постановяване на присъдата си съдът ползва изцяло показанията на
св. Р.М., тъй като ги счита за безпристрастно депозирани, без интерес от
изхода на делото, предвид, че свидетелят е пострадал, но са му възстановени
по- голяма част от отнетите животни, а за изгубилото се агне му е заплатена
левовата равностойност. С показанията си този свидетел установява важна
част от обстоятелствата, касаещи механизма на осъществяване на деянието, а
именно начина на отнемане на животните му.
Съдът ползва изготвената и приета по делото съдебно- стоковооценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице М., която кредитира като обоснована,
изготвена с необходимите професионални знания и опит, и касаеща пряко
обстоятелствата от предмета на делото, а именно стойността на отнетите в
резултат от кражбата животни.
При постановяване на присъдата си съдът ползва прочетените на осн.
чл.283 от НПК писмени доказателства, които са събрани по реда и в
изискуемата от НПК форма, и касаят пряко обстоятелствата от предмета на
доказване по делото.
От предявените ВДС- 7 бр. компактдиска, съдът ползва съдържание на 6
броя от тях, предвид че върху единия компактдиск е налице технически
проблем- драскотина, която пречи съдържанието на същия да бъде
възпроизведено. Предявените компактдиска, съдържат информация относно
провеждани телефонни разговори между двамата подсъдими, а и със св. С.,
които обстоятелства касаят предмета на доказване по делото. Предявените
веществените доказателства- 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, модел
„1616-2 с ИМЕЙ №******** ведно със СИМ карта № ********* и 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокия“, модел „311“ с ИМЕЙ №*********** ведно
със СИМ карта № ******** установяват относими за предмета на делото
факти и обстоятелства, досежно авторството и механизма на деянието.
По изложените съображения съдът призна всеки от подсъдимите за
виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр. с чл.194 ал.1
от НК.
Престъплението подсъдимите са извършили, като са отнели чужди
вещи, върху които са установили своя трайна фактическа власт, като са
отнели възможността на владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от
местопрестъплението. Предмет на престъплението е кражба на чужди
движими вещи. В процесния случай, съдът намира, че безспорно установено е
отнемането на 15 бр. агнета на стойност 1230,70 лева и 12 бр. овце на
стойност 1273,60 лева.
Престъплението е извършено от двамата подсъдими, след като са се
сговорили предварително за това и същото не представлява маловажен
случай, поради което се квалифицира по чл.195 ал.1 т.5 от НК. Двамата
8

подсъдими са взели съвместно решение за осъществяване на деянието.
Предшестващото престъплението поведение на подсъдимите води до извода,
че същите предварително са съгласували волята си за извършването му, взели
са решение за това известен период от време преди осъществяването му, в
сравнително спокойно състояние. И двамата подсъдими са осъществявали
действия за отнемането на инкриминираните вещи, осъществявали са
елементи от изпълнителното деяние на престъплението „кражба”. Предвид
стойността на инкриминираните вещи, която не е ниска, наличието на
квалифициращо обстоятелство, съдът намира, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк
умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали, че движимите вещи, които
отнемат, а именно- 15 бр. агнета и 12 бр. овце са чужди, че действат
съвместно и при предварителна уговорка, предвиждали са, че ще се прекъсне
фактическата власт върху тях на лицето, което я упражнява и че ще
осъществят своя такава и са целели този резултат.
Налице е и особения субективен елемент на деянието, а именно
намерението у подсъдимите да своят предмета на престъплението. Те са
искали да се разпоредят с животните в свой интерес, като ги продадат.
При индивидуализация наказанието на подсъдимите съдът прецени
всички критерии по чл.54 от НПК. Съобрази, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет
години, като същото е “тежко” по смисъла на закона престъпление, с висока
степен на обществена опасност. При индивидуализация на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. Я. съдът прие
чистото му съдебно минало /макар да отчете като лоша характеристична
данна наличието на предходна престъпна дейност като процесната, за която
подсъдимия е бил реабилитиран/, признанието на вината и изразеното
съжаление за собствените му действия, както и че е представил разписка за
възстановяване на изгубилото се агне, с което изцяло са възстановени
нанесените на пострадалия имуществени щети. Що се отнася до подс. П.
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни. Изложените по- горе
обстоятелства относно личността на всеки един от подсъдимия не обосновава
извод за наличие на многобройни по смисъла на чл.55 от НК обстоятелства,
смекчаващи отговорността им, нито пък наличие на едно изключително
такова, което да обоснове приложението на чл.55 от НК. С оглед
установените данни за личността на подсъдимите съдът намира, че същите не
са дейци с висока степен на обществена опасност. По отношение на
престъплението и предвид съвсем не малката стойност на отнетите вещи,
съдът намира, че то е с висока степен на обществена опасност, с оглед
негативните обществени настроения против този вид престъпни
посегателства в региона.
9

Отчитайки посочените по- горе индивидуализиращи отговорността
обстоятелства съдът намира, че на всеки от подсъдимите следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК, в минималния визиран в
НК размер, а именно лишаване от свобода в размер на една година за подс. Я.
и лишаване от свобода в размер на една година за подс. П.. Подсъдимите се
ползват с чисто съдебно минало към момента, поради което и съдът намери,
че за постигане целите на чл.36 ал.1 от НК и най- вече за поправянето им не е
необходимо да изтърпят реално наложените им наказания от по една година
лишаване от свобода, поради това следва да се отложи изпълнението им на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от по три години. Така
определеното наказание на всеки от подсъдимите като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дейците и най-
добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на
установения в страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по
непозволен от закона начин.
От така определените наказания на двамата подсъдими следва, на осн.
чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода да се приспадне времето, през което са били задържани за срок от 24
часа по ЗМВР, съотв. за подс. Я. със заповед за задържане № 281зз-
28/13.02.2019 г. за срок от 24 часа, считано от 13.02.2019 г. до 14.02.2019 г., а
за подс. П. заповед за задържане № 281зз-29/13.02.2019 г. за срок от 24 часа,
считано от 13.02.2019 г. до 14.02.2019 г.
Наличните към момента по делото веществени доказателства, а именно-
1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, модел „1616-2 с ИМЕЙ №********,
ведно със СИМ карта № ********* следва да се върнат на Анг. Т. Ст., ЕГН
**********, а 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, модел „311“ с ИМЕЙ
№***********, ведно със СИМ карта № ******** следва да се върне на ПЛ.
Д. ЯНК., ЕГН **********.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимите съдът следва да възложи направените по делото разноски в
размер на от по 25,20 /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/ лв. за всеки от
тях, представляващи заплатено възнаграждение на вещо лице, изготвило
стоково- оценъчна експертиза, които следва да се заплатят по сметка на
ОДМВР- П. .
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

МТ
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Съобщи за изтекли лични данни