Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 03.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина
Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
участието на секретаря Р.ХаджиД.а
и
с участие на прокурор Д.Д.от ШОП,
като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 156 по описа на 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР– Шумен, депозирана срещу
Решение № 236/07.07.2023г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 854/2023г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
23- 1729- 000161/05.04.2023год. на Началник РУ– Шумен при ОД на МВР– гр.Шумен,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на М.Д.М. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лева.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че вмененото на водача нарушение
на чл.638 ал.3 от КЗ се явява безспорно установено и счита, че при установена
неправилна квалификация, предвид собствеността на водача по отношение на
управлявания автомобил, районният съд е следвало да упражни правомощието си да
измени НП, като приложи закон за нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, явяващо се
по-леко наказуемо спрямо посоченото в диспозитива на постановлението. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото
на друг състав на съда. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът
се представлява от главен юрисконсулт Ив. С..
Ответната страна- М.Д. М.,
се явява лично в съдебно заседание и се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител- адв.П.П. от ШАК. Оспорва жалбата по изложени
аргументи.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в
този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 16.03.2023г. в 12:15
часа, в гр.Шумен, по локален път, успореден на булевард „Ришки проход“ в посока
ул.Цветан Зангов, водачът М. М., управлявал собственото си нерегистрирано МПС
л.а. „***“, без сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, валидна към датата и
часа на проверката. За констатираното нарушение бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 721515 от 16.03.2023г.
Актосъставителят посочил, че с горното деяние, от страна на водача била
нарушена разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, като водачът е посочен като
ползвател на автомобила, а същият бил с неустановена собственост. Актът бил
подписан от нарушителя без възражения., като впоследствие не се възползвал от
законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал процесното
НП, налагайки на водачът глоба в размер на 400 лева, на основание чл.638 ал.3
от КЗ. Едва в съдебното производство пред първа инстанция от жалбоподателя М.М.
били представени доказателства за собствеността му по отношение на превозното
средство, приети в съдебно заседание на 30.05.2023г., а именно Договор за
покупко-продажба на МПС от 01.03.2023г. и фактура № **********/01.03.2023г.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на представляващ жалбоподателя. Съдът счел също, че актът и
наказателното постановление разполагат с минимално изискуемите реквизити и са
съставени в сроковете по ЗАНН. Съобразявайки приобщените доказателства,
предходният съдебен състав посочил, че при техния анализ може да се направи
извод, че е доказан и факта, че за МПС не е имало сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, което обстоятелство не се оспорва от
страна на жалбоподателя. В мотивите си въззивният съд посочил, че посочената в
НП хипотеза на чл.638 ал.3 от КЗ е неотносима към разглеждания случай,
доколкото тя предвижда санкция за всяко лице, което не е собственик и управлява
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В хода на административно– наказателното
производство не били установени обстоятелствата във връзка със собствеността на
водача по отношение на превозното средство, което е довело и до неправилно
квалифициране на нарушението и неправилно приложение на относимата санкционна
разпоредба. Съдът е изложил мотиви и защо счита, че не следва да се ангажира
отговорността на жалбоподателят М. и в качеството му на собственик, за
нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, което е формално, довършено е и е наказуемо
по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане
валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, като за съставомерността му е без правно значение дали
автомобилът се управлява или не. Приел е, че за да бъде осъществен състава на
нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ от обективна страна кумулативно следва да са
налице три предпоставки– лицето да е собственик, моторното превозно средство да
е регистрирано и да не е спряно от движение. В конкретният случай доколкото се
касае за нерегистрирано ППС, жалбоподателят не се явява лице по чл.483 ал.1 т.1
от КЗ, поради което не може да бъде санкциониран съобразно чл.638 ал.1 от КЗ.
Съдът правилно е посочил релевантната законова разпоредба в настоящия казус, а
именно чл.489 ал.5 от КЗ, съгласно която при придобиване на моторно превозно
средство, което е с чуждестранна регистрация, за целите на първоначалната
регистрация на МПС по реда на българско законодателство задължително се сключва
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30
дни по номер на рама на МПС. Но е приел, че това деяние, не е обявено от закона
за наказуемо по чл.638 от КЗ, в която разпоредба е регламентирана отговорността
за несключена задължителна застраховка, като в наказателното право не може да
се използва аналогията на закона и в резултат отменил атакувания пред него
правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на неговите правомощия. Така постановеното решение обаче е неправилно.
Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства сочи по еднозначен начин, че на описаните в акта и в НП дата и
място ответникът по касация е управлявал собствения си автомобил, без да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това от
своя страна е довело до образуването на административнонаказателно производство
спрямо водача, при което длъжностните лица, в изпълнение на своите правомощия,
са съставили АУАН и издали НП в рамките на законоустановения срок и при
съблюдаване на процедурните правила по запознаване на соченото за нарушител
лице със съдържанието им, съответно по предявяване и връчване на акта. Както
правилно е посочил и районният съд, АУАН покрива напълно изискванията за
минимално необходимо съдържание, визирано в чл.42 от ЗАНН, като
актосъставителят ясно е описал от обективна страна деянието и обстоятелствата
по негово осъществяване, съотнасяйки го към релевантната норма съобразно
събраните към този момент доказателства, вменяваща конкретно задължение за
водачите да управляват МПС, във връзка с чието притежаване и използване има
сключен и действащ договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите. По еднозначен
начин е описано деянието и в констативно-съобразителната част на НП, а
наказващият орган е посочил, че водачът е извършил нарушение квалифицирано по
чл.638 ал.3 от КЗ. Порокът, който АНО е допуснал се свежда до това, че
деятелността на водача е отнесена към неприложим в случая санкционен състав, доколкото
същият е собственик на превозното средство. Деянието на водача в този случай подлежи
на санкциониране по реда на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ и в този смисъл е практиката
на Административен съд Шумен по два идентични казуса- Решение № 183 от
25.09.2020г. по к.а.н.д. № 191/2020г. и Решение № 99 от 28.03.2019г. на АдмС - Шумен по
к.а.н.д. № 22/2019г.
Неоснователно и лишено от законова
предпоставка е твърдението на санкционираното лице, че не дължи сключване на
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за процесното
МПС, тъй като същото не е регистрирано. Възприемането на подобно тълкуване би
довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните собственици,
изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от тях превозни
средства, съответно лицата, които управляват такива автомобили, спрямо
собствениците и водачите на нерегистрирани МПС. Чл.483 ал.1 т.1 от КЗ визира
МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС
могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг.
от чл.140 ал.1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства). След като водачът управлява неизрядно МПС, това
обстоятелство категорично не го освобождава от задължението за сключване на
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". В тази
връзка е задължението на ответника по касация при придобиване на процесното
МПС, за целите на първоначалната регистрация на моторното превозно средство по
реда на действащото българско законодателство задължително да сключи
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30
дни по номер на рама на моторното превозно средство, което не е било сторено от
придобиването на автомобила на 01.03.2023г. до датата на
нарушението-16.03.2023г, а непосредствено след установяването му видно от
представената застрахователна полица № BG/22/123000839374/16-03-2023. За пълнота следва да се посочи, че
ако се приеме, че до регистрацията на дадено МПС, не следва да се носи
отговорност от собственика му за управлението без задължителна застраховка, това
би било в нарушение на чл.481 ал.3 от КЗ, съгласно който не се допуска движение
на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без
водачът да е застрахован по реда на този кодекс и в противоречие с целта на
закона, която е защита на обществените отношения, свързани с гражданската
отговорност на застрахованите физически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с използването на МПС.
Противно на решаващия извод на
въззивната инстанция, че погрешната правна квалификация налага отмяна на
правораздавателния акт, настоящият състав на Административен съд– Шумен счита,
че в случая са били налице основания за изменение на НП, с оглед необходимостта
от преквалифициране на поведението на водача на основание чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН,
като се приложи когато се налага да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С
упражняването на това правомощие на районния съд не се нарушава правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което
се е защитавало по отношение на описаните в акта и в наказателното постановление
юридически факти, включително относно фактът, че е собственик на управляваното
МПС, за което е представил писмени доказателства в хода на съдебното
производство.
Това налага постановеният съдебен акт
да бъда отменен изцяло и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за
ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
По аргумент от чл.226 ал.3 от АПК, по
направените деловодни разноски в настоящото касационно производство следва да
се произнесе съдебният състав на въззивния съд при постановяването на акта си
относно основателността на жалбата против процесното наказателно постановление.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 236/07.07.2023г. на Районен
съд- Шумен, постановено по ВНАХД № 854/2023г. по описа на съда.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд- Шумен, съобразно дадените указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................