№ 515
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ****, срещу постановление на ЧСИ
М.К. с рег. N 788 на КЧСИ с район на действие – СГС по изп. дело N 20217880400741,
обективирано в съобщение с изх. N 61/05.01.2022 г., с което е оставено без уважение
искането на длъжника за намаляване на размера на определеното адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство в размер на 460,00 лв. до сумата от 200,00
лв., съответно не е намален и размера на таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че
неправилно ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение от 460,00 лв.
до сумата от 200,00 лв., както и съответно да намали таксата по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ.
Поддържа, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба N
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за
защита по изпълнително дело, възнаграждението за образуването му е 200,00 лв. Твърди, че
пълномощникът на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното
дело, като други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
постановлението на ЧСИ М.К. с рег. N 788 на КЧСИ с район на действие – СГС по изп. дело
N 20217880400741, обективирано в съобщение с изх. N 61/05.01.2022 г., с което е оставено
без уважение искането на длъжника за намаляване на размера на определеното адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство в размер на 460,00 лв. до сумата от 200,00
лв., съответно не е намален и размера на таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, и вместо това
1
да постанови намаляването им. Претендира разноски.
Взискателят – „Р.С.“ ЕООД е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което
поддържа становището, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е бил посочен способ за
принудително изпълнение срещу длъжника, а именно – налагане на запор на банкови
сметки на длъжника, поради което се дължи заплащането на адвокатско възнаграждение за
водене на делото и събиране на присъдените суми по изпълнителния лист. Претендира
разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.К. е изложил мотиви, в които поддържа
становището, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи,
възражението на взискателия и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнително дело N 20217880400741 по описа на ЧСИ М.К. с рег. N 788 на КЧСИ е
образувано по молба с вх. N 6441/20.12.2021 г. от взискателя „Р.С.“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист, издаден на основание решение N 260198/01.07.2021 г., постановено по
гр. д. N 626/20 г. по описа на РС – Габрово, с което е потвърдено с решение N
184/13.12.2021 г. по в. гр. д. N 417/21 г. по описа на ОС – Габрово.
На 20.12.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. N
10158/20.12.2021 г. на длъжника ЗАД „А.“ АД, като в нея е посочено, че разноските по
изпълнителното дело възлизат на сумата от 460,00 лв., а таксите по Тарифата към ЗЧСИ –
629,78 лв.
На 23.12.2021 г. е подадено възражение с вх. N 6571/23.12.2021 г. от длъжника ЗАД
„А.“ АД по изпълнителното дело срещу размера на определеното адвокатско
възнаграждение над сумата от 200,00 лв. до сумата от 460,00 лв., както и срещу размера на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 05.01.2022 г. е постъпило становище с вх. N 24/05.01.2022 г. от взискателя „Р.С.“
ЕООД, в което е посочено, че възражението е неоснователно и дължимите такси и
адвокатски хонорар следва да бъдат събрани от длъжника в пълен размер.
На 05.01.2022 г. е издадено постановление от ЧСИ М.К. по изп. дело N
20217880400741, обективирано в съобщение с изх. N 61/05.01.2022 г., в което е посочено, че
възражение с вх. N 6571/23.12.2021 г. за намаляване на адвокатския хонорар е оставено без
уважение.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, като е насочена срещу извършени от съдебния изпълнител действия,
които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК - разноските по изпълнението.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител, съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител, не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно - под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7; /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
В случая, длъжникът дължи минималния размер на възнаграждението за
извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно –
сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Това е така, тъй като единствените действия,
които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на
подаване на възражението с вх. N 6571/23.12.2021 г., са били свързани с образуване на
изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани.
Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника не води до друг извод, тъй като
посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426,
ал. 2 и 3 ГПК/.
Ето защо, отказът на съдебния изпълнител М.К., обективиран в съобщение с изх. N
61/05.01.2022 г. по изп. дело N 20217880400741, да намали разноските за адвокатско
възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението до минималния
размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като вместо
това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв. Като следствие от намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде намалена от ЧСИ и таксата по чл.
26 ТТР към ЗЧСИ.
3
Предвид изхода на спора взискателят следва да бъде осъден да заплати на длъжника
сумата от 75 лв., представляваща разноски по делото – за държавна такса /25,00 лв./ и за
юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, определено по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 27
от НЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ М.К. с рег. N 788 на КЧСИ и с район на действие –
СГС по изп. дело N 20217880400741, обективирано в съобщение с изх. N 61/05.01.2022 г., с
което е оставено без уважение искането на длъжника ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ****, за
намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство в размер на 460,00 лв. до сумата от 200,00 лв, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
„Р.С.“ ЕООД, ЕИК: ****, по изп. дело N 20217880400741 по описа на ЧСИ М.К. с рег. N 788
на КЧСИ и с район на действие – СГС от сумата в размер на 460,00 лв. до сумата от 200,00
лв.
ОСЪЖДА „Р.С.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул. ****, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** N 2, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 75,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4