№ 1445
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Цветелина Ал. Костова
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100501722 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Тигър“ ЕООД, ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. А., срещу решение № 15743 от
01.10.2023 г. по гр. дело № 8658/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
82-ри състав, изменено в частта му за разноските с определение № 42497 от
27.11.2023 г., с което е признато за установено, че „Тигър“ ЕООД дължи на
„Софийска вода“ АД на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК вр. 86 ЗЗД сумата от 1043,15 лева, представляваща стойност на
ВиК услуги за поливна система, находяща се в с. Бистрица, ул. „****“ № ***,
кл. № 10005191291, за периода от 02.12.2020 г. до 04.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 11.11.2022 г. до изплащане на задължението и сумата от
2,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.01.2021 г. до
04.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гр.
дело № 61439/2022 г. по описа на СРС, 82-ри състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно СРС бил приел,
че въззивникът бил клиент на „Софийска вода“ АД по партида с клиентски №
10055191291. Процесният договор от 14.06.2013 г. се отнасял за
водоснабдяването на целия поземлен имот с идентификатор 04234.6939.150, а
1
не конкретно за „поливната система“. Дори като съсобственик „Тигър“ ЕООД
да е задължено лице, то следвало да дължи заплащане за частта, равняваща се
на идеалните му части в имота. Твърди се, че сумата, за която СРС се бил
произнесъл, че е дължима от въззивника, била платена от него на 05.12.2022 г.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Софийска вода“ АД, ищец в
първоинстанционното производство, не е подал отговор на въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в
тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността
на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът
обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна
до следните фактически и правни изводи:
Пред първия съд са предявени иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и иск
по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. 86 ЗЗД. Фактическият състав на
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ се състои от установяване
на валидно облигационно правоотношение между въззивника и „Софийска
вода“ АД с предмет доставка на ВиК услуги, тяхното реално доставяне в
претендираните вид, количества и срок, както и стойността им.
Неоснователно е възражението в жалбата, че по делото не било доказано,
че въззивникът не е бил клиент на „Софийска вода“ АД по процесната
партида. Облигационното отношение между страните се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на приетата експертиза. По делото е представена
кореспонденция между „Тигър“ ЕООД и „Софийска вода“ АД, в която
въззивникът изрично заявява, че е клиент на комуналното дружество и
получава от него водоснабдяване за процесния поземлен имот. По делото е
приложен протокол от проведена среща от 03.12.2020 г., в който е обсъдена
промяна на начина на фактуриране на доставяната вода, и който е подписан от
Д.Ф. в качеството му на управител на „Тигър“ ЕООД. Този документ се ползва
с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК и обективира
извънсъдебното му признание, че комуналното дружество доставя
2
водоснабдява имота. В кориците по делото се намира Договор за
присъединяване към водопроводната мрежа и предоставяне на услуга
водоснабдяване от 14.06.2013 г., сключен между „Тигър“ ЕООД в качеството
му на потребител и „Софийска вода“ АД в качеството му на доставчик.
Страните са констатирали в договора, че въззивникът е собственик на
поземлен имот с идентификатор 04234.6939.150 и са уговорили
присъединяването да се извърши към поддържан от доставчика водопровод
чрез сградно водопроводно отклонение. В съдебно заседание от 04.07.2023 г.
процесуалният представител на въззивника заявява, че доверителят му е
собственик на земята на застроения с къщи парцел, което изявление съдът
също приема като признание на факт съгласно чл. 175 ГПК.
Съгласно заключението по техническата експертиза изградената в
парцела „поливна система“ е присъединена към водоснабдителната мрежа на
„Софийска вода“ АД чрез водопроводно отклонение към магистрален
водопровод. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационни системи имотите на потребителите се
водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните
водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи
чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Водоснабдяването на
„поливната система“ се установява от заключението по комплексната
техническа и счетоводна експертиза, в което е посочено, че отчитане на
изразходваната вода, във водомерната шахта през 2016 г. и 2019 г. са
монтирани индивидуални водомера, с метрологична годност до 2026 и 2029 г.
Представено платежно нареждане от 15.12.2022 г. за извършено плащане от
въззивника към Софийска вода“ АД на сумата от 1565 лева с посочено
основание „поливна система кл. 10055191291“, следва да се приеме като
признание от въззивника по смисъла на чл. 175 ГПК, че той е задълженото
лице към доставчика на вода по отношение на обсъжданото съоръжение.
Посоченият договор за присъединяване не е надлежно оспорен от
въззивника в производството пред СРС. Твърдения в тази насока не се
съдържат и във въззивната жалба. Съдът намери, че обектът „поливна
система“, която е изградена в парцела, представлява съоръжение по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от договора. В него е договорено, че поддръжката,
стопанисването и отговорността за съоръженията, разположени след
средството за измерване е изцяло задължение на потребителя и се
осъществява от него и за негова сметка. В чл. 5, ал. 2 е предвидено, че в
случай, че в имота се разкрият клиентски номера на други потребители, то
сборът от тяхната консумация ще се приспадне от средството за измерване,
титуляр на партидата на което е потребителя. Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора
заплащането на всички дължими суми по партидата на средството за
измерване, след извършване на приспадането, описано в чл. 5, ал. 2, е
задължение на потребителя. По делото не се установяват обстоятелства, че
разглежданият договор е изменен или прекратен, поради което той установява
3
задължение на въззивника да заплаща на „Софийска вода“ АД доставената
вода към „поливната система“.
Ирелевантно е обстоятелството дали „Софийска вода“ АД е открило
служебен клиентски номер за „поливната система“, тъй като това
обстоятелство има обслужващо значение за надлежното отчитане на
доставяната вода.
Възражението в жалбата, че въззивникът бил задължен само част от
сумите по клиентски номер и че той дължи заплащане само на частта,
равняваща се на идеалните му части в имота, е неоснователно – аргумент от
чл. 9а от Наредба № 4, съгласно който промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяна по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия. Въззивникът не е направил
твърдения и не е ангажирал никакви доказателства, които да обосновават
приспадане на консумация за „поливната система“ за други потребители,
собственици на имоти в парцела.
Ето защо при съобразяване на цитираните разпоредби и на събраните в
процеса доказателства е правилен крайният извод на районния съд, че
въззивникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през процесния период, а посоченият договор детайлно урежда
отношенията между страните относно водоснабдяването на „поливната
система“.
В заключението си по извършената комплексна счетоводна и техническа
експертиза вещите лица заявяват, че пред процесния период от 02.12.2020 г. до
04.06.2021 г. „Софийска вода“ АД е доставила за изградената „поливна
система“ в имота 595 куб. метра вода на стойност 1043,15 лева. Заключението
на тази експертиза не е оспорено от страните в тази му част и няма наведени
възражения срещу него във въззивната жалба. Настоящият състав е съгласен с
неговото кредитиране от контролирания съд, който е приел, че именно това е
стойността на дължимата от въззивника сума за доставената вода.
В жалбата се твърди, че тази сума била платена от въззивника на
05.12.2022 г. като част от сумата от 1565 лева по цитираното по-горе платежно
нареждане. Заключението на счетоводната експертиза е прието от СРС в
съдебно заседание на 04.07.2023 г., в което въззивникът е бил представляван.
Той не е оспорил своевременно заключението с мотив, че то е вече е било
платено. В жалбата е посочено, че плащането от 05.12.2022 г. е резултат на
постигната договореност между страните, но доказателства за такава не са
представени. Съгласно заключението на експертизата водоснабдяването на
„поливната система“ е преустановено на 15.12.2022 г. В тежест на въззивника
е било да установи, че извършеното плащане се отнася за доставена вода за
конкретно за процесния период от 02.12.2020 г. до 04.06.2021 г., а не за
последващ такъв. Ето защо поради липса на пълно и главно доказване на
4
твърдението за извършено плащане от въззивника, съдът го намери за
неоснователно.
С оглед изложеното СГС намери, че по делото е доказан фактическият
състав на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и е
правилен изводът на СРС, че въззивникът има задължение към „Софийска
вода“ АД за доставени ВиК услуги за „поливна система“, клиентски №
**********, за периода от 02.12.2020 г. до 04.06.2021 г. на стойност 1043,15
лева. Няма доказателства въззивникът да е изплатил сума. Не са изложени
съображения по отношение вземането по акцесорния иск за мораторна лихва
върху главницата, поради което СГС не намери основание за произнасяне по
този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3, ГПК право на
разноски има въззиваемият. Искане в тази насока обаче не е направено поради
което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15743 от 01.10.2023 г. по гр. дело №
8658/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 82-ри състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5