Решение по дело №203/2019 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 17.09.2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №203 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Производството е образувано въз основа на жалба вх.№ 1548/02.05.2019 г. подадена от Н.В.П. с ЕГН **********, в качеството му на представляващ „********“ ЕООД ЕИК********, гр.Ловеч ул. ********№*, бл.****, вх.*, ет.*, ап. *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 906з-6/27.03.2019 г. издадена от Началник сектор Пътна полиция в Отдел „ОП“ при ОДМВР-Ловеч, с която на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС с рег.№ ***** за срок от 6 /шест/ месеца.

Административният орган е представил по делото копие от административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на закона, обстоятелствата и фактите, посочени в заповедта, не съответстват на действителната фактическа обстановка. В съдебното заседание по съществото на спора не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата Началник сектор ПП при ОДМВР-Ловеч, се представлява от юрисконсулт Р.. Оспорва жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП на собственик, който управлява МПС след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца до една година. Същата принудителна административна мярка се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства /чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП/.

 Видно от представената по делото Справка за нарушител/водач от лист 34 до лист 38 от делото, със Заповед № 18-0906-000575/17.10.2018 г. на сектор ПП при ОДМВР – Ловеч е отнето СУМПС на Н.В.П. с ЕГН **********, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Заповедта е влязла в сила на 05.02.2019 г. /лист 38 от делото/.

На 25.03.2019 г. срещу Н.В.П. е съставен АУАН серия Д №984922 за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който, за да управлява моторно превозно средство, свидетелството на водача не трябва да е временно отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

В АУАН е посочен номерът на иззетото СРМПС и два броя регистрационни табели. Процесното МПС ****** с рег.№***** е собственост на дружеството жалбоподател.

На 27.03.2019 г., въз основа на съставения АУАН на „********“ ЕООД ЕИК******** е наложена процесната принудителна административна мярка, като срокът й е определен на шест месеца.

По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелите Д. и Ц. се установява, че на 25.03.2019 г. на Н.В.П. е съставен АУАН за това, че в гр.Ловеч е управлявал процесното МПС ******, след като неговото СУМПС е отнето поради изчерпване на всички контролни точки. Изложеното от свидетелите кореспондира с представените по делото писмени доказателства.

Изложеното от свидетелката Й. съдът не кредитира, тъй като противоречи на всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства относно времето, в което тя е управлявала процесния автомобил. От данните по делото се установява, че тя е управлявала автомобила след като регистрационните му номера са свалени /лист 77, стр.2/, а не при установяване на нарушението.

Безспорно е установено по делото, че на 25.03.2019 г. на Н. П. е издаден АУАН за това, че е управлявал процесното МПС в гр.Ловеч, след като неговото СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП поради изчерпване на всички контролни точки.

С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на АУАН на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Достатъчно основание е съставянето на АУАН за нарушение, покриващо състава на хипотезата по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Законосъобразността на наложената принудителна административна мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на  чл. 142, ал. 1 АПК.

Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно доказано, че е налице съставен АУАН за визирано в чл.171, т.2а от ЗДвП административно нарушение. Всички събрани доказателства сочат наличието на материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ.

Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в чл. 171, т.2а от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

 На първо място е налице безспорна материална компетентност на издателя на заповедта, видно от представената по делото Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на директор на ОДМВР – Ловеч.

Безспорно е съставен АУАН против Н. П. като водач на процесното МПС, който съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и е посочена относимата законова разпоредба. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Подписан е. Следователно спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му, и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН, описана е фактическата обстановка, възприета от органа, и сторените правни изводи, посочен е и срокът на действие на наложената временна ПАМ.

Наложената мярка съответства на целта на закона, като приложението й е ограничено в минималния предвиден от закона срок.

Прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Налице е самостоятелност на производството по прилагане на ПАМ по отношение на административно-наказателната или наказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДвП. Принудителната административна мярка по чл. 171 ЗДвП се прилага без оглед на вина и независимо от понесена административна или наказателна отговорност.

Конкретните цели на принудителната административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС с обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. „война на пътя“. Мярката е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при наличието на всички материално и процесуално-правни предпоставки. Това въздействие е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на правонарушения по ЗДвП и по този начин се постига възпиращият ефект на мярката. Законът изрично предвижда прилагането й и по отношение на собственик на МПС, управлявано от друго лице с отнето поради изчерпани контролни точки СУМПС. В случая ПАМ е наложена на търговското дружество, собственик на процесното МПС, управлявано от  Н. П..

С оглед изложеното, след анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, и приложимите правни норми, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, чл. 146 от АПК и чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, същата е издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в писмена форма, съдържа изложени мотиви – фактически и правни основания, налице са материално правните предпоставки за издаването й, спазени са процесуалните норми и е издадена в съответствие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№1548/02.05.2019 г. подадена от „********“ ЕООД ЕИК********, гр.Ловеч, ул. ********№*, бл. ****, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Н.В.П. с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 906з-6/27.03.2019 г. издадена от Началник сектор Пътна полиция в Отдел „ОП“ при ОДМВР-Ловеч, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС с рег.№ ***** за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  Административен съдия :