Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ......
гр. Бургас, 24.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 49 – ти граждански състав, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пламен Дойков
при участието на секретаря Зинаида Монева и в
присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гр. дело № 7053 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
На
основание чл.15, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Д.Д., ЕГН **********,***, в качеството й на родител на
непълнолетната И.П.Н., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за налагане мерки за защита
от домашно насилие
срещу П.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, като неоснователна и недоказана.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаският районен
съд СУМАТА от 25.00лева /двадесет и пет
лева/, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на делото,
на основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН и Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и СУМАТА
от 5.00лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за събиране на държавното вземане.
Решението
подлежи на обжалване пред БУРГАСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, в 7 - дневен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението, след
влизането му в сила, на Началника на РУ МВР гр. Елхово и на Началника на РУ МВР
Камено за сведение.
СЪДИЯ
: ……………
Мотиви към Решение по гр. д. №
7053/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
В Районен съд гр. Бургас е постъпила молба с правно основание чл. 8, т. 2 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие от Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** като родител – майка на непълнолетната И.П.Н., ЕГН **********,*** за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо Н. домашно насилие от страна на П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***. В молбата се сочи, че Д. и Н. са бивши съпрузи, като през 2008г. бракът им бил прекратен . П.Н. ***. Упражняването на родителските права над децата им било възложено на Н.. На 21.08.2019г. дъщерята И.Н. се свързала с майка си по телефона , казала й , че пътува към дома й. След като пристигнала при майка си , непълнолетната разказала на Д., че баща й на три пъти в периода 17.08.2019г. до 20.08.2019г. й нанесъл удари, наказвал я. На 17.08.2019г. Н. бил нанесъл удари над детето с вътрешна гума на велосипед, понеже И.Н. през деня била извън дома им без негово разрешение. Според молбата Н. ударил И. с гумата по крака и ръката , както и шамар по лицето. На 18.08.2019г. И.Н. се била прибрала в дома си около 22.30часа. Малко след това се прибрали П.Н. и брат й, като казали , че са ходили навън да я търсят. Бащата започнал да крещи на детето, ударил и шамар и оскубал косата й . След това я бил изгонил на двора , където И.Н. стояла до 03.00часа и решила да влезе в дома им. На 20.08.2019г. П.Н. бил изпратил дъщеря си до магазина, като тя се забавила, понеже видяла приятелки. Когато се прибрала бащата отново бил ударил детето й крещял, че е закъсняла, ударил я по гърба и по лицето.
В молбата се сочи, че имало и други случаи на насилие, но не са описани. Бащата бил забранявал на детето да ползва мобилния си телефон . На 22.08.2019г. била подадена жалба до Районна прокуратура гр. Бургас.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителката, копие на СМУ № 204/ 2019г. на съдебен лекар при „УМБАЛ – Бургас“ АД, копие на Решение № 1448/ 06.10.2008г. на РС Бургас, извадка от интернет на Решение № 1508/ 07.10.2016г. на РС Бургас.
В съдебно заседание молителката Д.Д. се явява лично , поддържа молбата. Заявява, че иска детето да остане да живее при нея , като твърди, че от представените документи , детето И. е било бито от бащата.
В съдебно заседание ответникът П.Н. се явява лично и с адв. Б. ***. Н. отрича да е нанасял побой на детето, сочи гласни и писмени доказателства.
На непълнолетната И.П.Н. е назначен особен представител – адв. Е.И.,***. Защитника на детето претендира да е наложат исканите мерки за защита по закона.
Непълнолетната И.П.Н. заявява, че иска да остане да живее при майката.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Димитър Георгиев Дачев, с. Тръстиково, общ. Камено и Боряна Иванова Петкова, с. Тръстиково , общ. Камено, приобщени са писмени доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителката, копие на СМУ № 204/ 2019г. на съдебен лекар при „УМБАЛ – Бургас“ АД, копие на Решение № 1448/ 06.10.2008г. на РС Бургас, извадка от интернет на Решение № 1508/ 07.10.2016г. на РС Бургас, социален доклад на ДСП Айтос, справка за съдимост на П.Н.,***, справка за водени производства по реда на ЗЗДН срещу ответника, сертификати от учебното заведение на детето в гр. Бургас, грамоти, служебни бележки, трудов договор на молителката Д.,***, бележка за доходите на ответника, служебна бележка за другото дете на Д. и Н. .
От разпита на св. Димитър Дачев, жител ***, става ясно, че той и семейството на П.Н. са съседи. Дачев разказва, че с ответника ги дели само оградата на имотите им, а между тях има и вход. През процесния период Н. бил наел Дачев да му извърши ремонтни работи. Сочи и конкретната дата – 17.08.2019г. , като работа започнали около обяд и ответника помагал на Дачев. Двамата работили до около 18.30 – 19.00часа , а след това седнали да се черпят в дома на ответника. Свидетелят сочи, че около 17.00часа Н. изпратил детето И. до магазина . След като детето се върнало между тях нямало конфликти, бащата не се бил карал на И.. Н. и Дачев били заедно до около 22- 22.30часа. И. се била прибрала около 21.00часа и свидетелят не видял насилие от страна на бащата над детето. На следващия ден Дачев и Н. продължили работа в двора на ответника. Детето И. излизало и се прибирало в дома си. След приключване на работата , двамата седнали да се черпят в двора на Дачев. Първо се прибрал сина на Н. – Янчо и бащата го пратил да се прибира. Около 21.00часа се върнала и И., след което бащата и детето си отишли вкъщи. Дачев бил останал навън и не бил чул викове от дома на ответника. На следващия ден свидетелят продължил да работи сам, а ответника бил на работа. И. се движила свободно , излизала и влизала в дома си. Свидетелят сочи, че не е имало конфликти межди бащата и детето и в този ден. Дачев заявява, че бащата се грижи добре за децата си, но бил притеснен от това, че момичето имало приятел от с. Бояново .
Свидетелката Боряна Петкова живее съпружески с ответника. Двамата съжителствали от 2008г. Петкова твърди, че Н. се грижи добре за децата си. Петкова разказва, че бащата не е извършвал насилие над децата си, но понякога правел забележки за по – късното й прибиране. Свидетелката уточнява, че в процесния период не е била в дома им в селото – наложило й се да придружава сестра си след операция и не била в селото. В допълнение към отношенията между бащата , детето и бившата му съпруга , излага , че през 2016г., по образуваното производство за изменение на упражняването на родителските права, също се твърдяло, че И. е бита с гума.
В съдебно заседание е изслушана непълнолетната И.П.Н.. Твърди, че баща й бие нея и брат й от малки, което продължавало и сега. Обяснява, че Н. и Петкова били разделени и тя трябвало да прави всичко в дома им, а вечер ответника не ги пускал да излизат. За обстоятелствата по настоящото дело сочи, че е станало миналия месец, но не може да каже на кои дати. Когато отишла до магазина се забавила около 10 минути, но баща й вече бил тръгнал да я търси. След като се прибрали вкъщи започнал да я бие. Преди това я карал да се подстриже късо, но тя отказала. И. твърди, че след това брат й бил казал на бащата, че сестра му била излизала на обяд и Н. и нанесъл побой с гума от велосипед. Детето разказва, че с брат си са излезли в един от дните, вечерта, но не сочи кой точно ден. Янчо се прибрал, а И. останала до около 22.30часа, а когато се прибрала Н. започнал да й се кара , след което отново и нанесъл удари. Дошла и св. Боряна Петкова, разговаряли. Детето твърди, че свидетелката Петкова заявявала, че не я харесва и я търпи заради бащата. Петкова си заминала, а след това бащата продължил да я бие- удрял й шамари. И. разказва, че бащата й казал да си събира багажа и да отива при майката. На другия ден се качила на автобуса и сама заминала за гр. Елхово , а след това се обадила на майката от телефона на непозната жена и Д. я взела от автогарата. Детето каза, че не иска да живее при бащата, не се разбирала с Боряна Петкова.
По делото е приложено копие на СМУ № 204/22.08.2019г., в което съдебен лекар от гр. Бургас е посочил, че при прегледа на детето е установил по задната страна на дясното коляно петнисто , бледосинкаво , жълтеникаво кръвонасядане около 4см. , а по горната повърхност на лява подлакетница едва личи кръвонасядане с цвета на горното , около 2,5см. Обобщава се , че е възможно да са получени по начина съобщен от И.Н..
От представените социални доклади става ясно , че и двамата родители са трудово заети, имат месечни доходи. И бащата и майката разполагат с битови и материални условия за отглеждане на детето И.Н.. При бащата детето редовно е посещавало училище, като успехът й е бил отличен.
От приложените по делото доказателства става ясно, че между родителите е имало спор за упражняване на родителските права, като е постановено решение, с което те са възложени на бащата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН срещу лице посочено в чл. 3 на Закона. В случая майката е предявила молба за защита на непълнолетната си дъщеря от сочени актове на домашно насилие извършени от бившия й съпруг и баща на детето И.Н.. Наред с това, сезиран да се произнесе е компетентният съд по настоящия адрес на пострадалото лице. Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, един месец, считано от извършването на твърдения акт на домашно насилие.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.
Съображенията на съда са следните. В
настоящото производство молителката следваше да установи при условията на пълно
и главно доказване твърдените от нея обстоятелства, които да могат да се
квалифицират като домашно насилие. Съобразно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН под
такова се разбират е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. На първо място съдът
кредитира показанията на свидетеля Димитър Дачев. Същият в показанията си е
последователен и конкретен, имал е възможност непосредствено да наблюдава
отношенията между бащата и детето в посочения в молбата период. Същият не се
намира в родствена връзка със страните по делото, няма данни да е заинтересован
по друг начин от изхода на производството. Сочи конкретните дати , в които е
бил в дома на ответника, като те кореспондират с последователността почивни –
работни дни – 17 – ти и 18 – ти август са почивни дни, а третият ден , в който
сочи , че е извършвал ремонт е 19 – ти август, понеделник , работен ден. Свидетелят
живее в непосредствена близост до ответника, имал е възможност да вижда и чува
ставащото в двора на Н. и да възприема събитията там и не дава показания , които
да сочат твърдяното насилие спрямо детето. Показанията на св. Петкова могат да
се кредитират, но с условията , че същата живее съпружески с ответника и през
процесния период не е била в дома им , за да разкаже подробности. Обясненията
на детето И.Н. съдът счита за объркани, непоследователни и непълни. На първо
място настоящия състав отчита, че обясненията й бяха дадени в отсъствие на
страните, т.е. не беше налице фактор, който да я възпре да бъде откровена и
спокойно да изложи обстоятелствата. И.Н. не сочи конкретни дати на извършеното
насилие, само споменава , че е било миналия месец. Не може да определи точно
дните , в които е станало това. Обясненията й следва да са послужили за
съставяне на исковата молба пред съда, т.е. молителката Д. трябва да ги е
възприела от детето, което да е разказало на майката описаното в молбата, а в
показанията на непълнолетната нямаше детайли изложени в молбата. В молбата Д.
сочи, че след като И. е пристигнала при нея се е обадила на бившия й съпруг,
който не знаел какво прави детето там , а в обясненията на И. се твърди, че
бащата сам й е казал да си „събира багажа“ и да отиде при Д.. Представеното СМУ
е от 22.08.2019г. , т.е. няколко дни след описваните събития и не може да се цени
като годно пряко доказателство за телесни увреждания нанесени от Н.. В молбата
се сочи, че И. е удряна по гърба, но няма установени травми в тази част на
тялото, а част от белезите са описани от съдебния лекар като едва видими. Предвид всичко това, не може да се приеме, че са
установени категорични данни за действия от страна на П.Н.Н., които да се квалифицират като
домашно насилие спрямо непълнолетната му дъщеря.
Предвид изложеното молбата за
издаване на заповед за защита следва да се остави без уважение.
На основание 11, ал.2 от ЗЗДН и чл. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 25.00 лева, представляваща
държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените по-горе съображения, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ : ……………