РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пловдив, 16 . 11 . 2023г.
Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
Административен съдия :Здравка Диева
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2338 по описа за 2023г., взе предвид следното :
Производство
по реда на чл. 248 ГПК.
Гл.юрисконсулт
Б.Шишкова – пълномощник на ответника /Директор на ТД на НАП – Пловдив/, е
поискала с молба от 19.10.2023г. допълване на Определение № 2332 от 10.10.2023г. постановено по адм.д.№
2338/2023г., в частта за разноските.
1. С
молбата е поискано съдът да се произнесе по направено от гл.юрисконсулт Шишкова
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за осъществената защита по делото. Заявено е, че макар по делото да не са
провеждани открити съдебни заседания, ТД на НАП – Пловдив е комплектувала и
изпратила пълната административна преписка по жалбата, представени са
доказателства от страна на ответника, ангажирана е и юрисконсултска
защита чрез изготвено подробно писмено становище по жалбата от упълномощен
юрисконсулт.
Предвид
изложеното, е поискано произнасяне по направеното в становището искане, като на
основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК вр. с чл.144 АПК да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
съобразно представения към становището списък с разноски.
2. В
срока по чл.248 ал.2 ГПК не постъпи отговор.
3. При
разглеждане на молбата съдът съобрази следното :
ЧИЗАР
ЕООД – гр.Асеновград, ул.Цар Освободител № 4, ет.3, ап.6, представлявано от
З.Чешмеджиева с пълномощник адв.П.П.
***, обжалва Решение № 216/24.08.2023г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. С разпореждане
от 19.09.2023г. жалбата е оставена без движение със следните указания : „Оставя
жалбата на ЧИЗАР ЕООД – гр.Асеновград, ул.Цар Освободител № 4, ет.3, ап.6,
представлявано от З.Чешмеджиева с пълномощник адв.П.П. ***, БЕЗ ДВИЖЕНИЕ : До представяне на документ за
внесена по сметката на АС-Пловдив държавна такса в размер на 50 лв. от
жалбоподателя. Внасяне на държавната такса и представяне на документ за това в
съда, следва едновременно да бъдат извършени в 7 – дневния срок. При
неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без
разглеждане с прекратяване на съдебното производство .“. Изрично е указано, че
при неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без
разглеждане с прекратяване на съдебното производство. Разпореждането е съобщено
на жалбоподателя в цялост и на посочения в жалбата съдебен адрес – лично на адв.П.П., на 25.09.2023г.
/пълномощно, л.17/. Срокът за отстраняване на нередовностите
е изтекъл на 02.10.2023г. – понеделник, присъствен ден. Адресът, на който е
съобщено разпореждането за отстраняване на нередовност на жалбата е адрес по
см. на чл.137 ал.1 пр.1-во АПК – на същия адрес е съобщено редовно оспореното
решение /л.10/, вкл. този адрес е наименуван в жалбата за съдебен адрес.
Адресът е и такъв по см. на чл.51 ал.1 ГПК. Констатираната нередовност на
оспорването – липса на документ за внесена държавна такса, не е отстранена до
момента на постановяване на Определение № 2332/10.10.2023г.,
което обстоятелство е удостоверено посредством служебна проверка по сметка за
държавни такси на АС – Пловдив за периода 25.09. - 08.10.2023г. Поради
неотстранена нередовност на жалбата в законовия срок, същата е оставена без
разглеждане и съдебното производство е прекратено.
Определение
№ 2332 от 10.10.2023г. постановено по адм.д.№ 2338/2023г. е съобщено на Директора на ТД на НАП -
Пловдив на 17.10.2023г. - молбата е подадена на 19.10.2023г., поради което в
срока по чл.248 ал.1 ГПК, вкл. в срока по ТР № 6 от 2013г. – т.14. Съобрази се,
че с чл. 248 ал. 1 ГПК по препратка от чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако
решението, респ. определението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските.
Установени са две хипотези – за допълване на съдебния акт и за изменението му.
В случая съдът е оставил без разглеждане жалбата и не е постановил осъдителен диспозитив по отношение разноските, поради което искането
се определя като допълващо.
Представената преписка съдържа
становище на гл.юрисконсулт Б.Шишкова – л.6 и 7 /пълномощно на л.8/, в което е
заявено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в нормативноопределения размер
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Към писменото становище е представен списък за разноски
съгласно чл.80 ГПК вр. с чл.161 ал.1 ДОПК /л.9 – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000лв., на
основание чл.161 ал.1 ДОПК, съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В молбата се поддържа юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък
с разноски.
С чл. 80 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК, списъкът за
разноски и съответно искането за тяхното присъждане може да бъде направено
най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. При
неспазване на това изискване, страната се лишава от правото да обжалва съдебния
акт в частта му за разноските. В случая съдебното производство е прекратено
предвид неотстранена нередовност : не е внесена дължима държавна такса, което
не отрича правото на присъждане на разноски. Освен това, при служебна проверка
за допустимостта на производството страните обективно не биха могли да имат
познанието относно точния момент за подобно развитие на процеса и съответно –
да поискат присъждане на разноски и да представят доказателства за плащането им,
като в случая искането е предявено с представяне на административната преписка.
Съобрази се, че нормата на чл.143 ал.3 АПК в действаща редакция не прави разграничение относно основанието, на което е
прекратено съдебното производство, както и предпоставка за прилагането й не е
конституирането на страните в процеса /Определение № 3734 от 19.04.2022г. на
ВАС по адм. д. № 3053/2022г. и др./. Според
чл. 143 АПК разноски следва да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото - при
своевременно заявена претенция за това и осъществена процесуална защита от упълномощен
процесуален представител. Тези предпоставки са налице, тъй като правото на
представяне на писмена защита по същество с оспорване на жалбата не е
ограничено със срок и може да бъде заявено с представяне на преписката от
упълномощен процесуален представител, както е направено в случая. Представени
са пълномощно и списък на разноските. Ответната страна има право да получи
направените за съдебното производство разноски, в обхвата на които е и юрисконсултско възнаграждение, поради защита от юрисконсулт,
тъй като са налице предпоставките по чл.143 ал.3 АПК. Задължението за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е изрично
отбелязано в нормата поради факта, че не представлява разноски в общия смисъл
на понятието - Определение № 8853 от 12.10.2022г. на ВАС по адм.
д. № 9188/2022г., II о. Съгласно правилото на чл. 143 ал. 3 АПК - когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът
има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай не
следва да бъде прието, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, тъй като е издал административен акт съобразно правомощията си в
производство по реда на чл.197 ДОПК.
Нормата
на чл.161 ал.1 ДОПК се отнася за случаите, когато спорът е решен по същество -
с уважаване или отхвърляне на жалбата, като в ДОПК не се съдържа уредба на
разноските при прекратяване на делото /Определение № 6667/06.06.2016г., ВАС, 5 –чл. състав, адм.
дело № 6202/2016г./. На основание § 2 ДР ДОПК относно правото на разноски при
прекратяване на делото, субсидиарно следва да бъдат
прилагани нормите на чл. 143 АПК и чл. 78 ал. 8 ГПК. Правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при
благоприятен за органа изход от спора, възниква по силата на чл. 78 ал. 8 ГПК,
според която норма – „В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.“. Следователно, молбата е основателна, но с
определяне размер на юрисконсултското възнаграждение
на основание чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК
/ред. ДВ бр. 8/24.01.2018г./ и §2 ДР ДОПК – чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, а не на основание чл. 8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
с изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва
Определение № 2332 от 10.10.2023г. постановено по адм.д.№ 2338/2023г., в частта за разноските, като
Осъжда
ЧИЗАР ЕООД, ЕИК ********* – гр.Асеновград, ул.Цар Освободител № 4, ет.3, ап.6,
представлявано от З.Чешмеджиева да заплати на ТД на НАП – Пловдив съдебни разноски
в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на
допълненото определение - в 7-дневен срок от получаване на препис от съдебния
акт.
Препис
от Определението да се изпрати на страните.
Административен
съдия :