Определение по дело №219/2015 на Окръжен съд - Русе

                             П Р О Т О К О Л

                                               гр. Русе, 27.05.2015  г. 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

 публично съдебно заседание на двадесет и седми май 2015 г. в състав:

 

                                                               Председател:СВИЛЕН СИРМАНОВ

                                                Съдебни заседатели: М.К.

                                                                                 Г.М.

                                                                                

                                                                                     

при участието на секретаря…П.Н.……………………

и прокурора  СТИЛИЯН ГРОЗЕВ…………….сложи за разглеждане

НОХ дело № 219……..по описа за……… 2015….г……………………..докладвано

от………ПРЕДСЕДАТЕЛЯ……………..……

На именното повикване в 14.01 часа се явиха: 

……………………………………………………………………………..

                                                                                                                 

         СЛЕД произнасяне на присъдата, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия К.С.Х. и на осн.чл. 309, ал.1 НПК намира, че същата следва да бъде потвърдена, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета по отношение на подс. К.С.Х., ЕГН ********** „Задържане под стража”.

                  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр.Велико Търново.

 

 

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в         17.00 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                1.

 

                                                                                                2.

Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия К.С.Х., български гражданин, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора Белене, Област - Плевен, грамотен, без образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********, в това, че в периода от 20.02.2015г. до 21.02.2015г. включител­­но, в с.Б., при условията на опасен рецидив, от­нел чужди дви­жи­ми вещи - пари на обща стойност 25 лв. от владението на Д. Д.Л. от с.с, с намерение противозаконно да ги при­свои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът бил придружен със средна те­лес­на повреда, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост на Д.Д.Л., довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни, престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК,

В същия обвинителен акт Окръжна прокуратура - Русе обвинила подсъдимия К.С.Х. и в това, че по същото време и място, в условията на опасен рецидив, направил опит чрез употреба на сила и заплашване да се съвъкупи с лице от женски пол - Г.П.Л. ***, на 64г., като изнасилването пред­­ставлява особено тежък случай и останало недовършено поради не­за­висещи от дееца причини, престъпление по чл.152 ал.4 т.4, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.2, вр.чл.** ал.2 от НК,

В същия обвинителен акт Окръжна прокуратура - Русе обвинила подсъдимия К.С.Х. също и в това, че по същото време и място, чрез употреба на сила и заплашване извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление и удовлетворил такова по отношение на лице, навършило четиринадесетгодишна възраст - Г.П.Л. ***, на 64г., като деянието представлява особено тежък случай, престъпление по чл.150 ал.2, вр. ал.1 пр.1 от НК,

В същия обвинителен акт Окръжна прокуратура - Русе обвинила подсъдимия К.С.Х. още и в това, че по същото вре­ме и място, чрез употреба на сила влязъл в чуждо жилище - в къщата на Д.Д.Л. и Г.П.Л. намираща се в с.Б., на ул.„**********”№ **, като деянието е извършено нощем, престъпление по чл.170 ал.2 пр.1, вр. ал.1 пр.1 от НК,

В същия обвинителен акт Окръжна прокуратура - Русе обвинила подсъдимия К.С.Х. и за това, че по същото вре­ме и място, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, про­­тивозаконно лишил от свобода Д.Д.Л. от с.с., престъпле­ние по чл.142„а” ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК,

В същия обвинителен акт Окръжна прокуратура - Русе обвини­ла подсъдимия К.С.Х. и в това, че по същото време и място, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, про­тивозаконно лишил от свобода Г.П.Л. ***, пре­стъпление по чл.142„а”, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

По разпореждане на председателя на съда, е проведено пред­­варително изслушване. Със съгласието на своя служебен защитник, адв.М.М. ***, подсъдимият К.С.Х., признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на об­ви­­ни­телния акт и съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.

В обвинителната реч, представителят на Окръжна прокурату­ра - Русе, поддържа изцяло обвинението, което счита за доказано по несъм­нен начин. Предлага, след като бъде признат за виновен, на подсъди­мия да бъдат наложени максималните наказания за всички престъпления, за които е обвинен, които след това бъдат намалени според правилата на чл.58„а” от НК. Най-тежкото наказание, лишаване от свобода за петнадесет години, предлага да бъде наложено като общо на основание чл.23 от НК. Счита, че същото трябва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип, след приспадане на пред­­варителното задържане.

В защитната си реч, адв.М. М. не оспорва квали­фи­кацията в обвинителния акт, като пледира за определяне на снизходител­ни наказания, към минималните размери, предвидени за съответните пре­стъпления, без да ги конкретизира.

Подсъдимият К.С.Х. поддържа становището на защитника си. В последната дума изказва съжаление за извър­ше­ното

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият К.С.Х. е роден в Р., на ***г. Учил е само до трети клас и няма завършена никаква образователна степен. Въпреки това е грамотен и може да чете и пише без за­труд­нения. Няма определена професия. Издържа се с кражби и случайна ра­бота без трудов договор. Живее с родителите в с.Б., където е из­вестен като „Мастън”. Не е семеен, но от фактическо съжителство в ми­на­лото има родени две непълнолетни дъщери, съответно на седем и десет години, които е припознал. За голямото дете се грижи съвместно с ро­ди­телите си, а малката живее с майка си в гр.Д. М., Област – Р.. Ня­ма данни да участва в отглеждането и възпитанието й.

Многократно е осъждан. Към февруари 2015г. против него са влез­ли в сила тринадесет присъди и споразумения. В тях е санкциониран за множество имотни кражби, повечето квалифицирани. Въпреки, че няма образователен ценз за придобиване свидетелство за правоуправление, ползва МПС, поради което част от присъдите, влез­ли в сила против него са за транспортни престъпления. Изтърпявал е ефек­тивно наказания лишаване от свобода. От значение за правната ква­ли­фикация на процесните деяния е постановеното от Районен съд - Бя­ла протоколно определение № 252 от 17.09.2012г. по ЧНД № 292/2012 год. С него били групирани пред­ходни наказания, наложени на подсъдимия по следните дела: НОХД № 107/2010г., НОХД № 224/2010г. НОХД № 253/2010г., НОХД № 287/2010 год. всички на Районен съд - Бяла и НОХД № 134/2010г. на Районен съд - Омуртаг. Наложено било общо наказание ли­ша­ване от свобода за единадесет месеца, което съдът разпоредил да за­поч­не при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същото определение, били групирани още и наказанията, на­ло­жени на подс.К.Х. с присъди по НОХД № **6/20120г., НОХД № 117/2012г., НОХД № 156/2012г. и НОХД № 158/2012г., всички на Районен съд - Бяла. На основание чл.25 ал.1 от НК, му било наложено най-тежкото наказание - лишаване от свобода за една година и шест месеца, което на основание чл.24 от НК, съдът увеличил с три месеца. За изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода за една година и девет месеца, Районният съд определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Отделно, с това определение било постановено още изтърпяване на наказанието „пробация“ наложено по НОХД № 65/2011г. на Районен съд - Бяла.

Определението влязло в сила на 03.10.2012г., а групираните с него наказания, лишаване от свобода за единадесет месеца и за една година и девет месеца подсъдимият изтърпял до 30.06.2014г. в Затвора - гр.Белене. След като бил освободен, започнал да изтърпява остатъка от наказанието пробация за срок две години.

Свидетелите Д.Л. и Г.Л. са съпрузи. Два­мата живеели в собствената си двуетажна къща на ул.„**********” № ** в с.Б.. Първият етаж бил ниско под нивото на улицата. Входната врата на къщата водела от втория етаж към улицата. В долната си част тя би­ла дървена, а отгоре имала остъклена рамка. На 20.02.2015г., съпрузите както обикновено вечеряли около **:00 - **:30 часа и си легнали. Свид.Г.Л. спяла на приземния етаж, а свид.Д.Л. в стаята на втория етаж.

Същата вечер, подс.К.Х. заедно със свид.Я.Д.употребил голямо количество алкохол. Нуждаел се от пари и решил да вле­зе с взлом в къщата на свидетелите Д. и Г. Л., за да взе­ме от тях. В изпълнение на намерението си, късно вечерта, отишъл на ул.„**********”№ ** в с.Б. и счупил с ръка стъклото на входната врата. Бръкнал през получения отвор на стъклото и я отключил, с ключа, който стоял от вътрешната страна на бравата. След това се пресегнал и запалил осветлението с контактния ключ до вратата.

В това време свид.Д.Л. вече спял. Той се събудил от шума и като станал, видял силуета на подсъдимия. Разпознал го като „Мастън”, името, с което бил известен в селото. Подс.К.Х. също го видял. Като влязъл на етажа, намерил зад входната врата дървена летва. Взел я и се приближил към свидетеля, ка­то казал, че идва да му даде пари. Отговорът, че няма го разгневил и замахнал с летвата към главата на свидетеля. Той се предпазил, като вдигнал лявата си ръка и ударът попаднал в областта между китката и лакътя, причинявайки му силна болка. Веднага след това, подсъдимият му поискал банковата и личната карта. Тъй като свидетелят отказал да ги даде, подс.К.Х. се ядосал и започнал да го влачи из стаята. Извлякъл го на улицата и го съборил на земята. Започнал да го удря и ри­та по главата и тялото. Едновременно го заплашвал със саморазправа и настоявал да му даде исканите пари. Свид.Д.Л. изпитал силен страх и се съгласил да даде всичките си пари и банковата карта. Дал му една банкнота от 25 лв. и втора от 5 лв. Понеже нямал други пари, се помолил да му остави поне 5 лв. Подсъдимият се съгласил и му върнал тази банкнота. След това отново го завлякъл в стаята, където свидетелят му дал дебитната си банкова карта с погрешен ПИН код.

Тези придобивки му се видели недостатъчни и поискал да отидат при съпругата му, за която предположил, че има още пари. Завлякъл свидетеля на първия етаж при свид.Г.Л.. Влязъл в стаята й, светнал лампата и поискал да му даде пари. Свидетелката отговорила, че няма пари дори за хляб. Нервиран от отказа, подсъдимият извадил две чекмеджета от кухненското шкафче в стаята и ги разбил. С парче дъска ударил свид.Г.Л. по главата от дясната страна отгоре. Нанесъл й още няколко удара с дъската по гърба и тялото. Няколко пъти ударил и свид.Д.Л.. Като ги заплашвал непрекъснато с физическа саморазправа, поискал от съпрузите на всяка цена да му намерят още пари. Понеже не получил, им наредил да слязат в избата. С тел, която намерил там, завързал китките на ръцете им, а с друга тел привързал телата им към дървена колона. След това казал, че е гладен и поискал храна. Свид. Д.Л. му казал, къде на втория етаж има наденица и хляб. Подсъ­димият ги донесъл и като се върнал, ги изял пред вързаните свидетели, ведно с една глава праз лук, която намерил в мазата.

Щом се нахранил, казал на свидетелите, че по-късно ще се върне да ги развърже и си тръгнал. След известно време наистина се върнал и ги развързал. Отвел ги в стаята на първия етаж, където преди това спяла свид.Г.Л.. Там отново вързал ръцете и краката им с различни върви, намерени из къщата. След това привързал и телата им поотделно към леглото. През цялото време им отправял заплахи, като каз­вал да мълчат, защото пак щял да ги бие. От страх пострадалите се под­­­­чинили изцяло на волята му, без да смеят да окажат най-малка съпротива.

В един момент, подсъдимият заявил, че иска да прави секс със свид.Г.Л..*** на анцуга, с който била обута, а след това и бельото й. Обърнал я с гръб към себе си, като едновременно с това й продължавал да й нанася удари по тялото с дъската. С ръце я натиснал и навел с лице към леглото. Също си събул гащите и започнал да масажира половия си орган. След като получил ерекция, опитал да вкара члена си във влагалището на свидетелката. Въпреки, че на няколко пъти извършил движения с цел да проникне в него, не успял. Преди да си легне, легне свидетелката била поставила във влагалището си парцалчета, които ползвала като тампон. Тези парцалчета, за които подсъдимият не разбрал, не позволили проникване на половия му член във влагалището. След няколко безуспешни опита се отказал и решил да се съвъкупи с пострадалата анално. Вкарал члена си в ануса й, при което свид.Г.Л. усетила силна болка. В продължение на няколко минути подсъдимият движил половият си член и ея­ку­­лирал в ануса, по задните части на пострадалата и на пода в стаята.

Тези действия били извършени в присъствието на вързания съ­пруг на пострадалата, който респектиран от подсъдимия мълчал. Когато свършил, подс.К.Х. го запитал дали има пари в банковата карта. Свидетелят отговорил, че трябва да има около 400 лв.

С цел да заличи следите от деянието си, подсъдимият изгорил дъските от разбитите чекмеджета (освен една, която свид.Г. Л. незабелязано скрила) и си тръгнал, без да развърже сви­детелите. При­­брал се вкъщи и легнал да спи. Като станал сутринта на 21.02.2015г. по­молил свид.Д.  Х., да го откара с колата си до гр.Бяла. По пътя му обяснил, че носи дебитната карта на свид.Д.Л. от тяхното се­ло и иска да тегли от нея пари. Като чул това свидетелят му казал да на­пусне автомобила. Тогава подсъдимият заявил, че се отказва да тегли па­ри от кар­тата и поискал да го откара обратно в селото, за да я върне. Ко­гато пристигнал в дома на семейство Л.и било още преди обяд. За­ва­рил свидетелите вързани, както ги бил оставил през нощта. Върнал кар­тата и ги развързал. Преди да си тръгне, поискал да не съобщават в по­лицията за из­вър­шеното, като ги многократно ги заплашил.

По обяд на 21.02.2015г. свид.Д.Л., превъзмогнал страха, и се обадил на В. Д., ** ** в с.Б., ко­ято уведомила РУП - гр.Бяла. Здравословното състояние на пострадалите било тежко, поради което и двамата били транспортирани в спешно отделение на МБАЛ - Русе, където им била оказана медицинска помощ и на­­правени изследвания.

По-късно, в хода на досъдебното производство били назначени съдебно-медицински експертизи за установяване телесните увреждания на пострадалите Д.Л., Г.Л. и подсъдимия, като и тримата доброволно предоставили за изследване биологичен материал. Експертното заключение по отношение свид.Д.Л. установи­ло охлузвания, кръвонасядания, отоци и одрасквания по лицето. Кръвоте­че­ние от носа, Одрасквания и охлузване на ляво рамо. Кръвонасядане и охлуз­ване на ляво рамо. Охлузване и кръвонасядане на левия лакът. Охлузвания, и повърхностно забелване на епидермиса и оток на лява предмиш­ница. Счупване на лява лакетна кост. Охлузвания на дясно рамо. Одрасквания на дясна мишница и лакетна става. Охлузвания на гърба. Одраскване на ляво бедро. Кръвонасядане и охлузване на дясно бедро. Охлузвания и кръвонасядане на дясно коляно. Според вещите лица, тези увреж­дания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести пред­мети и предмети с връх и могат да бъдат получени на 20.02.2015г. по на­чина описан в показанията на Д.Л.. Тези увреждания довели до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни.

Съдебно-медицинската експертиза и извършения преглед на свид.Г.Л. констатирали следните увреждания: разкъсно-контуз­на рана на главата в областта на дясна челно-теменна област с неравни ръ­бове с дължина около 04 см. Кръвонасядане и оток на челото с площ 3/5 см. Кръвонасядания на ляво рамо с площ около 8/3см., лява миш­ница с площ около 08 см. и ляво бедро на площ около 4/6см. Половият орган бил на раждала жена, без видими следи от травматични увреждания. Анал­­ното отвърстие, с възпалени хронични външни хемороидални възли, без видими следи от травматични увреждания. Според вещите лица описа­ните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъ­пи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 20.02.2015г. по начина описан в показанията на свид.Г.Л.. Анатомичното и функционално състояние на половия орган и аналното отвърстие на Л. позволявали извършване на полов акт без да ос­та­нат видими следи от травматични увреждания. При тези данни експертите преценили, че с описаните увреждания на свид.Г.Л. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдебно-медицинското изследване и извършения личен прег­­­лед на подс.К.Х. установило одрасквания по дясна пред­­китка, охлузвания на трети пръст на дясната ръка и охлузване на дяс­­на лакетна става. Нормално развит полов орган, без видими следи от трав­матични увреждания. Описаните увреждания са резултат на действие­то на твърди ръбести предмети и/или предмети с остър връх и/или режещ ръб и могат да бъдат получени при инцидент на 20.02.2015г.

В хода на разследване била назначена и изготвена биологична експертиза на иззетите при огледа на местопроизшествие веществени доказателства, на взетите при прегледите на пострадалите и подсъдимия сравнителен материал и на веществените доказателства.

По делото била назначена и изготвена дактилоскопична експер­тиза на иззетите при огледа на местопроизшествие дактилоскопични сле­ди и за наличие на такива по дебитната банкова карта на свид.Д.Л..

В резултат на упражненото от подсъдимия сексуално и физи­чес­ко насилие, психичното състояние на свид.Г.Л. рязко се влошило. Това наложило да бъде хоспитализирана в ЦПЗ - Русе, където била лекувана от 04.03.2015г. до 27.03.2015г. с диагноза „Рецидивиращо де­пре­сивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък“. В хода на досъ­деб­ното производство била назначена и изготвена комплексна психиатрична-психологична експертиза на тази свидетелка, според която към мо­мен­та на извършване на деянието от подсъдимия и към настоящия момент е могла да възприеме и е възприела правилно фактите, имащи зна­че­ние за делото, както и да дава достоверни показания за тях. Свидетелката не се води на диспансерен учет в ЦПЗ - Русе, но е провеждала ста­ци­онарни лечения в с диагноза: „Рецидивиращо депресивно разстрой­ство“.

В хода на досъдебното производство, подс.К.Х. предал с протокол за доброволно предаване от 24.02.2015г. сумата 20 лв., като саморъчно написал, че ги дава за да бъдат върнати на свид. Д.Л., от когото ги взел насила. С разписка от 17.03.2015г. воде­щи­ят раз­следването предал парите на пострадалия, с което му били възстанове­ни причинените имуществени вреди.

Тези фактически положения са безспорни. Съдът ги приема за установени според направеното от подс.К.Х. признание, а също така от свидетелските показания на: Д.Л., Г.Л., Д.  Х., Я. Д., както и от доказателствените средства, при­­ложени на досъдебното производство: протокол за оглед на местопро­и­з­шествие и фотоалбум към него ведно с три дактилоскопични следи (при­­ложени с картон в делото), справка за ОИМ, четири съдебно медицин­­ски експертизи с изготвени снимки към тях, два листа за преглед на па­­циент в спешно отделение ведно с две искания за образно изследване, три декларации за доброволно предоставяне на биологични сравнителни об­разци, съдебно-медицинска и биологична експертиза на веществени до­­казателства, дактилоскопична експертиза, три протокола за вземане на об­­разци за сравнително изследване, комплексна съдебно-психиатрична и пси­хологична експертиза, четири протокола за доброволно предаване, раз­писка, писмо до и отговор от ЦПЗ - Русе, писмо до и отговор от кметски наместник на с.Б., Област - Русе, писмо и отговор от ОС„ИН“ - Ру­­се, Сектор „Пробация“, протоколи за разпит, справка за съдимост, авто­би­ография, декларации по ЗСГ, както и от следните веществени доказа­тел­ства: фас от цигара, обтривка от червеникаво кафява материя от пло­щадка на втория етаж, парче хартия напоено с червеникава материя, три дак­тилоскопични следи, тениска със зацапвания с червеникава материя, множество от върви (въжета) с различно сечение и дължина, един брой пар­че дъска с размери 42х7х1 см зацапана с червеникава материя, дол­ни чер­ни памучни гащи, шарен мъжки слип, бяло и оранжев цвят с над­пис на гор­ния ластик „FUSHIHAO“, черни обувки, половинки без връзки № 42 на­пи­сан на вътрешната страна на езика им и надпис от­пред „AERLU“, косми и кръв от свид.Д.Л., свид.Г.Л. и подс.К.Х., анален и влагалищен секрет от св.Л..

1. по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК

При анализа на установената фактическа обстановка, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 20.02.2015г., в с.Б., Област - Русе, при ус­ло­вията на опа­сен рецидив, отнел чужди движими вещи - пари на стойност 25 лв., от владението на Д. Д.Л. от с.с., с намерение про­тивозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счуп­ване на лява лакетна кост на Д.Д.Л., довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за срок повече от триде­сет дни.

Подс.К.Х. е осъждан повече от два пъти за умиш­лени престъпления от общ характер. Наложени са му наказания, част от които търпял ефективно, а едно от тях е за срок повече от година. Към момента на деянието, от изтърпяването на последното не е изтекъл сро­кът по чл.30 ал.1 от НК, поради което едновременно са налице предпоставките по чл.29 ал.1 т.1 и 2 от НК, което квалифицира извършеното като „опасен рецидив”.

Безспорно е установено, че пострадалия предал на подсъдимия сумата 25 лв. В същото време самият той не разполагал с достатъчни средства и почти не го познавал. Не ги свързвали никакви отношения и нямал каквото и да било основание да му дава пари. Въпреки това го направил, принуден от приложените спрямо него сила и заплашване. Употребата на сила от страна на подсъдимия, се изразила в многобройни удари с ръка и дървена летва, ритане, влачене по пода и улицата. Побоят, той придружил със заплахи за по-тежка саморазправа, в стремеж да мотивира пострадалия да му даде още пари. Следователно, налице са и двете форми на принуда, инкриминирани в чл.198 ал.1 от НК.

Още с първия удар, нанесен с дървена летва, подсъдимият при­чинил на свид.Д. Л. счупване на лява лакетна кост, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет дни. По този начин, освен множеството по-леки телесни увреждания, на пострадалия е причинена и средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 от НК. Следователно, деянието следва да се квалифицира във връзка и с чл.199 ал.1 т.3 пр.2 от НК.

Подс.К.Х. извършил описаното деяние с намере­ние противозаконно да присвои чужди вещи - пари на стойност 25 лв. Към момента на извършване на деянието той бил пълнолетен и вменяем. Не страдал от никакви заболявания и въпреки изпитото количество алкохол можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Той съзна­вал наличието на обективните признаци на състава по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, като представите за тях формирали ин­те­лек­туалния момент на умисъла му. Представен бил и волевия момент, тъй като, предвиждал настъпването на общественоопасните последици и ги желаел, стремейки се да получи противозаконна материална облага.

С получаването на сумата 25 лв., подсъдимият придобил пълно владение върху всички пари, с които пострадалият разполагал. Последващото разпореждане с част от сумата представлява самостоятелен акт, осъществен след съставомерното довършване на изпълнителното деяние, поради което не може да бъде оправдан за разликата от 5 лв.

За разлика от останалите деяния, от събраните доказателства може да се установи денят на извършване на това престъпно деяние. Хронологично, подс.К.Х. го извършил веднага след проникването в жилището на пострадалите, т.е. на 20.02.2015г., поради което съдът го призна за невинен по отношение следващата дата, за която също е обвинен.

2. по чл.152 ал.4 т.4, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.2, вр.чл.** ал.2 от НК

От анализ

а на приетите фактически положения следва още, че подсъдимият К.Х. е осъществил обективните признаци и на състава по чл.152 ал.4 т.4, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.2, вр.чл.** ал.2 от НК, тъй като в периода от 20.02.2015г. до 21.02.2015г. включително, в с.Б., Област - Русе, в условията на опа­сен рецидив, направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол - Г.Л. (64) от с.с., като упо­требил за това сила и из­насилването представлява особено тежък слу­чай и останало недовършено поради независещи от волята му причини.

Съдът призна за виновен подсъдимия, че извършил това деяние в период от време, не защото е продължено, а тъй като от събраните доказателства не може категорично да се установи дали е довършено преди или след полунощ на 20/21.02.2015г. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие. Воден от желанието да получи полово задоволяване, подс.К.Х. съблякъл от кръста надолу вързаната свид.Г.Л.. Събул панталоните и бельото си и след като възбудил с ръка половия си член, се започнал да прави движения, насочени към проникване изотзад във влагалището на пострадалата. Въпреки, че по­страдалата не оказала никаква съпротива, не успял, тъй като преди лягане, била поставила във влагалището си импровизиран тампон от парцали. След няколко неуспешни опита да преодолее това препятствие бил принуден да се откаже. Отказът му е резултат не от собствено решение да не довършва замисленото престъпление, а е продиктуван от обективна невъзможност да довърши изпъл­ни­телното деяние - поставеният тампон във влагалището на свидетел­ката, за който подсъдимият не разбрал.

Когато пристъпил към извършване на половия акт, свид.Г.Л. вече била бита жестоко и продължително от него. В този момент, тя отдавна била вързана и останала в това състояние през цялото време, докато опитвал да извърши вагинално съвъкупление. Този (неуспешен) опит за полово съвъкупление бил извършен без съгласието и против волята на пострадалата. Принудата в този случай е представена под формата на насилие - предварително пострадалата била пребита и вързана. Няма данни освен със сила (насилие) свид.Г.Л. да е била мотивирана допълнително и със заплашване. Това не е било и необходимо, тъй като към този момент, нейната и съпруга й воля за съпротива би­ла сломена безусловно.

Към момента на извършване на това деяние подсъдимият бил осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер, за които му били налагани и съответно изтърпявани наказания лишаване от свобода, включително за срок по-голям от една година. Към 20.02.2015г., от изтърпяването на последното наказание лишаване от свобода не е бил изтекъл срокът по чл.30 ал.1 от НК, поради което налице са едновременно предпоставките по чл.29 ал.1 т.1 и 2 от НК, а извършеното представлява „опасен рецидив” по смисъла на тази разпоредба.

Изнасилването, извършено от подс.К.Х., се ха­рак­теризира с изключителна бруталност. Пострадалата, която с нищо не го провокирала е жестоко вързана и фактически пребита. В резултат от же­стокия побой, получила изключително сериозни травматични увреждания, макар и в рамките на лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК. Свид.Г.Л. била беззащитна възрастна жена (два пъти по-го­ля­ма от подсъдимия), която очевидно нямала намерение и възможност за съ­протива. Въпреки това, подсъдимият продължил да я удря с парче от дъска по тялото, главата и крайниците както преди, така и по време на самото изнасилване. Освен нагло, безсрамно и безцеремонно изнасилването е унизително, при това много повече от обичайните случаи на това пре­стъпление, тъй като било извършено пред очите на свид.Д. Л. - ** на пострадалата. Към изключителните по характер вредни последици на деянието, следва да се добави и рецидивирането на стара психическа травма на пострадалата, причинена преди две години от загубата на дъщеря й. Наложила се дори хоспитализация на свидетелката в ЦПЗ - Русе.

Макар и сравнително млад (30г.), подсъдимият вече е осъждан тринадесет пъти за извършени умишлени престъпления. Два пъти е из­търпявал наказание лишаване от свобода и осъществил процесното деяние месеци след като бил освободен. Нещо повече, дори към момента на извършването му той изтърпявал наказание „пробация“. Очевидно нито предходните осъждания и нито търпяното в момента наказание са му въздействали превъзпитателно и с нищо не са го стимулирали към спазване на установения правов ред. Напротив, от извършител на многобройни, но относително леки престъпления, подс.К.Х. в рамките на броени часове извършил множество значително по-тежки престъпления, насочени против личността. Прекомерното и ненужно насилие, скритата и неподозирана злоба към пострадалата, го характеризират като зъл и жесток човек.

Предвид изложеното, съдът преценява, че според описаните по-горе вредни последици и данните за личността на подс.К.Х., деянието и деецът разкриват изключително висока степен на обществена опасност, поради което правилно обвинението е квалифицирало извършеното като „особено тежък случай”.

3. по чл.150 ал.2, вр. ал.1 пр.1 от НК

Като анализира приетите за установени фактически положения, съдът констатира, още, че подсъдимият К. Х. осъществил обективните признаци и на състава по чл.150 ал.2, вр. ал.1 пр.1 от НК, тъй като в периода от 20.02.2015г. до 21.02.2015г. включително, в с. Б., Облост - Русе, извършил действия с цел да възбуди и удовлет­вори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесетгодишна възраст - Г. П.Л. (64), като употребил сила и деянието представлява особено тежък случай.

И в този случай съдът призна за подсъдимия за виновен, че из­вършил деянието в период от време, не защото е продължено, а тъй като от събраните доказателства не може категорично да се установи дали е довършено преди полунощ на 20/21.02.2015г.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие. След ка­то се убедил, че няма да успее да се съвъкупи вагинално с пострадалата, подсъдимият решил да получи полово удовлетворение, като се съвъкупи вагинално. Той насочил еректиралия си полов член към ануса на свидетелката, вкарал го и започнал да извършва движения напред назад, докато постигнал еякулация. При извършване на деянието свид.Г. Л. все още била съблечена и вързана. Въпреки това, до момента, в който получил удовлетворение, подсъдимият продължил да я блъска и удря с парче дъска по тялото и главата.

Дълго преди извършване на това деяние, пострадалата била же­стоко и продължително малтретирана от подсъдимия. През цялото вре­ме той я държал вързана и въпреки липсата на каквато и да било съпротива, продължавал да я блъска и удря по тялото и главата с дъска от счупеното шкафче. Принудата и в този случай е представена само под формата на насилие. Пострадалата предварително била пребита и вързана и няма данни, а и не е съществувала необходимост да е била принуждавана със заплашване. В момента, това не е било необходимо, тъй като волята й за съпротива безусловно била сломена.

Това престъпление, както и опита за изнасилване, е извършено изключително брутално. Пострадалата, която с нищо е провокирала агресията на подс.К.Х., е жестоко вързана, пребита и унижена пред съпруга си. Тя била беззащитна възрастна жена (два пъти по-голяма от подсъдимия), която очевидно нямала възможност и намерение да му окаже съпротива. Въпреки това, той многократно я удрял с парче от дъска по тялото, главата и крайниците, както преди, така и по време на самото деяние. В резултат от проявената жестокост, се отключила стара психическа травма на пострадалата, която неотдавна загубила дъщеря си.

Извършителят на деянието е многократно осъждан (тринадесет пъти) за престъпления от общ характер. Два пъти е изтърпявал наказание лишаване от свобода и много скоро след освобождаването си осъществил процесното деяние. За липсата на изискуемото възпитателно и предупредително въздействие на наложените наказания свидетелства обстоятелството, че дори към момента на извършване на процесното деяние изтърпявал наказание „пробация“. Наложените с предходните осъждания очевидно не са му въздействали превъзпитателно и с нищо не са го стимулирали към спазване на установения правов ред. Нещо повече, докато макар и многобройни, всички предишни осъждания били за сравнително леки престъпления, процесното престъпно деяние е насочено против личността и било извършено по жесток и безцеремомен начин. Ненужната и прекомерна, с оглед поставените цели употреба на насилие го характеризират като зъл и жесток човек.

Предвид изложеното, съдът преценява, че според описаните по-горе вредни последици и данните за личността на подс.К.Х., деянието и дееца разкриват изключително висока степен на обществена опасност, поради което правилно обвинението е квалифицирало и това престъпно деяние като „особено тежък случай”.

При условията на пряк умисъл, подс.К.Х. осъществил и това деяние. Към момента на извършването му той бил пълнолетен и вменяем. Не страдал от никакви заболявания и можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Съзнавал наличието на обектив­ните признаци на състава по чл.152 ал.4 т.4, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.2, вр.чл.** ал.2 от НК, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Представен бил и волевия момент, тъй като, пред­виждал настъпването на обществено опасните последици и ги желаел, с цел постигане на полово удовлетворение.

Съдът преценява, че това престъпление не се поглъща от пред­ходното, въпреки, че е извършено непосредствено след него и при на­пълно идентична обстановка. Според доказателствата, подсъдимият не е имал намерение да извършва блудствени действия. При­стъ­пил към такива, едва, когато осъзнал, че обективно няма да успее да осъществи вагинално полово сношение. Той напълно изоставил първоначалното си намерение за полово съвъкупление и в съзнанието му възникнал нов умисъл, за процесното деяние. Налице са две отделни, макар и осъществени близко във времето престъпни деяния, които съдържат признаците на две самостоятелни престъпления.

4. чл.170 ал.2 пр.1, вр. ал.1 пр.1 от НК

От обективна страна подсъдимият осъществил още признаците и на състава по чл.170 ал.2 пр.1, вр. ал.1 пр.1 от НК, тъй като на 20.02.2015г., в с.Б., Област - Русе, като употребил сила, влязъл в чуждо жилище - къщата на Д.Д.Л. и Г. П.Л.,***., като деянието е извършено нощем.

Изпълнителното деяние и на този престъпен състав е осъще­ствено чрез действие. Жилището на свидетелите Димитър и Г.Л.и било заключено. Ключът бил поставен в ключалката от вътрешната страна. Подс.К.Х. счупил стъклото на входната врата, бръкнал пред образувания отвор и я отключил. След това, без съгласието на собствениците, които си били вкъщи, влязъл вътре. Това извършил тъмната част на денонощието - късните часове на 20.02.2015г.

Според справката, изготвена В. Д., *** наместник на с.Б., къщата на ул.„**********”№ ** в с.с, е собственост на свидетелите Д. и Г.Л.и и се използва целогодишно от тях като жилище. Следователно имотът е „чуждо жилище” по смисъла на чл.170 ал.1 от НК по отношение подс.К.Х.. Въпреки, че на 20.02.2015г., собствениците си били вкъщи, той нямал съгласието им и проникнал вътре със сила. Тя се изразила във взломяване на входната врата, след което подсъдимият получил достъп до ключа, поставен в бравата отвътре. Според всички събрани доказателства, деянието е извършено в тъмната част на денонощието.

От субективна страна, подсъдимият осъществил и това деяние при условията на пряк умисъл. Към момента на извършването му бил пълнолетен и вменяем. Не страдал от никакви заболявания и можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Той съзнавал наличието на обективните признаци на състава по чл.170 ал.2 пр.1, вр. ал.1 пр.1 от НК, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на уми­съла му. Представен бил и волевия момент, тъй като, предвиждал на­стъп­ването на обществено опасните последици и ги желаел, с цел да създаде предпоставки за следващите замислени от него престъпни деяния - престъпни съвъкупления и придобиване на имотна облага по неправо­мерен начин.

От събраните доказателства може да се установи точният ден на извършване на това престъпно деяние. Хронологично, подс.К.Х. го осъществил първо по ред, т.е. на 20.02.2015г., поради ко­е­то съдът го призна за невинен по отношение следващата дата, за която съ­що е бил обвинен.

5/6. чл.142„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК

Анализът на фактическите положения, приети за установени, сочи, че подс.К.Х. осъществил двукратно и обективните приз­наци на състава по чл.142„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК, тъй ка­то в периода от 20.02.2015г. до 21.02.2015г. включително, в с.Б., Област - Русе, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, противозаконно лишил от свобода Д. Д. Л. и Г.П. Л..

Изпълнителното деяние и на тези престъпления е осъществено чрез действие. След като проникнал противозаконно в дома на свиде­телите и им нанесъл побой, подсъдимият ги отвел в избеното помещение, където с тел вързал ръцете и краката им, а след това привързал обез­движените им тела към дървена колона. След това напуснал къщата. Ко­гато се върнал след известно време ги развързал и ги отвел в стая на пър­вия етаж. Там отново вързал ръцете и краката им, а телата за дъските на кревата. След като последователно се опитал да изнасили и блудствал със свид.Г.Л., отново ги изоставил вързани и се прибрал вкъ­щи.

С тези свои действия, на два пъти подсъдимият лишил всеки един от свидетелите от възможността и правото свободно да се придвижва в пространството, както и да взема решения в тази насока. Подсъдимият, който е безработен, не притежава властнически правомощия, които да му позволяват в определените от закона случаи задържане или ограничаване правото на свободно придвижване на определени лица. Следователно, извършеното от него задържане е противозаконно.

Въпреки, че действията му против пострадалите са еднотипни и синхронизирани, доколкото са насочени против личността на отделни граждани, с тях са осъществени обективните признаци на два самосто­я­телни престъпни състава и са налице са две отделни престъпления.

От субективна страна, подсъдимият осъществил и тези деяние при условията на пряк умисъл. Към момента на извършването му бил пъл­нолетен и вменяем. Не страдал от никакви заболявания и можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Той съзнавал наличие­то на обективните признаци на състава по чл.142„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Застъпен е и волевия момент, тъй като, предвиждал настъп­ването на обществено опасните последици и ги желаел, с цел да създаде предпоставки за другите замислени от него престъпни деяния - пре­стъп­ни съвъкупления и придобиване на имотна облага по неправомерен на­чин.

Двете престъпления (против всеки един от свидетелите), са осъществени с по две последователно извършени самостоятелни деяния, поотделно осъществяващи признаците от обективния състав на чл.142„а” от НК. Те били извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, при което всяко едно последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите го деяния.

Преди да пристъпи към определяне размера на наказанията за отделните престъпления, съдът съобрази следното: Не може да се сподели становището на прокурора, че липсват смекчаващи вината обстоятелства за всяко едно от престъпленията. В декларацията приложена на л.27 т.2 от досъдебното производство, подсъдимият е написал, че има две дъщери. В съдебно заседание дава и подробни сведения за тях. При условие, че е бил задържан още в началото на разследването, в тежест на прокурора е да докаже, респ. да опровергае това обстоятелство. Доколкото това не е направено, съдът приема обясненията на подсъдимия за достоверни, по отношение, обстоятелството, че има две малолетни деца и сам се грижи за едно от тях.

Съдът преценява, че е налице още едно, с особено значение смек­чаващо вината обстоятелство, относимо към наказанията за всички пре­стъпления. Още след задържането си, в самото начало на наказателното производство, подс.К.Х. оказал пълно съдействие на разследването, като доброволно предоставил сравнителен биологичен материал и дал подробни обяснения. Без тях щеше да е невъзможно да бъде възстановен така прецизно ходът на събитията и което е по-съ­ще­стве­но, най-тежките престъпления щяха да се установяват почти само от показанията на пострадалите. Важно значение тук има обстоятелството, че съдебно-медицинската експертиза на свид.Г. Л., биологичната и дактилоскопната експертизи не уличават подсъдимия.

1. за престъплението по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.К.Х. за това престъпление, съдът съобрази следното. Нормата на чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. При индивидуализация на конкретното наказание, съдът взе предвид наличието на множество осъждания, извън участващите в квалификацията „опасен рецидив”, натрупването на квалифициращи признаци, причиняването на пострадалия и на други телесни увреждания, извън съставомерната средна телесна повреда, употребата на алкохол, обстоятелството, че пострадалият е възрастен, беззащитен човек и немотивираната жестокост при извършване на деянието като отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съобрази доброволното възстановяване на всички щети, наличието на две малолетни деца, за които е длъжен да полага грижи и оказаното съдействие на разследването.

При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за дванадесет години. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размер осем години лишаване от свобода.

Няма данни подс.К. Х. да притежава имущество, поради което наказанието конфискация не може да бъде наложено.

2. за престъплението по чл.152 ал.4 т.4, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.2, вр.чл.** ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази следното. Нормата на чл.152 ал.4 т.4, вр. ал.3 т.5, вр. ал.1 т.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. При индивидуализация на конкретното наказание, съдът взе предвид наличието на множество осъждания, извън участващите в квалификацията „опасен рецидив”, натрупването на квалифициращи признаци, причиняването на лека телесна повреда на пострадалата, употребата на алкохол, обстоя­телството, че пострадалата е възрастна, беззащитна жена и немотивира­ната жестокост при извършване на деянието като отегчаващи вината об­стоятелства. Като смекчаващи съобрази обстоятелството, че макар и по независещи от волята на дееца причини, престъплението останало не­до­вършено, наличието на две малолетни деца, за които е длъжен да полага грижи и оказаното съдействие на разследването.

При баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за петнадесет го­дини. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с ед­на трета до размер десет години лишаване от свобода.

3. за престъплението по чл.150 ал.2, вр. ал.1 пр.1, вр. чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази следното. В чл.150 ал.2, вр. ал.1 пр.1, вр. чл.54 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. При индивидуализация на конкретното наказание, съдът взе предвид наличието на множество осъждания, причиняването на лека телесна повреда на пострадалата, употребата на алкохол, обстоятелството, че пострадалата е възрастна, беззащитна жена и немотивираната жестокост при извършване на деянието като отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обсъди наличието на две малолетни деца, за които подсъдимият е длъжен да полага грижи и оказаното съдействие на разследването.

При превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за осем години. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размер пет години и четири месеца лишаване от свобода.

4. за престъплението по чл.170 ал.2 пр.1, вр. ал.1 пр.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази следното: в чл.170 ал.2 пр.1, вр. ал.1 пр.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години. При индивидуализация на конкретното наказание, съдът взе предвид наличието на множество осъждания и употребата на алкохол като отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обсъди наличието на две малолетни деца, за които подсъдимият е длъжен да полага грижи и оказаното съдействие на разследването.

При превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за четири години. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размер две години и осем месеца лишаване от свобода.

5. за престъплението по чл.142„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази следното. В чл.142„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на конкретното наказание, съдът взе предвид наличието на множество осъждания, упоритостта в умисъла, причиняването на телесни увреждания на пострадалия, употребата на алкохол, обстоятелството, че пострадалият е възрастен, беззащитен човек и немотивираната жестокост при извършване на деянието като отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съобрази, наличието на две малолетни деца, за които е длъжен да полага грижи и оказаното съдействие на разследването.

При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за пет години. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размер три години и четири месеца лишаване от свобода.

6. за престъплението по чл.142„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази следното. В чл.142„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание ли­шаване от свобода до шест години. При индивидуализация на конкретно­то наказание, съдът взе предвид наличието на множество осъждания, упо­ритостта в умисъла, причиняването на телесни увреждания на постра­да­лата, употребата на алкохол, обстоятелството, че пострадалата е без­за­щитна възрастна жена, и немотивираната жестокост при извършване на де­янието като отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съобрази, наличието на две малолетни деца, за които е длъжен да полага гри­жи и оказаното съдействие на разследването.

При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за пет години. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размер три години и четири месеца лишаване от свобода.

Така определените наказания трябва да се групират на осно­ва­ние чл.23 ал.1 от НК на подс.Красимир Х. се наложи най-тежкото на­казание, а именно лишаване от свобода за десет години.

Преценявайки необходимостта от приложение разпоредбата на чл.24 от НК, съдът взе предвид следното: подсъдимият е осъждан тринадесет пъти за кражби и престъпления по транспорта. Въпреки множеството осъждания, са му налагани предимно леки наказания, най-тежкото от които е лишаване от свобода за една година и шест месеца. При не по-малко от двадесет и две престъпни деяния, сборът от всички изтърпяни наказания лишаване от свобода е само две години и седем месеца. Тази снизходителност, станала причина, вместо очакваното предупредително въздействие върху личността на подсъдимия, у него да се изградят трайни престъпни навици. Израз на култивираното по този начин съзнание за безнаказаност са престъпленията, предмет на настоящото производство. В момент, когато само преди месеци е изтърпял последното наказание лишаване от свобода и изпълнявал наказание пробация, за няколко часа, извършил шест нови тежки престъпления. Нещо повече, докато преди фе­вру­ари 2015г., престъпните му наклонности се изчерпвали с кражби и тран­спортни престъпления, този път се решил на множество , значително по-тежки престъпления, почти всички, свързани с насилие. Тази ескалация в престъпните наклонности, наред с жестокото и безмилостно отношение към пострадалите показва, че личната превенция против подсъдимия вече не може да бъде реализирана с прилаганите до момента относително леки наказания. Завишаване на санкцията се налага и с оглед по­сти­гане целите на генералната превенция, тъй като престъплението е из­вър­шено в малко населено място, където хората се познават и подсъдимият вече си е спечелил репутация на престъпник и насилник, за когото ня­ма граници.

Предвид тези обстоятелства, Окръжният съд преценява, че за постигане целите по чл.36 от НК, най тежкото наказание лишаване от свобода за десет години следва да се увеличи с една втора на лишаване от свобода за петнадесет години. В този размер то, най-точно ще кореспондира с данните за личността на осъдения и тежестта на извършените престъпления, като способства за постигане целите на закона при минимално прилага­не на наказателна репресия.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, то трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнение на наказанието, на основание чл.59 ал.1 от НК, следва да се приспадне времето 21.02.2015г. до влизане на присъдата в сила, когато подсъдимият е бил за­дър­жан под стража.

След влизане присъдата в сила, веществените доказателства: три броя дактилоскопични следи трябва да се запазят в преписката на делото, а останалите: фас от цигара, обтривка от червеникаво кафява материя от площадка на втория етаж; парче хартия напоено с червеникава материя - запечатани в найлонов плик; брой тениска със зацапвания с червеникава материя; множество от върви (въжета) с различно сечение и дължина; парче дъска с размери 42х7х1 см, зацапана с червеникава материя, долни черни памучни гащи, шарен мъжки слип - черно, тъмно синьо, бяло и оранжев на цвят с надпис на горния ластик „FU­SHI­HAO“; чифт черни обувки, половинки без връзки, № 42 написан на вътрешната страна на езика им и надпис „AERLU“; косми и кръв от свид.Д. Л., свид.Г.ана Л. и подс.К. Х., анален и влага­лищен секрет от свид.Г. Л., всички запечатани в хартиен плик, да се унищожат като вещи без стойност.

Причина за извършване на престъпленията е незачитане на установения в страната правов ред, стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане личната свобода и полова неприкосновеност на гражданите.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: