П Р О Т О К О Л
гр.София, 09.04.2021 година.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – ШЕСТИ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на девети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
При секретаря К. Л. и с участието
на А. С. К. – следовател в ОСлО при СОП – гр. С., сложи за разглеждане ЧНД №
207 по описа за 2021 г. на СОС – за разпит на свидетел пред съдия от СОС по
реда на чл. 223, ал. 1 от НПК.
На именното повикване в 13:00
часа в залата се явиха:
А. С. К. – следовател в ОСлО при
СОП – гр. С.;
Явява се лицето С.Д.Й. – в
качеството му на свидетел, за разпит пред съдия от СОС по реда на чл.. 223, ал.
1 от НПК;
Явяват се адв. К. Г. и адв. П. В.
– ЗАЩИТНИЦИ на обвиняемите по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпило искане с вх. № 262856/07.04.2021 г.
за разпит на свидетел пред съдия по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК и изложените
в същото обстоятелства.
СЛЕДОВАТЕЛ А. К.: Поддържам
искането си за разпит на свидетел по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, пред съдия
от СОС.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
СНЕМА самоличността на свидетеля:
С.Д.Й. – роден на *** г. в гр. С.,
ЕГН:**********, българин, български гражданин,
с постоянен и настоящ адрес:***, висше образование, служител на МВР –
Началник на Сектор престъпления, свързани с МПС в ГДНП, разведен, неосъждан.
СЪДЪТ разясни на свидетеля
правата и задълженията му по чл. 119, чл. 120 и чл. 121 от НПК и правата му по чл. 122 от НПК.
Предупреди свидетеля и за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият
заяви, че разбира разяснените му права и задължения и обеща да изложи пред съда
добросъвестно и точно всички обстоятелства, които знае по делото.
Начало на разпита в 13:05 часа:
СЛЕДОВАТЕЛ К.: Моля, да ни
разкажете, какво се случи на 19.02.2019 г.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: През 2019 г.
работех на същото място, където и сега – престъпления, свързани с МПС в ГДНП.
Предния ден бяхме получили
сигнал, че има противозаконно отнет камион на територията на гр. К.. Това беше
поводът, по който с колегата Н. Г. на 19.02.2019 г. трябваше да направим обход
на въпросната територия, тъй като сме имали случаи, в които сме намирали на
определени места укрити превозни средства. Маршрутът ни минаваше през с.
Драговищица – намира се близо до гр. К.. Беше около обяд и пътувахме със
служебен автомобил „БМВ X5“, който управлявах аз.
Минахме напряко, излязохме на
главния път, който води от гр. К. към гр. М.. След като излязохме от населеното
място на с. Д., непосредствено преди пътя да се събере с главния път за гр. М.,
забелязах от лявата си страна паркиран автомобил „Мицубиши“ и в землището – на самата
разорана нива, забелязах мъж, нанасящ много сериозен побой на друг човек, Дори
в първия момент реших, че е куче – като чувал с картофи го подхвърляше. Казах
на колегата: „Виж какво става тука“ и разбира се, решихме да спрем, за да видим
какво се случва. Като спряхме забелязахме, че лицето, което нанасяше побой беше
високо 180-190 см., с тъмен анцуг, едро момче, около 30 годишно. Забелязахме,
че човекът, на който беше нанесъл побой е възрастен, слаб мъж, около 60 г., може
и по-възрастен да беше. Беше облечен с дрипави дрехи, мръсен – неугледен външен
вид.
В момента, в който спряхме,
младото момче – лицето, което нанасяше побоя ни даде знак с ръка да си заминаваме
по пътя /свидетелят показва жеста с ръка/.
Пресякохме насрещното платно,
спряхме близо до паркирания автомобил и двамата с колегата слязохме от колата.
Действието се развиваше на няколко метра от нас – 5 м. примерно и аз казах на
младия мъж: „Как ще продължим, като ти ще убиеш човека.“ Дори да сме нормални
граждани – всеки би спрял. Той ми отговори: „Ти не ми казвай какво да правя.
Махай се оттука – той ми е работник и ще си правя с него, каквото си поискам.“
Беше изключително агресивен и говореше с изключително заплашителен тон.
Пак го приканихме да преустанови
действията си, като през това време възрастният човек стенеше на земята и
молеше за помощ. Той пак ни прикани да си тръгваме по най-бързия начин, защото
му е работник, служител и ще си прави, каквото си иска с него. Аз му казах, че
е жив човек, не му е собственост, за оправдание на това нещо и човекът стана още
по-агресивен – повиши тон и с още по-висок глас ни каза да се махаме по
най-бързия начин.
В този момент вече решихме да се
легитимираме, че и двамата сме полицейски служители – със служебни карти. Той
каза: „Какви полицаи сте вие, бе, никакви полицаи не сте – махайте се оттука!“
И продължи да се държи по същия агресивен и заплашителен начин. Тръгнахме да се
приближаваме към него и той каза: „Ако не се махнете ще стане по-страшно.“ Аз
казах: „Ако не се махнем, какво по-страшно ще стане?“ Той: „Ще видите, ей сега
ще се обадя и ще стане страшно.“ Проведе телефонен разговор, вероятно с баща
си, защото каза: „Татко, ела тука. Има някакви полицаи, с някакъв джип и искат
да ме бият.“ – или нещо такова. Като аз вече тръгнах да го хващам за ръката –
предприемам действия да се успокои, но той ме избута и аз му казах да не ме
докосва, защото сме полицаи и сме въоръжени, направих го с цел единствено да го
респектирам и да се успокои малко. Той пак: „Какви полицаи сте, сега ще
видите.“
Видях, че не може да се води
нормален разговор и казах на колегата да се обади на 112, където съответно се
записват разговорите и да повика автопатрул за подкрепление.
Когато той проведе разговора с
баща си, не сме го възпрепятствали. Нашата
надежда беше, че баща му вероятно е доста по-голям на години от него и е
разумен човек – ще го успокои, като дойде и ще свали напрежението. Като през
цялото това време възрастният човек лежеше на земята и стенеше. След няколко
минути пристигна друг джип, на въпросния господин – бащата, който също е висок
и едър човек, с мустаци. Слезе от джипа и тръгна към нас, като човекът, който
нанасяше ударите каза: „Татко, тези са полицаи, въоръжени са с пистолети и
искат да ме убият.“ – или нещо такова. Показах служебната си карта и обясних на
господина кои сме, че синът му нанася побой на възрастния човек и вероятно ще
го убие, но за мое учудване той също стана изключително агресивен и стана още
по-страшно. Заплашваше ни и каза: „Боли ме ръката, ако не ме болеше щях да ти размажа главата“ и
т.н.
Малко след пристигането на
бащата, пристигна и автопатрул с двама униформени полицаи от РУ – гр. К.. За
мое огромно учудване, това по никакъв начин не респектира двамата господа,
които станаха още по-агресивни, като бащата каза: „Какво се събирате, сега ще
видите какво ще стане.“ И побойникът – младото момче каза: „Ти познаваш ли Цецо
митничаря?“ Съответно отговорих, че не го познавам, защото не живея там. След
няколко минути пристигна въпросният Ц., който се оказа, че е брат на
по-възрастния господин и каза: „Аз съм Ц. митничаря. Какви полицаи сте вие –
днес сте полицаи, утре – не сте.“ И почна да ни уволнява, като бих казал, че
той беше най-разумен и възпитан от всички. Не помня той с какъв автомобил
дойде.
Малко след това пристигна и четвърти
човек, който се оказа брат на побойника – младото момче и син на мъжа с
мустаците, пристигна с „Мерцедес“-S клас.
Суматохата вече стана доста голяма – доста хора. Аз от 15 г. съм служител на
МВР и такава агресия не бях виждал. Като се събраха четиримата, може би вече
почувстваха, че са силни.
Тогава аз отидох в служебния
автомобил и се обадих съответно в моята работа – на моите ръководители, казах какво
се случва. В това време видях, че напрежението нарасна и вторият човек, който
дойде – бащата, хвана с ръка колегата Н. Г. за врата.
Забелязах, че много се изостриха
нещата. Последното момче, което дойде тръгна да напада колегата, като се опита
да го удари, но не успя – колегата се дръпна назад, но онзи го избута и
колегата стъпи накриво ли /?/, не можах да разбера… Видях, че вече наистина стават
много страшни нещата. Междувременно дойде още един патрул полицаи. Аз запалих
нашия автомобил и включих на задна скорост, после отидох да прибера колегата,
защото вече не знаех какво трябва да направим, за да се предпазим. Качи се и
той в автомобила и се отправихме към РУ – гр. К.. Междувременно разбрахме, че
са задържани въпросните лица и ги карат към РУ.
На въпросите на ЗАЩИТНИКА адв. В.,
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й. ОТГОВОРИ: Бяхме се отправили към главния път гр. К.-гр. М., но
минахме през с. Д., защото има пряк път, а и не искахме да минаваме през гр. К., с оглед на
това, че имахме секретна задача.
На това място и на тази длъжност
работя от 2013 г. до момента.
Компетентността на ГДНП е на
територията на цялата страна. В гр. К. съм бил много пъти.
Когато забелязах колата от лявата
страна, лицето, което биеше и битият се намираха в землището – изораната част на
нивата. На около 5 м. от автомобила.
Първоначално застанахме до автомобила,
за да се ориентираме, какво се случва. Въпреки, че съм полицай, не можех да
повярвам какво се случва и какво виждам – бях в шок. Докато говорехме, тръгнах
да се приближавам до него, все пак водим някакъв разговор. Първоначално идеята
беше да разберем, какво се случва и този човек да се успокои, за да можем да
решим какво ще правим, но той стана изключително агресивен и вече преценихме,
че няма да стане с добра приказка. Дори в началото, като слязохме от автомобила
не казахме, че сме полицаи. Просто бяхме в шок и искахме да го спрем, човекът –
битият, беше възрастен. Първоначално не влязохме в нивата, после – да, когато
започнахме да говорим.
Когато слязохме, мъжът
преустанови побоя и ни даде знак с ръка – махайки, да продължаваме. Стоеше до
лицето, което е на земята.
След това не е нанасял побой,
защото трябваше да се занимава с нас.
Не сме викали линейка. Звъннахме
на 112, за да извикаме автопатрул, защото първото нещо, което трябваше да
направим е този човек да го озаптим по някакъв начин, като разчитах, че като
дойде автомобил с надписи и униформени полицаи,
този човек по някакъв начин ще се респектира. Не знаехме какво може да последва
– може да извади нож, оръжие и да стреля срещу нас. На първо място искахме да
го обезопасим.
Не можах да видя, дали е имал
видими наранявания човекът – лежеше на земята и крещеше, че много го болят
ребрата и не може да диша. Все пак беше февруари и беше облечен, не помня точно
с какви дрехи, но беше много дрипав и
мръсен, и беше с много голяма брада, неподстриган – представете си клошар.
После се оказа, че е кравар и работи при тях –гледа животните. Това крещеше:
„Много ме болят ребрата – не мога да дишам.“ Не съм забелязал, дали има кръв.
Не казвам, че не е имало.
Започнахме да разговаряме и се
приближихме към него, към момчето, като влязохме в нивата. Видяхме, че човекът
няма да се успокои и тогава – на един по-късен етап от разговора се
легитимирахме.
Категорично му дадохме възможност
да види какви са картите ни.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Обърнахте ли
картата си от другата страна /?/, за да види той стикера – предполагам
служебната Ви карта има такъв.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й. /вади служебната
си карта и я показва/: Показвам Ви служебната си карта. Стикерът на нея е
поставен на лицевата част. Отзад – няма стикер.
На въпросите на ЗАЩИТНИКА адв.
Велчева, СВИДЕТЕЛЯТ С.Й. ОТГОВОРИ: Когато се обади на баща си, не съм чул да
казва къде се намира на бащата, но доколкото знам мястото, на което се развива
побоя е близко до т.н. им ферма ли, кравеферма ли, стопански двор ли /?/... Въпросният
господин дойде много бързо. Пак Ви казвам, че аз се зарадвах, защото очаквах да
дойде улегнал и възпитан човек, с който да водим нормален разговор.
Т.н. „бияч“ го бях хванал за ръката,
преди да дойде автопатрула и бащата.
Не, не сме вадили оръжие, защото
ситуацията не налагаше да го използваме – така са ни обучавали. Понеже беше
много агресивен, аз го хванах за ръката, той ме избута и аз му казах да не ме
бута, защото сме въоръжени и е ясно кой е по-силният. Идеята на цялата тази
ситуация беше, да се свали напрежението и да се започне нормална комуникация.
Аз пръв го хванах за ръката. Отново
казвам – той викаше, крещеше, заплашваше и беше агресивен. Тръгнах към него и
му казах: „Ела да се разберем“ и тогава го хванах за ръката, а той си изскубна
ръката и ме избута с длан рязко назад.
Моят колега беше на метър-два от мен,
когато ме избута. Той стоеше и се опитвахме да водим нормален разговор. Но в
момента, в който ме избута, на мен вече ми беше ясно, че няма да стане с добро
и тогава казах на колегата да се обади на телефон 112 и да повика автопатрул с
униформени полицаи, защото единственото, което допуснах е, че този човек може
да е решил, че не сме полицаи.
Пострадалото лице лежеше на земята и стенеше,
че го болят ребрата и не може да диша, като през цялото време викаше за помощ. Нямаше
как да отидем с колегата при него и да му помогнем, защото трябваше да осигурим
нашата лична сигурност. Господинът беше изключително агресивен и докато помагам
можеше да извади нож, оръжие и да ме удари.
Не познавам никой от полицаите - и
от двата автопатрула, които дойдоха, изпратиха ги от 112.
Ние с колегата, биячът и битият
бяхме на нивата. След това пристигна вторият човек – бащата, който спря на пътя. Колегата, аз и
въпросния бияч отидохме към пътя. Пострадалият лежеше на нивата. Защото, като
пристигна господина аз отидох към него и отново се легитимирах, като казах, че
сме полицаи и че това, което синът му каза, че искаме да го убиваме не отговаря
на истината. Ако отговаряше на истината, изобщо нямаше да му дадем възможност
на този човек да се обажда – то е ясно.
След идването на автопатрула
останахме на пътното платно, до паркираните автомобили.
Никой не отиде при бития човек.
Всички, с изключение на бития,
бяхме на пътното платно, включително и т.н. Ц. митничаря, след идването му.
Всички вкупом бяхме до спрелите автомобили в едно разстояние горе-долу 10 м.
От всички останали, които дойдоха
– Ц. митничаря, бащата, брата на първия младеж, не забелязах някой да отиде да
види пострадалия.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Колко
автомобила точно бяха на пътното платно. Беше ли спряно движението?
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: От гледна точка
на това да сме блокирали или отцепили пътя? Това е малко село, с не второстепенен,
а третостепенен път, по който няма движение по принцип. Всички коли бяха на
пътното платно, като бяха отбити и можеше да се минава по пътното платно, но не
съм забелязал някой да минава.
На въпросите на ЗАЩИТНИКА адв. Г.,
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й. ОТГОВОРИ: След обаждането на младото момче, бащата дойде доста
бързо – около 5-6 мин. след това.
Изчакахме спокойно младежът да
говори с баща си и даже се надявахме, че ще дойде човек, с когото да говорим
нормално.
На 112 звъняхме, когато той ме избута
и видях, че няма как да се комуникира с него.
Никой от колегите ми не е
употребил сила, срещу когото и да било. Аз поне не съм видял.
Ние не сме задържали никой.
Основно агресията беше към мен и колегата, а не към униформените. След като
видях, че колегата го нападна последният дошъл човек – с „Мерцедеса“, за да се
предпазим аз запалих колата, качих колегата и тръгнахме към РУ – гр. К..
Когато нападнаха колегата аз бях
в нашия служебен автомобил, като действието се развиваше непосредствено до мен
– от дясната страна на около 1м. от
автомобила.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: След
случката, какво стана с битото лице? Някой дойде ли да го вземе, да го
прегледа, след като се успокоиха страстите.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: Анализът, който
си направих е, че агресията е изцяло насочена към нас двамата. Когато видях, че
колегата е одраскан и куца, побързах да го кача в колата и се отправихме към
РУ, като предположих, че агресията ще спадне, а и не знаех какво е
здравословното му състояние.
Не помня с кой крак куцаше, беше
одраскан по врата.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: Казахте, че
сте стояли на един метър, как разбрахте, че е куцал на това малко разстояние?
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: Нападението
стана на един метър от мен. След като последното – четвъртото лице дойде, се
опита да удари колегата, но той се дръпна назад, опитвайки се да избегне удара,
но въпросното лице го избута с ръце и колегата залитна назад, после
инстинктивно се дръпна назад. Запалих автомобила и включих на задна, за да
отида при него и да може да се качи. Когато се обърнах, видях че е на няколко
метра зад автомобила и куца.
Междувременно, забравих да кажа,
че докато седях в колата, бащата изрита с крак пасажерската врата на „БМВ“-то –
от другата страна задната и каза: „Слез ти сега и да видиш, какво ще ти се
случи.“ Беше му се отбелязала обувката на вратата.
Самото нападение на колегата беше
на метър от автомобила, към предната дясна страна. Вследствие на бутането,
колегата отива 5 м. назад. Аз дадох заден с колата и колегата тръгва към мен, за
да се качи. Карам назад и съответно – гледам назад, тогава видях, че куца.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Казахте, че
той е избутан. Как точно го избута? Имаше ли допир? Падна ли?
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: Може и да покажа
/показва/. Посягам към Вас да Ви ударя – Вие се отдръпвате и избягвате удара –
няма допир. И след като колегата се отдръпна назад, той го избута с двете си
ръце – едър е човекът. И от инерцията от бутането, колегата направи още няколко
крачки назад. Мисля, че не падна, но вследствие на избутването с ръцете залитна
и сигурно стъпи накриво. Това е от последния, четвърти човек, който дойде.
Преди това бащата го хвана за врата.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Преди малко
казвате, че сте гледали цялото нападение, а сега казвате, че не знаете дали е
паднал или си е огънал крака. Колко крачки направи, идвайки към колата?
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: Предполагам че е
стъпил накриво, защото куцаше, а преди това беше избутан с ръце. Категорично
преди случая му нямаше нищо. Не помня точно колко крачки е направил – няколко.
След качването в колата го попитах как е и той ми каза: „Много ме боли кракът –
той ме блъсна.“ И видях, че е одраскан – не помня от коя страна, но имаше
червено, като от нокти.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Вие разбрахте
ли все пак, кои са нападателите?
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: На следствието
разбрах – впоследствие. Не им помня имената, но са известни като Пушките – с
този прякор ги знаят в гр. К.. Те са изключително агресивни хора. Касае се за
баща, синове и чичо им - т.е. вторият човек, който дойде е баща на двамата
по-млади, а Цецо митничаря е брат на бащата и чичо на младежите.
Не помня имената им, но знам кои
са и мога да ги позная.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.: Само веднъж
ли са Ви разпитвали в ДП? Показанията, които сте дали тогава, чели ли сте ги
преди днешното съдебно заседание.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Й.: Не помня, все
пак беше преди няколко години. Имайте предвид, че всяка седмица ме разпитват по
някакви поводи. Не съм чел показанията преди днешното заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече
въпроси.
Разпитът приключи в 13:45 часа.
Съдебното заседание приключи 13:47 часа.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: