Решение по дело №195/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 301

гр. Перник, 20.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 195/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от ****ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността с. м, чрез адв. В.К.,*** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 5. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева,  представляващи претърпени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване на наказателно постановление № 34-0000078 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник, по което е образувано АНД № 1526/2019г. по описа на Районен съд-Перник. С решение № 774/28.11.2019г., постановено по АНД № 1526/2019г. е отменено изцяло като незаконосъобразно оспореното наказателно постановление. В хода на съдебното производство по отмяната  дружеството е упълномощило адвокат, който да го представлява. Сключен е договор за правна защита и съдействие № 14094 от 30.08.2019г. и е заплатена сумата от 300.00лв.. С исковата молба  е заявена и претенция и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на поканата за доброволно плащане-17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и се иска  присъждане направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 10.07.2020г. ищецът не се явява и на изпраща представител. В постъпила по делото молба от адв. В.К., с характер на писмени бележки се подържат исковите претенции. Излагат се съображения предявения иск като основателен и доказан да се уважи, както и да се присъдят сторените в  настоящото съдебно производство съдебни разноски.

Ответникът-Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирания по делото отговор от гл. юк. Николина Ичева се изразяват доводи за неоснователност на предявения иск и се иска да се отхвърли. Възразява против присъждане на адвокатско възнаграждение по настоящето производство, като се позовава на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прокурор Росица Ранкова дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан. Предлага да бъде уважен изцяло.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С наказателно постановление № 34-0000078 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник е ангажирана административно-наказателната отговорност на ****ЕООД, за това, че на 20.05.2019г. е нарушило чл. 10, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, за което на основание чл. 105, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание-„имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

 Наказателното постановление е обжалвано.  Образувано е АНД № 1526/2019г. по описа на Районен съд-Перник. В хода на съдебното производство настоящият ищец е ползвал адвокатска защита. Представляван е от адв. В.К.,***, съгласно пълномощно от 30.08.2019 година и договор за правна защита и съдействие с № 14094 от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили, съответно е платено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева. С решение № 774 от 28.11.2019г. е отменено  наказателно постановление № 34-0000078 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник. Решението на Районен съд-Перник не е обжалвано и е влязло в сила на 19.12.2019г..

С нарочна молба, ищцовото дружеството е поканило ответната страна да му заплати сумата от 300лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с № 14094 от  30.08.2019г. Поканата е получена от ответника по иска на 17.01.2020г., като в предоставения срок не е извършено плащане.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.  Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Ищецът претендира обезвреда за  имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-наказателно постановление. ИА“АА“ е юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози,  като издателят на наказателното постановление е част от структурата му. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането, което място е и седалището на увредения, поради което и настоящия съд е компетентен да се произнесе по него, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 , предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

От приетите по делото доказателства се установява, че издаденото по отношение на ищеца наказателно постановление, издадено от ответника е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същият е властнически акт и е с правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на процесното наказателно постановление, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 1526/2019г. на районен съд-Перник в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на наказателното постановление пред съда. В приложения по АНД № 1526/2019г. договор за правна защита и съдействие № 14094 от 30.08.2019г., а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че договореното възнаграждение от 300.00лв. е заплатено в брой в момента на подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка.  По делото е безспорно доказано, че уговорената сума дължима за осъществяване на правна помощ и съдействие по АНД № 1526/2019г. в размер на 300.00лв. е действително заплатена от настоящия ищец.  От доказателствата по делото е видно също така, че адвокатът в първоинстанционното производство и в настоящето е един и същ, поради което изложеното в отговора не се възприема. Не е в правомощията на съда, който води производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да извършва и проверка, свързана с финансово състояние на ищеца, дори и във връзка с евентуално направени от него плащания, на които се основава искът му. Изготвения и своевременно представен пред съда договор има положени два подписа, като автентичността му не  е  оспорена. С тези два подписа се удостоверява истинността на съдържанието му, в това число и заплащането на сумата от 300лв. адвокатски хонорар. Законодателят е дал възможност на страните по договор за правна помощ и съдействие именно по този ред да установят действително извършените от тях действия във връзка с определянето на правата и задълженията си и изплащането на адвокатско възнаграждение. Установяването действителността на плащане между лица, за които липсва задължение за изготвяне на нарочни документи става чрез изричното им изявление за извършване на такова действие или чрез нарочен писмен документ – разписка. Представения договор съдържат всички необходими реквизити – страни, размер на сума, действия по извършване на действително плащане и представлява именно разписка и доказателство за извършеното плащане. Следователно същият отговаря изцяло и на изискуемия се по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор.  Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е налице отменено по съдебен ред наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Ищецът претендира имуществена вреда в размер на 300.00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита от постановения незаконосъобразен акт. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв., уговорен и изплатен. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване на договорът за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния акт издаден от ответника. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издадения от администрацията акт. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издадения акт. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен от съда.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на поканата за доброволно плащане-17.01.2020г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 1526/2019г. по описа на районен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат В.К.. В договора изрично е вписан номера на наказателното постановление и предмета. Между адвоката и наказаното лице на 30.08.2019г. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. В.К. е следвало да изготви, подпише и подаде жалба срещу наказателно постановление № 34-0000078 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник и да осъществи процесуално представителство. Съответно страните са договорили възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено. Това възнаграждение е и в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ бр. 28 от 2014г.. В конкретния казус делото пред районен съд-Перник  е от административно наказателен характер. Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление  и е взел участие в производството по делото като  е депозирал молба, с която е изложила аргументи по същество на спора. Налице е оказана правна помощ в договорения обем. Наложеното административно наказание е глоба в размер на 200лв.,  и адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Поради тази причина договореното адвокатското възнаграждение се основава на   действащи правни норми указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения и заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно нарушение и тази вреда е  пряка последица от проведеното срещу ищцата административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.  Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. 

Въз основа на изложеното ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

При този изход на спора се явява и основателно акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от  300 лв..  Ответникът ще бъде осъден да заплати  законната лихва върху сумата от 300лева, считано от датата на поканата за доброволно плащане-17.01.2020г.  до датата на окончателното й изплащане.

По разноските:

ППри този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно. Претендират се разноски в размер на 10.00лв.-заплатена държавна такса и 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение, обективирани в молба с вх. № 1923 от 07.07.2020г.

Ответникът прави  възражение по чл. 78, ал. 2 от ГПК срещу присъждане на разноски. 

Настоящият състав приема, че в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима. Ответникът  с издаването на незаконосъобразния акт е дал повод за завеждане на делото, а в  периода от датата на поканата-17.01.2020г., както и след узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение, същият е могъл  да предложи на ищеца споразумение, да покани същия да му плати претендираната сума,   каквито действия не са извършени. Същият не признава исковите претенции.  

Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е направено от ответната страна до приключване на съдебното дирене.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се възложат направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и 10.00 лв. – държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 310.00 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.02.2020г.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 5, да заплати на ****ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността с. м, обл. Перник сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 34-0000078 от 26.06.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Перник, което е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт постановен по АНД № 1526/2019г. по описа на районен съд-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума от дата-17.01.2020г.  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 5 да заплати на ****ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността с. м, обл. Перник, съдебни разноски в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  Съдия:/п/