№ 243
гр. П., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500303 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №1023/01.08.2024 г. на РС - П., постановено по гр.д.№1144
по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/, гр.С., бул.„Г.Н.А.“ №21 да заплати на Р. Н. П.,
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в общ размер на 230,42 лева, положен през 4-то тримесечие на 2020 г.
/01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до
31.03.2021 г./; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3-то
тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 1-во тримесечие на 2022
г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./; 3- то тримесечие на 2022 г. /01.07.2022 г. до
30.09.2022 г./ и 4-то тримесечие на 2022 г. /01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./, както
и обезщетение за забава в размер на 27,49 лева за периода от 26.01.2021 г. до
24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 24.03.2023 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 230,42 лева до
претендирания размер от 1 500 лева и за останалия претендиран период, както
и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 27,49 лева
1
до претендирания размер от 200 лева, като неоснователни.
Осъдена е ГДИН да заплати на адв.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК и
чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на
39,32 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на
уважената част от иска.
Осъден е Р. Н. П. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 190,96 лева.
Осъдена е ГДИН на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на
РС - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 11,30 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Р. П., чрез адв. А. Д.
в отхвърлителната част над размера от 230,42 лева до пълния претендиран
размер от 1 500 лева, както и иска за обезщетение за забава за разликата над
27,49 лв. до претендирания размер от 200 лв. Въззивната жалба на ищеца е
оттеглена и с определение от 07.01.2025 година тя е върната на
жалбоподателя. Определението е влязло в сила.
В срок решението е обжалвано и от ГДИН в неговата осъдителна част к
твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, не съобразил
действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства, както и обективната истина, които били от съществено
значение за решаване на правния спор.
До 2019 г. ГДИН заплащал 12 часа за 12 часов наряд и 24 часа труд за 24
часов наряд. С оглед изхода на проведени дела работодателят се съобразил и
издадал заповед, според която на всички надзиратели в България (Затвори и
Арести) следва да се заплащат по допълнително 30 минути към отработеното
време за 12 и 24 часови наряди.
Съдът нарушил принципа на равнопоставеност между страните, както и
принципът на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно
изясняване на фактите преди постановяването му. Позовават се на съдебна
практика на ОС Бургас.
2
Подържат, че св.Д. също е заинтересован от изхода на спора, тъй като е
ищец по идентично дело и баща на адв.Д., в какъвто смисъл било направено и
възражение.
Считат още, че важно значение за изясняване на спора имали
предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство
от съда, поради направеното оспорване от противната страна. Извършен бил
оглед на записите от първоинстанционния съдия, но поради направеното
оспорване от ищцовата страна и тъй като не било направено искане за
възлагане на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите
и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с
достоверни данни, съдът счел, че те не следва да бъдат вземани предвид при
формиране изводите на съда по същество на спора.
В съдебното заседание на 04.10.2023 г. съдът не дал указания на
ответната страна, че по преценка и при необходимост следва да ангажира
специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното
съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност.
Твърдят, че относно видеофайловете има категорични данни за
автентичността им и именно те потвърждавали свидетелските показания на
гл.инспектор Гр.Ф. и опровергават показанията на св.К. Д..
Първоинстанционният приел, че в отговора на исковата молба
ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста,
му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се
намирала стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5
минути и напускане на района на Затвора П.. Респективно не се отрича, че в
установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен
физически да присъства на мястото, определено от работодателя.
Детайлно било разяснено, че след сдаване на постовете служителите се
отправят към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния
надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно
инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311
и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно врем съгласно Заповед №Л-
2271/13.05.19 г. на Гл.директор на ГДИН гл. комисар М., която била
представена по делото.
Във връзка с експертизата бил поставен и въпросът, че края на исковия
3
период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период,
който администрацията на Затвора П. са отчитали и смятали сумарно. Съдът
дал превес на свидетелските показания пред разпоредбата на закона, според
която чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС: ,,Назначените в наряд се явяват в поделението
в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си
задължения.“ Нямало задължение за по-ранно явяване. В ал.2 на цитираната
разпоредба от ППЗИНЗС било посочено, че застъпващите в наряд трябва да
бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат
външен вид.
Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на
работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му
били вменени в задължение, т.е. не е налице волеизявление на работодателя
или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Това, че
служителят се явявал по собствена инициатива на работното си място във
време, което той самият е определил, не било основание да му се отчита и
заплаща цялото това време, като положен труд.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и иска –
отхвърлен. Претендират разноски. Няма направени доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на тази жалба от Р. П. чрез адв.Д., в който се
поддържа, че в жалбата не са изложени конкретни доводи за неправилност на
решението, а се излагат общи съждения. Твърдят, че съдебната практика,
цитирана в жалбата е неприложима, тъй като се касае за установяването и при
различна фактическа обстановка.
Съдът в решението си изрично посочил, че кредитира показанията и на
двамата свидетели като последователни и логични, като констатира едно
единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Дал
превес на показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна - инсп.Гр.Ф.,
приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45 ч., а служителите
работещи в наряд приключват нарядите си около 21 ч., т.е. неговите
впечатления относно края на всеки наряд не били преки и непосредствени,
поради което изводите на съда били правилни. Без правно основание били и
възраженията на ответника, че св.Д. е баща на процесуалния представител на
ищеца и като такъв има интерес от изхода на спора.
4
Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в тази
посока, като в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един
свидетел, били възпроизведени и прегледани предоставените 2 броя дискове,
въпреки, че за незапознатите с територията на затвора било трудно
ориентирането.
Оспорване на представените веществени доказателства било направено
от страна на ищеца, но ответната страна не се възползва от предоставената
законова възможност и не поискала назначаване на видео-техническа
експертиза. Обсъдена е по същество доказателствената стойност на
видеозаписите от КПП1 като се приема, че те могат да докажат единствено и
само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите,
обстоятелства които са безспорни по делото. От тези записи няма как да се
придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. От
събраните по делото свидетелски показания (и на двамата свидетели) става
ясно, че началото на работното време започва още преди служителите да
влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и
приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки
че там са разположени камери за видеонаблюдение от там не са представени и
видеозаписи.
Молят решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
С определение №3357 от 18.11.2024 година е оставена без уважение
въззивна жалба с вх.№24559/07.10.2024 г. от ищеца по делото Р. Н. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„П.Б.“ №116, ет.8, ап.15, чрез
пълномощника си адв.Д. от САК, в която е инкорпорирана и молба по чл.248
ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските
на страните по делото.
Следва да се отбележи, че диспозитивът на това определение е
некоректен, тъй като в правомощията на районния съд е да се произнесе само
по молбата на страната по чл.248 ГПК, която е инкорпорирана във въззивната
жалба, но не и по въззивната жалба.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от адв.Д.,
в която твърди, че погрешно е определен материалния интерес по делото в
размер на 5 700 лв. В последното по делото съдебно заседание било направено
5
изменение на иска на основание чл.214 ГПК. с което размера на исковата
претенция е намален до сумата от 1 500 лв. за главница и 200 лв. лихви, но
присъдените разноски не съответствали и на така намаления материален
интерес.
Ако се приеме, че материалният интерес по делото е първоначално
претендирания, то това изцяло обезсмисляло намаляването на иска .
Не се споделят изводите на съда в обжалваното определение, че липсва
конкретно правно основание и житейска логика, че във всички случаи на
процесуално представителство от адвокат възнаграждението следва да е в
минималния размер, посочен в Наредбата. Конкретните правни норми, които
дават тези задължителни предписания са: чл.38, ал.2 от ЗА и чл.36 от ЗА, а
също така и самата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения,
която определя минимума, под който не може да се договаря. Определянето на
възнаграждения под този минимум изцяло би обезсмислило съществуването
на самата Наредба. Но дори и да се приеме, че съдът не е обвързан с лимитите
на цитираната наредба, то съдът е длъжен по вътрешно убеждение и с оглед
правната сложност на делото да определи справедливо адвокатско
възнаграждение, което да бъде съответно на положения от адвоката труд.
Неправилно съдът приложил и чл.78 ГПК, тъй като той касае намаляване на
вече заплатени разноски или хонорар от ищеца. В конкретния случай липсва
договорен и заплатен адвокатски хонорар от клиента към адвоката, т.е. няма
какво да бъде намалено. Процесуалният представител на ищеца изцяло
разчита на закона и съда да му бъде определено справедливо и съответно на
положения труд адвокатско възнаграждение. В този смисъл, сумата в размер
на 39,32 лева, представляваща присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ било несправедливо определена и
несъответна на реално положените усилия от адвоката.
Искането е възнаграждението да бъде присъдено в размер на 400 лева.
Излагат се доводи и относно разноските на ответната страна.
В срок е постъпил писмен отговор от ГДИН, с който оспорват жалбата.
Излагат доводи относно разноските на ответника, които няма основание да
бъдат обсъждани. След намаляване по реда на чл.214 ГПК размерът на
исковете, на ищеца следвало да се присъдят разноски съобразно уважената
част от първоначално предявения размер на иска, като в този случай право на
6
разноски има и ответникът съобразно частта от първоначално предявения
размер, за която съдът е десезиран. Адвокатското възнаграждение било
правилно определено.
Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от
жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на обжалваните съдебни
актове и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в
съвкупност, намира следното:
В исковата си молба против ГДИН ищецът Р. Н. П. твърди, че между
страните съществува служебно правоотношение, тъй като бил държавен
служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния
състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието гр. С., с
местоизпълнение на служебните задължения в Затвора П.. Сочи правната
уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП,
техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН била
организирана на смени от по 24 ч. непрекъснати денонощни дежурства или по
12 ч., по предварително утвърдени графици за смените при сумирано
изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.
Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал
служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за
периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.
Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на
работното време, което включвало продължителността на положените от него
дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд,
положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания,
обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи
дейности.
Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била
различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея
трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се
явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде
проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд
значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че
времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо
за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна
7
ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с
боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото
на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от
следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.
Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на
поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на
средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната
цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари,
извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и
наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните
по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за
придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод
извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от
длъжностното лице. Така изброеното продължавало около 2 часа над
нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство.
По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът
изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния
главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал
се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено
в съответствие с решението на Началника на Затвора П.. Твърди, че всички
тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и
съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни
ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената
продължителност на смените, без да се включва времето за посочените
дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от него
преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се
отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото
това време бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това,
че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в
случаите, когато е надвишавал нормата си работно време за отчетен период,
същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер,
нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово
възнаграждение.
Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число
8
на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за
организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови
възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число и длъжникът е в забава след изтичане на падежа.
Изтъква се, че отказът на ГДИН да зачете реалната продължителност на
работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди дейности, противоречи,
както на разпоредбите на КТ, както и практиката на Съда на Европейския
съюз. В тази насока цитира съдебна практика. Твърди, че е отработил около
400 часа извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева. Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден било част от
задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е установено
със срок и на основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5 200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500
лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ГДИН чрез юрисконсулт Р. депозира отговор, в
който изразява становище за неоснователност на предявената искова
претенция. Не се оспорва, че през исковия период ищецът е полагал труд на 24
ч., съответно 12 ч. смени. Посочва, че правоотношения със служителите в
ГДИН се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно
приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Не
спори, че през исковия период ищецът е полагал труд на 24 и 12 часови –
смени. Твърди обаче, че за 24 часовата смяна на служителя се осигурявало
ползване на три почивки от по 30 минути или общо 90 минути и те се считат
за отработено време. Така се зачитала цялата продължителност на работното
9
време от 24,5 ч. заедно с почивките. В това работно време се включвали и
другите дейности, включително и задължителния инструктаж.
Твърди се, че на основание чл.19 ал.2 ЗИНЗС във връзка с чл.187, ал.7 и
8 от ЗМВР, трудово възнаграждение се полагало за извънреден труд до 70 часа
на отчетен период, а над 70 часа извънредният труд се компенсира с
допълнителен отпуск. Твърди, че случая е приложима втората възможност,
тъй като заплащането на положен от ищеца извънреден труд над 70 часа би
било в противоречие с посочената разпоредба при липсата на писмено
съгласие от страна на служителя съгласно чл.187а ЗМВР. Позовава се на ТР
№1/2020 г. от 15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено
задължително тълкуване, че при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на МВР, са неприложими разпоредбите на КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се
прилагат нормите на ЗМВР и издаденото въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Това решение имало действие от датата на образуване на
тълкувателното дело, поради което и при изчисляване на заплащането на
извънреден труд не следвало да се прилагат нормите определящи коефициент
на увеличение от 0,143 по КТ. Оспорва се твърдението изложени в исковата
молба, че служителят трябвало да се явява по-рано на работа и да напуска по-
късно, тъй като такива задължения имало разписани в ППЗИНЗС, но в
исковия период, те не действали понеже били отменени. Твърди се, че с
нарочно издадени заповеди на Начални на Затвора гр. П. от 2021 г. и 2022 г.
работното време било определено много точно – от 08,15 ч. до 08.45 ч. на 24 –
часова смяна и нямало никакво задължение за служителите да идват 15-
минути по-рано на работа. По отношение на 12 –часовия наряд на основание
чл.16б ал.1 ППЗИНЗС, с нарочни заповеди на Началника на затвора било
разписано, че във всяка смяна се включва и 30 минути за сдаване и приемане,
като за работно време се отчита 12,30 ч. за всеки 12 часов наряд. С Протокол
№ ВД/МЗ -48/12.02.2019 г. бил установен реалният период от време, с който се
удължава работната смяна заради сдаването и приемането на всички постове в
затвора. Засечения от съответната комисия период от 30 минути удължаване
на работното време през 2020, 2021 и 2022 г. било включено в работното време
и било изплатено на ищеца под формата на извънреден труд. Освен това
съгласно постовите книги, които ищецът подписвал сутрин при сдаването на
наряда, нямало случай за исковия период да си тръгва по-късно от 8,45 ч. при
10
начало на работния ден от 8,15 ч. След като служителят се подписвал, че е
сдал поста му оставало да измине 50 м до стаята за отвод /последният с
продължителност от 5 мин./ и да напусне затвора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
С протоколно определение от 17.07.2024 г. е допуснато изменение на
предявения иск за главница в размер на 5 200 лева чрез намаляване на неговия
размер на 1 500 лв. и предявения иск за обезщетение за забава чрез намаляване
на неговия размер от 500 лева на 200 лева.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
прие за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за исковия период е заемал длъжността „Надзирател I степен“
от надзорно –охранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр.С. с място на
изпълнение на служебните задължения в Затвора П..
Няма спор още и че за процесния период, работното време на ищеца е
било разпределено под формата на 12 и 24 часови дежурства.
Установено е от доказателствата по делото, че при определяне на
дейностите, включващи се в работното време – почивки и време за хранене са
съобразени както вътрешните, така и международните стандарти.
Същественият въпрос е дали реалната продължителност на изпълнение
на служебните задължения е такава, каквато работодателят е приел с
цитираната заповед -12 ч. и 30 мин. за 12-часовите смени и 24 ч. и 30 мин. за
24- часовите смени.
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода, за който
претендира ищеца, в които фигурира и той, както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019 г., в
който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане ,сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24- часов
11
наряд тези дейности започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене, които съдът
няма да обсъжда, тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното, така и в
съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода, касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи, че доказателства – постови книги с положени подписи от страната, по
делото не са представени.
По отношение на Протокола от 2019 г., съставен на 12.02.2019 г.
оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
К. Д. и Г. Ф..
От показанията на св.Д. – колега на ищеца, се установява как обичайно
протича един негов работен ден. Явявали се на работа в 08:00 часа и малко
след това влизали в стаята за инструктаж, като уточнява, че нямала заповед на
началника за явяване в 08:00 часа. Следвало строяване от командира на
отделението, който бил застъпващ наряд. Извършвало се строеви преглед,
снаражение, палки, белезници, униформено облекло, осведомяване за
здравословното състояние на всеки един от служителите и вписване в
ежедневната ведомост, че присъстват, в която се подписват само при
започване на наряда, като в нея се вписвало начален и краен час. Посочва, че в
08:15 часа точно влизали инструктиращите /новият дежурен главен
надзирател, старият главен надзирател и инспекторът по охраната/ и започвал
инструктажът, който продължавал не по- малко от 5 минути на всеки един от
тях. Следвало снаряжаване на външните постове, които са по периферията на
затвора, снаряжаване на външните постове с брой оръжие и брой боеприпаси,
приемане на спалното помещение за тяхната цялост - проверки на решетки,
прозорци, катинари, брави, хигиена, санитарни възли и преброяване на
лишените от свобода във всяка една килия. След това приемали поста,
респективно го напускали, като последното не било равнозначно на
приключване на дежурството. Свидетелства, че ако всичко било наред
12
освобождаването от дежурството е около 20:45 часа - 20:50 часа, като
изяснява, че си тръгвали в 20:50 часа, ако е дневна смяна, респективно 08:50
часа при нощна и 24 часов наряд. Изяснява, че когато отиват са отвод влизат в
стаята за отвод и всеки един от служителите обяснява устно на дежурния как е
протекло дежурството, какви нарушения има, какви действия са предприети за
отстраняването им, какви докладни са изготвени, имало ли е проверки от
ръководството, какви забележки са констатирани и какви мерки са предприети
за отстраняването им. Всеки един докладвал устно, като уточнява, че
докладването започвало когато всички се съберат и били освобождавани,
когато всички докладвали.
Свидетелят Г. Ф. - началник сектор „Надзорно - охранителна дейност“
поддържа, че работното време, както на ищеца, така и на другите надзиратели
започва в 8:15 часа в стаята за провеждане на инструктаж и никой не бил
длъжен да идва 15 минути по - рано на работа. За процеса на сдаване,
приемане на постовете и отвод на служителите са им необходими 30 минути.
Сочи, че през исковия период е имало единични случаи на забавяне на
времето на служителите, в които случаи не се задържа цялата смяна, а само
конкретният служител. Свидетелят установява, че бариерата е началото на
района на затвора и всички служители първо минават през бариерата, защото
оттам се влиза в двора на затвора. Идвали по различно време на работа по
тяхна преценка, но задължението им е да се явят в 08:15 часа във времето за
инструктаж. Св. Ф. споделя, че работи редовна смяна и работното му време е
от 08:15 ч. до 16:45 ч. Изяснява как се изчислява, респективно изплащал
извънредния труд на служителите в Затвора гр. П..
Показанията на св.Ф. касаят и изготвянето и контрола върху
извършваните видеозаписи, на които е извършен оглед в присъствието на
процесуалните представители на двете страни в производството и свидетеля
Ф. и са приобщени като доказателства по делото. От извършения оглед се
добива представа за разположението на помещенията, свързани с
осъществяваната дейност по подготовка за започване, респективно напускане
на работа. Отразеното и обсъждано на записите касае м. март 2023 г., поради
което изводи за целия период не могат да се правят. Но предвид направеното
от ищцовата страна оспорване достоверността на видеозаписите, същите не са
обсъждани при формиране изводите на съда по същество на спора, както и не
13
са обсъждани показанията на св. Ф., досежно възприетото от него при
възпроизвеждането им в откритото съдебно заседание.
От заключението на приетата по делото съдебно - икономическа
експертиза се установява броя на нарядите на ищеца, положени през
процесния период. Установява се каква е била нормата в часове за ищеца за
всеки един отчетен период през исковия период и отработените часове от
ищеца за всеки един отчетен период през исковия период, както и че при
допълнителни 20 минути на наряд ищецът е положил извънреден труд през 4-
то тримесечие на 2020 г., 1-во тримесечие на 2021 г.; 2-ро тримесечие на 2021
г. 3-то тримесечие на 2021 г.; 1-во тримесечие на 2022 г.; 3-то тримесечие на
2022 г. и 4-то тримесечие на 2022 г.. Установява се, че паричната
равностойност на разликата между реално положеният извънреден труд от
ищеца при допълнителни 20 минути на наряд и заплатеният му такъв, е в
размер общо на 230,42 лева, а обезщетението за забава, изчислено върху
неизплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд по отчетни
периоди за периода от 26- то число от месеца, следващ отчетния период, през
който ищецът е положил извънреден труд, до датата на подаване на исковата
молба, а именно от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г. възлиза на 27,49 лева. За да
изготви заключението си експерта е взел предвид всички приложени по
делото доказателства, както и предоставените му такива счетоводни
документи от ответника.
При така приетата фактическа обстановка, съдът намира обжалваното
решение за правилно, а въззивната жалба за неоснователна.
Предявените искове са с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр.
с чл.178, ал., т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Установено е безспорно, че ищецът е полагал труд на длъжност
„Надзирател“ първа степен от надзорно-охранителния състав“ в ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието гр.С. с място на изпълнение на служебните задължения в
Затвора П., давайки 12- и 24 - часови наряди за различни периоди от време,
изяснени от експерта.
Безспорно е, че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
14
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по-продължителен, с оглед необходимите дейности,
които следва да се извършат.
Показанията и на двамата свидетели следва да се ценят наред и с оглед
всички останали доказателства, като съдът намира, че тези на Д. са в
съответствие с приложения по делото Протокол от 12.02.2019 г. на
назначената от началника на затвора комисия, която е била натоварена да
извърши измерване на времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство,
която е установила че реалната продължителност на един 24-часов наряд е
била 25 часа. Т.е. с един час над нормативно установеното време. Именно
поради това по отношение необходимото допълнително време за тези
дейности, следва да се кредитират показанията на св.Д., който работи има
непосредствени впечатления от работния процес на нарядите, а не на св.Ф..
Освен това не може да се пренебрегне и съставения протокол от 2019
година на комисия, в която са участвали както представители на
затворническата администрация, така и представители на синдиката и в този
протокол е признато, че необходимото време за извършване на всички
дейности в процеса на даване на нарядите е с един час повече от нормалното
12 часово или 24 часово време.
Ето защо, анализирайки всички доказателства по делото, районният съд
правилно е приел, че през процесния период реалната продължителност на
дежурството на 24 часов наряд е била 24 часа и 50 минути, а при 12 часов
наряд - 12 часа и 50 минути от момента, в който ищецът се явява на работното
място до момента, в който е освобождаван и реално напуска работното си
място. Правилно е прието, че това са реално отработени часове, свързани с
носенето на дежурството и са част от продължителността на работното време
на ищеца. Доколкото това време е свързано с физическото присъствие на
ищеца на работното му място и касае негови служебни задължения, разписани
в ППЗИНЗС, правилно е прието, че този труд подлежи на заплащане.
Няма спор, че цялото това време от 50 минути не е било включено в
работното и отработено време, доколкото видно от приложените заповеди на
началника на затвора са включени само 30 минути на смяна при 12-часовите и
24-часовите дежурства, въпреки направените констатации то назначената
15
комисия с протокола от 2019 г. Тъй като тези допълнителни 20 минути, над
включените 30 минути със заповедите в отработеното време, са свързани с
физическото присъствие на служителите на работното им място, в частност на
ищеца, и касае техните служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС, то и
този труд подлежи на заплащане.
Един от основните въпроси, поставени във въззивната жалба на ГДИН
касае кредитирането на представените доказателства на електронен носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Прието е в съдебната практика, че установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е
необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице.
Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е
манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
16
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл.204 от ГПК. Огледът се осъществява с участието на двете
страни. Установените при огледа факти следва да се разгледат от съда заедно с
останалите обстоятелства по спора.
Първоинстанционният съд е извършил оглед на тези веществени
доказателства, приобщил ги е към другите доказателства по делото, като ги е
анализирал и ценил в съвкупност с останалите доказателства по делото –
гласни и писмени.
Същественото според въззивната инстанция, която е отказала да уважи
доказателственото искане на страната, е че действително тези записи на първо
място са приети като такива от първоинстанционния съд, но касаят кратък
период от време и от тях изводи, относими за целия период на претенцията не
могат да се направят. От възпроизведените видеозаписи най-общо се
установява процеса на работа и функциите, които се осъществяват по
приемането и сдаването на смените от служителите в Затвора П..
След като въззивната инстанция приема, че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд, дейностите, които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях, отнемат повече от редовното време – съответно 12 и 24 часа и повече
от удълженото с 30 минути време – или общо 50 минути, така както е приел и
първоинстанционният съд, следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС - чл.16а-чл.16ж. За неуредените въпроси, съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
17
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187, ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
Съгласно чл.16а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено, че при служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути, за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от Правилника предвижда, че работното
време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане, като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16 е ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин -
18
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена ,ще е налице извънреден труд ,който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното – така както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че районният съд правилно е
определил размера на главния иск и претендираната лихва, като е съобразен
втори вариант от основното заключение на експерта, което държи сметка за
приложимата нормативна уредба и според което претенцията е основателна до
размер на 230,42 лева главница и 27,49 лева – лихва.
Изложените от жалбоподателя доводи за некоректността на
изчисленията на вещото лице, съдът намира за неоснователни.
Правилно съдът е отговорил и на възражението на ответника за
погасителна давност, което не е въведено като довод във въззивната жалба и в
съответствие с чл.269 ГПК, въззивният съд не го обсъжда.
Съобразявайки изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 ГПК, въззивната инстанция
намира, че въззивната жалби е неоснователна, а първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Съдът е приел в решението си, че дължимото възнаграждение за адвокат
по реда на чл.38 от ЗА във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото
процесуално представителство от адв.Д. следва да бъде в размер на 870 лева,
като съобразно изхода от спора ответникът е осъден да заплати на адв.Д.
сумата в размер на 39,32 лева.
С молбата по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх.
19
№24559/07.10.2024 г., адв.Д. е изложила възражението си относно размера на
присъденото й възнаграждение и е поискала изменение. От съображенията и е
видно, че тя счита, че й се дължи възнаграждение, съобразно цената на
уважената претенция, но без да се прилага съразмерност.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да
измени решението си в тази част, като са правилни разсъжденията му относно
последиците на изменение на иска и дължимите разноски по съразмерност. За
да определи обаче конкретния размер, съдът е изходил от грешни позиции.
За да прецени дължимия размер съдът следва първо да определи
размера на дължимо адвокатско възнаграждение за представителството и на
тази база да присъди разноски съразмерно с уважената част на иска. Така е
сторил и първоинстанционния съд и е определил дължимото възнаграждение
на 870 лева, като не е отчел допуснатото изменение на иска. Изменение на
петитума на предявения иск чрез намаляване, всъщност представлява
десезиране на съда с част от предмета на спора. Приложение намират
правилата на чл.232 ГПК – оттегляне на иска и чл.233 ГПК- отказ от иска.
Ето защо, когато ищецът заяви, че прави изменение на иска чрез
намаляване на петитума или чрез десезиране на съда от един от обективно
предявените искове следва да бъде изяснено под каква форма прави
изменението на иска – чрез оттегляне или отказ, като бъдат приложени
правилата на съответния институт и евентуално при необходимост бъде взето
съгласието на ответника в хипотеза, при която ищецът прави частично
оттегляне от иска след първото по делото заседание. Изменението на иска
винаги е действие на ищеца, но при някой хипотези настъпването на правните
последици зависи и от волята на ответника.
В настоящото производството ответникът е изразил съгласието си.
При определяне размера на разноските по отношение на ищеца следва
да бъде съобразен размер на претенцията след изменението му.
Цената на иска след намалението му е в размер на 1 500 лева.
Съобразявайки това и приемайки чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждение за ориентир, отчитайки наложилата
се практика след произнасянето на СЕС, съдът приема, че дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лева. Този размер е и обоснован
и справедлив, съответно на разпоредбата на чл.36 ЗА, като се съобрази
20
фактическата и правна сложност на делото. Трайна е съдебната практика, че в
хипотезата на представителство по реда на чл.38 от ЗА следва да се присъдят
разноски, като се държи сметка за изхода на спора.
При съобразяване на изложеното, дължимите разноски на адв.Д. в
конкретния случай са в размер на биха били 69 лева.
Поради това и частната жалба е основателна до този размер и следва да
бъде изменено решението в тази част, като се присъдят разноски на адв.Д. за
първата инстанция в общ размер на 69 лв.
По отношение искането за намаляване на присъденото юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, въззивния съд намира, че не е предмет
на разглеждане пред настоящата инстанция и не следва да го обсъжда, тъй
като в молбата по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба вх.
№24559/07.10.2024 г., такова искане не се съдържа. В обжалваното
определение №3357/18.11.2024 г. също няма произнасяне в този смисъл,
напротив, в мотивите районният съд изрично е посочил, че „решението се
оспорва в частта за разноските и по-конкретно размера на присъденото
адвокатско възнаграждение на ищеца по реда на чл.38 от ЗА“.
За първи път искане за ревизиране разноските в полза на ответника е
направено едва с молбата от 03.01.2025 г., с която е оттеглена въззивната
жалба вх.№24559, което е преклудирано, тъй като е направен извън срока по
чл.248, ал.1 ГПК.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв.Д., представлявала ищеца пред настоящата
инстанция и претендира възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. За да
определи това възнаграждение, съдът отчете цената на иска, развитието на
производството пред въззивната инстанция, обстоятелството, че се касае за
множество еднотипни дела, по които се поставят едни и същи въпроси, както
от гледна точка приемане и ценене на доказателствата, така и от гледна точка
приложение на закон. При определяне размера на дължимото възнаграждение
съдът не се счита обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прилагайки
задължителната практика на СЕС. На основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.Д., като
21
според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на
сумата от 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1023/01.08.2024 г., постановено по гр.д.
№1144/2023 г. по описа на РС – П., в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ определение №3357/18.11.2024 г., постановено по гр.д.
№1144/2023 г. по описа на РС – П., с което е оставена без уважение молбата на
адв.Д. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта
за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1023/01.08.2024 г., постановено по гр.д.
№1144/2023 г. по описа на РС – П., В ЧАСТТА, с която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. сумата в
размер на 39,32 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна в първата
инстанция, съразмерно на уважената част от иска, като ОСЪЖДА ГД
„Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. разноски в размер
на 69 лева.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д.
разноски в размер на 300 лева за представителството пред въззивната
инстанция по реда на чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22