Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 78

гр. Габрово, 08.11..2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на девети октомври  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:            БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                                  ПЛАМЕН ПОПОВ

 

при секретаря В.Йосифова и прокурора Александър Александров , като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 83 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Л.Ц.  в качеството му на служебен защитник на подсъдимата М.М. срещу присъда № 375 от 17.07.2019г. постановена по НОХД № 317 по описа за 2019г. на РС-Габрово.

С  горната присъда  РС-Габрово  е признал подсъдимата М. за виновна в това, че на 17.09.2018г. в гр.Габрово, в ОУ”***”-Габрово от дамска чанта в кабинет №**, отнела чужди движими вещи- сумата от 100 лева от владението на М.Д.без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като до приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд  откраднатите вещи са върнати и за извършеното престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК съдът и е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от Н:К изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Л.Ц., като неправилна. защитникът счита, че РС-Габрово не е приложил правилно материалния закон, като не е приел тезата му, че се касае за моловажност на случая.Адв.Ц. счита, че при постановяване на първоинстанционния акт не е отчетено, че М. е с чисто съдебно минало, умисълът и е да извърши дребна кражба, признала е вината си  и няма отегчаващи вината обстоятелства. Прави се искане обжалваната присъда да бъде изменена, като деянието на подсъдимата да се преквалифицира по чл.197 т.2 във вр. с чл.194 ал.3 от НК.

Пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция делото се гледа в отсъствие на подсъдимата, на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК. За нея се явява адв.Л.Ц., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата. Счита ,че постановения съдебен акт от РС- Габрово е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Габрово  е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимата М. е майка на ученичка в ОУ”***”-Габрово. На 17.09.2018г. се провело откриване на учебната година. Св.Д. работела като ***  и в 8.50 часа слязла на двора на училището, където се провеждало тържество. Тогава подсъдимата влязла в сградата на училището и от дамската чанта на св.Д. взела 100.00 лева. След като свидетелката открила, че и липсват част от парите били прегледани камерите в учебното заведение  и се установило, че кражбата е извършена от М.М.. За извършеното св.Д. подала сигнал в РУ-Габрово. С протокол да доброволно предаване подсъдимата предала откраднатите пари, които били върнати на пострадалата.

Въпреки, че подсъдимата не участва при разглеждане на делото от съда и не дава обяснения.

Фактическата обстановка не е предмет на оспорване пред настоящата инстанция. Тя се установява от показанията на пострадалата Д., която категорично разпознала подсъдимата на записите от училищните камери, тъй като М. била майка на дете от нейния клас. Свидетелката сочи, че в портфейла си имала и други пари освен откраднатите 100.00 лева. Вината си подсъдимата признала пред полицейския служител Р.И.на когото предала и откраднатите пари. Свидетелят познавал подсъдимата , тъй като с нея се занимавал по повод и на други кражби.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита ,че не следва да го преповтаря.

От доказателствата по делото безспорно се установява ,че подсъдимата М. както от обективна така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл  на 17.09.2018г. в гр.Габрово, в ОУ”***”-Габрово от дамска чанта в кабинет №**, отнела чужди движими вещи- сумата от 100 лева от владението на М.Д.без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като до приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд  откраднатите вещи са върнати.

Основният въпрос предмет на обсъждане по настоящото дело е дали деянието на подсъдимата съставлява маловажен случай. възражение в тази насока е направил адв.Ц. още пред първоинстанционния съд.

Настоящият въззивен състав счита, че не са налице предпоставките за определяне на престъпното деяние на подсъдимия като маловажен случай. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС, "маловажността на случая се определя в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. " В този смисъл е и константната съдебна практика. Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно - да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на М.М.. Макар да се касае за деяние което не се отличава с  висока степен на обществена опасност, въззивният съд счита, че са налични доказателства за  завишената степен на обществена опасност на подсъдимата.  Действително М. не е осъждана. На същата обаче е наложено адм.наказание по реда на чл.78а от НК с Решение №389/09.07.2018г. по АНД № 858/2018г. на РС-Габрово  за държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество-амфетамин при условията на маловажност на случая- престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК. На следващо място по делото са налице доказателства за това ,че подсъдимата с Наказателно постановление №7 от 12.03.2018г. и с Наказателно постановление № 9 от 27.02.2017г. е санкционирана по административен ред от началника на РУ-Габрово на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218б, ал.1 от НК за извършени кражби. От изложеното се налага извода, че подсъдимата има слаби волеви задръжки и е склон към противоправно поведение. Съдът отчита и факта, че подсъдимата е възстановила отнетите пари на пострадалата, но това е станало след като същата е била разпозната от  св.Д. и уведомена за това от  полицейските органи. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да определят деянието на подсъдимата, като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от същия вид. В тази и част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Районният съд вярно е оценил относимите за квалификацията на деянието обстоятелства и правилно е преценил, че деянието на подсъдимата не представлява маловажен случай на кражба.

Настоящият въззивен състав намира ,че при определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимата М. за извършеното от нея престъпление по чл. 197, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, правилно и законосъобразно РС-Габрово е отчел превес на смекчаващите вината обстоятелства и е наложил минималното предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода. За поправянето и превъзпитанието на М. същата не следва да бъде изолирана от обществото и правилно решаващия съд на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

На основание  изложеното Габровски окръжен съд

 

 

 

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА  № 375 от 17.07.2019г., постановена по  НОХД № 317 по описа за 2019г. на РС-  Габрово  , на осн. чл.338 от НПК.

Решението  не подлежи на обжалване или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.     

 

                                     

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: