Решение по КНАХД №568/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на ВАНИЗ ЕООД чрез адв. К. против Решение № 187/22.05.2025г. постановено по НАХД 342/2025гпо описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 04-2400193/5.2.2025г. издадено от Директор на ДИТ гр. В. Търново, с което за извършено от касатора административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ във вр. с чл. 404, ал.1, т. 8 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание“ Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и процесуално нарушение – касационно основание по чл. 348, ал. 1 т.2 от НПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН.

 

Основното оплакване на касатора е, че в НП липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение и това се подвежда като нарушение на изискването за форма по чл. 57,ал.1, т. 5 от ЗАНН и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. Макар действително да е влязло в сила задължително предписание на ДИТ за изплащане на разликата до уговореното основно месечно възнаграждение за м. 4.2022г. на посочените служители, не е посочен точния размер на дължимото доплащане, поради което не е налице пълно описание на вмененото на дружеството нарушение. Освен това в тежест на АНО е да докаже инкриминираното деяние, като вземе предвид факта, че дружеството частично е изпълнило задължителните предписания, тъй като е заплатило някакви суми.

Тъй като се касае за повече от един работник, то неправилно съдът е приел, че се касае за едно нарушение – неизпълнение на задължителни предписания. Напротив касае се за множество такива, като съгласно нормата на чл. 18 от ЗАНН за всяко едно следва да се определи отделно наказание. След като АНО не е спазил горната императивна норма, то самото НП се явява незаконосъобразно.

Твърди, че нарушението отговаря на изискванията на чл. 9, ал.2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и същото се явява малозначително, поради което не е следвало да бъде налагано на доверителя му наказание. Последното не отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН и не съответства на тежестта на нарушението, поради което се нарушава и принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.

 

От съда се иска да отмени Решението на ВТРС и да постанови акт по съществото на спора, с който да отмени НП. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява , не се представлява. От него е постъпила писмена защита.

 

 

 

Ответникът по жалбата – Директор ДИТ В. Търново, редовно призован, не се явява , не се представлява. От процесуалния представител юк М.К. е депозирана подробна писмена защита. На основание чл. 63д, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАНН претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение, определено по ЗПП.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда, че нарушението е безспорно установено, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, и че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 187/22.05.2025г. постановено по НАХД 342/2025г по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 04-2400193/5.2.2025г. издадено от Директор на ДИТ гр. В. Търново, с което за извършено от касатора административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ във вр. с чл. 404, ал.1, т. 8 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание“ Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

 

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: По делото няма спор, че касаторът отговаря на легалното определение, визирано в §1, т.1 от ДР на КТ и има качеството работодател. Съответно при проверка на същия за спазване на трудовото законодателство, му е бил съставен Протокол № ПР 2414654/10.6.2024г. на ДИТ, в който е отразено, че на работниците К. Д., М. Б., М. Д. и Д. В. за положения от тях труд за м. 04.2022г. не им е било начислено, съответно заплатено договореното възнаграждение в пълен размер. В т.17 от Протокола е посочено, че на К. Д. е начислено възнаграждение от 718, 52 лева, сума за получаване 557, 56 лева, от б.б. заплатена сумата от 1100 лева, като за другите работници не е посочен никакъв размер на дължимо и заплатено възнаграждение. Протоколът е издаден на основание чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ и на основание чл. 128, т.1 от КТ , в т.17 от него е дадено задължително предписание на работодателя да изплати изцяло договореното трудово възнаграждение за м. 04.2022г. в срок до 17.07.2024г. като състави за това необходимите ведомости и преведе дължимата разлика по банков път.

 

От длъжностни лица на ответника е извършена проверка за изпълнение на горепосоченото Предписание, обективирана с Протокол от 18.7.2025, от който става ясно, че предписанието не е изпълнено. Дружеството не оспорва този факт, а единствено, че има частично изпълнение, за което представя доказателства.

 

Касаторът е бил уведомен с нарочна покана за определена дата и час за съставяне на АУАН, като в посоченото време и място, не се е явил представител на дружеството и АУАН е съставен в него отсъствие. В законоустановения срок е издадено процесното НП, връчено на касатора и обжалвано в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН пред ВТРС.

 

По делото са налице две призовки до касатора, с които са изискани доказателства за изпълнение на задължителното предписание, но както се посочи по- горе са представени такива само за частично изпълнение.

 

След като е установил горната фактическа обстановка, която реално не се спори от касатора, ВТРС е направил извод за законосъобразност на НП.

 

Съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения при издаване и връчване на АУАН и НП, които на собствено основание да водят до отмяна на НП. Намерил е, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са подробно описани и кореспондират на всички събрани в хода на производството доказателства, поради което е намерил за неоснователно възражението за нарушение на чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН . Нарушението е извършено чрез бездействие, като в НП е посочен срока, от който касаторът е изпаднал в забава, 18.7.2025г.

 

На следващо място, съдът е приел, че нарушението е доказано с помощта на всички събрани в хода на административното производство доказателства, като и самият касатор не спори, че не е изпълнил предписанията под № 17 , обективирани в Протокол от 16.06.2025г. в указания от АО срок. Нито пред АО, нито пред съда са представени ведомости, съдържащи доначислените и дължими средства с произход трудово възнаграждение, платежни нареждания за тяхното изплащане, които да удостоверяват пълното изпълнение на задължителното предписание.

 

По приложението на материалния закон, съдът е посочил, че правилно е била определена нарушената правна норма чл. 404, ал.1 т. 8 от КТ, а съставът на реализираното нарушение е този по чл. 415, ал.1 от КТ. ВТРС е приел, че се касае за едно нарушение- бездействие по изпълнение на т. 17 от Протокол от 16.6.2025г., а не за множество такива, за всяко едно от работещите лица, поради което не е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН.

 

Съдът е изложил доводи досежно направеното възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил, че се касае за типично нарушение на трудовото законодателство, като не са налице и предпоставките за прилагане на привилигерования състав на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като не са отстранени вредните последици от нарушението.

 

Неоснователно е намерил и предложението на касатора да се приложи чл. 9, ал.2 от НК по силата на чл. 11 от ЗАНН за т. нар. малозначително деяние. С нарушението се засягат съществени, защитени интереси и не е налице явна незначителност на обществената опасност .

 

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, от правна страна намира следното:

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ВТРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. ВТРС е ценил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като правилно е установил, че са налице влезли в сила Задължителни предписания на ДИТ, които не са изпълнени в цялост към посочената в Протокола за тяхното даване дата, вкл. И към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните доказателства за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи. Настоящата инстанция намира, че не са налице сочените нарушения на процесуалните правила, като ВТРС е изпълнил визираните в чл. 107, ал.2 от НПК, чл.84 от ЗАНН и чл.314, ал.1 от НПК, задължения и правилно е установил фактическата обстановка по спора, която реално не се спори от касатора. ВТРС е обсъдил всички възражения на касатора, които са идентични с тези, посочени в касационната жалба.

 

Настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, а именно, че не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и самото нарушение. Спазването на това формално изискване има за цел да осигури правото на защита на лицето, доколкото същото следва да е наясно срещу кои факти следва да се защитава. Както е посочил правилно ВТРС налице са влезли в сила предписания, които са бил надлежно връчени на касатора,при което същият не ги е оспорил в предвидения за това срок. Твърдените неясноти касаят именно тези предписания, а не описанието на нарушението, обективирано в НП. Наистина в т.17 от Протокола, в който са отразени задължителните предписания не се посочени точните суми за всеки един от работниците, които следва да се начислят и съответно изплатят, но ако е имало неясноти, същите е следвало да бъдат изяснени в хода на това административно производство по обжалване на ПАМ. След като не е сторил това, касаторът реално се е съгласил с твърдените от ДИТ факти вкл. И за размера на дължимите трудови възнаграждения. Освен това допълнителен аргумент съдът намира и в твърдението на касатора, че е заплатил част от дължимите суми, за което е приложил доказателства. Или в обобщение изводът на ВТРС, че не е налице нарушение на чл. 57, ал.1,т. 5 от КТ е правилен и законосъобразен.

 

Такъв е и изводът за доказаност на нарушението. За да е налице фактическият състав на същото следва да бъдат установени с доказателства от ДИТ, съответните факти:1. Влезли в сила Задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство 2. Пълно или частично неизпълнение на същите в указания от ДИТ срок. Разпоредбата на чл. 404, ал.1 от КТ посочва изчерпателно видовете ПАМ, компетентните органи, целите на мерките, материално правните предпоставки и административния акт, с който се налагат. Предписанието е наименование както на административния акт, който следва да бъде писмен, а така и на принудителните мерки, изброени в чл. 404, ал.1 , т.1-9 от КТ според обекта на защита, а именно налагат се за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нарушенията на трудовото законодателство имат за обект субективни права на работниците. Конкретно за случая, правото на работника да получи в срок уговореното трудово възнаграждение е установено с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ и когато тази норма не бъде изпълнена е налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и накърняване на субективните права на работника. Предвид тази специфика на нарушенията, законодателят е предвидил два пътя за защита на работника – да поиска от ИА "ИТ" да издаде предписание за отстраняване на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, чрез което да се удовлетвори правото му да получи възнаграждението си, или да предяви иск по чл. 245 от КТ. В този смисъл са разпоредбите на чл. 404, ал.2 и ал. 3 от КТ, според които по искане на работника се налага ПАМ до предявяване на иск пред съда, а при противоречие между предписанието и съдебното решение, на изпълнение подлежи съдебния акт. Принудителните мерки по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ могат да се налагат във всички случаи на констатирани и установени нарушения на трудовото законодателство с цел тяхното отстраняване и предотвратяване на вредните последици от извършването им. Органите не са длъжни да налагат ПАМ във всеки случай на констатирано и установено нарушение на трудовото законодателство, тъй като въпроса за налагане на предписанията се решава в условията на оперативна самостоятелност. Органите на ИА "ИТ" са компетентни да наложат ПАМ с правно основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ при всички случаи на нарушения на трудовото законодателство и тази им компетентност не е изключена от разпоредбата на чл. 404, ал.1,т. 8 от КТ. Принудителната мярка по този текст съдържа конкретен фактически състав, представляващ основание за налагането й, за разлика от общата хипотеза за издаване на предписание по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ. Съставомерно се явява бездействието да се изпълни горепосоченото Задължително предписание, при което датата на извършване на нарушението, правилно от АНО е посочена 18.7.2024г. Самото нарушение е доказано именно чрез приложените писмени доказателства, и е описано именно като неизпълнение на дадено задължително предписание, при което е конкретизирано, че се касае за такова по т. 17 от съставения протокол за проверка от 10.6.2024г.

 

 

Правилно ВТРС е приел за неоснователно възражението, че е налице незаконосъобразност на НП поради нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като се касае за заплащане на трудово възнаграждение на няколко лица. Макар наистина да е констатирано неизплащане на договорено трудово възнаграждение на няколко работника за м. април 2022г. изпълнителното деяние е неизпълнение на едно предписание, обективирано в т. 17 от Протокол за проверка от 10.6.2024г. , поради което не може да намери приложение чл. 18 от ЗАНН.

 

 

Субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Деянието осъществява фактическия състав на посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл. 415, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 404, ал.1 т. 8 от КТ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. От АНО е извършена правилна квалификация на деянието и е наложена съответната за извършеното нарушение имуществена санкция, при това в минималния предвиден от закона размер. Настоящият състав изцяло споделя изложените от въззивния съд съображения относно обществената опасност на нарушението и нарушителя, и липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е безпредметно те да бъдат преповтаряни. Правилно съдът не е приложил и привилигерования състав на чл. 415в, ал.1 от КТ, който изисква:1.Нарушението, да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, 2.Да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В конкретния казус, нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, тъй като не са начислени, съответно заплатени дължимите трудови възнаграждения за м. април 2022г и за работниците вече са били настъпили неблагоприятни правни последици. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/ 10.5.2011г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК.

 

 

Несъмнено на основание препращането с чл.11 от ЗАНН следва да се извърши преценка за приложимост на нормата на чл. 9, ал.2 от НК, което съдът е направил. Разпоредбата гласи, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая не се твърди кои са фактическите обстоятелства, които изключват противоправния характер на деянието, което безспорно формално изпълнява признаците на административно нарушение. Както правилно приема и РС не се сочат, нито доказват причини, които да са обективни пречки, да са направили невъзможно изпълнението на задължението на работодателя. От друга страна обществената опасност на конкретното деяние не се различава съществено от тези на неговия вид, които са преценени от законодателя като значително накърняващи обществените отношения по повод предоставянето на работната сила, за да обосноват неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. С процесната материална норма се защитават основни права на работниците по ТПО - на възнаграждение; да бъдат осигурени за редица рискове на ДОО, за да получават парични обезщетения; доходът от трудовия договор да се вземе предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст; права по здравно осигуряване. Предвид това правилно е преценено от РС, че конкретното деяние не е малозначително по смисъла на посочената разпоредба от НК, нито маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Както се посочи по- горе изцяло се споделят мотивите на съда за неприложение на привилигерования състав, при което не са изпълнени и двата кумулативни елемента, визирани в хипотезата на чл. 415в, ал.1 от КТ.

 

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК вр. С чл. 63д, ал.1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3/ 13.05.2010г. по т.д. 5/2009г. на ВАС , възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187/22.05.2025г. постановено по НАХД 342/2025гпо описа на Районен съд Велико Търново

 

 

ОСЪЖДА ВАНИЗ ЕООД, с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Колоня Товар № 5 да заплати на Дирекция Инспекция по труда Велико Търново сумата от 80- осемдесет лева, разноски за процесуален представител.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.