ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Велинград, 03.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Терзиева-
Владимирова гр. д. № 923/2019 г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 129, ал. 3 и чл.130 ГПК
Образувано е по искова
молба, подадена от И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., с която са предявени искове с правно основание чл. чл. 75 ЗС и по
чл. 45 ЗЗД срещу
Община Велинград.
С разпореждане № 1697/18.09.2019
г., постановено по настоящото дело искова молба, подадена от ищците, e оставена без
движение с указания в едноседмичен срок от връчване на съобщението да изпълнят
указанията, дадените в обстоятелствената му част. Видно от отрязък на върнато
съобщение, дадените указания са надлежно съобщени на 27.10.2019 г.. В така
предоставения срок за отстраняване на нередовности, изтекъл на 02.10.2019 г.
(работен ден), а и към настоящият момент не са отстранени нередовностите на
депозираната искова молба, въпреки постъпила молба вх. № 4855/02.10.2019 г..
Срокът по чл. 129 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на
ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба, поради което исковата
молба следва да бъде върната, а делото прекратено.
На следващо място основен
принцип в гражданския процес е служебното начало, което включва служебна
проверка на допустимостта на искането за защита, дали са налице съответните
положителни или отрицателни предпоставки. За да възникне спрямо съда в полза на
определено лице право на иск, е необходимо да е възникнал между правоспособни
лица граждански спор, подведомствен на съд. Иначе казано една от
положителните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на
иск е наличие на спор за гражданско
право, за което съдът следи служебно. Няма ли спор, то няма нужда и интерес от
защита и липсва право на иск.
Съдът, като
съобрази изложените в исковата молба и допълнителна такава обстоятелства,
намира, че у ищците липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание
чл. 75 ЗС против ответника, доколкото изобщо не се излагат твърдения ответникът
да е предприел действие, което ограничава или изключва фактическата им власт на
владелци по отношение на процесния недвижим имот. Напротив твърди се, че ищците
бранят настоящото си владение върху недвижим имот, което би могло да бъде
отнето при евентуално положително решение по един висящ спор, а именно по
предявения от настоящия ответник срещу тях иск с правно основание чл. 108 ЗС
/по който е образувано гр.д. № 179/2019 г., съобразно служебно изготвена
справка/. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че нарушението по смисъла
на разпоредбата на чл. 75 ЗС е всяка форма на активно поведение в насока
отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя
фактическа власт или в насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността
сам да упражнява фактическа власт.
Под
"нарушение" по смисъла на чл.
75 от ЗС следва да се разбира
всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт
на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на
тази фактическа власт, като например системно преминаване през имота,
изграждане на постройка в него, изграждане на постройка в съседен имот, но на
вътрешната регулационната линия между двата имота, заграждането на част от
имота по начин, който затруднява достъпа до него и др.. Именно лишаването на
владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява
нарушение по смисъла на чл.
75 от ЗС /в този смисъл Решение № 45 от 3.02.2011 г. на ВКС, по гр.
д. № 242/2010 г., I Г. О., ГК,
Решение № 124 от
6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2016 г., II г. о., ГК и др. / и
представлява защитимо от закона материално право. Посесорните искове имат за
цел да се възстанови владението върху вещта. С тях се защитават фактически
отношения. Тъй като предмет на тези искове е едно фактическо състояние, каквото
е владението, целта е да се възстанови владението върху вещта. Тъй като по
делото изобщо не се твърди фактическата власт на ищците да е отнета, а напротив
твърди се, че ответникът върши нарушение, тъй като е предявил иск с правно
основание по чл. 108 ЗС, в петитума, на който е поискал ответниците по него и
настоящи ищци да предадат владението върху процесния имот, то съдът намира, че
твърдения за нарушено владение изобщо не са налице. Правото на иск е
ориентирано да брани материалното право, поради което при липса на твърдения
това право да е нарушено, то право на иск изобщо не съществува. Това е така,
защото правото на иск представлява субективно, потестативно право на страната
да поиска от съда да разреши конкретен гражданско правен спор в защита на
материално право. Иначе казано, когато не се твърди конкретно материално право
да е накърнено, както е в конкретния случай, то и право на иск не възниква.
На следващо място при предявяване на искове по чл.75
и 76 ЗС в предмета на иска
и във фактическия състав на нормата, подлежащ на установяване, се включва и
конкретния времеви момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с
този момент се свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността
на владението да бъде защитавано по съдебен ред. Владелческият иск по чл. 75 ЗС може да се предяви в шестмесечен срок, който започва да
тече от деня на нарушението, респ. отнемането на владението. В настоящия случай
видно от формулирания петутим на исковата молба в допълнителна уточнителна
молба се твърди, че нарушението е извършено с предявяване на иск с правно
основание чл. 108 ЗС от Общината, което видно от изготвена по служебен път
справка е станало на 14.02.2019 г., като се твърди и че ищците защитават
продължилото повече от 6 м. преди тази датата владение. Макар съдът да намира,
че това правно действие изобщо не е от категорията на визираните в разпоредбата
на чл. 75 ЗС, дори и да се приеме за такова, то отново следва извод за
недопустимост на предявения иск, тъй като срокът по чл. 75 ЗС По своя характер
е преклузивен. С изтичането му отпада притезанието на владелеца и затова съдът следи служебно за спазването му. При
съобразяване датата на депозиране на настоящата искова молба 09.09.2019 г. и
наведените от ищците твърдения, то следва извод, че владелческият иск е
предявен след изтичане на преклузивния срок, поради което производството по
него следва да бъде прекратено, при наличие на констатирана процесуална
недопустимост.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД
Изложените съображения по отношение
правото на иска и липса на правен интерес посочени по- горе съдът намира за
напълно относими и към искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, тъй като ищците не
претендират обезщетяване на едни вече настъпили имуществени вреди, а на бъдещи
такива. Ето защо поради липсата на положителната процесуална предпоставка-
наличие на правен интерес този иск също е недопустим. Отделен е въпросът, че
абсолютно недопустимо е съединяване при условията на евентуалност на искове
предявени от различни лица и то в различни производства или както в случая се
иска съединяване на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Община Велинград при
условията на евентуалност с иск по чл. 45 ЗЗД, предявен от настоящите ищци.
Евентуално съединяване на искове може да стори единствено ищецът, като с една
искова молба предяви два и повече иска.
По изложените
мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 923/2019 г.
по описа на ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Пазарджишки
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцовото дружество.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА