№ 233
гр. Стара Загора, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500376 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Б. Н. К. против
решение № 45/20.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1339/2022 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че
първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално е неправилно.
Недопустимостта се обосновава с твърдение, че въззивникът не е
надлежен ответник по предявените срещу него искове.
Неправилността се обосновава с твърдения за необоснованост на
решението поради извършен неправилен доказателствен анализ от страна на
първоинстанционния съд, довел до неправилно приложение на материалния
закон.
Претендира за обезсилване на обжалваното решение, респ. за неговата
отмяна и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна – Етажна собственост гр. К., ***.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не
се представлява от процесуален представител.
1
Въззиваемата етажна собственост се представлява от пълномощника си –
адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване
на обжалваното решение и присъждането на разноските за въззивната
инстанция.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд са предявени два кумулативно обективно съединени
иска по чл.48, ал.3 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, с
които В. К. В. и С. Н. В., като собственици в етажната собственост на Етажна
собственост гр. К., ***, претендират осъждането на Б. Н. К. да заплати сумите
съответно от 1 259,39 лв. и от 16 380,84 лв., представляващи дължими от него
в качеството му на съсобственик в етажната собственост суми за извършени
неотложни ремонти на покрива и на фасадата на сградата на етажната
собственост.
Изложени са твърдения, в сградата на етажната собственост, с адрес гр.
К., *** представлява триетажна жилищна многофамилна сграда, в която В. К.
В. притежава един самостоятелен обект на първи етаж, предназначен за
търговска дейност, С. Н. В. притежава един самостоятелен обект на втори
етаж, предназначен за жилище, а Б. Н. К. притежава три самостоятелни обекта
– един на първи етаж, предназначен за търговска дейност, един на първи
етаж, предназначен за жилище и един на трети етаж, предназначен за
жилище. В проценти притежаваните от съсобственици идеални части от
общите части на сградата, са както следва: В. К. В. – 07,41 % ид. части; С. Н.
В. – 33,31 % ид. части, Б. Н. К. – 59,28 % ид. части. Етажната собственост
била регистрирана като такава в Община К., а за неин управител на проведено
на 07.12.2018 г. общо събрание бил избран В. К. В.. Със заповед от 05.11.2018
г. на кмета на Община К. собствениците на сградата, находяща се в гр. К., ***
били задължени да й извършат необходим неотложен ремонт за
заздравяването на покривната конструкция и фасадата.
За изпълнението на административното задължение за извършване
ремонт на покривната конструкция, на 28.06.2019 г. било проведено общо
събрание на етажните собственици, на което било взето решение за
сключване на договор за ремонт на покрива на стойност от 13 573 лв., с ДДС.
Ремонтът бил извършен, а на 01.10.2019 г. работата е била приета от
възложителя, като окончателната стойност възлязла на 13571 лв., с ДДС. За
2
заплащане на стойността на извършения ремонт на покрива В. К. В. следвало
да заплати сумата от 1005,61 лв., която е заплатил напълно към момента на
предявяване на исковете, С. Н. В. следвало да заплати сумата от 4520,50 лв.,
която е заплатила в пълен размер и надплатила с 2,65 лв., а Б. Н. К. е следвало
да заплати сумата от 8044,89 лв., от която е заплатил 6785,50 лв. и остава да
заплати 1259,39 лв.
За изпълнението на административното задължение за извършване
ремонт на фасадата, на 02.10.2020 г. било проведено общо събрание на
етажните собственици, на което било взето решение за сключване на договор
за ремонт на стойност от 24 265 лв., с ДДС. Ремонтът бил извършен, а на
19.03.2021 г. работата е била приета от възложителя, като окончателната
стойност възлязла на 27633 лв., с ДДС. За заплащане на стойността на
извършения ремонт на фасадата В. К. В. следвало да заплати сумата от
2047,61 лв., която е заплатил напълно, С. Н. В. следвало да заплати сумата от
9204,55 лв., която е заплатила напълно, а Б. Н. К. е следвало да заплати сумата
от 16 380,84 лв., която не е заплатил към датата на предявяване на исковете.
С отговора на исковата молба Б. Н. К. е оспорил исковете като
неоснователни, като е изложил възражение, че сградата в гр. К., *** не е в
режим на етажна собственост, а представлява обикновена дялова
съсобственост между страните по делото. С оглед на това е възразил е, че въз
основа на взетите решения от проведени общи събрания на етажна
собственост за него не са възникнали валидни задължения за заплащане на
съответните суми. Оспорил е като неприложима използваната методика, по
която са били определени припадащите му се проценти идеални части от
общите части на сградата. Изложил е твърдение, че до определяне на
притежаваните от съсобствениците квоти от общите части на сградата следва
да се приеме, че всеки един от тях притежава по 1/3 и до този размер следва
да отговаря за направените разходи за извършените ремонти.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, т.к. е приел, че сградата
представлява етажна собственост, налице са валидни решения на общото
събрание на етажните собственици, с които са определени парични
задължения за отделните собственици във връзка с разходи за неотложни
ремонти на покрива и фасадата на сградата, налице са неизпълнени
задължения от страна на Б. Н. К. в претендираните с исковата молба размери.
Настоящият въззивен състав намира, че правно-относимите факти са
били правилно установени от първоинстанционния съд, а въз основа на тях са
били направени обосновани фактически изводи, поради което на основание
чл.272 от ГПК препраща към тази част на мотивите на обжалваното решение.
Установено е, Б. К., чийто наследник по закон е Б. Н. К., е бил
собственик на три дюкяна и дворно място - част от парцел, находящи се в гр.
К.. През 1951 г. по реда са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС
3
собствените на Б. К. целия втори етаж и партер от триетажна жилищна
сграда, включващ трите дюкяна и жилището в партера. По реда на ЗВСОНИ
през 1992 г. на Б. Н. К. е бил реституиран партера и целия втори етаж, 2/3
идеални части от общите части на сградата, изба, таван и двор, одържавен по
реда на ЗОЕГПНС. По силата на договор за замяна от 26.10.1993 г. с Община
К. четири физически лица придобиват собствеността върху първия жилищен
етаж и 1/3 идеална части от общите части на сградата, от изба, от таван и от
дворното място, в което е построена сградата. През 2000 г. В. К. В. е закупил
от тези лица намиращият се на партерния етаж на сградата западен магазин с
площ от 17 кв.м., ведно със припадащите му се проценти идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а през 2016 г. С.
Н. В. е закупила 1/3 идеална част от дворното място, първия етаж от
жилищната сграда и 1/3 идеална част от избеното помещение, от таванското
помещение и от общите части на сградата. По действащите КККР на гр. К.
процесната сграда е триетажна – многофамилна, и в нея има разположени пет
самостоятелни обекта. Страните не спорят, че три от тези самостоятелни
обекти са собственост на Б. Н. К. и всеки от В. К. В. и С. Н. В. е собственик
на по един самостоятелен обект. Избата и тавана, както и дворното място са
съсобствени при идеални части.
Установено е, че със заповед на кмета на Община К. от 05.11.2018 г. на
собствениците на сградата е наредено да извършат ремонт на покрива и
фасадата на сградата.
Установено е, че сградата е била регистрирана като етажна собственост
в Община К., а за управител на етажната собственост е избран В. К. В..
Проведени са общи събрания на етажните собственици, на които са взети
решения за извършване на неотложни ремонти на покрива и фасадата на
сградата, определяне на дължимите от отделните етажни собственици
средства за разходите и избор на изпълнител. Ремонтите са извършени и
изпълнените работи са приети, а от разпределените за заплащане средства за
разходи Б. Н. К. не е заплатил 1259,39 лв. за ремонта на покрива и 16 380,84
лв. за ремонта на фасадата на процесната сграда.
Спорният между страните въпрос е дали жилищната сграда е в режим на
етажна собственост или на обикновена дялова съсобственост.
Въззивният съд, също както първоинстанционният съд, приема, че в
случая е налице етажна собственост по следните съображения:
Разпоредбата на чл.37 от Закона за собствеността /ЗС/ предвижда, че
етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения от тавана
или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици.
В този случай на основание чл.38 от ЗС общи на всички собственици са
външните стени и покривът, а съгласно чл.40 от ЗС дяловете на отделните
собственици в общите части са съразмерни на съотношението между
4
стойностите на отделните помещения, които притежават, изчислени при
учредяването на етажната собственост.
С оглед на това в случаите когато в сградата има обособени по етажи
няколко самостоятелни обекта, всеки от които може да се ползва независимо
от останалите, може да има различно предназначение и да бъде предмет на
различни разпоредителни сделки, и които се притежават от различни лица, то
е налице етажна собственост.
В случая тези обстоятелства са налице, т.к. съгласно съществуващите и
представени като доказателства по делото титули за собственост, Б. Н. К.
притежава партер и втори етаж, В. К. В. – обособена част от партер, а С. Н. В.
– първи етаж от процесната сграда.
Без значение са обстоятелствата по какъв начин е възникнала
съсобствеността в сградата, щом отделни етажи и части от етажи от нея се
притежават от различни лица.
С оглед на това следва да се приеме, че сградата е в режим на етажна
собственост и покривът и фасадата й /външните стени/ са нейни общи части,
като по силата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС всеки от отделните собственици
отговаря за разходите за ремонт на общите части.
Такива ремонти на покрива и фасадата на сградата са били извършени, а
дължимите за тях разходи са съответно в размери от 13571 лв. и от 27 633 лв.
Налице са решения на общото събрание на етажната собственост за
определяне на тези разходи и разпределянето им между отделните
собственици, които решения не са обявени за незаконосъобразни, т.е.
подлежат на изпълнение.
С оглед на тези решения Б. Н. К. следва да заплати сума от 6785,50 лв.,
представляваща припадащата му се част от разходите за ремонт на покрива, и
сума от 16 380,84 лв., представляваща припадащата му се част от разходите за
ремонт на фасадата на сградата.
От тези суми Б. Н. К. е заплатил сумата от 4253,16 лв. за направените
разходи за ремонта на покрива, поради което претендираните с исковата
молба суми от него са дължими.
Окръжен съд – Стара Загора счита, че първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че обжалваното
решение е недопустимо, т.к. въззивникът е ненадлежен ответник.
Процесуалната легитимация за него е налице, т.к. се извежда от
твърденията в исковата молба, които обуславят упражненото от ищците право
на иск за защита на претендираното от тях право.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението, довело
до неправилно приложение на материалния закон.
5
Установено е от събраните по делото доказателства, че по силата на
реституция Б. Н. К. е придобил правото на собственост върху партера и
втория етаж от процесната жилищна сграда, които по действащите КККР на
гр.К. представляват самостоятелните обекти с идентификатори №№№
35167.502.3458.1.2, № 35167.502.3458.1.3 и № 35167.502.3458.1.5, съответно
на първия /очевидно партерен/ етаж и трети /очевидно втори жилищен/ етаж.
Отделно от това тези обстоятелства не са били оспорени от ответника
/сега въззивник/ с отговора му на исковата молба, т.е. спор между страните
досежно собствеността върху отделните самостоятелни обекти в сградата не е
бил повдиган.
Относно разноските:
При този изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззивваемият има право на разноски.
Такива следва да му се присъдят в размер на 2300 лв., колкото е
платеното от него адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от
ГПК и чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/20.01.2023 г., постановено по гр.д. №
1339/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б. Н. К., ЕГН – **********,
с адрес: гр.Р., *** да заплати на Етажна собственост на собствениците на
сграда, с идентификатор: 35167.502.3458.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор: 35167.502.3458 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015г. на изп.директор на
АГКК, с адрес гр.К., ***, представлявана от управителя В. К. В. сумата от
2300 лв. / две хиляди и триста лева/ - съдебно-деловодни разноски за платено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7