№ 71
гр. Сливен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200021 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от АНТ. Ж. М. с ЕГН
********** от гр. Сливен, против НП № 21-0804-003107 от 09.11.2021 год.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП
като незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата
страна, в което изразява становището си по съществото на делото и прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не
изпраща представител.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.07.2021 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 336319 против
жалбоподателя за това, че на 27.07.2021 год. в 08,40 часа в гр. Сливен, на бул.
„Стефан Стамболов” срещу магазин „Кауфланд“ с посока към бул. „Бургаско
шосе“, управлявал товарен автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, като при
извършената проверка с РСОД-Леново 8 и справка с дежурен ОДЧ било
установено, че МПС е с прекратена регистрация от 04.12.2018 год. Водачът не
представил контролен талон към СУМПС. В акта било посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът
бил връчен лично на жалбоподателя на 27.07.2021 год. (л. 5 от делото).
Процесното НП № 21-0804-003107 било издадено на 09.11.2021 год. от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен като на жалбоподателя
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР били отнети общо 10 контролни точки. В обстоятелствената
част на НП било отразено, че същото се издава във връзка с постъпило
Постановление за прекратяване на наказателно производство с вх. №
3924/03.11.2021 год. В НП било посочено, че деянието не е маловажен случай по
чл. 28 от ЗАНН, както и че при индивидуализация на наказанието бил съобразен
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 20.12.2021 год. (л. 6 от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка копие от
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.11.2021 год. на
РП – Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че М. не е знаел
за служебното прекратяване на регистрацията (автомобилът бил с налични
регистрационни табели), което изключвало умисъла за извършване на
престъплението и го прави несъставомерно от субективна страна (л. 7 – 8 от
делото).
От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на
МВР – Сливен се установява, че процесното МПС от 2018 год. до момента на
изготвяне на справката е регистриран на името на Р. М.а; няма архив за изпратено
2
писмо през 2018 год. на собственика за прекратяването на регистрацията; както и
че на 04.12.2018 год. служебно е прекратена регистрацията по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП на МПС-то и че Гаранционния фонд също изпраща писма до собственика за
това обстоятелство, което в справката било под № 53294/26.10.2018 год. (л. 26 –
29 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено
от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява,
че на посочената дата в НП на жалбоподателя била извършена проверка, при
която било констатирано, че същият управлявал товарен автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № *****, като автомобилът бил със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 04.12.2018 год., като било посочено, че с
това е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Следователно с цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП
законодателят е вменил задължение на съответния административен орган да
уведоми собственика на съответното пътно превозно средство за прекратяването
на регистрацията. В настоящия случай не се установява по несъмнен начин
собственикът на процесния автомобил Р. М.а да е била уведомена по надлежния
ред от ОД на МВР - Сливен за служебно прекратената регистрация на ППС. От
приложената служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен се
установява, че няма архив за изпратено писмо през 2018 год. до собственика за
прекратяването на регистрацията. Посоченото в същата справка, че от
Гаранционния фонд било изпратено писмо до собственика на процесния
автомобил не освобождава административния орган – ОД на МВР – Сливен от
задължението му да уведоми собственика за прекратената регистрация, което не е
сторено в настоящия случай. В този смисъл е и Решение № 130/06.10.2021 год. по
КАНД № 116/2021 год. по описа на СлАС в което е посочено, че вмененото обаче
3
във вина на водача административно нарушение не е съставомерно от субективна
страна, доколкото по делото липсват доказателства към датата на проверката
ответникът по касацията да е бил уведомен от ОДМВР за служебната
дерегистрация на автомобила. Както е посочено в Решение № 96/28.07.2020 год.
по КАНД № 78/2020 год. по описа на СлАС, липсата на уведомяване и наличието
на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя
да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици; както и че липсата на субективна страна от състава на нарушението по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Още повече, че в настоящия случай жалбоподателят не е
собственик на процесния автомобил и след като самият собственик не е бил
уведомен по надлежния ред за прекратената регистрация на автомобила, то и
жалбоподателят не би могъл да знае за прекратената регистрация на същия. При
тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е
неоснователно и трябва да бъде отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е
доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени
атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
4
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в
размер на 300,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя
претендира да им бъдат присъдени разноски, които съгласно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие (л. 34 от делото) са в размер на
350,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на процесуалния
представител на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в
становището (л. 31 - 32 от делото), така и в придружителното писмо (л. 2 от
делото), е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на
300,00 лева, като до претендирания размер от 350,00 лева, следва да се отхвърли,
като неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0804-003107 от 09.11.2021
год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с
което на АНТ. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на
АНТ. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 300,00 (триста)
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до
претендирания размер от 350,00 (триста и петдесет) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5