РЕШЕНИЕ
№ 5180
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110212125 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
004230 от 22.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Д. Б., ЕГН: ********** са му наложени 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 20.00 лева за
административно нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП вр. чл.чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП и 2.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 (един) месец за административно нарушение по 123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу процесното НП се инвокират съображения
против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява, като
същия лично и чрез надлежен процесуален представител релевират
допълнителни изложения в подкрепа на основателността на жалбата си.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 21.08.2023г. в законоустановеният
срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчен на 18.08.2023г., подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Н. Д. Б. е правоспособен водач на МПС от 23.09.2013г.
Не е бил наказван по ЗДвП за извършени от него административни
нарушения. Притежавал е златен талон (до момента на законовото им
отпадане) като водач на МПС. Свидетелят Х. Б. Г. на 04.02.2023г. паркирал
лекия си автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № .............на паркинг в гр.София,
разположен пред блок 272Б. Същият излязъл навън в същия ден около 12:10
часа и възприел наличие на минимални щети по неговия автомобил в частта
на левия ъгъл на задна броня. До този автомобил бил спрял на паркомясто
друго МПС – л.а. „Фолксваген“ с рег. № ..........., собственост на
жалбоподателя Б.. Свидетелят Г., въпреки че не е бил очевидец на начина и
мехазнима на възникване на щетите по лекия му автомобил и дали те се
дължат от ПТП, субективно приел, че водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. №
ВТ 3998 КТ е ударил превозното му средство при паркиране. Бил подаден
сигнал от свидетеля Г., като въз основа на КП за ПТП 834056/04.02.2023г. от
С. Г. – служител на МВР, който не е бил очевидец на събитието, с оглед
съставена скица и въз основа на изготвен по писмени данни АУАН Серия АД
с бл. № 201185 от 01.03.2023г. от С. А. Д. и А. С. С.– служители на СДВР-
ОПП, които не са били очевидци на събитието, е издадено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-004230 от 22.03.2023г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Н. Д. Б., ЕГН: ********** са му наложени 1.). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 20.00 лева за административно нарушение по
чл.40, ал.1 от ЗДвП вр. чл.чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и 2.). административно
наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец
за административно нарушение по 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
2
писмени доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел Х.
Б. Г., въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира
изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на
останалия доказателствен материал. Съдът е приел, че не следва да разпитва
лицата С. А. Д. и А.С. С. – служители на СДВР-ОПП, тъй като същите не са
очевидци на събитието. Съставеният от тях АУАН е по писмени данни.
Доказателствата по делото сочат, че не са посещавали местопроизшествието.
Полицейският служител по КП за ПТП – С. Г. не е очевидец на ПТП, а е
съставил констативния протокол и скица въз основа на твърденията на
свидетеля Х. Б. Г.. Последният изложи пред съда, че не е възприел ПТП и не е
негов очевидец по време на реализирането му. Същият посочи в показанията
си, че предполага това да е жалбоподателя Б., тъй като неговото МПС е било
най-близо до автомобила на свидетеля Г.. Последният изложи възприятия, че
неговото МПС често е спирало на посоченото в АУАН паркомясто и е твърде
възможно щетите от евентуално ПТП да са възникнали от друг автомобил
или автомобили. Предвид липсата на други противоречия в
доказателствените материали, както и поради липсата на такива с всички
писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. В наказателното производство съдът е приел, че не следва да
разпитва свидетелите по АУАН, тъй като липсват писмени доказателства,
които да обосновават субективната страна на конкретното нарушение.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Решаващата инстанция на СРС приема, че липсват преки и/или косвени
доказателства, които да обуславят законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Б. по чл.40,
ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.1, т.11 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Административно-наказателната теза от
АУАН и НП е недоказана с оглед тежестта на доказване, лежаща върху
административно-наказващият орган. Съдът е положил усилия да установи
възможните преки доказателства по делото от самото ПТП, но без
положителен резултат. Не се установява както обективната страна, така и
субективната страна на възведените административни нарушения.
С оглед изложеното, съдът следва да постанови съдебен акт. с който да
отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
3
в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна
помощ, за сумата от 480.00 лева. Според посочената процесуална норма –
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-004230 от
22.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Н. Д. Б., ЕГН: ********** са му наложени 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 20.00 лева за
административно нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП вр. чл.чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП и 2.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 (един) месец за административно нарушение по 123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР – ОПП чрез законният
й представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на
ВЪЗЗИВНИКА Н. Д. Б., ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 480.00 лева за дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4