РЕШЕНИЕ № 3107
гр. Бургас, 18.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4278/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на А.М.С.,***,
с която претендира отмяна като незаконосъобразни на т. т. 3. и 4 от решението
на общото събрание на етажната собственост в сграда в гр. Бургас, ул. „..., представлявана
от управителя С.. Д. Ж.., проведено на 08.05.2019 год.; ангажира доказателства
и моли за присъждане на деловодните разноски.
В условие на евентуалност – при неуважаване на иска за
отмяна на решението, ищецът претендира прогласяване нищожността на процесните
решения на ОС на ЕС.
Поредността за произнасяне от съда по предявените обективно
съединен искове е уточнена устно от процесуалния представител на ищеца в
проведеното на 16.10.2019 год. открито съдебно заседание.
Правните основания на предявените
искове са чл. 40, ал. 1, ЗУЕС и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.
Ответната страна оспорва исковете;
моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че ищецът е
легитимиран като етажен собственик на два самостоятелни обекта, разположени в
сградата-етажна собственост в гр. Бургас, ул. „.... По делото е представен Протокол
№ 12, съставен за проведено на 08.05.2019 год. общо събрание на етажните
собственици във вх. 1 на сградата, с дневен ред от 5 точки. Предмет на
обжалване в настоящото производство са т. 3 от решението на ОС на ЕС – за
овластяване на управителя да упълномощи Адвокатско дружество „К. и Ко“, с цел
представителство за всички етажни собственици по гр. д. № 1855/2019 год. на
БсРС, и т. 4 – в частите му за приемане на чл. 39 и чл. 40, ал. 2 и от
правилника за вътрешния ред в ЕС на вх. 1.
Ищецът твърди, че посочените
части от приетите решения на ОС на ЕС са незаконосъобразни, тъй като не са
спазени изискванията за свикване на събранието и за кворум при провеждането му,
а и липсва компетентност на ОС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения иск по чл. 40, ЗУЕС за основателен. В
тежест на ответната страна е провеждане на главно и пълно доказване
законосъобразното провеждане на ОС на ЕС на 08.05.2019 год., на което са взети
обжалваните решения, в кръга на материалната компетентност на общото събрание –
чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 11-17, ЗУЕС. Такова доказване по делото не е
проведено. Законното свикване и провеждане на общото събрание по чл. 12 и сл., ЗУЕС
е свързано със спазване на императивните законови разпоредби на чл. 13 и сл. от
с. з. В разглеждания казус няма данни по инициатива на кои лица е свикано процесното
общо събрание – чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 12, ЗУЕС. Законосъобразното
провеждане на общото събрание изисква наличие на мнозинство, определено от
законодателя в съответствие с различните аспекти и значимостта им в
съществуването и поддържането на етажната собственост – чл. 17, ал. 1 и ал. 2, ЗУЕС. В разглеждания казус не са представени данни за титулите за собственост
на присъствалите на събранието от 08.05.2019 год. етажни собственици, за
участниците в него и за автентичността на подписите им, съобразно изричното
оспорване, направено от ищеца.
Обжалваното решение по т. 3 е
незаконосъобразно и поради факта, че с него се въвежда недопустимо
представителство за всички етажни собственици, вкл. и за тези, обжалвали акта,
който е бил предмет на гр. д. № 1855/2019 год. на БсРС.
Съдът намира за незаконосъобразно
и решението по т. 4, в частите му за приемане на чл. 39 и чл. 40, ал. 2 и 3 от
правилника за вътрешния ред на ЕС (за забрана на ползване на жилищата като
хотелски помещения, или за отдаването им под наем – почасово или краткосрочно;
за доброволно и принудително премахване на поставени средства за
видеонаблюдение). Този правилник следва да урежда въпросите, свързани с
управление и поддържане на общите части в сградата-етажна собственост, но
съобразно законовите правомощия на общото събрание в тази насока – чл. 11, ал.
1, т. 1 и ал. 3, ЗУЕС. Компетентността на ОС е лимитативно определена в чл. 11, ЗУЕС, и от прочита на разпоредбата се установява, че посоченият орган за
управление не може да въвежда ограничение за начина на ползване на
самостоятелните обекти в сградата. Евентуалната противоправност за извършване
на хотелска дейност в отделен обект в сградата-ЕС, или за отдаването му под
наем, следва да бъде санкционирана по съответния надлежен ред и от надлежния
орган, но не и чрез незаконосъобразно въвеждане на ограничения относно начина
на ползване на обекта-частна собственост.
Приемането с обжалваното решение на
правилника за вътрешния ред е незаконосъобразно и в частите му по чл. 40, ал. 2
и 3. Правилникът не е посочил забранените места, на които вече са поставени
средствата за видеонаблюдение, нито за кои от тях има „съгласие“ на ОС, поради
което не е ясно дали забраната се отнася за поставянето им в общите части на
сградата, или и за самостоятелните обекти в нея. Липсата на такава яснота въвежда
съмнение относно компетентността на ОС на ЕС да регулира начина за упражняване
правото на собственост върху отделните жилища във вх. 1, поради което искът е
основателен и в посочената част.
Предвид изложеното, съдът намира,
че при провеждане на ОС на ЕС на 08.05.2019 год. са нарушени императивни изисквания
на ЗУЕС, поради което обжалваните части от приетите решения са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени.
Отмяната на обжалваните части от
решенията на ОС на ЕС по реда на чл. 40, ЗУЕС изключва задължението на съда да
се произнесе по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД, тъй като не е
настъпило условието, под което е предявена евентуалната претенция.
Основателността на предявения иск
налага уважаване молбата на ищеца за присъждане на направените в настоящото
дело деловодни разноски в общ размер от 380 лева, представляваща сбор от
платените държавна такса – 80 лева, и адвокатско възнаграждение – 300 лева (чл.
78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 40, ал. 1, ЗУЕС, като незаконосъобразно решението по т. 3 на
общото събрание на етажната собственост в сградата в гр. Бургас, ул. „..., представлявана
от управителя С.. Д. Ж.., проведено на 08.05.2019 год., за което е съставен
Протокол № 12/08.05.2019 год., с което решение управителят е бил овластен да
упълномощи Адвокатско дружество „К. и Ко“, за представителство на етажните
собственици по гр. д. № 1855/2019 год. на БсРС.
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 40, ал. 1, ЗУЕС, като незаконосъобразно решението по т. 4 на
общото събрание на етажната собственост в сградата в гр. Бургас, ул. „...
представлявана от управителя С.. Д. Ж.., проведено на 08.05.2019 год., за което
е съставен Протокол № 12/08.05.2019 год., в частите му, с което решение са
приети чл. 39 и чл. 40, ал. 2 и 3 от правилника за вътрешния ред в етажната
собственост.
ОСЪЖДА Етажната собственост в
сграда – вх. 1 в гр. Бургас, ул. „..., представлявана от управителя С.. Д. Ж..,
на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на А.М.С., ЕГН **********, с адрес ***,
деловодни разноски в размер от 380 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ