Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ТЕОДОРА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр.
дело № 8036
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.247 ГПК.
Образувано е по почин
на съда – делото е върнато от ВКС за провеждане на процедура по чл.247 ГПК.
Нормата на чл. 247,
ал.1 ГПК предоставя възможност на съда
да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на
горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението.
В случая в мотивите на постановеното на 21.12.2021 г.
съдебно решение въззивният съд е приел, че тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която е уважен предявеният иск, като същият
следва да се отхвърли в тази му част. Същевременно в диспозитива на съдебното
решение съдът е отменил обжалваното решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, но не е отхвърлил същия в тази му част. Ето защо следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка
по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК и същата следва да бъде поправена.
Воден от гореизложеното
и на основание чл.247, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
267071 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 8036/2020 г. по описа на СГС,
ГО, ІІ Е въззивен състав, като след първия диспозитив и преди втория СЕ ЧЕТЕ: „като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване от „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, срещу А.А.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че А.А.Р., ЕГН **********,
дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 4 389, 76 (четири хиляди триста осемдесет и девет лева и седемдесет
и шест стотинки) лв., представляваща просрочена главница за периода от
20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на заявителя на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законна лихва
от 06.03.2019 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 4 115, 78 (четири хиляди сто и
петнадесетте лева и седемдесет и осем стотинки) лв. за периода от 21.02.2018 г.
до 06.02.2020 г.; обезщетение за забава
в размер на 541, 46
(петстотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) лв. за
периода от 20.01.2018 г. до 06.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 25.03.2019г. по ч. гр. д. № 13321/2019
г. на СРС, ГО, 65 състав, като неоснователни.“
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, на основание чл.247,
ал.4 ГПК вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.