Номер 279009.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20203100502443 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2803 от
03.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 15087 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
четиридесет и втори състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на Ж. Д. М.
сумата от общо 1 601,65 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 232 часа, за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г.,
получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143,
формирана по периоди, както следва: за месец септември 2016 г. - 30,04 лева, за периода
октомври - декември 2016 г. - 102,15 лева, за периода януари - март 2017 г. - 109,89 лева, за
периода април - юни 2017 г. - 146,52 лева, за периода юли - септември 2017 г. - 122,10 лева,
за периода октомври - декември 2017 г. - 109,89 лева, за периода януари - март 2018 г. -
138,15 лева, за периода април – юни 2018 г. - 168,13 лева, за периода юли - септември 2018 г.
- 138,89 лева, за периода октомври - декември 2018 г. - 109,65 лева, за периода януари - март
2019 г. - 168,89 лева, за периода април - юни 2019 г. - 120,63 лева, за периода юли - август
2019 г. - 136,72 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 1 601,65 лева, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда /25.09.2019 г./, до окончателното
изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187,
алинея 5, точка 2 от ЗМВР и член 86, алинея 1 от ЗЗД; сумата от 210 лева, представляваща
направените в производството пред първата инстанция от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 64,06 лева
дължима държавна такса и сумата от 180 лева - депозит за ССчЕ, на основание член 78,
алинея 6 от ГПК.
1
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
2
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.10.2020 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3