Присъда по дело №14/2020 на Военен съд - София

         МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №110/15.06.2021 ГОДИНА ПО НОХД № 14/2020 ГОДИНА ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД.

         Съставът на Софийския военен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

         Подсъдимият  капитан С.Х.С., на длъжност инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към РС „Военна полиция“ – град Плевен, с местослужене в град Велико Търново, е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше военно образование по специалност тилов офицер и с гражданска  специалност „Икономика на управление  на търговията”, женен, неосъждан, л. к. № ************, издадена на **.**.****г. от МВР  -  град Велико Търново, ЕГН **********. Подсъдимият капитан С.Х.С. в периода 1995 година до 2000 година се обучавал във ВВОВУ „Васил Левски“  - град В. Търново. Завършил висшето си образование със специалност „Продоволствено и вещево снабдяване“. През 2000 година до 2004 година служил във военно формирование ***** - град К*******. От 2004 година до 2008 година служил като оперативен работник по ВКР към PC „Сигурност ВП и ВКР“ – град Пловдив. В периода 2008 година до 2012 година не е бил държавен служител, тъй като напуснал системата на отбраната, защото е осъден с присъда на военен  съд. Реабилитиран на 04.10.2011 година за осъждането си в извършване на престъпление по чл.212 от НК. От 18.06.2012 година до 10.07.2019 година бил възстановен на работа като военнослужещ и работил на длъжност инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ при PC „Военна полиция“- град Плевен. Видно от служебните му характеристики подсъдимият не се сработвал с колегите си и нямал чувство за лоялност.  В отделни случаи поведението му към колеги и началници не кореспондирало с войнската етика и дисциплина. Познавал много добре функционалните си задължения и ги  изпълнявал. По време на службата си бил наказван и бил награждаван на два пъти.

Настоящият състав на Софийския военен съд установи следната фактическа и правна обстановка:

         Г***** С****** -  Директор на Служба „Военна полиция“ - град София, със заповед № ВП-****/20.02.2019 година ограничил достъпа до класифицирана информация на подсъдимия капитан С.Х.С.. Заповядал на полковник Ч***** С******* - Директор на Pегионална Cлужба „Военна полиция“ - град Плевен, да създаде необходимата организация за изпълнение на заповедта и подсъдимият да няма допуск до класифицирана информация. В изпълнение на тази заповед пол* Ч***** С******* със своя заповед № ПЛ-667 /21.02.2019 година назначил комисия с председател свидетеля подполковник П* Х. А* и  членове  свидетеля майор Д* З* Х* и свидетеля майор С.А. Р.. Заповядал на комисията да връчи на подсъдимия капитан С. заверено фотокопие от заповед № ВП-*** /20.02.2019 година. Разпоредил също комисията, в присъствието на подсъдимия, да запечата служебните му каси, служебната му компютърна конфигурация и служебното му помещение.

През 2018 година, със заповед № ПЛ-****/10.07.2018 година на Директора на РС “ВП“ - град Плевен, за старши на района на Териториалната Структура на „Военна полиция“  - град Велико Търново бил назначен пострадалият свидетел капитан Г.Ж.Г..           

На 21.02.2019 година полковник Ч. С. - директор на РС „ВП“ - град Плевен, му заповядал всички служители от териториалната структура на „Военна полиция“  - град Велико Търново да бъдат на работните си места, за което били надлежно уведомени. Това включвало и тези, които били планирали командировки в този ден, един от които бил и подсъдимият капитан С.. Пострадалият свидетел капитан Г.Ж.Г. бил на работното си място във военна униформа -  в материалите по наказателното производство са приложени Заповед на МО № ОХ-**/18.01.2016 г., с която е определен видът на униформите на военнослужещите от Служба „Военна полиция“ и Заповед на Директор Служба „Военна полиция“ № ВП-808/19.02.2016 г., с която е обявен албум на униформеното облекло на военнослужещите от Служба „Военна полиция“. В началото на този работен ден свидетелите  капитан Г. и майор Т. за кратко разговаряли с подсъдимия капитан С. на входа на сградата на ВП. Същите не забелязали той да е бил  във влошено здравословно състояние, а и самият подсъдим не споделил с тях такова оплакване. Казал им, че бърза за предстоящата му командировка и заявил на капитан Г., че трябва да пътува до военно формирование, за което отговаря и ще мине през кабинета му за да вземе необходимите документи – разрешение за движението на служебен автомобил и командировъчно разписание. Около 09.00 часа на 21.02.2019 година комисията от град Плевен - подполковник А.и  членове  майор Х. и майор Р., пристигнали в района на Териториална военно-полицейска група  в град Велико Търново. Председателят на комисията подполковник А. разпоредил на  старши на района  капитан Г. да ги придружи и да присъства при връчване на заповед № ВП-1077/20.02.2019 година на подсъдимия капитан С.. Комисията, в състав председател подполковник А. и членове майор Х. майор Р.,, заедно с униформения старши на района капитан Г., около 9.00 часа  на 21.02.2019 година, в НВУ „Васил Левски“ - град Велико Търново, в сграда № 1 /корпус ТИЛ/, отишли на 2-рия етаж и влезли в служебното помещение № 13, ползвано от подсъдимия капитан С., който бил военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново. Там четиримата свидетели заварили подсъдимия, който  седял зад бюрото си и видимо нямал каквито и да е признаци на заболяване, а и той първоначално не заявил пред тях здравословни оплаквания. Подполковник А. обяснил на подсъдимия, че целта на идването на комисията е да му бъде прочетена заповед, фотокопие от която да му се връчи срещу подпис. Пред членовете на комисията и капитан Г. прочел заповедта, но подсъдимият капитан С. заявил, че няма да се подпише и отказва да му се връчи препис, тъй като не се чувства добре здравословно. Подсъдимият отказал и да се подпише и на слепките за запечатване на касите, компютъра и служебното му помещение. Документите и слепките били подписани от членовете на комисията и капитан Г.. Подсъдимият капитан С. взел няколко папки с документи от бюрото си, служил ги в личната си чанта и понечил да излезе от кабинета си. Майор Х. - пряк началник на подсъдимия капитан С., поискал папките с документите, но той отказал да му предостави папките с обяснението, че това са лични документи. Подсъдимият капитан С. си взел нещата и тръгнал да напуска помещението, но подполковник А. - председател на  комисията, отдал заповед на капитан Г. и му разпоредил  да застане на вратата и да не допуска подсъдимия да излезе, тъй като това, което трябва да се върши от комисията, е свързано с документи с класифицирана информация, които се намират в касата и компютъра и всичко трябва да се запечата в  присъствието на подсъдимия. Капитан Г. изпълнил заповедта и застанал на вратата за да не може подсъдимият капитан С. да напусне кабинета си и комисията пристъпила към процедурата по запечатването. Майор Х. разпоредил на капитан С. да не напуска помещението, а да си заключи касата с документите с класифицирана информация, оръжие и боеприпаси, което подсъдимият сторил. Подсъдимият капитан С. отново се отправил към вратата, но тъй като там бил застанал капитан Г., седнал от дясната страна на фотьойл и заявил, че се чувства зле и настоявал, че се чувства много зле. Капитан Г. се обадил на лекаря на военното училище д-р майор П. и му казал да дойде с лекарската си чанта с лекарства за оказване на помощ на болен човек. Подсъдимият капитан С.  отново заявил, че се чувства зле и отново направил опит да напусне кабинета си. Застанал лице в лице с капитан Г. и започнал нарочно умишлено да кашля срещу му, симулирайки болестно състояние. Подсъдимият с лявата си ръка побутнал капитан Г. по лявото му рамо – с този жест и по този начин да го накара да отстъпи и да се отмести от вратата, но последният не го сторил. Тогава подсъдимият започнал да се отхрачва и умишлено на няколко пъти наплюл с храчки капитан Г. над коляното по левия крачол на клина от  военната му униформа. При това храчене и наплюване подсъдимият не се извърнал и не закрил устата си с ръка, а целял по този начин да принуди капитан Г. да се отмести от вратата и той да може да напусне канцеларията си. Пряк свидетел очевидец на това наплюване бил подполковник А., който заявил на подсъдимия: „Станимире, не плюй върху капитан Г., плюй върху мене!“ От случилото се нахрачване върху униформата му военен полицай капитан Г. се почувствал унизен и обиден, но не реагирал по какъвто и да е начин, а и не счел побутването по лявото му рамо да е физическо насилие над него. След като комисията приключила работата си всички излезли от кабинета, който също бил заключен и запечатан. Свидетелят майор Т. им казал, че военният лекар майор П. ги очаква в кабинета му. Там той прегледал подсъдимия и установил високото му кръвно налягане. Предложил му медикаменти и инжекция, които подсъдимият отказал,  а и  нямал други оплаквания пред лекаря за симптоми на друго заболяване. След това подсъдимият самоволно напуснал сградата на военна полиция и с личния си автомобил напуснал района на военното формирование. След случая капитан Г. се прибрал в канцеларията си, в която имал втора униформа. Събул нахрачения си униформен клин без да го почиства или да прави манипулации върху него. Видял доста храчки по клина си - избелели, с останали бели петна, сгънал го и го прибрал в шкафа в канцеларията си. Впоследствие по досъдебното производство го предал доброволно на военния следовател. За случилото се капитан Г. докладвал на директора си същия ден по телефона. Образувана е проверка по случая, по която капитан Г. дал  писмени сведения, а впоследствие подал и жалба до военна прокуратура. Впоследствие, комисията извършила и други мероприятия, свързани с осигуряване достъпа до класифицирана информация на останалите служители от военно-полицейска група  в гр. Велико Търново. Била извършена промяна на кодовете за достъп до помещенията, обособени като зона за сигурност, бил подменен патрона на входната врата, осигуряваща достъп до коридора и служебните помещения. Комисията посетила всички обслужвани от подсъдимия капитан С. военни формирования и поставила слепки на ползваните от него помещения. Запознала командирите със заповедта за ограничаване на достъпа му до класифицирана информация и недопускането му до военните формирования. По този начин, всякакъв легален достъп и боравене в служебни помещения и каси, ползвани от подсъдимия капитан С., станал невъзможен и за него и за колегите му. След датата 21.02.2019 година, подсъдимият периодично представял болнични листове общо за около четири месеца, с посочени различни заболявания. Докторите м-р П. от медицинска служба при НВУ и дежурни лекари от МОБАЛ „Доктор С. Черекезов“ - гр. Велико Търново, на 21.02.2019 г. поставили на подсъдимия капитан С.С. единствено диагнозата „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Чак в ранните следобедни часове на същия ден, личният лекар на подсъдимия свидетелката д-р Б., го диагностицирала с „остра вирусна инфекция, неуточнена“, която не кореспондира с поставените преди това на два пъти диагнози в предобедните часове от наблюдавалите го и прегледали го лекари. Впоследствие личната лекарка продължила издадения първоначален болничен лист на подсъдимия със съвсем друга диагноза - „увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“.

Директорът на PC „Военна полиция“ - град Плевен със  заповед  № ВП 2564 / 04.07.2019 година на основание наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност, освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса на подсъдимия, назначил комисия в състав председател подполковник Б. П. и членове майор Д. Х., майор С. Р. и старши лейтенант Г.Б.. Комисията имала за задача да приеме от подсъдимия капитан С. зачислените му по служба материални активи и документи, съдържащи класифицирана и некласифицирана информация. В тази заповед било разпоредено ако подсъдимият капитан  С. не се яви и не участва лично при сдаването и не посочи свой представител, за такъв да бъде определен свидетеля майор Т. Т. За всяко запечатване и разпечатване на служебното му помещение следвало да се изготвят и фотоснимки. Председателят на комисията на три пъти по телефона уведомявал и поканвал подсъдимия капитан С. лично да присъства по време на работата на комисията в периода 04.07.2019 г. - 08.07.2019 г. Подсъдимият отказвал да присъства и не определял свой представител като обяснявал, че има здравословни проблеми. На 04.07.2019 г., председателят провел инструктаж и организирал дейността на комисията за следващия ден. Комисията, в пълен състав и в присъствието на свидетеля майор Т., започнала своята същинска работа на 05.07.2019 г. Служебното помещение № 13, находящо се на втория етаж, в сграда Инженерен корпус, на територията на НВУ „Васил Левски“ - гр. Велико Търново, ползвано единствено и само от подсъдимия, било разпечатано и отключено /на 21.02.2019 г. първата комисия за ограничаване на достъпа на подсъдимия до класифицирана информация го заключила и запечатала със слепки/. След влизане в помещението №13, председателят на комисията свидетелят подполковник П* разпечатал и отключил двете метални каси. За този  ден основната им задача била да се опишат и получат класифицираните и некласифицирани документи, съхранявани там от подсъдимия. Комисията пристъпила към проверка и описване в протоколите на намерите в каса класифицирани документи и нямало липси. Документите били поставени в специални куфари за транспортиране на класифицирани документи и извозени до РС “ВП“ - град Плевен, където ги предали. След като работата на комисията приключила в този ден, касите и помещението били отново заключени и запечатани. При напускане на служебното помещение №13, председателя на комисията го заключил и били поставени слепки с подписите на всички присъствали лица. На 08.07.2019 г. комисията, в пълен състав и в присъствието на свидетеля майор Т* Т*, след разпечатване на слепките на помещение № 13 и отключването му, влезли отново в него. Пристъпили към приемане на налични материални активи, зачислени на подсъдимия. От кафява каса в помещение №13 комисията извадили: 1 бр. пистолет „М….“ /ПМ/, служебно зачислен на подсъдимия капитан С.; 9 мм боеприпаси за ПМ, стоп-патрони за ПМ;1 бр. закрит кожен кобур за ПМ; 1 бр. ремъчка за ПМ; 1 бр. белезници;   1 бр. обозначителни ръкавели; 1 бр. противогаз и др. канцеларски материали. От касата свидетелят майор Х* извадил двата пълнителя с боеприпаси в тях за пистолет М* и стоп-патрони. Сложил пълнителите с патроните на масата пред всички присъстващи. Подполковник П * и майор Х* започнали да разлентоват по един пълнител. Поставяли бойните патрони в гнездата на фабрична картонена кутийка и така я запълнили изцяло с 16 броя боеприпаса. На масата останали 2 броя бойни патрона, които били вповече от зачислените на подсъдимия 16 броя. Извършили справка по личния служебен картон № 56/15.07.2016г. на подсъдимия и станало ясно, че са му били зачислени 16 бр. 9 мм. бойни патрона за пистолет „Макаров“. Следователно сред наличните и намерени  18 броя били два броя боеприпаси вповече, които не са били получени по служба от него. Допълнително със справка по телефона извършили и проверка в PC „Военна полиция“ - гр. Плевен какво количество боеприпаси са зачислени на подсъдимия. Потвърдили им, че на подсъдимият капитан С. се водят зачислени 16 броя боеприпаси. Всичките 18 боеприпаси, които намерили в касата, били с едно и също обозначение „10/88“ и от началника на логистиката майор К* получили информация, че боеприпасите в службата им са именно тази партия „10/88“. Разговаряли с военния прокурор и военния следовател и за да  запазят  местопроизшествието председателят на комисията свидетелят подполковник П* на случаен принцип от 18-те броя взел и върнал в касата два бойни патрона – сложил ги на празно рафтче в касата. Подполковникът П* прибрал в личния си куфар останалите 16 броя бойни патрони в картонената кутийката, в който куфар сложил и пистолета, кутийката със стоп-патроните, противогазите и ги занесъл в град Плевен и ги сдал в логистиката на военна полиция. Той присъствал и на действията на военния следовател при изземването от касата на двата броя боеприпаси. След извършване на следствените действия и изготвяне на протокола се подписал на протокола като дал  сведение, че двата патрона са намерени в касата, за което  се подписва. Дава свидетелски показания, че само двата патрона бил сложил в касата и така се извършило процесуално следственото действие и изземването. Тези му свидетелски показания се потвърждават от протокола от 08.07.2019 г., когато било извършено претърсване, обиск и изземване /в присъствието на поемни лица/ от служебно помещение № 13, находящо се на втори етаж, в сграда Инженерен корпус, на територията на НВУ „Васил Левски“ - град В. Търново, ползвано от подсъдимия капитан  С.Х.С.. Металната врата на касата била открита в заключено положение и била отключена от свидетеля подполковник Б* П*, в присъствието на поемни лица. От нея били иззети два броя боеприпаси за пистолет, калибър 9x18 мм. С разпореждане от 09.07.2019 г. на Софийски военен съд, протоколът бил одобрен. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена балистическа експертиза. Видно от заключението по същата, представените за изследване 2 /два/ бр. боеприпаси, с червен лак, с обозначение на дъното на гилзата 10/88, били пистолетни патрони калибър 9x18 за пистолет „Макаров“ с куршуми със стоманен сърдечник, произведени през 1988 г. в завод „10“ гр. Казанлък. Проведената експериментална стрелба показала, че същите били годни за употреба. Служебните помещения на служителите от РС „Военна полиция“ град Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново били оборудвани със сигнално охранителна система за защита. В началото и края на работния ден, системата се активирала/деактивирала с код, известен само на тези служители. Отделно от тази система, поради обстоятелството, че на етажа били съхранявани класифицирани документи била изградена друга такава система - охраняваща помещенията на оперативните работници. Кодът за достъп бил известен само на подсъдимия и свидетеля майор Т* Т*. Достъп до металната каса, в която били открити и иззети 2 бр. боеприпаси  имал единствено подсъдимия. Служебно помещение № 13, в което били открити боеприпасите, се ползвало само от подсъдимия капитан С..

По описания начин подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна съставите на следните две престъпления:

около 9.00 часа,  на 21.02.2019 година, в НВУ „Васил Левски“ - град Велико Търново, в сграда № 1 /корпус ТИЛ/, на 2-ри етаж, в служебното си помещение № 13, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войнския ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на военнослужещия капитан Г.Ж.Г., старши от структурните звена на Регионална служба „Военна полиция“ – град Плевен, с местослужене в град Велико Търново, като го нахрачил изплювайки се върху левия крачол на униформата му, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление

 – престъпление по чл. 379а от НК.

около 9.00 часа, на 21.02.2019 година, в НВУ „Васил Левски“ - град Велико Търново, в сграда № 1 /корпус ТИЛ/, на 2-ри етаж, в служебното си помещение № 13, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново, опетнил формено облекло, носено от капитан Г.Ж.Г., старши от структурните звена на Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, с местослужене гр. Велико Търново, по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ във връзка със Закона за военната полиция, определено със Заповеди № ОХ-44/18.01.2016 г. на МО и  Заповед № ВП-808/19.02.2016 г. на директор Служба „Военна полиция“ - София, като го нахрачил изплювайки се върху левия крачол на униформата му

– престъпление по чл. 274а ал.3 пр. 1 от НК.

Гореизложената фактическа и правна обстановка за престъпленията по чл.379а от НК и по чл. 274а ал.3 пр. 1 от НК се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, експертното заключение и вещественото доказателства, както следва:

         На първо място съдът обсъди свидетелските показания на очевидците, касаещи престъплението по чл.379а от НК - на пострадалия  капитан Г.Ж.Г., на членовете на комисията с председател подполковник П. Х. А. и членове майор Д********* З**********Х************ и майор С********* А************Р*******************Съдът  прецени и дава вяра на тези свидетелски показания на очевидците. Тези свидетели са офицери, военнодлъжностни лица, които съдът прецени, че са надеждни свидетели, които дават верни показания за основните факти, предмет на доказване по делото, така както всеки един от тях ги е възприел в процесната стресова ситуация. Всеки един от свидетелите достатъчно ясно и категорично заяви пред съда възприетите лично от него непристойни действия на подсъдимия, грубо нарушаващи войнския ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на военнослужещия капитан Г.Ж.Г., старши от структурните звена на Регионална служба „Военна полиция“ – град Плевен, с местослужене в град Велико Търново, като го нахрачил изплювайки се върху левия крачол на униформата му. Всички свидетели в показанията си са категорични, че подсъдимият умишлено е нахрачил пострадалия. Свидетелят пострадал капитан Г. заявява: “……подполковник А*******, който е председател на тази комисия доколкото си спомням отдаде заповед и ми разпореди  да застана на вратата защото това което трябва да се върши е свързано с класифицирани документи, които се намират в касата, компютъра всичко това трябва да се запечати в негово присъствие. Застанах на входната вратата за да не може капитан С. да излезе и те пристъпиха към запечатването, към затварянето,  касата  на капитан С. беше отворена и майор Х************** го върна да си затвори касата, да я заключи понеже капитан С. е човекът, който отговаря за нея. След това капитан С. тръгна към вратата, аз бях там и понеже нямаше как да мине през мен седна. Седна от дясната страна на фотьойл или стол не мога да си спомня точно, но така или иначе седна от дясната страна на фотьойл някакъв и каза, че се чувства зле, колегите през това време там си вършеха работата запечатваха, затваряха. След като капитан С. каза, че се чувства  много зле, аз звъннах на доктора на Военното училище  майор П*************** и му казах да дойде в службата с лекарската си  чанта, която ще му бъде необходима за оказване на помощ на болен човек. Обаче след това капитан С. каза: „чувствам се зле“ и стана и поиска да излезе и при този опит почна да кашля. Изкашля се няколко пъти, след това при самото кашляне как да кажа беше нещо като храчка, и се изплю  върху мене от лявата страна на панталона ми, долу в ляво. Няколко храчки имам, но нали Ви казвам, да случва се човек да кашля, но имам чувството, че това си  беше умишлено и  според мен това плюване, това храчене беше да мога да  се отместя от вратата и той да напусне помещението. Подполковник А********************* беше може би няма и метър от нас, който беше пряк свидетел на това което се случи и с думите каза: „С********, не плюй върху капитан Г., плюй върху мен!“ Няма и метър разстояние той беше точно до нас. При плюването имаше допир на кап. С. до мен, може би не толкова силен, но  според мен това наплюване, това изхрачване върху мен  и  този допир в мен,  беше  с цел да се отместя от вратата. Аз си изпълнявам задълженията с униформено облекло. Същият ден също бях с униформените дрехи и това всичкото плюване и храчене беше върху униформата ми. След като се запечата всичко излязохме отвън – от външната страна също беше запечатана канцеларията. Отвън  ни чакаше военният доктор П************, казах му, че става въпрос за С.С. и влязохме в стаята на съседната канцелария на майор Т**********, в която канцелария беше извършен преглед. Доктора попита какви са оплакванията, колегата каза, че се чувства добре, след което му беше измерено кръвното мисля, че 170 на 110 показа апарата. Доктора покани С.С. да му даде хапче или някакъв медикамент за да се нормализира кръвното, да му помогне нещо, същия отказа, каза: “ Не, благодаря“!  взе си чантата, напусна етажа на службата, качи се на личния си автомобил и потегли в неизвестна за мен посока.“ , „….Като свидетел твърдя категорично, че подсъдимия ме нахрачи по левия крачол на униформата. Подсъдимият с храчки ме нахрачи около два-три пъти. Въпросните му две-три храчките попаднаха на левия крачол на униформата ми горе на бедрото. Аз съм го предал панталона, храчките къде са там си личи на панталона. Още когато предадох панталона на военния следовател, храчките си стояха на панталона и сега си стоят там и си личеше къде попадаха неговите храчки. Това бяха бели петна по панталона ми. Когато той ме нахрачваше председателят на комисията беше на около метър от нас двамата и видя това. Другите двама членове от комисията, дали видяха и точно с какво се занимаваха не знам. Мисля, че се занимаваха със запечатването.“ , „……да доизясня нещо с това храчене, от лявата ми страна имаше достатъчно пространство, където кап. С. да се обърне, ако нещо здравословно се е чувствал, че има храчки да се обърне и това храчене да го направи  надясно, а не върху мене или да си сложи ръката на устата си, като културен и възпитан човек да си сложи ръката. Това направо  беше срещу мен и то нарочно го направи, за да се отстраня от вратата и той да напусне. Имаше къде да го направи, да не е върху мен, но така предпочете. Точно по време на самото нахрачване аз стоях прав в кабинет № 13, зад гърба ми беше затворена стъклената врата, тя беше зад гърба ми вратата. И капитан С. беше срещу мене с лице към мене в ляво. Подполковник A********* беше в дясно  от мен и той имаше видимост към нас двамата, а другите двама бяха зад него, т.е. зад гърба на подполковник А*************************. Подсъдимият беше срещу мен  на 60-70 сантиметра когато ме нахрачваше на една ръка разстояние беше когато ме нахрачваше. Аз никак не реагирах. Никаква реакция нямах. Аз стоях там и изпълнявах разпореждането на председателя на комисията да не допусна подсъдимият да не напусне самоволно канцеларията. Атмосферата беше стресова. Неприятна. Толкова години работа във Военна полиция, просто работата ми е стресова. Свикнали сме на всякакви ситуации така, че макар, че досега при толкова години служба не съм бил наплюван, макар, че съм работил с масови мероприятия сме осигурявали, с болни, с психични, но никога не е имал такова отношение спрямо мене. Работата е стресова на военния полицай…“. Пострадалият свидетел дава показания, че сутринта подсъдимият не е имал каквито и да е симптоми на заболяване, изглеждал здрав и се готвел да отпътува в командировка. Свидетелите очевидци, влизайки в кабинета му, го заварили в нормално здравословно състояние и подсъдимият първоначално нямал такива оплаквания. Пострадалият заявява още:“……. За мен е храчка, тъй като, плюнката с времето избледнява, а от това нахрачване останаха петна по панталона и то трайни. Начинът по който бяха изкарани, насила от гърлен секрет от капитан С., за мен не е по естествен начин. За мен това беше гърлен секрет под формата на храчка. Като ме нахрачи кап. С. почувствах уронване на честта, аз толкова време я нося тази униформа и така някой да се изплюе е унизително,  и при условие, че канцеларията е голяма и можеше да се обърне, или да сложи лакът, или ръка дори и с цел да ме предпази, считам че всеки средно културен човек знае, че се предават болести и може да ме е зарази с нещо.“ При проведената очна ставка с подсъдимия свидетелят отново категорично потвърждава показанията си, че подсъдимият умишлено го е нахрачил. Соченото от пострадалия се потвърждава и от свидетелите от комисията с председател подполковник П.Х. А. и членове майор Д. З.Х. и майор С.А. Р…. Свидетелят очевидец подполковник А. дава показания: „…Единия момент, за който се досещам най-вероятно е наплюване или нахрачване. Правя разлика между плюнка и храчка. Правя разлика наплюване и нахрачване. Наплюването е преднамерено, а секрета е съвсем друго. Първия момент за който се досещам  е опита  на капитан С.  да излезе от помещението след прочитане на заповедта. Казвам опит, тъй като останах с впечатлението, че това е опит да се осуетява работата на комисията. Единия момент, за който се досещам най-вероятно е наплюване или нахрачване. Правя разлика между плюнка и храчка. Правя разлика наплюване и нахрачване. Наплюването е преднамерено, а секрета е съвсем друго….“, „…Моята субективна преценка тогава, а и сега е, че подсъдимия нарочно наплю капитан Г. защото той не се отместваше от вратата и по този начин капитан С. искаше да го принуди да отстъпи да се отмести от вратата за да излезе от кабинета. Панталона  от униформата на капитан Г. се нарича клин. Черен клин. Аз видях върху този клин тогава две петна  бяха с размер колкото монета от 5 или 50 стотинки горе-долу такива бяха петната. За мен си беше секрет, цвета не мога да го определя. Мисля, че бял беше секрета сега точно не мога да кажа. По моя преценка тези две петна върху клина на капитан Г. са от слюнка.  Това е което мога да кажа…“, „… Подсъдимия кашляше, но не си беше поставил ръка пред устата. За мен сега го казвам определено -  подсъдимият умишлено наплю капитан Г.. Че имаше кашляне от страна на подсъдимия имаше кашляне, че имаше наплюване имаше наплюване, но дали като го наплю кашляше едновременно с това не мога да кажа. След като видях попадането на секрет върху панталона на капитан Г., аз реагирах и казах следните думи :“ Не плюйте върху капитан Г., плюйте върху мен“! Може би трябваше да реагирам по друг начин. Аз човека, който прочете заповедта, аз съм председател на комисията, ако счита някой за виновен следва да наплюе виновния. Капитан Г. с нищо не му беше виновен на подсъдимия. Подсъдимия дали ми отговори на тези мои думи, или не ми отговори нямам спомен. На тези мои думи към подсъдимия : “Не плюйте върху капитан Г., плюйте върху мен!“ след тези мои думи дали подсъдимия ми отговори: “Аз  нали Ви казах, че не ми е добре“ нямам спомен да ми е отговорил с такива думи подсъдимия.“ Свидетелят очевидец майор Х………дава показания: „…..Работата на комисията продължи и капитан С. разхождайки се в помещението, направи пореден опит да излезе през вратата. Тогава, видях как се доближава, застава до капитана Г., който беше  непосредствено с лице, профилно към него и с гръб към вратата и капитан С. се изплю на униформеното му облекло. Тогава последва реплика от подполковник Александров, който беше в непосредствена близост до капитан С., който каза: “Не плюй върху капитан Г., плюй върху мен“! Другото, което искам да добавя е , че капитан С. изкара две папки от бюрото си за които обясни, че са лични документи. Няколко пъти го помолихме да покаже съдържанието на тези папки, но той отказа, и в крайна сметка напускайки и излизайки от помещението ги взе със себе си тези документи, които  са се съдържали в двете папки.“…….Имаше физическа възможност да се изкашля на страни, най-малкото да си сложи ръката на устата имаше тази възможност. Никой не му е ограничавал движенията. Според мен, целта на това негово поведение беше, капитан Г. да се отврати от това нещо и да се отмести от вратата. Това беше целта на капитан С.. Според мен всички действия от страна на капитан С. са целели точно това. Когато на 21.02.2019 г., капитан С. сам напусна територията с автомобила си той беше сам. Сам се качи в автомобила, беше в състояние сам да управлява автомобила си без да му пречи някакво болестно или някакво друго състояние.“. „….Не съм бил свидетел и не приемам такива действия от колега спрямо колега.  Не ги мисля за нормални такива взаимоотношения между военнослужещи. На процесния момент колегата ми капитан Г. тогава беше униформен. Униформата има образец и всичките я изпълняват в зависимост от сезона и в зависимост от ситуацията. Подсъдимият много ясно знаеше, че  срещу него стои колега, който беше облечен с формено облекло. Всички от униформения състав носят такова облекло и такъв образец такава форма на облекло носят всички, тя се заповядва.“ „….Аз лично видях, как слюнката на капитан С.  попада върху форменото облеклото на капитан Г..  Те бяха застанали  точно така, както в момента сме ние с Вас и капитан С. / свидетелят сочи банката в съдебната зала където е защитникът и подсъдимият/. Капитан С. стоеше между подполковник А*********** и между капитан Г., който стои на вратата. Те бяха на разстояние някъде може би на  около 40 сантиметра беше разстоянието между тях.  В тази ситуация капитан С. беше  в дясно в профил  към подполковник А******************, а по-голямата част от лявата страна на тялото му и почти с лице беше към капитан Г..  Трудно ми е да обясня точно това, което искате да чуете. Физическо докосване, физически досег между капитан С. и капитан Г. аз не съм видял. Плюнката попадна на левия крачол над коляното върху клина на капитан Г.. Правя разлика между плюнка и храчка. Според мен, храчка е гърлен секрет, а плюнка е от устната кухина. Дали това беше плюнка или храчка не мога да кажа, но  видях две заплювания с очите си. Капитан С. през цялото време според моето мнение, демонстрираше кашляне, в това кашляне би могъл да възпроизведе  и такъв гърлен секрет, който да излезе храчка от устата му. Точно конкретно не мога да кажа слюнка ли е било или храчка, зелено или прозрачно, каква течност е била не зная, но видях как излиза тази консистенция от устата му и , че попада върху облеклото на Г.. Ние комисията след като приключихме работа и след като запечатахме касите и компютърната конфигурация ние повече работа в помещението нямахме.“ „…..На 05.07.2019 г., капитан С. не присъстваше. В деня, когато свършихме това капитан С. не присъстваше. Не пожела да присъства. Тогава председателя на комисията е разговарял с него. Разпечатахме канцеларията му, която беше запечатана на 21.02.2019 г., влязохме вътре и започнахме да описваме документите. В касата освен класифицирани документи в касата се съдържаше и служебното оръжие с боекомплект брой патрони, които му се отпускат. Тогава преброихме наличните боеприпаси и установихме наличие на 18 броя патрони за пистолет „М…..”,  бойни и 8 броя сто-патрони. Тези 18 патрони, които установихме, след това проверихме колко от тях му се водят по картон макар, че предварително си бяхме направили сверката и знаехме, колко трябва да открием. Разпечатахме всички картони, на които му се водят материални средства, за да може да сверяваме по тях. Разлика установихме, че два патрона са в повече, които не му се водят по документи. След това проведохме разговор с този, който му е давал, да потвърдим дали в действително това е така или не, че тези патрони не му се числят. Установихме това, че в действителност тези два патрона не му се водят на картон, не му се водят на отчет, водят му се само 16 броя патрони. След което преустановихме работа, уведомихме мисля, че майор С….. Р………, тя като разследващ полицай, мисля, че тя уведоми Вас / свидетелят посочва прокурора/ и изчакахме пристигането на разследващ орган и това беше полковника М……………..да извърши процесуалните действия  по претърсване и изземване. Нашите действия бяха това.“ Свидетелката м-р Р………..дава показания: „….Аз всъщност и майор Х………… в същото време продължавахме с надписването на слепките и запечатването. В този момент чух подп. А…………… да казва на капитан С.: „Станимире, не плюй върху капитан Г., а плюй върху мен“! бях много изненадана от тези думи и се обърна да видя какво се случва, защото в този момент бях с гръб към тях. Капитан С. беше изправен пред капитана Г., а преди това всъщност тъй като той искаше да си тръгне не желаеше да изчака да приключим със запечатването, беше в негов интерес. Тогава подполковник А……………… разпореди на капитан Г.  да не допуска С. да напуска стаята и тогава той застана  под касата пред вратата. В този момент капитан С. беше пред капитана Г. и след думите недей да плюеш върху него, а върху мен, тогава се обърнах и видях, че капитан С. вече беше сложил ръката си пред устата и продължаваше да се напъва да кашля.“, „…..Участвах и във втора комисия. Втората комисия беше вече свързана с последиците от налаганото на дисциплинарно наказание и уволнение. Пак бях член  комисията, като председател беше подп. П………., другите членове бяха майор Х……… и ст.лейт. Б.. Беше през юли месец 2019 г., като тогава комисията имаше за задача да присъства при сдаването на материалните средства, които бяха зачислени на кап. С..“, „…..Тогава подп.П************почна да ги брои и да ги сравнява с това, което имахме на капитан С.. Установихме, че той има зачислени 6 бойни патрона, 8 стоппатрона и всъщност имаше два патрона в излишък. Още веднъж ги преброихме защото не вярвахме, че няма да излезе бройката, или че ще бъде в повече, но действително два патрона бяха в повече. Подполковник П************* разговаря по телефона със с-на Т********* М******************, който е старши специалист „АВ“. Той също направи сверка по партиди, издиктува ги на подполковник П******  и действително установихме, че два патрона кап. С. държи в служебната си каса, които не му бяха зачислени. За този случай съответно беше уведомен дежурния прокурор, оттам на място вече пристигна и оперативно разследваща група, като до пристигането й помещението беше запечатано или заключено не си спомням с точност, но въобще не се допускаха лица да влизат там, беше запазено местопроизшествието. Това е което мога да кажа.“. „…Когато е станало това нещо, което ме пита подсъдимия така нареченото наплюване, бях с гръб към капитан С. и капитан Г.. Чух думите на подп.А********************, които дословно бяха „С., не плюй върху кап. Г., плюй върху мен“! И тези думи ме накараха  да се обърна и за първи път да видя ситуацията. Самото така наречено наплюване както го нарече подсъдимия не съм видяла последствие вече когато всички напуснахме помещението, тогава вече в последствие  видях петната върху клина. Действително кап.Г. беше засрамен обясни, че тези петна са в резултат от наплюването на кап. С. от кашлицата  срещу него и затова, че той не е съобразил да постави поне ръка на устатата си или да се обърне настрани. Петната ги видях някъде в областта на бедрото от лявата страна, къде точно не помня. Мисля, че някъде по средата в областта на джобовете бяха петната. Една педя над коляното. Друго не мога да кажа, освен това, че видях само петна и обясненията, които  капитан Г. даде за петната. Аз не съм възприела какъвто и да е физически контакт между подсъдимия и капитан Г..“.

         Съдът напълно кредитира тези свидетелски показания на очевидците и най-вече на тяхна основа установи фактическата обстановка по случая за престъпленията по чл.379а от НК и чл.274 от НК.

Тези свидетелски показания на очевидците се подкрепят и от останалите гласни и писмени доказателства по делото:

Свидетелят майор Т. П.Т.дава показания, че подсъдимият сутринта, при идване на работа, бил в добро настроение, видимо здрав и щял да ходи в командировка. За случая дава показания: „…Малко по-късно същия ден разговарях с капитан Г., той   дойде в моята стая и ми показа панталона му малко над коляното той каза, че е бил охрачен от С.. Видях, че на панталона имаше нещо като как да го кажа, нещо като  слуз от охлюв нещо от този род беше, слузесто нещо беше размазано малко над коляното. Каза, че капитан С. го бил оплюл като са му обявили заповедта. От 28 години служим заедно с капитан Г., може да се каже, че сме приятели, да приятели сме. Той ми сподели, че като са му връчили там заповедта, възникнало някакво пререкание и капитан С. се изхрачил върху него. На тези му думи, аз му казах, че не се учудвам -  всичко може да се очаква от С.. Все пак капитан Г. сега майор ни се води старши на военните полицаи, които сме в Търново, все пак не трябва да оставя нещата така според мен, аз не знам дали е подал жалба, но мисля, че действията на С. въобще не подхождаха към този момент  на поведение към  по-старши по ранг дето се казва,  с това което е направил като се изплюл……“

Свидетелят м-р д-р В. Е.П. дава показания:“…... Тогава не съм го видял и  чул да кашля.  Не смятам, че това състояние, което наблюдавах  при него би могло да отключи  това кашляне и рефлекс при  храчкоотделянето. Не смятам. Не съм чак толкова тесен специалист в тази насока, но от 30 години почти опит не съм наблюдавал такова нещо при превъзбуда, при един афектиран човек да доведе до това му състояние до кашлица, т.е. да стимулира кашличен рефлекс и храчкоотделяне. Високото кръвно е възможно да е под влиянието на отрицателни емоции.“

Свидетелят старшина Н. дава показания:“………Не си спомням по-късно в колко часа беше излизах от стаята и видях в коридора на напуска етажа на Военна полиция доктор Петров от медицинската служба на военното училище и не съм се интересувал защо е бил на етажа. Но пак потвърждавам не съм поглеждал в колко часа е станало това нещо. След известно време още  видях капитан Г. , който мина покрай мен с бързи крачки, с червено лице и си отиде в неговата стая, а в последствие видях и капитан С. да напуска помещението, тъй като вратата ми беше отворена, и да се качва през прозореца после погледнах да се качва в автомобила си и да заминава някъде. Може би по-късно, следобед да е било или в ранния следобед, вече имаше разговори между колегите и подп. А., че е имало някакъв инцидент или проблем в стаята на капитан С.. От колегите, чух и ставаше въпрос, че е имало  някакви действия като скандал и непристойни действия спрямо офицер, по-точно спрямо двама офицери между капитан Г. и капитан С..“

Свидетелката ст.лейт. Г.Р. Р. – Б. дава показания: „………..Доколкото помня майор Р. ми сподели, че капитан С. е наплюл капитан Г. не мога да помня точната хронология в никакъв случай, не зная дали комисията замина, но в рамките на деня преди обедната почивка, капитан Г. влезе в стаята и ми сподели, че е бил наплют от капитан С., като ми показа на панталона си, на ляво бедро – петно, но не съм гледал подробно по панталона, но знам, че имаше по-светло петно. Това е което мога да кажа.“ „…….. При всеки случай беше засегнат, обиден според и наскърбен според мен. Самото действие, беше неочакваното и цялата ситуация, не бих казала, че беше в нормалното си състояние капитан Г..“ „……Капитан Г. влезе в кабинета ми, погледна през прозореца и излезе. При извършване на дейността на комисията капитан Г. ми каза, че репликата доколкото помня е била: „С. ме наплю или нахрачи.“ Не съм сигурна точно за съдържанието на репликата му и мисля, че в този момент се опитваше да обмисли ситуацията. По моя преценка поведението на капитан Г. беше като обиден и до някаква степен ядосан. Последствие случилото се беше много коментирано сред всички служители от военна полиция. В отдел   „разследване и разкриване“ бяхме трима служители, а в отдел “контрол и охрана“ около четиринадесет, петнадесет човека.“ „…Като цяло всички знаеха за случилото се и смятам, че коментарите бяха укорни спрямо действията на капитан С.. За мен лично по-лошото беше че коментарите не бяха само в рамките на нашия териториален сектор, не само в рамките на Регионална служба - Плевен, а дори и във военното училище където сме позиционирани, което беше неприятно, колеги от университета да знаят и с насмешка да я коментират.“ „……Както казах понеделник доколкото си спомням започна сдаването на останалото имущество, отворихме касите. Подполковник П…….. отвори касата и вътре имаше пистолет „ Макаров“ имаше и други имущество, ремъчки, кобур, но имаше пистолет “Макаров“ и боеприпаси. Списъка с числящото се имущество имаше подполковник Петров и той сравняваше наличното намерено в касата имущество и не само в касата защото говорим и за останалото компютър и други неща с  наличния му списък.  При сравнение със списъка намерените боеприпаси се установи, че следва да бъдат 16 броя патрона, а бяха намерени 18 броя патрона – с два повече. Поради тази причина подп. П…. се свърза със служител в Регионалната служба в град Плевен, не съм убедена с кой служител но с логистиката говори с някой за да провери да не би да има техническа грешка в списъка, действително колко патрона следва да се числят на капитан С. и се  установи, че следва да му числят 16 броя бойни патрони, а  както казах намерихме 18 броя.  И към този момент решихме, че следва да бъде уведомен веднага дежурен прокурор за намерените два боеприпаса в повече, който разпореди да бъде запазено местопроизшествието с цел извършване на процесуално следствени действия. Предполагам, че в разпита ми пред съдия съм дала, преди една година може да има повече подробности, които в момента вече да не си спомням. Това е което мога да кажа.“

Свидетелят полковник Ч…Т.. С. дава показания: „……за случая знам от протокола за работа на комисията, която на 21.02.2019 г. в гр. Велико Търново работи по ограничаването на достъпа на капитан С.С., както и за неговите неправомерни действия спрямо капитан Г.Г. при които същият е бил изблъскан и наплют, като това го знам от докладна-записка от капитан Г., която докладна-записка получих не на същия ден, а по-късно, защото отнема, за да се изготви. Другото което знам, за това наказателно дело от общ характер, е най-вероятно за боеприпасите намерени в касата, в която капитан С. съхраняваше класифицирани и не знам какви други неща, и съответно и оръжието. Миналата година тази каса беше разпечатана от комисията и бяха установени тези два боеприпаса, за друго за какво е делото, не мога да кажа. В общи линии това е което знам по случая.“

Свидетелят подполковник от резерва Б.Б. П., бил председател на комисия с членове м-р Х.и м-р Р. и ст.лейт.Б.. Дава показания: „………..на 08.07.2019 г. първо създадох организация да бъде приет автомобила числящ се на капитан С. и да се изготви протокол за неговото сдаване, след което да бъде сдадено числящото му се имущество  маси, столове, бюра и други.“, „……… последно вече трябваше да отворим касата за да му приемем стрелковото оръжие, боеприпасите и други технически средства белезници, противогаз и това е основно. Отворихме  касата,  като предварително проверихме запечатването  със слепки заключването. Майор Х. отвори касата и започнахме да изваждаме имуществата. На най-горния рафт в касата видяхме, че са поставени два кобура - единия е черен  текстилен и в него имаше оръжие и щатния кафяв кобур който е получен от службата. Х. ги извади, аз бях в страни  така на масата, пред мен беше раздавателна ведомост, която бях получил от логистиката  на Регионалната служба,  в която ведомост бяха описани имуществата, стрелковото оръжие и боеприпасите бяха на една ведомост, автомобила на втора ведомост, другото имущество на трета ведомост. Тъй като бяхме приключили с автомобила и другото имущество остана само оръжието и боеприпасите. Х. ми подаде кобура с намиращия се вътре пистолет извадих пълнителя и видях, че вътре има боеприпаси, оставих го на масата и първата ми работа беше да сверя номера на пистолета с данните които са изписани във ведомостта. Нямаше различие.  През това време Х.извади другия кобур и патроните които се намираха на същия рафт, както казах най-отгоре в касата. Аз  след като сверих пистолета номера на пистолета, поставих кобура черния текстилен кобур в гардероба на капитан С., тъй като предположих, че това не е щатен и е лична собственост. През това време те изваждаха боеприпасите от касата, и разлентоваха пълнителите. Единият пълнител беше в пистолета, втория пълнител беше в кожения щатен кобур. При поставянето на патроните, тъй като те са два вида - едните са бойни патрони, другите са стоп патрони, при подредбата и поставянето им в гнездата се установи, че има два повече патрона. Това  го установиха и всички членове на комисията го видяха. Х* каза: „Два са в повече, какво ще правим сега“?. Тъй като бях предварително инструктиран от директора на Регионалната служба му докладвах за това, че сме  намерили два патрона в повече. Майор … каза:“ Това е  неправомерно държане на боеприпаси, но тъй като мога да направя компромис, ако е някой друг, но щом е  капитан С. няма компромис и трябва да се обадим на военен прокурор“! Такива бяха и указанията на директора и майор Р* се обади на наблюдаващия военен  прокурор ст.лейт.М* Обясни му фактическата обстановка и ст.лейт М* се разпореди да се обади на военен следовател, като указанията бяха да се запази местопроизшествието и да се обадим на военния следовател. Аз лично се обадих на военен следовател М* и изчакахме неговото идване за извършване на процесуално следствените действия оглед на местопроизшествие….“, „………Нищо извънредно не е станало, комисията си извърши работата, така както беше и никой не е вадил документи, никой не е крил документи, да е слагал патрони в повече, в по-малко. Такова нещо не е имало…“,“……Когато Х* вадеше  боеприпасите от касата, нямах пряка видимост към касата, аз бях застанал с лявото си рамо до касата.  Хаджиев сложи боеприпасите на масата. В двата пълнителя първия беше стоп патрон , след това бяха бойни и след това пак стоп-патрон и това ме впечатли, че бяха по някаква схема направени и  в първия и във втория пълнител видях интересна схема. Аз разлентовах единия стоп патрон, а на  другия Х* извърши проверка  и  бойните патрони ги редяхме в кутийката и те се  попълниха се гнездата  на картонената кутийка- гнездата в тази картонена кутийка са 16  и останаха  два  бойни патрона  в повече. Тъй като разтоваряхме с военния прокурор, военния следовател и за да го запазим местопроизшествието върнах двата бойни патрона в касата. Дали са били тези два бойни патрони на това място, където аз ги върнах и сложих или  не знам и   аз сложих в повечето два  бойни патрона  на едно празно рафтче в касата. Тези 16 броя патрони в кутийката ги прибрах в личния си куфар, в който сложих, пистолета, кутийката  с бойните патрони, кутийката със стоп-патроните, противогазите и ги занесох в Плевен за сдаване в логистиката. Тези 16 броя като ги издавахме направихме само сверка на количество и партида. Всичките 18 боеприпаси, които намерихме в касата бяха също така обозначени 10/88, и от началника на логистиката майор Коцев получих информация, че боеприпасите в службата всичките са тази партия 10/88. Всяка година се извършваш изпитания и се определя годността  на боеприпасите в цялата Българска армия  и тези които са негодни влизат в заповед на министъра и се свалят от въоръжение и подлежат на утилизация. Тази партия се е установила, че е годна така, че си стои на въоръжение. След като проведох разговор с военния следовател той ми разпореди да запазя местопроизшествие и осигурихме поемни лица. Осигурихме поемни лица, дойде  военният следовател и започнаха процесуалните действия. Аз присъствах на действията на военния следовател при изземването на двата броя боеприпаси. В края вече се подписах на протокола като дадох  обяснение, че двата патрона са намерени в касата, за което  съм се подписал на протокола. При тези процесуално следствени действия на военния следовател присъствах аз и другите  членове на комисията присъстваха. Само двата патрона бях сложил в касата и така се извърши процесуално следственото действие и изземването. Това е което мога да кажа. Друго няма.“

Тези свидетелски показания на очевидците се подкрепят и от другите гласни доказателства по делото и експертно заключение:

Свидетелката д-р Д* Н* Б*  дава показания: „…….от 2008 г. и до момента съм личен  лекар на С.С.. През този период от време докато съм му личен лекар той имаше посещения около 20-30 посещения в кабинета ми и съм му извършвала профилактични прегледи от няколко години наблюдавам хипертония на С.С. от поне може би 4-5 години наблюдавам, че С. има хипертония. В 90% хипертонията - високото кръвно е наследствено. Изписала съм и лекарства на С.С.. Кръвното което поддържа той е около високата норма 130-140 на 90. Дали С.С. редовно си пие лекарствата не мога да кажа. На 21.02.2019 г. съгласно моя график за времето от 13:00 ч. до 18:00 ч. се намирах в кабинета си, който се намира в гр. Велико Търново – градската поликлиника, етаж №2, кабинет №214 около 13:10 часа при мен на преглед дойде С.С. и каза, че от сутринта се чувства зле. Нося си бележки, които ще ползвам. Каза че е повърнал еднократно имал разстройство и втрисане. Измерил си е кръвното което е било 170 на 100, посетил е спешно отделение където са измерени същите стойност направена е ампула хлофазолин от три месеца на лечение с небиволол, който не е вземал от 20 дни. С. ми показа лист от спешното отделение в който пишеше, че има повръщане, разстройство, високо кръвно и направена инжекция. Аз при прегледа съм установила зачервено гърло, обложен език, кръвно и направих кардиограма и съм изписала терапия и издадох болничен лист. Това е което мога да кажа. ……….Стойността 180 е високо кръвно.  Предполагам, че могат да доведат до усложнение при млад човек. ……….Кръвното и това високо негово кръвно не водят до обилно слюнкоотделяне и кашлица……….. Вируснатата инфекция би могла да доведе отделяне на повече слюнка и кашлица. При прегледа  съм намерила зачервено гърло, обложен език така, че предполагам тези симптоми са на вирусна инфекция. …..“

            По искане на защитата е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза, която след като вещото лице д-р Ц.Н.Г. се запознае  с  медицинските документи  съдържащи се в материалите по делото, да даде отговори на въпросите, поставени от защитата:  От  медицинска  гледна  точка  при ситуация, в която човек е силно развълнуван /с кръвно налягане  180/110/  и  ускорен пулс /над 100 удара в минута/ и наличие на данни за друго заболяване „вирусна инфекция“, възможно ли е организма му да реагира със силна кашлица, гадене и слюноотделяне и доколко може да бъде контролиран напълно такъв процес? Следва да бъде установено по категоричен начин дали действията на подсъдимия /ако изобщо е имало такива/ са умишлени както се твърди или е възможно отделянето на слюнка като рефлекс? На основание 282 от НПК съдът предяви заключението на съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Н.Г. с номер  П-159/20.11.2020 г. Експертът дава заключение  за механизма на кашлицата, трите й фази и че тя може да е доброволна или принудителна. Сред основните причини за поява на кашлица са: вирусна инфекция на горните дихателни пътища – бронхиална астма, заболяване в носната кухина и т.н. при кашлицата започва отделяне на храчки които могат да стана и обилни. При подсъдимия капитан С. след преглед от свидетелката д-р Б. са установени данни за остра вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Позивите за кашляне както и самото откашляне са рефлекторен акт и не винаги може да бъдат контролирани. Теоретично обаче всеки човек в съзнание има време и възможност да предпази околните  насочвайки се в друга посока или поставяйки пред устата си ръка. Установената при подсъдимия капитан С. артериална хипертония не може да е причина за кашлица.  Въпросът за умисъла на подсъдимия капитан С. не е от медицинска компетентност.

Свидетелят В*М* Х., с месторабота в гр. Велико Търново - Началник на военна полицейска група за специализирани тактически действия, дава показания:“…….. В личен разговор с капитан Г. по време след инцидента бяхме командировка служебна, от която се завърнахме в петък, след завръщането му докладвам какво сме свършили по време на служебната командировка и вида му казваше, че е обиден и ми казваше, че капитан С., го е наплюл и аз не можах да повярвам и капитан Г. беше без самочувствие и аз му казах, че не мога да повярвам ако бях на негово място и че никога до момента не я бях чувал за такива ситуации и този разговор е в неговата канцелария бяхме само двамата като се върнах от командировка няма спомен да в кой ден се е случило, но знам че в е в някой от дните в предходната седмица, на 4 - ри очи в кабинета му петък, а случката е между двамата офицери през седмицата, ама точно кой ден каза ми, че е дошла комисия, защо го е наплюл и той сподели, че е дошла комисия от гр. Плевен, на него му били разпоредили да присъства на тази комисия и ми сподели, че е застанал пред вратата на капитан С. и така му е разпоредила комисията не ми е обяснил защо е застанал пред вратата, но така му е разпоредила комисията и той го изпълнил. Капитан Г. ми каза, че капитан С. е  искал да излезе и при излизането го е наплюл по клина. Предполагам, че е имало някакъв разговор между двамата и той ми каза, че капитан С. е искал да излезе  и  след това го е наплюл.……… и тогава коментирахме, че не бих повярвал, че такова държание между български офицер, а да проведат човешки разговор без наплюване. …….“ ……..В последващите дни когато с другия свидетел, той е военнослужещ и участва, Д.  Б* той коментираше и той взе позиция, че не е нормално да се случва, а в армията във военна полиция, а пък най - вече във военна полиция.“

Свидетелят Д.Х. Б., старши специалист в териториален сектор контрол и охрана гр. Велико Търново военна полиция, дава показания:“……прибрахме се в петък и от колеги, които бяха в службата, разбрахме, че нещо се е случило какво точно какво не разбрахме, след това като се прибрахме минаваме през стаята на началника, за да кажем, че сме се завърнали от командировка в кабинета на началника капитан Г. и ги попитахме какво е станало и неговите думи бяха: „не ми се говори.“ Ние го попитахме, защо нещо лошо ли се  е случило“  и той отговори: „направо нямам думи и последствие разбрахме, че е  имало комисия от гр. Плевен за връчване на заповед и той е бил извикан там да седи на вратата на кабинета, в който е четена заповедта и след това заяви, че е наплют от капитан С. – умишлено това Г. ни го разказва в кабинета не мога да кажа защо е наплют, не ни обясни защо е бил наплют и като цяло това е имаше в него обида, аз го преценявам и може би е като обида. Друг път като се завърнем от командировка той е веселяк човек и се е шегувал, смеем се, а сега разговора беше напълно служебен, атмосферата тежка, и разговора беше служебен. По-нататък подробности за случилото се от колегите РРП, че е връчена заповедта и капитана е наплют и са видели по панталона слюнката с която е бил наплют, също така се говореше, че наплюването е умишлено друго по случая е, че  бяхме изненадани от случилото се, напълно неочаквано за нас, това мога да кажа….“

Разпит на свидетеля А.Х.Т. – на длъжност старши във РС Военна полиция в екип териториален сектор гр. Велико Търново, дава показания:“……….До сега не съм разпитван по случая за капитан С. и за капитан Г., зная за случая между колегите се коментираше не съм присъствал на случилото се през 2019 г., не съм очевидец. ………Това което чух от колеги да се коментира, е че в онзи момент  капитан С. е бил в нездравословно състояние и тогава е присъствал и капитан Г., когато са му отнемали допуска за класифицирана информация на капитан С. говори се, че от силната кашлица е изляла слюнка и е паднала на панталона на капитан Г., аз не вярвам умишлено капитан С. да е наплюл капитан Г..  Готов съм да отговарям на конкретни въпроси……… Казвам ви, че здравословното състояние не е било добро на С. и неволно при силната кашлицата слюнка е попаднала на панталона………..То се коментира и в гр. Плевен. Аз не съм участвал в дисциплинарна комисия, не зная дали е имало някаква комисия, която да се занимае със случая. ……….Реално се коментираше, че след като капитан С. е спечелил делото, затова, че е бил уволнен, имаше коментари, че колеги са били оплетени в лъжи и са били в притеснение дали капитан С. няма да тръгне да ги съди за някакви лъжи по делото. Капитан С. беше уволнен няма да ги викат, че лъжесвидетелстват и между колеги тези колеги, които са свидетелствали са били притеснени да не тръгне С. да ги съди, това се коментираше……..Аз работя ежедневно с тези хора, тъй като аз изготвям разходни ведомости, ние сме под наем, плащаме ток, вода, служебна такава изготвям протоколи за разходите и контактувам със служителите на Национален военен университет контактувам. Контактувам с тези служители, не ми е задал въпрос за случая с Г.  аз работя с обем от хора. …………Да извън работно време контактувам със служители на НВУ Васил Левски и няма  коментари за този случай.  ……….Аз съм чувал, че в годините назад капитан С. е подавал сигнали за злоупотреби от капитан Г. към горни инстанции, но това дали е така, не знам. ………..Коментари е имало, че в цялата тая инсценировка с отстраняването на капитан С. в дъното е бригаден генерал Сертов и се говореше между нас служителите. Примерът - капитан С. е контактувал със Сертов знам това от значи ние с майор Г. на сектора и капитан С. по заповед на директора на регионалната служба участваме в кандидат - курсантските изпити, в един момент се оказа, че бяха назначени курсанти, който бяха скъсани. В тези курсанти визирам веднага дъщерята на директора на ДАНС гр. Велико Търново и други височайши деца или кандидат – курсанти приближени на генерал Сертов впоследствие знам, че е идвала проверка пратена от генерал Сертов  и са натискали капитан С. да спре с тези документи и да оставят курсантите.“

Свидетелят Д.Т.Г. дава показания:“……. Служител съм на военна полиция от 1999 г.  до 08.05.2020 г.  в  РС Плевен бях служител това ми е целия стаж бях началник сектор контрол и охрана във гр. Велико Търново до 01.07.2018 г., познавам капитан С. от 2012 г., като го назначиха за оперативен работник с местослужене гр. Велико Търново. Юли 2018 г. бях преназначен началник сектор оперативни дежурни в РСС Плевен. Работното ми помещение се намира на първия етаж и на същия етаж е помещението на майор Р****** в РСС Плевен самите помещения са разделени с PVC дограма и алуминий и стъкло, и като се говори на високо се чува много добре ясно Разположението на моето служебно помещение беше така, че ежедневно преминавах през коридора на помещението на майор Р*. Спомням си че през месец  юни 2019 г. около 20-ти, тъй като оправям графиците на оперативните  дежурни и преминавам покрай коридора, чух разговор на висок глас  между майор Р. и подполковник А.и фигурираше името на капитан С., тъй като ми стана ми любопитно и интересно, тъй като същият се намира във Велико Търново, вратата беше полуотворена и аз се поспрях и чух как подполковник А. и убеждава майор Р. какво да говорят като отидат при военния следовател М.във Велико Търново във връзка да дадат показания по случая, който е станал февруари 2019г.. Тука искам да отбележа, че майор Р.заяви на подп. А., че не иска да  преувеличава  нещата, но подп. А.настояваше, че сега е момента да се удари капитан С. - да се уволни капитан С.. До самата канцелария на майор Р. се намира и стаята за почивка и за преобличане на оперативните  дежурни, на която стая бях старши аз. След не повече от 7 до 10 дни прибирайки се в гр. Велико Търново  аз живея в района на битака и има една сграда за с магазин за електротехника и  авточасти излизайки срещнах С., не бяхме се виждали, му споменах за чутия разговор от мен между майор Р. и А.. Докато бях служител в РС Плевен и началник на оперативните дежурни се говореше, че на капитан С. му е направена постановка във връзка, че бил наплюл умишлено капитан Г., като за цялото говорене се  спрягаше името на бригаден генерал С., за който се зная, че има конфликт между тях и този конфликт е  от 2015 г и се касае за прием на курсанти  в НВУ Васил Левски без издържан изпит по  физическа подготовка – ФП, при което бригаден генерал С.е искал от капитан С. да не се занимава със случая, но той го докладва и се извърши проверка от инспектората, за което същите хора, които бяха влезли без изпит по ФП, бяха от командировани, включително и вътреприсътващи - дъщерята на бившия директор на ДАНС Т* С*и жена му е съдийка от гр. Велико Търново. Тъй като бях председател и на много комисии често ми се налагаше да влизам и при полковник С. - директора на РС Плевен във връзка с подписване на графици за дежурства, както и за протоколи, влизайки в канцеларията му същият говореше по стационарния телефон, при което без да се притеснява заяви, че човека е сготвен, той такива думи употребява когато иска да се навреди на някой, но не се притесни от това, подписа ми нещата и аз излязох. Общо взето това е което мога да кажа в случаите, които съм бил там…Искам да отбележа че с капитан Г.Ж.Г. се познавам от 2000 г. От 2003 г. до 2018 г. му бях непосредствен началник аз бях началник сектор той дори не беше и заместник беше инспектор знам, че капитан С. като много добър оперативен  работник е докладвал често за злоупотреби и нарушения от капитан Г. на ръководството на РС Плевен като в единия  случай си спомням бившия директор  полковник Д…., същият беше заявил сигнала, но поради това, че както във всяка една структура му беше направена само устна забележка. Сега аз като непосредствен началник мога да кажа, че доста дълго време се беше преседял в едно звание  старши лейтенант после до капитан също капитан тъй като ръководството не ми гласуваше голямо доверие  непосредствен началник недисциплиниран може да се провери в картоните му във ВП искам да кажа, че малко неговото издигане в началник сектор  стана много бързо след случката 2019 г. февруари. Аз бях преместен тук касае и случая да вметна беше закрит сектора ми умишлено, може да се провери, че имам 5-6 беседи в гр. София при генерал С. и на тези беседи ми беше указан  психологически натиск с което да имам някакви неща срещу капитан С., тоест да му навредя, но аз отказах поради тази причина ми беше закрит сектора за една година без мое желание бях преместен в гр. Плевен и точно след една година след дадения случай с капитан С. , капитан Г. се издига ударно  и стана началник сектор и това е което мога да кажа. ………На старши сержант Б.  от 2003 г.  до  2018г. аз  му бях началник един от така да се каже недисциплинираните често употребява алкохол, често не спазва уставите имаше конфликт между капитан С. и старшина Б., бяха в лоши отношения, основните конфликти бяха за неспазване на устава и взаимоотношенията между старши и младши,  и като за мен виновният беше Б..……….никога не е ставало дума за някакво наплюване между двама офицери от военна полиция тук искам да отворя една скоба ако разрешите, че точно година и половина преди случая с капитан С.  ………….на мен ми беше направена същата постановка на един банкет на Рибарица с което бившия директор  след употреба на алкохол ме изкарва да марширувам пред подчинени и други при което бях наказана с мъмрене под въздействието на генерал Сертов за което обжалвах в гр. Велико Търново има решение и там е описано много добре така, че тези постановки когато се правят не се създава шум. Това е лично мое мнение .“

Установената фактическа обстановка се доказва и от писмените доказателства по делото, които кореспондират и с всички гласни доказателства по делото, както следва:   Том 1 –заверено копие от Заповед № ВП-1077/20.02.2019 г. на Служба „Военна полиция - л.51; заверено копие от Заповед № ВП-…/21.02.2019 г. на РС „Военна полиция“- гр.Плевен - л.52; заверено копие на Протокол от дейността на комисия от РС“Военна полиция“ – град Плевен рег.№ ПЛ – 703/20.02.2019 г. - л.53-55  ,заверено копие от докладна записка от кап. Г.Г. рег.№ 566-52/21.02.2019г. - л.56-5; заверено копие от становище от полк.Ч. С. рег.№ ….-…/27.02.2019 г. л.59-60; л.64-65- жалба от Кап. Г., л.83 –л.100 - писмо от МО РС “Военна полиция“ София до ВОП –София– заверени копия от 2 бр. заповед на директора на Служба „Военна полиция“ и обяснения на полк.С., подп.А.,  м-р . м-р Р., кап.Г.Г., м-р П., м-р Т., с-на Н. и с-на Т.; л.101-102-писма, л.103- заверено копие от Заповед № …./10.07.2018 г., л.105-106 справка ,л.107-108 –писма, л.113-115- протокол за разпит на обвиняем, л.116-122- фотокопия от рапорт и медицински документи, л.123-124-доклад, л.12 до л.132- писма, л.133- справка, л.134-заверено копие от приемо-предавателен протокол; Том 2-л.35-л.44- медицинска документация, л.45- протокол за доброволно предаване, л.47-л.48- протокол за оглед на веществено доказателство, л.49-л.53- фотоалбум, л.54 - л.100 - писмо от служба „ Военна полиция“ София ведно с заверени копия от: заверено копие от болничен лист,  амбулаторен лист, копие от епикриза от неврологично отделение, епикриза за реабилитация заповеди, заверено копие от Етичен кодекс на служителите от Служба „Военна полиция“ писма, болнични,заповеди за командировка; л.101-л.115- фотоалбум, л.116-писмо; Том 3-л.1-писмо, л.2-3- заверено копие от заповед, л.4- заверено копие от контролен лист за отразяване на запознаване с документи , л.5-заверено копие от писмо от служба „ Военна полиция“ - София, л.6-14- заверено копие от Етичен кодекс на служителите от служба „Военна полиция, л.15- заверено копие от списък на служителите от РС „ Военна полиция“ Плевен, л.16- заверено копие от списък на служителите от отдел „К и О“  в отдел „РДП“ с местоживеене *** Търново за запознаване с „Етичен кодекс на служителите от служба „Военна полиция“;, л.17-24- заверени копия от болнични листи на С.Х.С., л.25- заверено копие от сигнал от кап. С., л.26-28- заверени копия на заповеди за командировка, л.29-34- фотоалбум, л.35-писмо, л.36-писмо, л.37- заверено копие от препис –извлечение от заповед на директора на РС „ВП“ Плевен, л.38 - заверено копие от препис –извлечение от заповед на директора на РС „ВП“ Плевен, 39-40-заверено копие от докладна книга, л.41-писмо, л.42-писмо, л.43-44- характеристика на кап.С., л.45-заверено копие на служебен картон на кап.С., л.46-51- заверено копие на заповед на Министъра на отбраната, л.52- заверено копие на заповед на директора на Служба “ военна полиция“, л.53-72-заверено копие на албум на униформеното облекло на военнослужещите от Служба  „ Военна полиция“, л.73-87- заверено копие на заповед на директора на РС “Военна полиция“ Плевен, л.77-78- Заверено копие на заповед на директора на РС “Военна полиция“, л.79-80 – приложение № 1 към заповед № ВП-3175/2017 г. правила за носене на цивилно облекло от служителите на Служба „ Военна полиция“, л.81-писмо, л.82- писмо, л.83-препис извлечение от заповед на директор РС „ Военна полиция“ Плевен, л.84- препис –извлечение от заповед на директор РС “Военна полиция“ Плевен, л.85- писмо, л.86-89- копие от заповед на директор служба „ Военна полиция“, л.90-писмо, л.91-писмо, л.92- заверено копие на лист за преглед на пациент;  Том 4 - л.1-писмо, л.34-35-протокол за претърсване, обиск и изземване, л.38-47-фотоалбум, л.48-писмо, л.51-52-писма, л.54-приемо-предавателен протокол, л.56 - копие от удостоверение № 503, л.61-приемо-предавателен протокол, л.62-л.64- писма, л.65-77- писмо с приложения, л.78 до л.82- писмо с копия от протоколи, л.83-84 – писма, л.85-86 заверени копия от протоколи, л.87-л.93 – писма; Том 5 -л.1-писмо, л.2- л.5 - писмо с копия от заповеди, л.6-8-писма, л.9-13 - заверено копие от заповед  на директора на служба „ Военна полиция“, л.14-15- писма, л.16- служебна характеристика на кап.С., л.17- копие от служебен картон, л.17-л.20- заверени копия от заповеди на директора на РС „ ВП“-Плевен, л.21- справка за съдимост, л.23-л.24- справка за съдимост, л.25-л.27- писма, л.28-л.32- заверено копие от присъда № 168/26.11.2007 г. на ВАпС София, л.33-34- писма, л.35-л.40- заверено копие от Решение № 69/13.03.2008 г. на ВКС, л.47-л.50 –заверено копие от Решение № 557/18.12.2018г.на Административен съд -  град Велико Търново, л.53-55 доклад; Том 6 – л.9 до л.20 писма, л.24-писмо, л.34 - приемо –предавателен протокол, л.35-приемо-предавателен протокол, л.36-писмо, л.37- докладна записка; Изискани и приложени по НОХД № 14/2020 г. на СВС,  постъпили от Военна полиция гр. Плевен, са и следните писмени доказателства: служебен картон- л.291; л.292 до л.309 – атестационен формуляр за административни и щабни офицери -  персонални данни,  крайни оценки от атестация, л.310 –заверено копие заповед № КВ-409 на министъра на отбраната за възстановяване на кап. С. на длъжност.

         Обвинителната теза се потвърждава и от вещественото доказателства по делото и огледа му - ВД № 1: Един брой мъжки униформен клин, черен на цвят, ежедневен, предаден от к-н Г.Ж.Г. от РС „ВП“ – Плевен, с  протокол за доброволно предаване от 29.05.2019 г.

Подсъдимият капитан С. обяснява, че разбира обвинението, в което е обвинен от прокуратурата, получил е препис от обвинителния акт, чел го е и желае да даде обяснения по същество. Заявява, че не е извършил нито едно от деянията, описани в обвинителния акт, който има неясноти, разминавания и отразяване на неверни обстоятелства.

         По отношение на повдигнатите  обвинения по чл. 379а и чл. 274а ал. 3 пр. 1 от НК дава обяснения, че в нощта на 20-ти срещу 21-ви февруари се разболял – разстройство, повръщане, гадене, висока температура и спонтанна кашлица, но сутринта отишъл на работа, тъй като щял да бъде в командировка, а личният му лекар д-р Б…. била от 13.00 часа на работа. Уведомил по телефона за заболяването си началника си м-р Х., който не го уведомил, че комисията от Плевен пътува към него във Велико Търново. Подготвял се за командировката си в град Павликени и направил проби за запис на мобилния си телефон. В този момент в 09.10 часа в кабинета му неочаквано влезли майор Д.. Х.., подп. П.А., майор С.Р. и капитан Г.Г., който по указания на подп. А. застанал от вътрешната страна на затворената междинна врата в стаята, като му били дадени указания да възпрепятства евентуалното напускане на помещението. Подп. А. влизайки в канцеларията, смеейки се и визирайки обаждането му по телефона на майор Д. Х.подигравателно му казал: „Аз ли те разболях вчера?“. Подсъдимият му заявил, че иска да посети медицинско заведение, че е много болен, много е зле, лошо му е, вие му се свят /впоследствие установени високо кръвно и вирусна инфекция/. Подполковник А. му заявил, че е там за да слуша и започнал да му чете заповед. През цялото време в продължение на повече от 20 минути, поради силното гадене и дразнене в дихателните пътища отделял секрет от устата, който периодично, кашляйки, спонтанно изхвърлял на пода в стаята, тъй като не му било разрешено да отиде до санитарния възел. Няколко пъти сядал на стол в близост до вратата, след което правил опит и молил да излезе, но капитан Г. седял на вратата и не го пускал. Чувствал се все по-зле в този момент, предвид здравословното му състояние от една страна и от друга поведението на останалите служители, най-вече на капитан Г. и подп. А..Силно се уплашил, чувствал се безпомощен и застрашен за живота си, предвид на това, че бил лишен от възможността да се самозапази и няколкократният отказ да бъде пуснат, да излезе от стаята с цел да му бъде указана лекарска помощ. Чувствал агресивно поведението на служителите на Регионална служба „Военна полиция“ към него, което още повече допринасяло до влошаването на здравословното му състояние. На практика  бил принудително държан в стаята, против волята си и без каквото и да е правно основание, включително и липсата на заповед или постановление за задържането му. Категорично заявява, че не е плюл по никои от служителите на Регионална служба „Военна полиция“ присъствали в стаята, в това число и по капитан Г.Г.. При един от поредните му опити да излезе от стаята и при внезапен порив на изкашляне, негов слюнен секрет, по-скоро било плюнка, или секрет, не може да определи, дали е слюнка, или храчка, излязъл от устата му и вероятно би могъл да е попаднал по панталона на капитан Г.. Попадането на секрет върху панталона на капитан Г. в тази ситуация е възможно, но той не го забелязал. Липсата на умисъл в това негово поведение, изключва всякаква възможност, поведението му да бъде третирано като действие, насочено към опетняване на униформеното облекло на капитан Г., както и като непристойно действие нарушаващо воинския ред, и изразяващо явно неуважение към воинската чест и достойнство на военнослужещия капитан Г.. Изключено е негов секрет да е попаднал по-високо по тялото и лицето на които и да е от присъстващите, тъй като при кашлянето се стремял да държи главата си наведена и секретите попадали към пода. Ако е искал умишлено да наплюе някой, с цел да се погнуси, както несъстоятелно е описано в обвинителния акт, това е следвало да се извърши по лицето, а не по краката на който и да е. Подполковник А.дори се опитал да го провокира, като му заявил: „Плюй върху мене, аз съм виновен, плюй върху мен, плюй върху мен.“ Отговорил му: „Аз не искам да плюя върху никои, казах ви, че не ми е добре.“ Впоследствие поискал да отиде до тоалетната, но също му било отказано. Не забелязал попадането на секрет върху панталона на капитан Г., но не казва, че е невъзможно. Категорично заявява, че петното на униформения клин, който е представен като веществено доказателство, не може да е негов секрет, съдейки по размерите му и местоположението му. От устата му излизали значително по-ситни частици слюнка или секрет и те попадали ниско по пода. Периодът през който униформеният клин се е съхранявал в служебното помещение на капитан Г. и едва след този повече от 3 месеца период, същият клин е представен на разследващия орган. Достъп до него са имали различни лица, което компрометира това веществено доказателство и петната по него. Обяснява, че на 21.02.2019 г., по време на така наречения инцидент, не е имал какъвто и да е физически контакт с капитан Г., още по-малко е имало употреба на физическа сила от негова страна. Подсъдимият описва прегледите си от лекари – м-р д-р П., констатирал високо кръвно налягане, посещението си в спешно отделение в МОБАЛ „Доктор Стефан Черкезов“ АД гр. Велико Търново, където е констатирано високо артериално кръвно налагане: 170/110 и поставена основна диагноза и същият ден след обяд посетил личния си лекар- д-р Б., като след извършен обстоен преглед, същата му поставила диагноза - вирусна инфекция-неуточнена и придружаващо заболяване есенциална хипертония и в тази връзка му издала болничен лист. По време на посещението на служителите от Регионална служба „Военна полиция“ гр. Плевен, в служебното му помещение на 21.02.2019 г. и предвид цялото агресивно отношение към него, се почувствал крайно унизително. Чувствал накърняване на личната си чест и достойнство както и честта и достойнството като офицер. В продължение на около 20-25 минути с четирима офицери на регионална служба Плевен трябвало да стои в служебното помещение, независимо от здравословното си състояние, безпомощност и възникнала реална опасност за живота и здравето му. Отбелязва, че е липсвало каквото и да е правно основание за принудителното му държане в стаята.  Следва да се има предвид, че вероятно осъзнавайки, че неоснователно и принудително е държан в служебното помещение, с което живота и здравето му са били в опасност, както и че са били създадени предпоставки за нерегламентиран достъп до класифицирана информация - достъп и злоупотреба със служебното ми оръжие и боеприпасите. На практика счита, че не капитан Г., а той е жертвата и би следвало да търси правата си, което и възнамерява да направи след приключване на настоящето производство. Не е  симулирал, че е болен с цел да не получи заповедта за ограничаване на достъпът до класифицирана информация. По обвинението за престъплението по чл. 339, ал.1 пр. 2 НК счита, че това е инсценировка. Категорично заявява, че не е извършил визираното деяние, като счита, че визираните два патрона, са му били подхвърлени с цел отново да бъде дискредитиран. В обвинителния акт е отразено, че на 21.02.2019 г. в служебната си каса е държал два броя патрони за огнестрелно оръжие - боен пистолет „Макаров“ калибър 9 x 18, с обозначение на дъното на гилзата 10-88, без да има надлежно разрешение. В същото време, обаче е видно, че изземването на визираните два патрона и намирането на същите е било на 08.07.2019 г. На  21.02.2019 г. е предал ключовете на майор Х., както за служебната каса, така и за служебното помещение. От момента на предаване на ключовете си на майор Х., служебното помещение и всичко намиращо се в него, в това число и служебната каса, както и имуществото намиращо се в нея, както и компютърната конфигурация, не са в негово владение до 08.07.2019 г. В служебната си каса и в компютърната конфигурация съхранява и класифицирана информация, а и в служебната му каса са и служебното оръжие и боеприпасите за него. С предаването на ключовете за същите, след като липсва и негов подпис на слепките, са създадени предпоставки за нерегламентиран достъп до класифицирана информация и загуба или злоупотреба със служебно оръжие и боеприпаси, както и подхвърлянето на вещи и предмети. На 21.02.2019 г. майор Х. имал непосредствен достъп до отворената каса, като пипал и преглеждал нещата в нея. През това време, поради влошеното здравословно състояние, той често сядал на стол, намиращ се на няколко метра разстояние от касата и предвид отворената в негова посока врата на касата, нямал видимост какво прави майор Х., какво вади, слага и преглежда в нея, поради тази причина счита, че е твърде вероятно именно тогава да са му били подхвърлени тези два патрона, които са от същата партида на останалите служебни такива. Уточнява, че касата му било отваряна в негово присъствие за изваждане от нея на класифицирани документи, изискани от военен следовател по друго досъдебно производство. Тогава достъп да касата имал майор Х., който по негови указания изваждал документите. На практика майор Х. имал директен достъп до служебното ми оръжие, както и до боеприпасите намиращи се в касата ми. Категорично заявява, че водил точен отчет на боеприпасите за служебното си оръжие. Провеждал е стрелби, проверяван е за оръжието и боеприпасите и не е имал нарушения в тази насока. Изключва възможността, умишлено или неволно да е задържал неизползван боеприпас. Посочва, че е бил дисциплинарно уволнен, но с решения на административните съдилища заповедта е била отменена и е възстановен на работа. От гореизложеното вярва, че е твърде вероятно визираните два патрона за пистолет „М…..“ да са му били подхвърлени в касата на 21.02.2019 г., 27.05.2019 г. или при другите отваряния на касата в негово отсъствие, а именно: 05.07.2019 г. и  на 08.07.2019 г., или поставени при изваждане на самото преброяване от касата му.

         Съдът обсъди обясненията на подсъдимия, които са годно доказателствено средство в наказателния процес. Същевременно съдът прецени, че те са и опит той да обоснове защитната си позиция. Съдът не кредитира обясненията му и ги отхвърля, тъй като те се опровергават от гласните доказателствени средства на свидетелите очевидци на случая и останалите доказателствени материали по делото.

         На първо място съдът отхвърля обясненията на подсъдимия, че същият е заболял от тежка вирусна инфекция, симптомите на която са неконтролируемо кашляне, придружено от отделяне на слюнки и храчки. По преценка на съда се касае за симулация от страна на подсъдимия, който е целял да принуди пострадалия капитан Г. да се отмести от вратата и подсъдимият да може да напусне канцеларията си. Кашлянето и храченето на подсъдимия срещу  пострадалия е умишлено и нарочно, а не в резултат на негова вирусна инфекция. Имало е достатъчно пространство в кабинета му и той е можел да се извърне или закрие устата си с длан, което той нарочно не  направил, а кашлял със слюнки и храчки срещу пострадалия. Тези обяснения на подсъдимия се опровергават и от свидетелските показания и капитан Г. и м-р Т., които сутринта за кратко разговаряли с подсъдимия капитан С. при входа на сградата на ВП. Същите не забелязали той да е бил  във влошено здравословно състояние, а и самият подсъдим се готвел да отпътува в командировка и не споделил с тях здравословно оплакване. Четиримата свидетели очевидци заварили в кабинета му подсъдимия, който  седял зад бюрото си и видимо нямал каквито и да е признаци на заболяване, а и той първоначално не заявил пред тях здравословни оплаквания. Очевидците са категорични, че кашлянето и нахрачването са нарочни и умишлени. Подсъдимият е имал възможност да се извърне или да с длан да закрие устата си, което той нарочно не направил. Военният лекар майор П. прегледал подсъдимия и установил високото му кръвно налягане. Предложил му медикаменти и инжекция, които подсъдимият отказал и нямал симптоми и оплаквания за друго заболяване. Лекарите м-р П. от медицинска служба при НВУ и дежурните лекари от МОБАЛ „Доктор С. Черекезов“ - гр. Велико Търново, на 21.02.2019 г. поставили на подсъдимия капитан С.С. единствено диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Едва чак в ранните следобедни часове на същия ден, личният лекар на подсъдимия свидетелката д-р Б., го диагностицирала с „остра вирусна инфекция, неуточнена“, която не кореспондира с поставените преди това на два пъти диагнози в предобедните часове от наблюдавалите го и прегледали го лекари. Тези съображения на съда се подкрепят и от заключението на съдебномедицинската експертиза от вещо лице д-р Г., което съставът на съда възприема. Съдът отхвърля обясненията на подсъдимия, че той не е нахрачил пострадалия изплювайки се върху левия крачол на униформата му, а ако това е станало е било неволно. Тези му обяснения се опровергават от показанията на свидетелите очевидци, които съдът кредитира и те се подкрепят от цялата доказателствена съвкупност по делото. По преценка на съда вещественото доказателство по това обвинение не манипулирано и в тази насока кредитира показанията на пострадалия, който доброволно е предал по делото униформения си клин със следи от нахрачването. Съдът отхвърля възражението на подсъдимия, че той противозаконно и противоуставно е бил задържан в кабинета си от пострадалия, на когото това разпоредил подполковник А*. Подсъдимият е военнослужещ, който следва да изпълнява безпрекословно заповедите и разпорежданията на началниците си и по-старшите офицери. Симулирайки внезапно заболяване и с думите и действията си подсъдимият нарушил уставните си задължения на военнослужещ. Подсъдимият обяснява, че не е извършил деяние по чл. 339 ал. 1 пр. 2 от НК, като счита, че инкриминираните два патрона са му били подхвърлени с цел отново да бъде дискредитиран. Съдът обсъди тази му теза и не я възприе. Съдът прецени, че действията на членовете на двете комисии са съобразени с отдадените им заповеди. Същите са офицери, военнодлъжностни лица и като свидетели добросъвестно и точно излагат истината за фактите и обстоятелствата по случая с боеприпасите. Нямат личен мотив да навредят на подсъдимия, камо ли да му препишат престъпления и невинен да го набедят. Освен думите на подсъдимия, в доказателствената съвкупност по делото, няма каквито и да е данни, че  2-та броя боеприпаси са му били подхвърлени. Съдът изцяло оправда подсъдимия по това обвинение, но на друго основание, посочено в настоящите мотиви.

         От правна страна по отношение на обвинението по чл.379а от НК съставът на съда прецени:

Родов обект на военните престъпления по Глава ХІІІ от Особената част на НК е редът за носене на военната служба във въоръжените сили на Република България. Въоръжените сили обхващат всички военни формирования и понеже военните престъпления посягат на реда за носене на военната служба вътре във въоръжените сили, техни субекти са лицата по чл. 371 от НК. Военните престъпления, също както и престъпленията по Глава ХІІ, застрашават отбранителната ни способност. Това е специален случай на общото хулиганство по чл. 325 НК и става дума за такива издевателства или извращения на дисциплинарната практика, които се извършват между военнослужещи, във или извън района на поделението.

С нормата на чл. 379а НК е осигурена засилена наказателно-правна защита на установения във въоръжените сили войскови ред, чието основно съдържание са уставните взаимоотношения между военнослужещите. Обект на защита са и войнската чест и достойнство на военнослужещия от непристойни и/или насилствени действия, с които се нарушава грубо войсковия ред.

В процесния случай се касае се за типичен случай на военно хулиганство по смисъла на чл. 379а от НК, чиито признаци от обективна и субективна страна се съдържат в установената от съда фактическа обстановка, която се доказа от свидетелските показания на пострадалия, свидетелските показания на очевидците подполковник А*, майор Х* и майор Р****, от всички останали гласни и писмени доказателства по делото и вещественото доказателство – униформен клин на военна полиция. Действията на подсъдимия капитан С. са в нарушение на разпоредбите от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България относно военната етика между военнослужещите и войсковият ред е нарушен грубо. От цялостното поведение на подсъдимия е очевидно, че той е целял да наруши грубо войсковия ред. Той съзнателно и целенасочено унижава и чувството за лично достойнство на пострадалия чрез действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Настоящият случай е точно такъв и с действията си подсъдимият е осъществил именно това престъпление. Войсковият ред е усложнена съвкупност от обществени отношения, регламентирани със закон и подзаконови нормативни актове и съществен негов елемент са уставните взаимоотношения между военнослужещите, а задължението за спазването на последните важи за всеки военнослужещ. За квалификацията на деянието по чл. 379а НК са без значение мотивите и подбудите за извършване на престъплението. Към момента на деянието подсъдимият е съзнавал, че с действията си осъществява противоправно посегателство върху личността на пострадалия военнослужещ и грубо на войсковия ред, което е достатъчно, за да е налице престъпление по чл. 379а НК. Допълнителен признак на престъплението по чл. 379а НК е характерът на насилственото действие и/или непристойното действие. То трябва да изразява явно неуважение към войнската чест и достойнство на пострадалия, какъвто е настоящия случай. Следователно по същество се отнася до издевателство над военнослужещия капитан Г., за хулиганство при условията на въоръжените сили. Каква цел е преследвал подсъдимият е без значение за състава на престъплението. Важното е, че подсъдимия умишлено извършил непристойното действие с ясното съзнание, че нарушава грубо войсковия ред и че с това непристойно действие изразява явно неуважение към войнската чест и достойнство на пострадалия капитан Г.. При престъпление по чл.379а от НК има две форми на изпълнително деяние - чрез насилствено действие или непристойно действие. Насилствени са тези действия, изразяващи се в нанасяне на побой или причиняване на болка по друг начин; в прилагане на физическа сила, под каквато и да е форма, за да бъдат ограничени и изключени или насочени в определена посока действията и поведението на пострадалия. Те имат за резултат обикновено причиняване на болка или други негативни преживявания, включително ограничаване свободния избор на поведение. Непристойните действия се извършват чрез обиди, унизителни жестове, цинизми, унижаващи разпореждания, както и превратно упражняване на власт. В процесния случай подсъдимият умишлено е наплюл пострадалия с храчка и това именно е „непристойно действие“ по смисъла на закона. Наказателно правната защита, в условията на въоръжените сили, има за предмет психическата и нравствената неприкосновеност на военнослужещия, неговото самочувствие, достойнство и войнска чест. Не всяко нарушение на войсковия ред, а само грубото му нарушаване, наред с останалите законови изисквания, води до отговорност по чл. 379а НК. Нарушението е грубо, когато по своя характер е значително и по естеството си разкрива по-висока степен на посегателство върху защитените обществени отношения. Явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия е налице, когато деецът с действията си изразява открито висока степен на пренебрежение към неговата личност и към установения войскови ред, когато цели да унижи военнослужещия, да унижи самочувствието му. Престъплението по чл. 379а НК е резултатно и умишлено. При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав квалифицира деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 379а НК, тъй като са налице горепосочените елементи от състава на това престъпление. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че подсъдимият нарочно се е изплюл с храчка върху униформата на капитан Г.. За настоящия състав на съда не съществува съмнение, че подсъдимият е извършил деянието, което сочат пострадалия и свидетелите очевидци. Без значение са подбудите и мотивите за извършване на престъплението. Към момента на деянието подсъдимият е съзнавал, че с действията си осъществява противоправно посегателство върху личността на пострадалия военнослужещ и на войсковия ред, което е достатъчно, за да е налице престъпление по чл. 379а от НК. Самият пострадал твърди, че с деянието на подсъдимият е уронил авторитета му като офицер от БА и се е почувствал засегнат от това поведение. Това го твърдят и другите свидетели, които е изразяват становища, че е случаят е недопустим между офицери от военна полиция и за случая се и разчуло навсякъде в поделението. Престъплението по чл.379а от НК е резултатно.  От субективна страна дееца следва да съзнава, че с действията си нарушава грубо войсковия ред и, че те са израз  на явно неуважение към личността на военнослужещия, върху който се посяга. Престъплението в процесния случай е умишлено.  Умисълът на дееца следва да обхваща и двата подобекта на посегателство - войсковия ред и личността на военнослужещия да съзнава, че действията му засягат тези обекти, да цели или допуска тяхното засягане. Обикновено престъплението се извършва при пряк умисъл, но е възможно неговото осъществяване и при евентуален умисъл. При евентуален умисъл е без значение каква е била другата пряка цел на дееца. По преценка на настоящият съдебен състав нарушението е грубо, а неуважението към военнослужещия – явно и е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.

         С обвинителния акт за престъплението по чл.379а от НК подсъдимият капитан С. е предаден на съд и за това, че освен непристойните действия извършил и „насилствени действия“, грубо нарушаващи войнския ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на военнослужещия капитан  Г. като: „..тръгнал срещу капитан Г., за да го преодолее и съответно излезе извън помещението с оглед да не присъства на действията на назначената комисия, след запознаване със Заповеди № ВП-1077/20.02.2019 г. на  директор Служба „Военна полиция“ – град София и № ПЛ-667/21.02.2019 г.  на директор РС „Военна полиция“ – град Плевен и следващото се по смисъла им присъствено запечатване със санкционираното лице на служебното му помещение и наличностите в него, като употребил физическа сила и натиск бутайки го с рамо…“.

         Във фактическото обвинение в обвинителния акт за това „насилствено действие“ прокурорът е посочил: „..Работата на комисията продължила своя ход, като на свой ред обвиняемият продължил да не ѝ съдейства. Напротив, насочил към св. капитан  Г.. Натиснал го с рамо и така го забутал, с цел да го измести от мястото му пред вратата на помещението, а той -  обвиняемият, респективно да излезе от там. Свидетелят – капитан Г., който видимо за всички присъстващи на място, в това число и за обвиняемото лице, бил облечен във военната си служебна униформа, не реагирал. Останал на разпореденото му място, не се поместил и изтърпял блъскането с рамо от страна на обвиняемия капитан. Обвиняемият сменил прийома на физически контакт и, от изблъскване, преминал към нехигиенични  и гнусливи действия спрямо св. капитан Г., с цел да го накара да се помести и го преодолее. Така обвиняемият капитан С.С. започнал да кашля, превил се, изхрачил се и се изплюл няколкократно върху крачола на униформения панталон на свидетеля капитан Г....“

         В обекта на защита по текста от закона са включени обществените отношения гарантиращи установеното състояние на войсковия ред, както и тези, гарантиращи неприкосновеността на военнослужещия – физическа и морална. Две са възможните форми  на изпълнителното деяние на престъплението по чл.379а от НК – насилствено действие или непристойно действие. Те се осъществяват само с активни действия и престъплението не може да бъде извършено чрез бездействие. Различието в двете форми на изпълнителното деяние е в характера на извършваните действия. Конкретизиране на съответната форма  на изпълнителното деяние е задължително. Насилствени действия са тези, изразили се в нанасянето на побой или причиняване на болка по друг начин  или в прилагане на физическа сила под каквато и да е форма  за да бъдат ограничени, изключени или насочени действията и поведението на пострадалия в желаната от дееца насока. Насилствените действия са свързани  винаги с пряко упражняване на физическа сила. Те имат за резултат причиняване на болка или други негативни преживявания, включително ограничаване на свободния избор на поведение. Типичния съставомерен резултат от тях е причиняване на телесна повреда. В тази насока настоящият съдебен състав на основата и на свидетелските показания на пострадалия е приел за установена фактическата обстановка: „…Подсъдимият капитан С.  отново заявил, че се чувства зле и отново направил опит да напусне кабинета си. Застанал лице в лице с капитан Г. и започнал нарочно умишлено да кашля срещу му, симулирайки болестно състояние. Подсъдимият с лявата си ръка побутнал капитан Г. по лявото му рамо – с този жест и по този начин да го накара да отстъпи и да се отмести от вратата, но последният не го сторил. Тогава подсъдимият започнал да се отхрачва и умишлено на няколко пъти наплюл с храчки капитан Г. над коляното по левия крачол на клина от  военната му униформа. При това храчене и наплюване подсъдимият не се извърнал и не закрил устата си с ръка, а целял по този начин да принуди капитан Г. да се отмести от вратата и той да може да напусне канцеларията си. Пряк свидетел очевидец на това наплюване бил подполковник Александров, който заявил на подсъдимия: „Станимире, не плюй върху капитан Г., плюй върху мене!.....“. В разпитите си като свидетел и очната ставка с подсъдимия самият пострадал заявява, че не е имало насилствени действия върху него и няма претенции в тази насока. Съгласно чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Настоящият съдебен състав прецени, че в процесния случай не се установи, че има извършени и „насилствено действие“ от страна на подсъдимия върху пострадалия. Поради изложеното съдът на основание чл.304 от НПК призна подсъдимия за невинен и го оправдава в частта на обвинението да е извършил насилствени действия.

От правна страна по отношение на обвинението по чл.274а ал.3 от НК съставът на съда прецени:

В процесния случай се касае се за типичен случай на военно хулиганство по смисъла на чл. 379а от НК, чиито признаци от обективна и субективна страна се съдържат в установената от съда фактическа обстановка, която се доказа от свидетелските показания на пострадалия, свидетелските показания на очевидците подполковник А……….., майор Х………. и майор Р……………, от всички останали гласни и писмени доказателства по делото и вещественото доказателство – униформен клин на военна полиция. Действията на подсъдимия капитан С. са в нарушение на разпоредбите от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България относно военната етика между военнослужещите и войсковият ред е нарушен грубо. От цялостното поведение на подсъдимия е очевидно, че той е целял точно да наруши грубо войсковия ред. Той съзнателно и целенасочено унижава и чувството за лично достойнство на пострадалия чрез действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Настоящият случай е точно такъв и с действията си подсъдимият е осъществил именно това престъпление.

С присъдата настоящият съдебен състав призна за виновен подсъдимия и в извършване на престъпление по чл. 274а ал.3 пр. 1 от НК и за това, че около 9.00 часа, на 21.02.2019 година, в НВУ „Васил Левски“ - град Велико Търново, в сграда № 1 /корпус ТИЛ/, на 2-ри етаж, в служебното си помещение № 13, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново, опетнил формено облекло, носено от капитан Г.Ж.Г., старши от структурните звена на Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, с местослужене гр. Велико Търново, по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ във връзка със Закона за военната полиция, определено със Заповеди № ОХ-44/18.01.2016 г. на МО и  Заповед № ВП-808/19.02.2016 г. на директор Служба „Военна полиция“ - София, като го нахрачил изплювайки се върху левия крачол на униформата му. В материалите по наказателното производство са приложени Заповед на МО № ОХ-44/18.01.2016г., с която е определен видът и съставът на униформите на военнослужещите от Служба „Военна полиция“, както и Заповед на Директор Служба „Военна полиция“ № ВП-808/19.02.2016г., с която е обявен албум на униформеното облекло на военнослужещите от Служба „Военна полиция“. На 21.02.2019 г. св. капитан  Г.Г. е изпълнявал служебните си задължения с утвърденото и въведено формено облекло. Извършеният оглед на веществено доказателство - 1 бр. мъжки униформен клин, черен на цвят, част от ежедневното формено облекло на св. капитан Г., сочи, че по него са установени засъхналите петна. Налице е идеална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1, предложение първо от НК за престъпленията по чл. 274 ал.3 и чл. 379а от НК. В рамките на едни и същи непристойни действия, каквито са храченето и плюенето на подсъдимия срещу пострадалия капитан Г., те са опетнили и форменото облекло на последния. С едно деяние на подсъдимия са осъществени съставите на две престъпления. От субективна страна двете престъпления са извършени с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Както към момента на деянието си, така и към настоящия момент, подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал обещественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им. Пряко е целял кашляйки с храчки и слюнки върху униформения пострадал да го принуди да се отмести от вратата за да напусне кабинета си.

При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав квалифицира деянието на подсъдимия и като престъпление по чл. 274а от НК, тъй като са налице горепосочените елементи от състава и на това престъпление. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че подсъдимият нарочно се е изплюл с храчка върху униформата на капитан Г.. За настоящия състав на съда не съществува съмнение, че подсъдимият е извършил деянието, което сочат пострадалия и свидетелите очевидци.

Настоящият състав на Софийският военен съд от фактическа и правна страна прецени следното по обвинението за престъплението по чл.339 ал.1 от НК:

С обвинителния акт подсъдимият капитан С. е предаден на съд и за това, че на 21.02.2019 година, в НВУ „Васил Левски“ - град Велико Търново, в сграда № 1 /корпус ТИЛ/, на 2-ри етаж, в служебното помещение № 13, ползвано от него, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в град Велико Търново, държал в служебната си каса 2 /два/ броя боеприпаси калибър 9х18  с обозначение на дъното на гилзата „10/88“, за огнестрелно оръжие – боен пистолет „Макаров“,  без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339 ал. 1 пр. 2 от НК.

         Във фактическото обвинение в обвинителния акт за това престъпление прокурорът е посочил: „…..На 08.07.2019 г., комисията, в пълен състав и в присъствието на св. майор Т.Т., след разпечатване на слепките на помещение № 13 и отключването му, влезли отново в него. Пристъпило се към приемане на налични материални активи, зачислени на обвиняемия. От кафявата каса в помещение №13 председателят на комисията извадил: 1 бр. пистолет „Макаров“ /ПМ/, служебно зачислен на обв. капитан С.; 9 мм боеприпаси за ПМ, стоп-патрони за ПМ;    1 бр. закрит кожен кобур за ПМ;   1 бр. ремъчка за ПМ;1 бр. белезници;1 бр. обозначителни ръкавели;1 бр. противогаз и др. канцеларски материали.При преброяване на намерените боеприпаси, комисията установила два броя в повече, т.е. общо 18 броя. След извършена справка по личния служебен картон № 56/15.07.2016г. на обвиняемото лице станало ясно, че на обв. капитан С. били зачислени 16 бр. 9 мм бойни патрона за пистолет „Макаров“ и съответно наличните и намерени  повече два боеприпаса не били получени по служба от него. Допълнително по телефона била извършена и проверка в PC „Военна полиция“ - гр. Плевен, какво количество боеприпаси са зачислени на обвиняемия. Потвърдило се, че техния брой бил 16 /шестнадесет/. На 08.07.2019 г. било извършено претърсване, обиск и изземване /в присъствието на поемни лица/ от помещение № 13, находящо се на втори етаж на сграда Инженерен корпус на територията на НВУ „Васил Левски“ - град В. Търново, ползвано от обвиняемия капитан  С.Х.С.. Металната врата на касата била открита в заключено положение и била отключена от св.подполковник Б. П., в присъствието на поемни лица. От нея били иззети два броя боеприпаси за пистолет, калибър 9x18 мм. С разпореждане от 09.07.2019г. на Софийски военен съд, протоколът бил одобрен….“ „….В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена балистическа експертиза. Видно от заключението по същата, представените за изследване 2 /два/ бр. боеприпаси, с червен лак, с обозначение на дъното на гилзата 10/88 били пистолетни патрони калибър 9x18 за пистолет „Макаров“, снарядени с куршуми със стоманен сърдечник, произведени през 1988г. в завод „10“ гр. Казанлък. Проведената експериментална стрелба показала, че същите били годни за употреба“, „ВД № 2: Два броя гилзи и два броя куршуми от  изстреляни два броя патрони калибър 9х18 ПМ при експериментална стрелба, проведена по балистична експертиза на 10.10.2019г. , иззети с Протокол за претърсване, обиск  и изземване от 08.07.2019 г. от военен следовател полк. Д. М. – ВОП – София…“

Съгласно чл.339 ал.1 от НК който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Съгласно чл.53 ал.1 и ал.2 б.“а“ от НК независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено. Член 339 от НК се намира в главата за общоопасни престъпления и има пред вид такава дейност, при която наред с обективната страна на престъплението - фактическо държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия без надлежно разрешение, деецът да има и съзнанието, че той ги държи без надлежно разрешение от съответните държавни органи, т. е. да е налице умишлена вина. Намирането у някого на боеприпаси за огнестрелно оръжие, за които няма надлежно разрешение, поначало е достатъчно да възникне наказателна отговорност за "държане" на тези боеприпаси за огнестрелно оръжие. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. В мотивите на присъдата се посочват какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение за да се отговори на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон. От обективна страна подсъдимият трябва да „..държи боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение..“. Той трябва да е извършил  общественоопастното си деяние по чл.339 ал.1 от НК виновно, при умишлена форма на вината си - да е съзнавал общественоопасния му характер, да е предвиждал  общественоопасните последици и да е искал настъпването на тези последици.

Настоящият съдебен състав възприе в присъдата си следната фактическа обстановка по отношение на това обвинение: „….На 08.07.2019 г. комисията, в пълен състав и в присъствието на свидетеля майор Т…Т…., след разпечатване на слепките на помещение № 13 и отключването му, влезли отново в него. Пристъпили към приемане на налични материални активи, зачислени на подсъдимия. От кафява каса в помещение №13 комисията извадили: 1 бр. пистолет „Макаров“ /ПМ/, служебно зачислен на подсъдимия капитан С.; 9 мм боеприпаси за ПМ, стоп-патрони за ПМ;1 бр. закрит кожен кобур за ПМ; 1 бр. ремъчка за ПМ; 1 бр. белезници;1 бр. обозначителни ръкавели; 1 бр. противогаз и др. канцеларски материали. От касата свидетелят майор Хаджиев извадил двата пълнителя с боеприпаси в тях за пистолет Макаров и стоп-патрони. Сложил пълнителите с патроните на масата пред всички присъстващи. Подполковник П…. и майор Х….започнали да разлентоват по един пълнител. Поставяли бойните патрони в гнездата на фабрична картонена кутийка и така я запълнили изцяло с 16 броя боеприпаса. На масата останали 2 броя бойни патрона, които били вповече от зачислените на подсъдимия 16 броя. Извършили справка по личния служебен картон № 56/15.07.2016г. на подсъдимия и станало ясно, че са му били зачислени 16 бр. 9 мм. бойни патрона за пистолет „Макаров“. Следователно сред наличните и намерени  18 броя били два броя боеприпаси вповече, които не са били получени по служба от него. Допълнително със справка по телефона извършили и проверка в PC „Военна полиция“ - гр. Плевен какво количество боеприпаси са зачислени на подсъдимия. Потвърдили им, че на подсъдимият капитан С. се водят зачислени 16 броя боеприпаси. Всичките 18 боеприпаси, които намерили в касата, били с едно и също обозначение „10/88“ и от началника на логистиката майор К. получили информация, че боеприпасите в службата им са именно тази партия „10/88“. Разговаряли с военния прокурор и военния следовател и за да  запазят  местопроизшествието председателят на комисията свидетелят подполковник П. на случаен принцип от 18-те броя взел и върнал в касата два бойни патрона – сложил ги на празно рафтче в касата. Подполковникът П. прибрал в личния си куфар останалите 16 броя бойни патрони в картонената кутийката, в който куфар сложил и пистолета, кутийката със стоп-патроните, противогазите и ги занесъл в град Плевен и ги сдал в логистиката на военна полиция. Той присъствал и на действията на военния следовател при изземването от касата на двата броя боеприпаси. След извършване на следствените действия и изготвяне на протокола се подписал на протокола като дал  сведение, че двата патрона са намерени в касата, за което  се подписва. Дава свидетелски показания, че само двата патрона бил сложил в касата и така се извършило процесуално следственото действие и изземването. Тези му свидетелски показания се потвърждават от протокола от 08.07.2019 г., когато било извършено претърсване, обиск и изземване /в присъствието на поемни лица/ от служебно помещение № 13, находящо се на втори етаж, в сграда Инженерен корпус, на територията на НВУ „Васил Левски“ - град В. Търново, ползвано от подсъдимия капитан  С.Х.С.. Металната врата на касата била открита в заключено положение и била отключена от свидетеля подполковник Б.П., в присъствието на поемни лица. От нея били иззети два броя боеприпаси за пистолет, калибър 9x18 мм. С разпореждане от 09.07.2019 г. на Софийски военен съд, протоколът бил одобрен. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена балистическа експертиза. Видно от заключението по същата, представените за изследване 2 /два/ бр. боеприпаси, с червен лак, с обозначение на дъното на гилзата 10/88, били пистолетни патрони калибър 9x18 за пистолет „Макаров“ с куршуми със стоманен сърдечник, произведени през 1988 г. в завод „10“ гр. Казанлък. Проведената експериментална стрелба показала, че същите били годни за употреба….“

Тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав установи най-вече от свидетелските показания на подполковник П., които са логични, последователни и напълно кореспондират с всички останали гласни и писмени доказателства по делото, относими към това обвинение. Съдът напълно кредитира тези му свидетелски показания, истинността на които е несъмнена.

Съдът счита, че подсъдимият от обективна и субективна страна не е осъществил инкриминираното деяние. Изпълнителното деяние на чл. 339 ал. 1 от НК се изразява в няколко форми – придобиване по какъвто и да е начин, държане или предаване другиму взривни вещества, огнестрелно оръжие или боеприпаси без да има за това надлежно разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. Съставомерно по чл. 339 ал. 1 от НК държане, ще е налице винаги, когато за огнестрелното оръжие и/или боеприпаси няма надлежно разрешение и боеприпасите обективно се намират във фактическата власт на дееца, В конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на боеприпаси без да има за това надлежно разрешение. Инкриминираните му 2 броя боеприпаси са иззетите и изследвани при експертизата: 2 /два/ бр. боеприпаси, с червен лак, с обозначение на дъното на гилзата 10/88, които са пистолетни патрони калибър 9x18 за пистолет „Макаров“ с куршуми със стоманен сърдечник, произведени през 1988 г. в завод „10“ гр. Казанлък, за които проведената експериментална стрелба показала, че същите били годни за употреба. На подсъдимия капитан С. се водили зачислени 16 броя боеприпаси, тоест за тях той е имал надлежно разрешение. Намерените в касата му всичките 18 боеприпаси били с едно и също обозначение „10/88“. Председателят на комисията свидетелят подполковник П.на случаен принцип от 18-те броя взел и върнал в касата два бойни патрона /предмет на изземването, експертизата и обвинението/ – сложил ги на празно рафтче в касата. Подполковникът П……. прибрал в личния си куфар останалите 16 броя бойни патрони в картонената кутийката, в който куфар сложил и пистолета, кутийката със стоп-патроните, противогазите и ги занесъл в град Плевен, където ги сдал.

         Съгласно чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Настоящият съдебен състав прецени, че не се установи, че деянието е извършено. За инкриминираните му 2 броя боеприпаси не се установи, че подсъдимият ги е държал без да има за тях надлежно разрешение. Той е имал зачислени 16 броя боеприпаси и следователно за два броя от 18-те не е имал надлежно разрешение, но обвинението не установи кои са тези боеприпаси и дали са годни да произведат изстрел.

Поради изложеното съдът призна подсъдимия  капитан С.Х.С. за невинен  в това, че на 21.02.2019 година, в НВУ „Васил Левски“ - град Велико Търново, в сграда № 1 /корпус ТИЛ/, на 2-ри етаж, в служебното си помещение № 13, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в град Велико Търново, държал в служебната си каса 2 /два/ броя боеприпаси калибър 9х18  с обозначение на дъното на гилзата „10/88“, за огнестрелно оръжие боен пистолет „Макаров“,  без да има за това надлежно разрешение, поради което на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по обвинението да е извършил  престъпление по чл. 339 ал. 1 пр. 2 от НК.

         В обвинителната си реч прокурорът подържа изцяло обвиненията срещу подсъдимия за извършените от него три престъпления. Излага фактическо обвинение съответно на фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт. Акцентира, че подсъдимият освен,  че е бил на работа,  не е бил възприет от колегите си като лице с проявена медицинска симптоматика, т.е. свидетелите не са останали с пряко впечатление, че техният колега е тежко разболян. Свидетелите капитан Г. и майор Т… свидетелстват, че подсъдимият е бил видимо здрав в началото на  работния ден 21.02.2019 година. Свидетели очевидци единно и категорично описват действията на подсъдимия, които са съставомерни по текстовете на чл. 274 и съответно  379а от НК. Оказал физически натиск върху капитан Г. с цел да напусне кабинета си, но не успял. Започнал да кашля и да го наплува по униформата, което подробно и детайлно е описано от пострадалия и очевидците, които били възмутени от действията на подсъдимия. Д-р м-р П. установил високото кръвно на подсъдимия, но последния нямал признаци и не се е оплаквал от друго заболяване и е нямал симптоматика на кашляне, храчене и инфекция на горните дихателни пътища. Прокурорът посочва, че обясненията на подсъдимия са доказателство, но и средство за защита и ги отхвърля като недостоверни и опровергани от свидетелските показания на очевидците. Категорично отхвърля тезата на подсъдимия, че 2 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие са му подхвърлени. Действията на членовете на комисиите са законосъобразни и уставни и изключват подобна злоупотреба. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и по трите обвинения, като необосновано би било приложението на чл.9 ал.2 от НК. Прокурорът посочва, че подсъдимият е бил осъждан за деяние по НК, а впоследствие е реабилитиран. Прокурорът акцентира, че всички свидетелски показания и писмените доказателства и показанията на лекарите, показват, че тези храчки и това наплюване върху  форменото облекло на свидетеля капитан С. не са в резултат на неволна кашлица във връзка с болестен процес. Прокурорът иска подсъдимият да бъде признат за виновен и по трите обвинения като му се наложат наказания лишаване от свобода. Следва да бъдат приложени правилата на чл.23 от НК и  в този смисъл да му бъде определено едно общо наказание лишаване от свобода, което да е ориентирано към така искания размер под 4 години лишаване от свобода. В случай, че наказанието е 3 години лишаване от свобода, са налице предпоставките по чл.66 ал.1 от НК това лишаване от свобода като размер да бъде отложено с изпитателен срок  от 5 години по реда на чл.66 от НК.

         Съдът обсъди обвинителната теза и частично я възприе, за което призна за виновен подсъдимия за част от обвинението, а за останалата го оправда. Основание за това е възприетата от съда фактическа обстановка въз основа на кредитираните доказателства. Съдът оправда подсъдимия в частта на обвинението, че е извършил и „насилствено действие“ спрямо пострадалия. Самият пострадал капитан Г. отрича това и жеста, с който подсъдимият е докоснал рамото му, възприема не като насилие, а като подканяне да се отмести от вратата на кабинета за да може да излезе. В тази насока обвинителната теза се гради само върху свидетелските показания на подполковник А…….. за „бутане с рамо“, но те не кореспондират с показанията на пострадалия и другите очевидци. Съдът не възприе изцяло и обвинителната теза за престъплението по чл.339 от НК. Установената фактическа обстановка е безсъмнена и е на базата на всички гласни и писмени доказателства и експертно заключение. В случая е следвало  да се запази местопроизшествието и на място да се оставят и 18-те броя боеприпаси, същите да се изземат и експертиза да установи, дали всичките са годни за стрелба боеприпаси за огнестрелно оръжие. 16 броя от тях са зачислени служебно на подсъдимия, тоест той ги е държал с надлежно разрешение и евентуални да му се инкриминират два броя боеприпаси. Това не е извършено от органите на досъдебното производство и съдът на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия по това обвинение.

         В съдебните прения защитникът пледира за оправдателна присъда за всички обвинения от обвинителния акт, внесен в Софийски военен съд. Посочва, че обвинителната реч на прокуратурата съдържа само твърдения и липсва каквато и да е конкретика,  свързана със събраните в хода на цялото наказателно производство доказателства. Свидетелите по делото са в пряка функционална и служебна зависимост от обвинението. Защитата подчертава, че множество свидетелски показания са неопределени и непоследователни. Налице е ситуация, в която  подзащитният му е бил принуден противно на волята си да остане в служебно помещение, което се доказва от показанията на очевидците. Задържането му в служебното му помещение е неправомерно и противоуставно. Подсъдимият е имал личен мотив да желае да напусне кабинета си и в обвинението не присъства твърдение за нарушение на нито един нормативен акт с това негово поведение. Не се твърди, че той е нарушил нещо с желанието си да ползва тоалетна. Желанието му да напусне служебното помещение за да ползва тоалетна не е някакво съставомерно поведение, а и не се  твърди от обвинението, че  по този начин той е нарушил каквато и да е нормативна база. Подозрително еднакви са показанията на свидетелите очевидци като всеки един от тях казва, че той имал за цел да напусне помещението. Ако е така той е имал личен мотив и няма възможност при личен мотив едно поведение да бъде конкретизирано като хулиганство. Всеки един от свидетелите Р., Г., А., изразяват тяхно субективно мнение и становище, че подсъдимият е имал за цел и за намерение единствено да напусне помещението. Няма доказателства за категорично мнение за виновност по отношение на бутане и по отношение на плюване или нахрачване. Има разлики в свидетелските показания във връзка с твърдян контакт и наплюване или нахрачване. Противоречиви и нелогични са и показанията на останалите свидетели, които не са били очевидци на случая, на са контактували и виждали пострадалия капитан Г.. Вещественото доказателство – униформен клин с петно, е стоял в шкаф повече от два месеца и не е бил предмет на експертиза. Пострадалият свидетел капитан Г. е мислел повече от 20 дни дали са засегнати неговата войнска чест и достойнство и дали се е почувствал обиден, и дали следва да напише жалба. Явно за това му е било повлияно, за което по делото не са събирани и няма доказателства. По отношение на боеприпасите защитникът счита, че няма офицер, който да не държи в касата си вповече 2/два/ патрона, извън зачислените му. Посочва, че в тази насока събраните гласни доказателства са противоречиви в много насоки. Иска съдът напълно да кредитира свидетелските показания на подполковник Б. П., тъй като той като офицер от резерва е извън служебна зависимост и може да коментира всичко така както е било и показанията да са истината за фактите и обстоятелствата по това обвинение. Защитникът посочва, че в касата са сложени два произволно избрани боеприпаса от намерените 18 броя боеприпаси и след това е извършено процесуално-следствено действие. Резонният въпрос е кои 2 броя са незаконните боеприпаси – тези два, произволно избрани, иззети при претърсването на касата и предмет на експертизата, или други два от останалите 16 броя. Всички 18 броя са от една партида. След като от комисията са сдадени 16 боеприпаса, а са изпробвани от експерта само 2 броя, се поставя въпроса дали са боеприпаси по смисъла на закона, дали с тях може да се възпроизведе изстрел. И в този смисъл обвинението по чл. 339 от НК, според защитника не е доказано, тъй като не е правена експертиза и на останалите 16 броя боеприпаси. От правна гледна точка,  защитникът цитира три решения на  ВКС - Военна колегия. Решение № 392 от 1987 година като позоваването на него е свързано със следното обстоятелство:  ВКС е приел, че до 1982 година нарушението на обществения ред, коментирам военното хулиганство, както навън така и при казармени условия, е обект на престъпление само по чл. 325 НК. Личността на военнослужещия и по-специално войнската му чест и достойнство са обект на защита от обиди и от телесни леки повреди освен чл. 325 НК и по чл. 378 НК и чл. 379 НК, в който смисъл се е произнесъл и пленума на ВКС с постановление № 2 от 29.11.1987 година. Това произнасяне на ВКС според военната колегия е наложило на законодателя да засили наказателно-правната защита на личността чрез създаването на чл.379а от НК - обект на престъплението по този текст са войсковия ред и личността на военнослужещия - войсковият ред в случая твърди се да е обект на защита не във всички случаи, а когато с насилствено и с непристойно действие го нарушат грубо. Такава е практиката и на Военно апелативния съд, който се е произнесъл няколко пъти в тази връзка и който не приема квалифицирането на всички деяния по този текст. Замисъла на законодателя да задължава съда с този състав е да се санкционират по-строго случаите на издевателстване на военнослужещите и извращенията на дисциплинарната практика по хулигански подбуди. При анализа на събраните доказателства, защитникът иска съда да прецени, че няма причина действията на подсъдимия, изхождайки от позицията на военна колегия на ВКС, да бъдат квалифицирани по този текст. Тук няма издевателства, няма извращения и няма хулигански подбуди, а има личен мотив. Като в пледоарията на обвинението в началото се твърди, че мотива е личен, но ако имаме личен мотив нямаме хулиганство. В подкрепа на твърденията си защитникът се позовава и на Решение № 288 от 1985 година на Военната колегия, както и Решение № 312 от 24.06.1987 г. по наказателно дело № 319 от 1987 година Военна колегия  и Решение № 28 от 1983 година на Военна колегия. За престъплението по чл.274а от НК, за което законодателят е предвидил до 1 /една/ година „лишаване от свобода“, за защитника безспорно е обстоятелството, че това престъпление може да бъде извършено само при пряк умисъл. Текста се намира в глава от НК, която защитава определен вид обществени отношения и те са свързани с държавното управление. Същите са свързани и с неприкосновеността, както физическата, така и униформата на военнослужещите, на служещите в поделенията на МВР. За да бъде съставомерно едно такова деяние, следва да бъде доказано по категоричен начин, че извършителят е имал точно тази цел, а именно: по някакъв начин да засегне обществените отношения свързани с носенето на униформа, която униформа е израз на държавността, на функциите които са възложени на всеки един военнослужещ. В случая има личен мотив, който изключва посегателство срещу униформата на военнослужещ. Свидетелите Х…….. Р……… и А………….. са категорични, като в показанията си заявяват: „Той искаше да го изблъска от вратата, за да излезе от помещението.“ Няма умисъл по отношение на посегателство върху униформата, това в случая е един черен панталон, без никакви отличителни белези и не може да се каже дали е униформа или не е. Нямаме нищо, което да е попаднало върху куртката, която е с пагони и  която е с отличителни белези. Има фактическа обстановка, която базирайки се на приетата експертиза, дава възможност да се твърди с много голямо основание, че има един рефлекс, който да предизвика отделянето на секрета. Ако ставаше дума за умишлено деяние плюнките и храчките щяха да бъдат насочени към друго място и щяха да бъдат насочени към тези отличителни белези, които правят една дреха униформа, но в случая доказателства за подобно поведение няма. Защитникът оспорва и писмените доказателства по отношение на характеристичните данни за подсъдимия и служебните му характеристики. Посочва, че административните съдилища са отменили дисциплинарното му уволнение и той е възстановен на работа. В процесния случай личния мотив на подсъдимия се изразява в това, че той е бил заставен против неговото желание да стои в кабинета си.

         Съдът обсъди защитната теза по отношение на обвиненията по чл.379а от НК и по чл.274 а от НК, не я възприе и я отхвърли. Тя няма опора в кредитираните от съда свидетелски показания на очевидците и установената от съда фактическа обстановка. Съдът не възприема анализа на защитата на гласните доказателства. Свидетелските показания са последователни, житейски логични и цялата доказателствена съвкупност води до установената от съда фактическа и правна обстановка. Свидетелите са служители на военна полиция, които работят във взаимодействие с военна прокуратура, но това не изключва истинността на показанията им. Същите са офицери, военнодлъжностни лица, съзнаващи отговорността си като свидетели за установяване на истината за фактите и обстоятелствата на процесния случай. Съдът категорично кредитира техните свидетелски показания. Другите, сочени от защитата обстоятелства, или не са пряко свързани с основния предмет на доказване по делото или са в противоречие със закона и със съдебната практика по приложението му. Съдът прие фактическа и правна обстановка, която дава отговор на фактическата и правна теза на защитата и я опровергава като нямаща опора в доказателствата по делото, закона и съдебната практика. Подсъдимият е военнослужещ, които следва да изпълнява заповедите и разпорежданията на началниците си и старшите офицери и задържането му за няколко минути в кабинета му за прочитане на заповедта и поставяне на слепки не е противозаконно и противоуставно. Пострадалият и очевидците категорично доказват, че кашлянето и храченето е симулирано и подсъдимият умишлено е нахрачил униформения пострадал. Неоснователен е доводът на защитата, че извършеното от подсъдимия деяние не е престъпно, тъй като не е имал хулигански мотив, а личен мотив – искал е да напусне кабинета си за ползване на тоалетна. Съдебната практика е константна и последователна, че обект на защита по чл. 379а НК са, както войсковият ред, така и личността на военнослужещия (неговата физическа и нравствена неприкосновеност). Чрез паралелната им защита законодателят е целял поддържането на необходимата военна дисциплина и нормалния ритъм на войскови живот. При преценка дали деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата опасност е явно незначителна и затова не е престъпно, следва да се обсъждат в съвкупност всички елементи от състава на това престъпление. По преценка на настоящия съдебен състав подсъдимият умишлено е извършил деянието си и в идеална съвкупност е осъществил съставите на престъпленията по чл.379а от НК и по чл.  274а ал.3 пр. 1 от НК. Обстоятелствата, че пострадалият със закъснения е сигнализирал прокуратурата и впоследствие е предал като веществено доказателство униформения си клин, не изключват наказателната отговорност на подсъдимия. Съдът възприема възраженията на защитата, че служебната оценка за работата на подсъдимия е много добра. Обстоятелството, че административните съдилища са отменили дисциплинарното му уволнение и той е възстановен на работа, не ангажира наказателния съд при разглеждането и решаването на наказателното дело. Съдът възприе тезата на защитника и основния й аргумент относно престъплението по чл. 339 ал. 1 пр. 2 от НК и оправда подсъдимия изцяло по обвинението за това престъпление.

         В съдебните прения подсъдимият заявява, че не е извършил нито едно от  деянията, описани в обвинителният акт, в който има редица неясноти, разминавания и отразяване на неверни обстоятелства.  По обвиненията  по чл.379а и чл.274а ал.3 пр.1 от НК за така нареченото „наплюване“ излага следното: Видно от показанията на самия жалбоподател и свидетел капитан Г.  Г., ако въобще имало такова, излязло му е от устата при самото кашляне, т.е. така наречено умишлено наплюване, както твърди обвинението, не е имало. В защитата си подсъдимият цитира протоколите от свидетелските показания на очевидците – пострадалия капитан Г., подполковник А., м-р Х. и м-р Р.. Изтъква, че разгледани поотделно и в съвкупност, са вътрешно и помежду си противоречиви. Прави извод от собствения си анализ на показанията им, че от негова страна умишлено наплюване не е имало. Посочва и противоречия със свидетелстването на м-р Х..по административните дела срещу дисциплинарното му уволнение. Посочва и свидетелските показания на подполковник Петров, че директора на ВП Ч. Г. умишлено неправомерно искал да го уволни, употребявайки изразите „лично го сготвих“ и „прецакал“. Личния му лекар свидетелката д-р Б. е установила инфекциозното му заболяване, водещо до кашляне с неволно отделяне на слюнки и храчки. Това категорично потвърждава, че умишлено плюене от негова страна не е имало, а кашлицата и слюноотделянето са в резултат на моментното му състояние и се потвърждава в заключението на назначената от съда съдебно-медицинска експертиза. Посочва, че пред свидетелите заявил здравословен проблем и всички те дават показания, че в кабинета си е кашлял. За заболяването си още рано сутринта уведомил по телефона прекия си началник м-р Х... Според подсъдимия тези доказателства изключват умишлено да е наплюл капитан Г.. По отношение на така нареченото „бутане“, подсъдимият категорично заявява, че не е имал какъвто и да е физически контакт с Г., още по – малко да е имало употреба на физическа сила от негова страна. Това се доказва и от обстоятелството, че в протокола на комисията такива факти не са описани и посочени. Самият свидетел капитан Г. заявява: “Имаше леко побутване по лявото ми рамо. Мое ляво рамо. Доколкото си спомням с ръка ме побутна по моето ляво рамо. С ръка беше, но не съм сигурен с коя ръка ме побутна. Мисля, че с лявата ръка беше, леко побутване, но аз не отстъпих, не се отместих, а и той не увеличи натиска на ръката си, и не продължи да ме побутва“! Това опровергава показанията на подполковник А……………, който твърди за бутане с рамо. В резултат на тези противоречиви показания на свидетелите очевидци не може да се направи безспорен извод за наличието на каквото и да е негово действие, още повече извършването на престъпно деяние. Счита, че тези показания не следва да се кредитират от съда, тъй като свидетелите са служебно зависими от прокуратурата, а и той по служба е писал сигнали срещу тях и ръководството на дирекцията. Счита, че инициирането и образуването на настоящето наказателно производство срещу него, в частта му за „наплюване“ и за „бутане“, е поредната инсценировка и опит да бъде дискредитиран. Капитан Г. по време на случая по никакъв начин не е реагирал, защото такова наплюване и бутане не е имало. Впоследствие е бил стимулиран с докладна записка да се оплаче от подсъдимия, което се доказва от обстоятелството, че подава сигнала си значително време след случая /22 дни след твърдения от него инцидент/.Според подсъдимия присъствието на капитан Г. в кабинета му е противоуставно и неправомерно, а е на основание устното разпореждане на председателя на комисията. Посочва, че на служебна основа има с Г. и ръководството на службата служебни и лични конфликти. Подкрепя защитната си теза със свидетелските показания на майор Д.Т.Г., който му споделил, че досъдебното производство срещу него се манипулира с лъжливи свидетелски показания. По служба е подавал сигнали срещу членовете на комисията, които като свидетели са мотивирани и заинтересовани да го злепоставят. Тези свидетели очевидци и останалите свидетели по делото са и в пряка служебна зависимост от директора на службата, който иска да го отстрани от работа. Подсъдимият посочва решенията на административните съдилища, опровергаващи обвиненията за наплюване и бутане. Съгласно актуалния му служебен картон за поощрения и наказания е видно, че по време на службата си и към момента има само и единствено награди, а не и наказания, което опровергава твърденията на обвинението по отношение на личностната му характеристика. Посочва, че досъдебното производство срещу него е проведено необективно, едностранчиво и тенденциозно. Независимо от многобройните разминавания и съществуващи противоречия в показанията на свидетелите по делото, същите са единодушни и изразяват субективното си мнение,  че всички негови действия са били с цел  да напусна помещението, в което се намирал. Никой от свидетелите не заявява, а и в останалите материали по делото няма данни и доказателства, че действията му са целели и са израз на  явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, както и опетняването на форменото му облекло. За обвинението по чл.339, ал.1 пр.2 от НК или така нареченото държане на два патрона посочва, че в обвинителният акт невярно е посочено, че на 05.07.2019 г. в служебното му помещение е било разпечатано и отворено за първи път. Помещението и служебната му каса, в която се съхраняват оръжието и боеприпасите, са отваряни и по-рано - на 27.05.2019 г.  В тази насока са и показанията на свидетеля Бисер Петров. Отварянето на помещението на 27.05.2019 г. е потвърдено и от свидетелите Р……….., Х………., А……….. и П…………….. в разпита им по време на съдебното следствие. В обвинителният акт е посочено още, че деянието по чл.339, ал.1 от НК е довършено на 21.02.2019 г., но в обвинителният акт не е посочено кога е започнало деянието. Обвинението не се базира на доказателства, а единствено на предположения и необосновани умозаключения. Подсъдимият е склонен да вярва, че е твърде вероятно визираните два патрона за пистолет „Макаров“ да са били поставени в касата му или на 21.02.2019 г., или на 27.05.2019 г. или при другите отваряния на касата му в негово отсъствие, а именно на 05.07.2019 г. и на 08.07.2019 г., или поставени при самото преброяване, след изваждане на оръжието и патроните от касата му. Видно от всички свидетелските показания по делото е, че патроните не са броени в касата и при самото изваждане от същата, а впоследствие след разлентоването им на маса в служебното помещение. Видно от приложения по делото личен картон № 56 от 15.07.2016 г. по описа на РС „ Военна полиция“ – Плевен /л.71 от том 4-ти/ е,  че служебно от РС „Военна полиция“ - Плевен  е получил и му е зачислен  9 мм огневи пистолет „Макаров“  с  № ******, ведно с 16 броя патрони 9х18,  партия 18-88-10 и 8 броя стоп патрони 9х18. В същото време видно от протокола за претърсване, обиск и изземване от 08.07.2019 г. е, че двата патрона отразени в същия са именно от партия 88-10, което е видно от обозначението на  гилзата 10/88. Единствено свидетеля о.з.подп. Б. П., който е председател на комисията  при разпита си на 09.07.2020 г. подробно, последователно и логично и в пълен унисон със събраните писмени доказателства по делото, дава следните  показания: „Тези 16 броя като ги извадихме направихме само сверка на количеството и партидата. Всичките 18 боеприпаса, които намерихме в касата бяха също така обозначени 10/88 и от началника на логистиката м-р К**** в РС „ Военна полиция“ - Плевен получих информация, че боеприпасите в службата  всичките са тази партия 10 / 88“. На следващо място отбелязва,  че  в протокола за претърсване, обиск и изземване  от 08.07.2019 г. е отразено, че в касата са намерени 2 броя патрони. Следва да се има в предвид и видно от приложен по делото  личен картон № 56, че са му зачислени 16 броя патрони от партия 1888-10. Видно от протокола за изземване, че двата патрона са именно от тази партия, което е видно от обозначението на гилзата  10/88,  т.е. визираните 2 патрона, които са представени по настоящето наказателно производство, са от предоставените му служебно патрони. Това е видно от всички писмени доказателства по делото, включително и експертизата на вещите лица. Недоумение буди факта как служителите намерили 18 броя патрони са определили кои точно 2 от тях  да върнат обратно в касата. В показанията си о.з.подп. П****************, при разпита му на 08.07.2020 г., посочва, че лично той връща два от патроните обратно в касата и че това е станало на случаен принцип. По отношение на повдигнатото му обвинение за извършено деяние по чл.339 ал.1 пр.2 от НК заявява, че такова не е доказано, както от обективна така и от субективна страна. В същото време, следва да се има в предвид, че и дори  да се приеме, че е налице деяние, което твърдение подсъдимият категорично не споделя, поради своята малозначителност и явно незначителна обществена опасност, то не е престъпно, т.е. в случая безспорно намира приложение чл.9 ал.2 от НК. Инкриминираните боеприпаси по вид и калибър са предназначени за служебен  пистолет „Макаров“, за който има надлежно разрешение за носене и употреба в качеството си на служител на служба „Военна полиция“, т.е. инкриминираните патрони са предназначени за законно притежавано на огнестрелно оръжие. Инкриминираните боеприпаси са изключително малко на брой - едва 2 броя. Боеприпасите са съхранявани в заключена метална каса, в служебно помещение, охранявано от „СОТ“, където са били недостъпни за трети лица, т.е. не е създадена предпоставка  за неправомерната им употреба от трети лица и всички произтичащи от това рискове. Като служител на служба „Военна полиция“ счита че е лице  с ниска обществена опасност. Липсват каквито и да е общественоопасни, вредоносни последици  или създаване на предпоставки за възникването на такива. Той притежава разрешение за носене на голям брой лични оръжия, с калибри и огнева мощ, значително надвишаващи   инкриминираните боеприпаси. Към момента няма допуснато нарушение при съхранението и боравенето със същите. Видно е, че в процесния случай съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, ако изобщо е имало такова, предпоставяща приложението на чл.9 ал.2 от НК. В тази връзка практиката на военните съдилища и на Върховния касационен съд е константна. В този смисъл за разлика от обвинението, което голословно твърди в обвинителният акт, че практиката е в друга насока,  ще посоча конкретна практика, а именно: Решение № 6 от 20.01.2016 г. по касационно наказателно дело № 1569 от 2015 година по описа на Върховния  касационен съд. Решение № 157 от 01.08.2016 година по касационно наказателно дело № 490 от 2016 година по описа на Върховния  касационен съд.Решение № 19 от 31.05.2011 г. по касационно наказателно дело № 32 от 2011 г. година по описа на Върховния  касационен съд.Решение № 191 от 11.11. 2016 година по касационно наказателно дело № 664 от 2016 година по описа на Върховния  касационен съд.Решение № 194 от 23.04.2013  година по касационно наказателно дело № 512  от  2013 г. по описа на ВКС.Решение № 1 от 31.03.2015г.. по наказателно от общ характер дело № 4 от 2015 г. по описа на Военно - апелативния съд. Подсъдимият отбелязва, че е абсолютно несъстоятелно и посоченото от обвинението  в обвинителният акт на страница 1-ва, че „…въпреки изначалната абсолютна необходимост по чл.141, ал.1, т.4 ЗОВС на Република България е бил възстановен на работа като военнослужещ“. По случая е извършена  прокурорска проверка, приключила с постановление  за отказ да се образува досъдебно производство и не са открити каквито и да е нарушения от длъжностни лица относно неговото повторно назначение. Съгласно чл.88а от НК, чиито разпоредби са категорични, той е реабилитиран и опровергават твърдяното в обвинителният акт.

         Съдът възприе тезата на защитника и основния й аргумент относно престъплението по чл. 339 ал. 1 пр. 2 от НК и оправда подсъдимия изцяло по обвинението за това престъпление. По това обвинение съдът установи фактическа обстановка най-вече на основата на свидетелските показания на подполковник от резерва Бисер Божилов Петров - председател на комисия с членове м-р Х… и м-р Р……… и ст.лейт. Б.. Тези свидетелски показания са подробни, точни, последователни и съдът напълно ги кредитира. Те кореспондират и се подкрепят и от всички останали гласни и писмени доказателства по делото, касаещи фактическата обстановка по обвинението за престъпление по чл.339 от НК. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прецени, че не се установи, че деянието е извършено. За инкриминираните 2 броя боеприпаси, предмет на изземването и експертизата, не се установи, че подсъдимият ги е държал без да има за тях надлежно разрешение. Той е имал зачислени 16 броя боеприпаси и следователно за два броя от 18-те не е имал надлежно разрешение, но обвинението не установи кои са тези боеприпаси и дали са годни да произведат изстрел. Съдът възприе защитната теза касаеща обвинението по чл.379а от НК в частта му, че подсъдимият е извършил и „насилствено действие“. Самият пострадал капитан Г. в разпитите си като свидетел и очната ставка с подсъдимия заявява, че не е имало насилствени действия върху него и няма претенции в тази насока. Съгласно чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Настоящият съдебен състав прецени, че в процесния случай не се установи, че има извършено и „насилствено действие“ от страна на подсъдимия върху пострадалия. Поради изложеното съдът на основание чл.304 от НПК призна подсъдимия за невинен и го оправдава в частта на обвинението да е извършил насилствено действие. При проведената очна ставка с подсъдимия свидетелят отново категорично потвърждава показанията си, че подсъдимият умишлено го е нахрачил. Соченото от пострадалия се потвърждава и от свидетелите от комисията с председател подполковник П. Х. А. и членове майор Д.З. Х.. и майор С.А. Р…. Съдът кредитира тези свидетелски показания и отхвърля обясненията на подсъдимия и защитната му теза в тази насока. Съдът възприема защитното възражение, че служебната оценка за работата му е много добра. Обстоятелството, че административните съдилища са отменили дисциплинарното му уволнение и той е възстановен на работа, не ангажира наказателния съд при разглеждането и решаването на наказателното дело. Данните по делото и обясненията на подсъдимия за тенденциозно отношение към него от ръководството на военна полиция, не са основание и не го оневиняват за извършените от него престъпления, за които е обвинен от прокуратурата. По преценка на настоящия съдебен състав подсъдимият умишлено е извършил деянието “непристойно действие“ и в идеална съвкупност е осъществил съставите на престъпленията по чл.379а от НК и по чл.  274а ал.3 пр. 1 от НК. Обстоятелствата, че пострадалият със закъснения е сигнализирал прокуратурата и впоследствие е предал като веществено доказателство униформения си клин, не изключват наказателната отговорност на подсъдимия

         От субективна страна съдът намери, че подсъдимият с деянието си е извършил в идеална съвкупност двете си престъпления с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,  с което е извършил двете престъпления, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им. Действията на подсъдимия са били целенасочени и активни.

         Причини за извършване и на двете престъпления са ниското правосъзнание на подсъдимия и самомнението му за превъзходство над колегите му.

         Мотив –  желанието му да отложи своевременното връчване на заповед № ВП-1077/20.02.2019 година за ограничаване на достъпа му до класифицирана информация

         При определяне на степента на обществената опасност на деянията и дееца, както и на вида и размера на наказанията, съдът взе предвид следните обстоятелства и за двете престъпления:

         Отегчаващи – съдът не установи такива.

         Смекчаващи –  добрите му служебни характеристични данни за изпълнение на функционалните му задължения, здравословно състояние и семейно положение.

         След като съпостави горните обстоятелства съдът прецени, че е налице превес на смекчаващите и за двете престъпления, поради което и при условията на чл.54 от НК му определи минималните наказания, предвидени в закона, както следва:

         За престъплението по  чл. 379а от НК и при условията на чл.54 от НК го осъди на една година лишаване от свобода.

         За престъплението по чл. 274а ал.3 пр. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК го осъди на три месеца лишаване от свобода.

         На основание чл.23 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и му се определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът му наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях от 1 /една/ година лишаване от свобода. Съдът не приложи правилото на чл.24 от НК, тъй като прецени, че така наложеното общо наказание е достатъчно да поправи и превъзпита подсъдимия.

         Подсъдимият е личност с добри характеристични данни за изпълнение на служебните си задължения. Не е осъждан. Наложено му е наказание под три години лишаване от свобода. Съдът прецени, че за да се постигнат целите на наказанието и да се поправи и превъзпита подсъдимия не е необходимо той  да изтърпи ефективно така наложеното наказание. Той е с чисто съдебно минало, тъй като е реабилитиран. Тези обстоятелства и това, че подсъдимият няма други противообществени прояви, дават основание за извод, че целите на наказанието и преди всичко поправянето и превъзпитанието му могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът прецени, че не се налага той да бъде изолиран от обществото. Ето защо съдът прецени, че следва да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК като отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. Съдът намира, че с така наложеното на подсъдимия наказание, целите на генералната и специална превенция ще бъдат постигнати. Поради изложеното съдът на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването от подсъдимия на така наложеното му наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години

         Съдът постанови веществените доказателства по делото -  един брой мъжки униформен клин, черен на цвят, ежедневен да се върне на собственика му к-н Г.Ж.Г. от РС „ВП“ – Плевен и два броя гилзи и два броя куршуми от изстреляни два броя патрони калибър 9х18 ПМ при експериментална стрелба, проведена по балистична експертиза, след влизане на присъдата в сила, да се унищожат поради липса на потребителска стойност.

- 

- 

- 

- 

         На основание  чл. 189 ал.3  от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 777.76 /седемстотин седемдесет и седем и 0.76 ст./  лева в бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски военен съд, к

акто и 5.00 (пет) лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.

         По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                 

         град София

         23.11.2021 г.

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :