РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Кюстендил, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20241520200503 по описа за 2024 година
М. К. Д. , с ЕГН – ********** от гр.София е обжалвала наказателно
постановление № 23-1139-002860/26.02.2024 г., издадено от началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182,
ал.1 т.6 от ЗДвП са й наложени административни наказания “глоба” в размер
750 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното производство, чрез упълномощен процесуален
представител жалбоподателката поддържа жалбата и сочи множество
допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по
ангажиране на административнонаказателната й отговорност. Моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Наказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло, като сочи доказателства
оборващи защитната теза на жалбоподателя за допуснати нарушения на
процесуалните правила.
1
След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
настоящият съдебен състав намери за установено следното
от фактическа страна:
На 03.03.2023 г. в 12:18 ч. , с техническо средство sitraffic lynx ERS
400-10752D9A010800BB, монтирано на ВП II-62, км 4+730, в с Багренци , обл.
Кюстендилска, е установено и заснето превишаване на максимално
допустимата за населено място скорост от 50 км/ч., с лек автомобил м. „Рено“,
модел „Колеос“, с ДК№**********. Посоката на движение на МПС е - към
гр.Кюстендил към , а скоростта, с която МПС се е движело е 112 км/ч.
Направена е справка в системата на сектор Пътна полиция и е
установено, че описаното МПС е собственост на „ОТП Лизинг“ЕООД и с
регистриран ползвател - „Габи С 2002“ЕООД.
Още на 08.03.2023 г. началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил е
изпратил на Началник отдел „Пътна полиция“ , СДВР- София снимковия
материал за заснетото нарушение с искане да бъде установен водача на
превозното средство и да му бъде запознат с материалите по преписката, като
му се предостави и декларация по 188 от ЗДвП.
На 11.04.2023 г. пълномощник на управителя на дружеството
ползвател е попълнил и представил Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е
декларирал, че на процесната дата – 03.03.2023 г. автомобилът е управляван от
М. К. Д.. Декларация по чл. 188 от ЗДвП е представена и от самата М. Д..
След представяне на декларациите - на 03.07.2023 г. е съставен АУАН
бл.№ 132072, в който като нарушител е било вписано името на М. К. Д.. В
АУАН е описано установеното нарушение и е дадена правна квалификация на
същото – чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е и видеоклип , в който се сочи и
точния час на установяване на превишаване на скоростта. Измерената скорост
на движение на превозното средство е 112 км/ч. , като същата е редуцирана
на 108 км/ч., с приспаднат толеранс от 3% , в полза на нарушителя, при
2
ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.
В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и
точно описание на фактическите обстоятелства, относими към
инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по
текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и
мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което
същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.
След съставяне на акта няма отбелязване в същия, че производството е
спирането по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН.
След няколко неуспешни опита да бъде връчен АУАН на нарушителя
/ описани в Докладни записки от мл.ПИ в група ТП“Триадица“ към сектор
„ОП“ – 04 РУ СДВР – л.л. 15 и л.16 от делото /до началник сектор Пътна
полиция при ОДМВР Кюстендил, на 11.12.2023 г. е изпратено писмо с
приложени описаните ДЗ. Върху това писмо е поставена Резолюция ,
неизвестно от кого,с която е указано АУАН да бъде въведен в системата АИС-
АНО и производството да бъде спряно. Доказателства за спиране на
производството, обаче не са представени, както и не е направено такова
отбелязване в самия АУАН, каквото е изискването на самата норма на чл. 43,
ал.6 от ЗАНН.
АУАН е връчен на нарушителя на 27.01.2024 г. срещу подпис, като
липсват възражения, както в самия АУАН, така и депозирани в законовия 7-
дневен срок, предвиден в ЗАНН.
Въз основа на акта, на 26.02.2024 г. началникът на сектор ПП при ОД
на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№23-1139-002860/2023г.
НП е връчено на соченото за нарушител лице на 09.04.2024 г.
Недоволна от санкционирането й с това наказателно постановление
жалбоподателката Д. сезирала съда с искане НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
3
От правна страна
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво
от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените
такива, събрани допълнително в хода на съдебното следствие и касаещи
техническата изправност на средството за измерване , с което е заснето
нарушението, както и доказващи допускането на техническа грешка при
изписване на името на това техническо средство в наказателното
постановление. Фактическата обстановка се потвърждава от показанията на
актосъставителя С..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Процедурата по съставяне, предявяване и връчване на АУАН е
разписана подробно в разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Следва да се
отбележи на първо място, че става въпрос за три отделни действия, които
съставителите на АУАН следва да предприемат и да изпълнят съобразно
изискванията на тези норми. С осъществяването на всички тези действия
приключва и цялата процедура по издаването на АУАН, въз основа на който се
образува административнонаказателното производство. Относно съставянето
на АУАН е въведено правило същото да се извърши в присъствието на
нарушителя (чл. 40, ал. 1 ЗАНН). При такава ситуация още при съставянето му
АУАН се предявява за подпис на нарушителя и му се връчва (чл. 43, ал. 1 и ал.
4
5 ЗАНН). Налице е изключение от това правило – съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя когато не може да бъде намерен или след покана
не се яви за съставянето на АУАН (чл. 40, ал. 2 ЗАНН). Очевидно при
отсъствие на нарушителя АУАН няма как да бъде предявен за подпис и връчен
едновременно със съставянето му. За такива ситуации в разпоредбата на чл.
43, ал. 4 ЗАНН е предвидено, че АУАН следва да се изпрати на съответната
служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето
на нарушителя за предявяване и подписване. В 7-дневен срок актът следва да
бъде предявен на нарушителя и подписан от него. При отказ на нарушителя да
подпише акта това следва да се удостовери чрез подписа на един свидетел (чл.
43, ал. 2 ЗАНН). В хипотеза, при която актът е изпратен за връчване на служба
или общинска администрация по местоживеенето на нарушителя,
компетентните служители от тази служба следва да направят опит да
предявяват акта за подпис и да го връчат. Ако е налице отказ на нарушителя
това са и компетентните служители, които следва да удостоверят връчване по
реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. В случая към преписката са приложени
доказателства за направените от съответния служител в СДВР опити да
установи нарушителя и да му предяви АУАН.
Извън това, както е прието в т. 1 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г. по описа на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
За спазването на тези срокове съдът следи служебно, като след изтичането им
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Т. е.
след изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН наказващият орган губи
правото си да реализира отговорността на наказаното лице. Точно в такъв
смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според която образуваното
административнонаказателно производство трябва да се прекрати, ако не е
издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на
АУАН.
В настоящият случай, АУАН е съставен на 03.07.2023 г, а НП е
издадено на 26.02.2024 г. В тази връзка от наказващия орган се твърди, че
след съставяне на АУАН производството било спряно на основание чл. 43, ал.
6 ЗАНН. Според цитираната норма когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството
5
се спира. В АУАН бл.№ 132072/03.07.2023 г. , обаче липсва отбелязване за
спиране на производството. Наличието на Резолюция върху писмо от СДВР,
отдел „Пътна полиция“, София, и указаното с нея – АУАН да се въведе в
системата АИС-АНО и производството да се спре, не е породило правните
последици на спирането.
Горното налага като краен извод за съда, че в периода 03.07.2023 г. /
когато е съставен АУАН/ до 26.02.2024 г., когато е издадено НП
производството не е било спряно. Този извод на съда обуславя последващата
преценка, че НП е издадено след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от
ЗАНН 6-месечен срок.
Т. е. след изтичането на шестмесечния срок и в съответствие с
нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административнонаказващият орган е
следвало да прекрати образуваното със съставянето на АУАН
административнонаказателно производство. Вместо това в нарушение на
процесуалните правила от наказващия орган е издадено процесното НП.
Както се посочи съдът следи служебно за изтичането на давностния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо настоящият съдебен състав констатира, че
издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като административнонаказателната
преписка е следвало да бъде прекратена.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва
да бъде отменено, като не е необходимо да се обсъждат останалите изложени
от жалбоподателя доводи за незаконосъобразността му.
Въпреки наличието на описаните вече предпоставки за отмяна на НП
като незаконосъобразно, съдът ще изложи и мотиви по същество на спора.
По делото по несъмнен начин се доказа противоправното поведение на
жалбоподателката, в качеството й на водач на описаното МПС.
От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с
императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при
избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че М. Д. не се е
съобразила с посоченото ограничение в населеното място и е управлявал
автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на съдебното
следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които
черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от монтирано
6
, технически изправно техническо средства за измерване. Скоростта й на
движение в момента на заснемането е 112 км/ч., като след приспаднатия
толеранс от 3% в полза на водача наказуемата скорост е определена на 108
км/ч. Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането
на нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от
проверка №71-СГ-ИСИС/27.05.2022 г. Доказа се по делото , че при изписване
на модела на средството за измерване на скоростта в НП е допусната
техническа грешка, която не се отразява на законосъобразността на самото
наказателно постановление.
За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно
осъществен състав на административно нарушение от страна на
жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство -
"извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип от
03.03.2023 г. Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация и
не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена
скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за
времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/,
посоката на движение на превозното средство, модела на техническото
средство , режима на работа, на който е било настроено да работи и мястото,
където е установено нарушението.
При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в
обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се
явява доказана по безсъмнен и категоричен начин.
Наличието на описаните по-горе, обаче съществени нарушения на
процесуалните правила в производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, налага
крайния извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, респективно води
до неговата отмяна .
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право
на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено
на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева и . По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
7
защита и съдействие и Пълномощно, приложени на л. 30-31 от делото,
съответно Списък на разноските на л. 32, е удостоверено възнаграждението да
е заплатено в брой. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на
04.06.2024 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 88 от 2022 г.
действащото законодателство – чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е предвиждало, че
при наложено административно наказание глоба в размер до 1000 лева
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е
400 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат се е изразило само в
процесуално представителство на съдебното следствие / тъй като към
момента на подаване на жалбата не е имало договор между страните / .
Претендираните от жалбоподателя разноски от 1000 лева за процесуалното
представителство значително надвишават минималния предвиден в
Наредбата размер, и доколкото делото не представлява особена правна и
фактическа сложност, съдът ще редуцира на петендирания размер до
предвидения в Наредбата размер от 400 лева. По делото са проведени общо 3
броя съдебни заседания, на които лично е присъствал процесуалния
представител на жалбоподателя. С оглед разпоредбата та чл. 14, ал.2 от
Наредбата, на въззивника се дължи и възстановяване на разноски за явяване
на упълномощения от него процесуален представител в размер на 250,00 лева
.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1139-002860/26.02.2024 г.,
издадено от началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с
което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП са наложени на М. К. Д. , с ЕГН
– ********** от гр.София административни наказания “глоба” в размер 750
лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Кюстендил да заплати на М. К. Д. , с ЕГН –
********** от гр.София сумата от 650/шестстотин и петдесет / лева,
представляваща сторени от същата разноски за адвокат.
8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Кюстендил, в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9