РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Перник, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102454 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Предявен е обратен
регресен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ от страна на ответника към третото
лице помагач, които е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск и е
обективно и кумулативно съединен със същия.
Производството е образувано по искова молба на Л. А. Х., ЕГН: ********** от гр. П., ул.
„Т.“ № ** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и цена на иска от 3000 лв., като същият е частичен иск от иск в общ размер на 8000
лв. Ищецът твърди, че на 02.01.2023 г. било настъпило ПТП в гр. София, на път Е79 км.
387+600 между л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР и л.а. марка „Ш.“, модел „О.“,
с рег. № РК **** ВН. Виновен за настъпване на ПТП бил водача на л.а. марка „С.“, модел
„И.“, с рег. № Е**** ВР, които на сух път и при условие на нормална видимост поради
алкохолно опИ.е, моментно отвличане на вниманието и неупражняване на достатъчен
контрол върху управляваното от него МПС бил напуснал предназначената за него лента за
движение, прегазил кюлчетата и другите прегради на осевата линия на пътя, които били
отделяли лентите за различните посоки на движение една от друга бил навлязъл челно
срещу движещия се правомерно в другата лента за движение л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с
рег. № РК **** ВН и го бил ударил. Посочва, че водачът на л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег.
№ Е**** ВР бил нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за ПТП
бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № К20231046-5 от 11.01.2023 г. Ищецът
бил собственик на л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК**** ВН. Вследствие на удара на
този автомобил били нанесени множество увреждания, които били описани от служителите
на ответното дружество. Твърди, че за л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР към
момента на ПТП била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответната страна, като същата имала застрахователно покритие за
периода от 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г. В тази връзка ищецът бил завел преписка/щета№
1
********** на 25.01.2023 г. при застрахователя на виновния водач, а именно ответното
дружество. Посочва, че по претенцията по чл. 380 КЗ ищецът бил предоставил два пъти
автомобила си за оглед на служителите на ответното дружество и бил предоставил всички
налични и необходими документи без съдебно решение и прокурорско постановление, които
счита, че не били необходими, тъй като се касаело за деликт. Заявява, че ответното
дружество неоснователно било отказало да му заплати дължимото застрахователно
обезщетение. Имуществените вреди били в общ размер на 8000 лв., от които претендира в
настоящия процес сума в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от датата на
подаване на исковата молба-05.06.2023 г. до окончателното заплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок чрез процесуалния си представител. Оспорва
основателността на предявения иск и описания в исковата молба механизъм на настъпване
на процесното ПТП, като твърди, че настъпилите имуществени вреди не били в пряка
причинна връзка със същото и не били последица от неправомерното поведение на водача
на л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР. При условие на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият
се бил движил с несъобразена скорост спрямо пътния участък, като не бил спазил
съответната странична дистанция за да могат двете превозни средства да се разминат по
безопасен начин. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с
третото лице помагач на негова страна Т. З. М. към датата на настъпване на ПТП-02.01.2023
г., като същият бил употребил алкохол, като концентрацията му в кръвта му била 1,22
промила, което се било установявало от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица,
като били посочени в същия резултатите от протокол за химическа експертиза № 8 от
06.01.2023 г. Моли иска по делото да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да
му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява обратен иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ срещу конституираното от съда с определение от 01.08.2023 г. на основание чл.
219, ал. 3 ГПК трето лице помагач Т. З. М., като претендира при условие, че бъде уважен
иска по чл. 432, ал.1 КЗ същият да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от
3000 лв., като частично дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на ПТП от общ размер на 8000 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и претендираните от ищеца
съдебноделоводни разноски по първоначалния иск и сторените от ответника разноски по
обратния иск.
В обратният иск се твърди, че по силата на застрахователен договор от 06.06.2022 г.
сключен между ответника и третото лице помагач на негова страна застрахователното
дружество се било задължило да обезпечи гражданската отговорност на последното, която
би могла да възникне по повод на ползването на притежавания от Т. З. М. л.а. марка „С.“,
модел „И.“, с рег. № Е**** ВР. Периодът на застрахователното покритие на застраховката
бил от 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г. На 02.01.2023 г. било настъпило процесното ПТП, като
пострадали от същото били Т. З. М. и управлявалия л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК
******** ВН собственост на ищеца К. Д. П. Посочва, че местопроизшествието било
посетено от контролните органи, които били тествали всеки един от участниците за
наличието на алкохол в кръвта, като резултата от кръвната проба на Т. М. бил положителен.
При кръвният анализ било установено, че същият бил управлявал автомобила си с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,22 промила. Изследването било отразено в химическа
експертиза № 8 от 06.01.2023 г. и в констативния протокол от 11.01.2023 г. В резултат на
ПТП били настъпили имуществени вреди на автомобила на ищеца, които били пряка
последица от неправомерното поведение на третото лице помагач, поради което ищецът бил
предявил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното
2
застрахователно дружество и същото имало правен интерес при евентуалното му осъждане
да предяви обратен иск срещу виновния водач по чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ.
В срока по чл. 131 ГПК третото лице помагач на страната на ответника и ответник по
обратния иск е депозирало отговор на обратния иск наименован становище. Счита, че
правилно ищецът бил търсил обезщетение за причинените му от ПТП имуществени вреди от
застрахователя, тъй като затова била сключена и задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Твърди, че не следва да бъде конституиран като трето
лице помагач на страната на застрахователя в настоящия процес. След настъпилото ПТП
било образувано във Второ РУ на МВР-Благоевград досъдебно производство, което още не
било приключило. Счита, че не бил виновен за настъпилото ПТП и неговата съпричастност
все още не била доказана, поради което не следвало да участва като трето лице помагач в
настоящия процес.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 27.10.2023 г. е отделил като обстоятелства, които
се признават или не се нуждаят от доказване: Валидността и покритието на
застрахователната полица на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
авотомобилистите сключена между ответника и третото лице помагач към датата на
настъпване на ПТП-02.01.2023 г.
Със същото определение съдът е разпределил доказателствената тежест между страните
по следния начин:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ищецът трябва в условията пълно и
главно доказване да установи настъпване на пътнотранспортно произшествие, виновният
водач има сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с
ответника към датата на ПТП; настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени ) и
причинната им връзка с деянието, размера на вредите, както и че е била предявена т.нар.
"застрахователна претенция" по чл. 380, ал. 1 КЗ – арг. чл. 498, ал. 3 КЗ. Ответникът следва
да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното, като в негова
тежест е да установи пълно и главно твърдяното съпричиняване.
По обратния регресен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ от страна на
ответника към третото лице помагач ищецът трябва в условията пълно и главно доказване да
установи настъпване на пътнотранспортно произшествие на територията на Република
България, като виновният водач е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; виновно и
противоправно деяние на ответника довело до застрахователно събитие; настъпили вреди и
причинната им връзка с деянието, както и че е заплатил обезщетение за причинените вреди
на увредено от настъпило застрахователно събитие лице. Ответникът следва да установи
погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. Следва да установи
прекратяване на образуваното по повод на процесното ПТП наказателно производство.
В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. Г. от САК,
който поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи като основателен и доказан. В
о.с.з. на 26.02.2025 г. изменя размера на предявения иск по реда на чл.214 ГПК, а именно
съда да се счита за сезиран за частичен иск в размер на 8000,00 лв. от вземане в общ размер
на 13100,00 лв. Претендира лихвата върху увеличената част на иска от 26.02.2025 г. на която
дата е изменен размера на иска. Претендира сторените по делото разноски.
В о.с.з. ответното застрахователно дружество редовно призовано изпраща в открито
съдебно заседание на 31.01.2024 г. представител по пълномощие юрисконсулт Б. Г., който
оспорва иска по чл. 432 ГПК предявен от ищеца срещу тях, поддържа предявения обратен
иск срещу третото лице помагач по чл. 500 КЗ. С молба от 25.02.2025 г. изменя размера на
предявения обратен иск по реда на чл.214 ГПК , като съда се счита за сезиран с частичен иск
в размер 7781,42 лв., като част от иск в общ размер на 8000,00 лв., ведно със законната лихва
върху увеличеният размер от 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането,
3
Претендира сторените по делото разноски.
В о.с.з. третото лице помагач Т. З. М. редовно призовано не се явява лично и не се
представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-
1046-5 на 02.01.2023 г., около 15:00 ч. е настъпило ПТП на път Е79 км. 387+600 между л.а.
марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР с водач Т. З. М. и л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с
рег. № РК **** ВН с водач К. Д. П. Виновен за настъпване на ПТП е водача на л.а. марка
„С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР, Т. З. М. който на сух път и при условие на нормална
видимост поради алкохолно опИ.е, моментно отвличане на вниманието и неупражняване на
достатъчен контрол върху управляваното от него МПС бил напуснал предназначената за
него лента за движение, прегазил кюлчетата и другите прегради на осевата линия на пътя,
които били отделяли лентите за различните посоки на движение една от друга бил навлязъл
челно срещу движещия се правомерно в другата лента за движение л.а. марка „Ш.“, модел
„О.“, с рег. № РК **** ВН и го бил ударил. Водачът на л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. №
Е**** ВР е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за ПТП е
съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № К20231046-5 от 11.01.2023 г. Ищецът е
собственик на л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК **** ВН, което се установява от
представеното Свидетелство за регистрация част I от 10.05.2017 г. относно същия
автомобил. Вследствие на удара на този автомобил са нанесени множество увреждания,
които били описани от служителите на ответното дружество. За л.а. марка „С.“, модел „И.“, с
рег. № Е**** ВР към момента на ПТП е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответната страна, като същата има застрахователно
покритие за периода от 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г., което се установява от представената от
ответното дружество комбинирана застрахователна полица. В тази връзка ищецът е завел
преписка/щета№ ********** на 25.01.2023 г. при застрахователя на виновния водач, а
именно ответното дружество. Видно от представеното уведомление от застрахователното
дружество до ищеца от 25.04.2023 г. същото отказало да му заплати дължимото
застрахователно обезщетение, тъй като не били представили влязло в сила решение или
прокурорско постановление.
По силата на застрахователен договор от 06.06.2022 г. сключен между ответника и
третото лице помагач Т. З. М. на негова страна застрахователното дружество се е задължило
да обезпечи гражданската отговорност на последното, която би могла да възникне по повод
на ползването на притежавания от Т. З. М. л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР.
Периодът на застрахователното покритие на застраховката е от 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г.
На 02.01.2023 г. е настъпило процесното ПТП, и местопроизшествието било посетено от
контролните органи, които били тествали всеки един от участниците за наличието на
алкохол в кръвта, като резултата от кръвната проба на Т. Младенов бил положителен. При
кръвният анализ било установено, че същият бил управлявал автомобила си с концентрация
на алкохол в кръвта от 1,22 промила. Изследването било отразено в химическа експертиза №
8 от 06.01.2023 г. и в констативния протокол от 11.01.2023 г
Видно от представената по делото влязла в сила на 14.12.2024 г. Присъда № 64 от
28.11.2024 г. по НОХД №1219/2024 г. на РС-Благоевград Т. З. М., ЕГН: ********** от гр. К.
е признат за виновен в това, че на 02.01.2023 г. около 15:15 ч. на път ПП1 „Е79“, в района на
километър 387+600, като правоспособен водач на МПС при управление на собствения си
лек автомобил марка и модел „С. И.“, с рег. № Е****ВР, с посока на движение от гр.
Симитли към гр. К. е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.16, ал. 1, т.1 от ЗДвП,
чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/ като е навлязъл в насрещното платно за движение и в
резултат на това е допуснал пътно транспортно произшествие с лек автомобил марка и
4
модел „Ш. О.“, с рег. № РК****ВН, собственост на Л. А. Х. и управляван от правоспособния
водач К. Д. П. и по този начин по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди по лек автомобил марка и модел „Ш. О.“, с рег. № РК****ВН собственост на Л. А. Х.
в размер на 13 000 лв., престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НПК и го
признава за виновен за това, че е управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „С.
И.“, с рег. № Е****ВР с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 % промила на хиляда, а
именно 1,22 % промила на хиляда, установено по надлежен ред/ с протокол за химическа
експертиза №8/06.01.2023 г./, престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
От заключението по автотехническата експретиза се установява, че ПТП е настъпило между
посочените в исковата молба автомобили. Механизма на ПТП е на база КОНСТАТИВЕН
ПРОТОКОЛ ЗА ПТП С ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА № 2023-1046-5 от 02.01.2023 г. издаден от
Министерство на Вътрешните Работи, Областна Дирекция на МВР - Благоевград, както и
свидетелските показания на водача К. Д. П. с ЕГН ********** и снимков материал от
мястото на процесното ПТП.
На 02.01.2023 г около 15:00 часа в светлата част от денонощието, в условията на суха трайна
настилка - асфалт и ясно време, водача на процесен автомобил марка: С., модел: И.. per №
Е****ВР, движейки се в посока от гр. Б. към гр. К. губи контрол над автомобила и навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира процесното ПТП с движещия се в колона от
автомобили и обратна посока от гр. К. към гр. Б. процесен лек автомобил марка: Ш., модел:
О., per № РК****ВН.
Сблъсъка реализиран между двата процесни автомобила е челен в областта на левия фар на
процесен лек автомобил марка: Ш., модел: О., per № РК****ВН, като вследствие на удара
автомобила описва сложна траектория в дясно и назад и спира в същата лента за движение.
Удара от процесното ПТП на процесен лек автомобил марка: С., модел: И., per № Е****ВР е
също челен в областта на левия фар, като след удара той продължава движението си по
траектория напред и в дясно и спира в лентата за насрещно движение на процесната
отсечка.
От техническа гледна точка, характера на удара, описаните деформации и описаното ПТП в
КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ ЗА ПТП С ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА № 2023-1046-5 от
02.01.2023 г. издаден от Министерство на Вътрешните Работи, Областна Дирекция на МВР -
Благоевград, както и свидетелските показания на водача К. Д. П. с ЕГН **********. при
всички положения може да се направи изводът че е налице причинно-следствена връзка
между описаните от застрахователя увреждания върху процесния л.а. „Ш.”, модел „О.” и
процесното ПТП. Стойността на ремонта на процесния лек автомобил марка, определен от
Вещото лице по средни пазарни цени съгласно Приложение №1 към чл.15, ал. №4 от
Наредба 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, действаща
към датата на ПТП е в размер на 7 781.42 (седем хиляди седемстотин осемдесет и един и
0.42) лв. От техническа гледна точка първоначалното съприкосновение на двете превозни
средства възниква на пътното платно в средата на пътна лента за движение с посока от гр.
К. към гр. Б. на разстояние от около 1.5 м от непресечната линия разделяща края на пътната
лента и банкета - Скица № 1, като е описано и разгледано и в т. III — ИЗСЛЕДВАНЕ И
АНАЛИЗ от настоящата САТЕ. Скоростта на движение на процесния лек автомобил „С.“,
модел: И., per № Е****ВР в момента на удара и непосредствено преди него е 65,5 км./ч., а
скоростта на процесния л.а. „Ш.”, модел „О.” е 30,4 км./ч. Безопасното разстояние между две
превозни средства, които се движат при разминаване е функция от скоростта им. То се
определя по формула от вещото лице като равно на 0.78 m.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел водачът на лек автомобил „Ш.”,
модел „О.” К. П. на 02.01.2023 г. в Кресненското дефиле били пътували по посока от Гърция
към София и се били движили с около 50 км./ч. и от насрещното платно бил навлязъл друг
автомобил „С.“, който бил минал през колчетата, а свидетелят се бил опитал да го избегне,
но той се бил ударил в управлявания от свидетелят автомобил челно без същият да може да
5
го избегне, като колчетата били разделителната линия на двете платна, за да не се
изпреварва и се били намирали по дължината на осевата линия през 10 м. Ударът бил челен
като свидетелят се бил опитал да го избегне, но другият автомобил бил вървял срещу него
без да се опита да завие или спре. Свидетелят като го бил видял бил започнал да се
отклонява към мантинелата в дясно, ударил бил спирачките, но водачът на другият
автомобил се бил ударил в него. ПТП се случило по посока към София след кръчмите,
където били лодките за рафтинг. Водачът на ударилия го автомобил бил излизал от него и
бил видимо пиян. Управляваният от него автомобил бил счупен отпред-решетка, фарове,
преден капак, стъкла, врати, гуми и всичко, като времето било сухо и светло, около 2 часа на
обяд и участъкът бил прав. Зад него имало автомобили, пред него също и всички се били
движили с 50 км./ч. Били викнали КАТ след инцидента и репатрирали автомобила, като
имало направени от страна на свидетеля разноски. Автомобилът бил на неговия братовчед
не бил негов. Съставили протокол за ПТП. В автомобила били пътували той и неговия
братовчед и техните партньорки.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. С., която живее на съпружески
начела с ищеца била участник в ПТП, което се осъществило на 02.01.2023 г., когато се били
връщали от гр. Аспровалта по посока София и бил станал удар в Кресненското дефиле, като
тяхната кола се била движила в тяхната лента, като изведнъж се били ударили, като
свидетелката си била ударила главата и била изгубила съзнание. Била зад шофьора и при
самия удар си била ударила главата в седалката. На пътя между двете ленти за движение
имало разделителни колчета. Техният автомобил си бил в тяхната лента за движение.
Времето било леко мъгливо към 14,00 ч. имало доста коли, но те се били движили в тяхната
лента с ниска скорост. Ударът бил отпред откъм шофьорската страна. Излетяла и си била
ударила главата в седалката отпред и била получила комоцио вследствие на удара и била
бременна и имало опасност за живота на бебето.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и
безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Не се спори, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и собственика на
увреждащия автомобил. Също е безспорно сезирането на застрахователя на 25.01.2023 г. със
заявление за изплащате на обезщетение.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди.
Съгласно 432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Искът е допустим. Ответникът не се е произнесъл по предявената пред него претенция за
застрахователно обезщетение.
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно. От писмените доказателства и заключението на вещото лице се
установи и осъществяването на ПТП с участието на третото лице и ищеца. Съдът счита, че
се доказаха противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил,
твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП. Освен в
протокола за ПТП, вредите са описани и от самия застраховател. Заключението по
автотехническата експертиза потвърждава констатациите в протокола. Вещото лице сочи и
причинната връзка между ПТП и вредите като пряка и непосредствена. Относно
противоправността на деянието и вината като елементи от състава на деликта, следва да се
отбележи, че противоправността произтича от нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.
20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като водачът на автомобил „С. И.” е нарушил задължението си
6
да контролира управляваното превозно средство и да намали скоростта и да
спре при възникналата опасност за движението, нарушил е чл. 16 ал.1, т. 1 ЗДвП тъй като на
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Вината се презюмира на
осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена. Освен това водачът на автомобил
„С. И.” Т. З. М. е извършил престъпление, шофирайки с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, съгласно представената по делото влязла в сила на 14.12.2024 г.
Присъда № 64 от 28.11.2024 г. по НОХД №1219/2024 г. на РС-Благоевград. Фактите-
елементи от престъпния състав, установени от наказателния съд, по силата на чл. 300 от
ГПК са безспорно установени за гражданския съд, тъй като влязла в сила присъда, е
задължителна за него относно извършването на деянието, неговата противоправност и
вината на дееца (в този смисъл е трайната практика на ВКС, вж Решение № 336 от
05.01.2012 г. по гр. д. № 280/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 221 от 21.06.2011 г. по
гр. д. № 399/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 163 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010
г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Що се отнася до размера на обезщетението, дължимо от ответника за
имуществените вреди, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице, като
експертът посочва подробно аргументите си за стойността на вредите ги е определил в
размер на 7781,42 лв. Ищецът е увеличил претенцията си по реда на чл. 214 ГПК до размера
от 8000 лв., като е посочил, че това е частичен иск от иск в пълен размер на 13 100 лв. като
искът му следва да се уважи частично до размера на имуществените вреди установен от
вещото лице по приетата и кредитирана от съда САТЕ от 7781,42 лв. и да бъде отхвърлен до
пълния размер от 8000 лв., като неоснователен и недоказан.
С оглед на основателността на главния иск е основателна и претенцията за законна лихва,
уредена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.
е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице). Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от
следните две дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ. Съгласно Чл. 496
ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции.
В случая няма данни по делото дали и кога ищецът е представил всички доказателства по
КЗ на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Следователно
застрахователят не дължи лихва от датата в първата хипотеза на чл. 497 ал.1- на която
изтича срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ, а ще дължи
лихвата от датата по втората хипотеза- след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал.1
КЗ, изтичащ на 26.04.2023 г. Искането за заплащане на лихва за забава е от датата на
подаване на исковата молба, а именно-05.06.2023 г., като ищецът е заявил, че претендира
лихва за забава върху увеличената част на иска от 26.02.2025 г., когато е било извършено
изменение на размера на главния иск по чл. 432 КЗ по посока на неговото увеличаване и
следва да бъде уважено с оглед уважаване на претенцията по главния иск. Следва на ищеца
да бъде присъдена съобразно изменението и на неговата претенция законна лихва върху
първоначално заявената главница от 3000 лв. за периода от подаване на исковата молба-
05.06.2023 г. до 25.02.2025 г. и законна лихва върху увеличения размер на претенцията от
7
7781,42 лв. от датата на допуснатото от съда изменение на размера на иска по чл. 214 ГПК, а
именно 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.
При този изход на делото, с оглед на частичното уважаване на иска на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1235,30 лв., съставляваща
сторени по делото разноски, а ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати на
ответника сумата от 9,56 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Съдът счита, че направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно и следва да бъде отхвърлено като
такова.
Поради уважаването на главния иск се осъществява условието за произнасяне по обратния
иск на застрахователя срещу деликвента по чл. 433 т.3 вр. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ за платените
на пострадалото лице суми, който следва да бъде уважен.
Първата разпоредба урежда, че застрахователят има право на регресен иск срещу
застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият
причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотично вещество или на негов аналог. Съгласно чл. 500 ал.1 т. 1 КЗ освен в случаите
по чл. 433, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Страните не спорят, че е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към момента на ПТП, както и че е било налице валидно застрахователно
правоотношение спрямо управлявания от ответника по обратния иск
автомобил. Установено е осъществяването на фактическия състав на деликта и началния
момент на задължението за законна лихва. Както се посочи, управляването на моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма е установено със цитираната присъда по НОХД. Тъй като е
настъпило събитие, пораждащо отговорността на ответника спрямо ищеца, съответно
задължение на застрахователя да покрива отговорността на застрахования за причинените от
него вреди на трети лица, свързани с ползването на МПС, обратният иск следва да бъде
уважен за сумата от 7781,42 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лв. от
датата на предявяване на обратния иск-14.07.2023 г. до 25.02.2025 г. и със законната лихва
върху увеличения размер на главницата по реда на чл. 214 ГПК за разликата над 3000 лв. до
7781,42 лв. от датата на изменението на иска по чл. 214 ГПК-26.02.2025 г. до окончателното
й плащане съобразно заявената претенция за заплащане на лихвата с молба от 25.02.2025 г.
Искането на ищеца по обратния иск за присъждане на разноските следва да се уважи в
пълен размер съобразно изцяло уважаването на обратния иск и ответникът по обратния иск
Т. З. М. да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 10 и ал. 1 ГПК да заплати на
застрахователното дружеството сумата от 912 лв., съставляваща сторените по делото
разноски. С оглед на пълното уважаване на обратния иск и съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК не
се дължат разноски на ответника по обратния иск.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на Л. А. Х., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Т.“ № **, сумата от
7781,42 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
настъпило на 02.01.2023 г. пътнотранспортно произшествие по щета № ********** от
25.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лв./първоначално заявена
главинца/ за периода от 05.06.2023 г. до 25.02.2025 г. и ведно със законната лихва върху
разликата над сумата от 3000 лв. до 7781,42 лв. /главница след изменение на размера на
иска/ за периода от 26.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 7781,42 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. заявен като частичен
иск от 8000 лв. от пълния размер на вземането от 13 100 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ Т. З. М., ЕГН: ********** от гр. К. да
заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 7781,42 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на настъпило на
02.01.2023 г. пътнотранспортно произшествие по щета № ********** от 25.01.2023 г.
дължимо на увреденото лице Л. А. Х., ведно със законната лихва върху сумата от 3000
лв./първоначално заявена главница/ за периода от 14.07.2023 г. до 25.02.2025 г. и ведно със
законната лихва върху разликата над сумата от 3000 лв. до 7781,42 лв. /главница след
изменение на размера на иска/ за периода от 26.02.2025 г. до окончателното й изплащане
при условие, че дружеството заплати дължимите суми по това решение на Л. А. Х.,
ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Т.“ № **.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Л. А. Х.,
ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Т.“ № ** сумата от 1235,30 лв., съставляваща сторени по
делото разноски съобразно частичното уважаване на иска.
ОСЪЖДА Л. А. Х., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Т.“ № ** да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 9,56 лв., съставляваща
сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Т. З. М., ЕГН: ********** от гр. К. да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43 сумата от 912 лв., съставляваща сторени по делото разноски по
предявения и уважен обратен иск.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на ответника Т. З. М..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9