ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1608
гр.Плевен,
28.08.2023 г.
Административен
съд – Плевен – осми състав, в
закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Съдия-докладчик: Недялко Иванов
като изслуша докладваното от съдия-докладчика Иванов по
административно дело № 395/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ с вх. №
4791/09.08.2023 г., на основание чл. 189 НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП/,
на НБПП да бъдат присъдени разноски за предоставена правна помощ съобразно
приложено решение № ПЛ-520-15540/2023 от 29.06.2023 г. на председателя на НБПП.
Направено е и искане след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на
разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на НБПП.
Искането на председателя на НБПП е изпратено за становище на страните,
като е представен писмен отговор от ответника
ГДИН, в който се посочва, че същото е неоснователно.
След
като прецени обстоятелствата по делото, съдът в настоящия състав приема
следното от фактическа и правна страна:
Искането
за присъждане на разноски е допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
НБПП
не е било страна в съдебното производство, а разпоредбите на чл. 77 и чл. 78, ал. 7 от ГПК не
установяват срок за предявяване на искането на НБПП за присъждане на разноски
за предоставена правна помощ. Такъв срок не е установен и с разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и чл. 39 от ЗПП, които уреждат реда и начина
за определяне и заплащане на възнаграждение на адвоката, предоставил правна
помощ. В случая на ищеца е предоставена правна помощ с определение на съда от 11.05.2023
г., изразяваща се в процесуално представителство по адм. д. № 395/2023 г.
Предвид уведомително писмо от председателя на Адвокатска колегия- Плевен /л. 52
от делото/, с определение от 12.05.2023г. съдът е назначил за процесуален
представител на оспорващия адв. З. П. Т. от АК- Плевен, вписан под № 4307 в
Националния регистър за правна помощ.
С
представеното решение № ПЛ-520-15540/2023 от 29.06.2023 г. на председателя на
НБПП, е разпоредено да се изплати на адв. З. П.Т. сумата от 240 лв.
Съгласно
чл. 78, ал. 7 ГПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая правната помощ
е предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по жалба
срещу административен акт подлежащ на обжалване по ЗИНЗС.
С
решение №248 от 15.05.2023г. съдът е отменил Заповед №Л-1270/26.04.2023г. на
Началника на затвора Белене, с която на л. св. Е.О.М. е наложено дисциплинарно
наказание: изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет)
денонощия. Решението е влязло в законна сила на 30.05.2023г.
Съдът
намира, че не е налице основание, въз основа на което на НБПП да бъде
възстановена сумата, изплатена на адвоката за предоставената правна помощ.
Съгласно чл. 27а ЗПП, лицата, на които е
предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в
определени със закон случаи. За производства от вида на настоящето не е
предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от
държавния бюджет в интерес на правосъдието, предвидено с чл. 4 от ЗПП, за да се гарантира равен
достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Правната
помощ е предоставена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП по преценка на
първоинстанционния съд, а не в хипотезата на чл. 23, ал. 1 поради задължително
изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на
основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер
на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното
възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на
чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил
страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са
съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в настоящото производство също
не е осъществена. Разпоредбите на НПК, и в частност на чл. 189 (която е
посочена като правно основание в подадената молба от НБПП), не намират
субсидиарно приложение в съдебните производства по АПК.
Отделно,
в случая към искането на НБПП не са представени доказателства, удостоверяващи
действителното заплащане на адв. З. Т. на адвокатското възнаграждение в размер
на 240 лева. Липсата на доказано заплащане, т. е. на направени разноски от НБПП
по повод адм. дело № 395/2023 г. по описа на АС Плевен е самостоятелно
основание за отхвърляне на искането.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени
в полза на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил правна
помощ по настоящото дело и искането следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане вх. вх. №
4791/09.08.2023 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за оказана от адв.
З. П.Т. правна помощ по адм. дело № 395 по описа за 2023 г. на Административен съд
-Плевен.
Препис от определението
да се изпрати на молителя, както и на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/