№ 13525
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110155076 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба от И. Н. Т. срещу "А. С. В." АД. Иска се да бъде
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество "сумата 2 005, 78лв. формирана
от сумите : от 1 797,92 лв., от които главница в размер на 494,35 лв. със законна лихва в
размер на 196,78 лв. за периода 20. 07. 2017 г. - 22. 06. 2021 г., 326,58 лв. неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 125,00 лв. присъдени разноски, 158,30 лв.
разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 496,91 лв. съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ" . Това искане съдържа известни вътрешни
протИ.речия, във връзка с което с отделно разпореждане съдът остави исковата молба без
движение и даде съответни указания. С настоящото определение обаче съдът следва да
прекрати производството в частта относно разноските за изпълнителното производство.
Това е така, защото разноските за изпълнителното производство не са присъдени с
изпълнителния лист. Защитата срещу задължаването на длъжника да ги заплати не се
осъществява по исков ред с предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439,
ал. 1 ГПК, а по различен процесуален ред с подаването на жалба срещу съответните
действия на съдебния изпълнител на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Наред с това се иска от ищеца и "установяване, че взискателят не е заплатил
задълженията на доверителя ми И. Н. Т. по изп. дело № 20188510401036". Разбира се, този
отричан юридически факт е от съществено значение за произнасянето по предявения иск за
недължимост на паричните задължения по издадения изпълнителен лист. Той ще подлежи
на установяване с доказателствата по реда на ГПК в хода на съдебното дирене съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК. Да се предявява обаче отделен иск за установяването, че този факт не се е
осъществил, е процесуално недопустимо. Това е така, защото иск за установяването на
несъществуването на факти е допустим само в предвидените от закона случаи (чл. 124, ал. 4,
изр. второ ГПК).
1
В съответната част предявеният иск е процесуално недопустим и производството следва да
бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № ********* 55076 по описа на Софийския
районен съд, 150-и състав, за 2023 г., в частта, в която се иска установяването в
отношенията между ищеца И. Н. Т. с ЕГН ********** и ответното дружество "А. С. В." АД
с ЕИК ********* на недължимостта на сумата 158 лева и 30 стотинки, представляваща
разноски по изпълнителното дело, и сумата 496 лева и 91 стотинки, представляваща такси и
разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, както и в частта, в която се иска да бъде установено, че ответното дружество
"А. С. В." АД не е заплатило задълженията на ищеца И. Н. Т. по изп. дело №
20188510401036.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от определението да се връчи на И. Н. Т..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2