Решение по в. гр. дело №307/2025 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 109
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20253500500307
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Търговище, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500307 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 127 от 02.06. 2025 г., по гр.д. № 543/ 2024 г. на РС – П., е
унищожен, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството, извършения
от С. Д. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „Р.“, бл. 48, вх.
В, ет. 5, ап. 13, отказ от наследството на баща й Д.С.Д., починал на 24.01.2002
г., вписан в особената книга на Районен съд – П. под № 21/17.04.2024 г., том
VI, стр. 171, по отношение на кредитора ЗКПУ „П. – 92“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. П., ул. „Алеко Константинов“ № 15,
общ. П., обл. Търговище.
Осъдена е ответницата да заплати и направените по делото разноски от
1300 лв.
Срещу това решение е постъпила жалба от ответницата С. С., чрез
адвокат С. Й.. Не било вярно, че наследството било прието с конклудентни
действия. Нямало доказателства за налични договори за отдаване на зем. земи
под наем. Развиват се доводи, че е следвало съдът да задължи ответника да
заяви дали приема наследството или се отказва от него. Иска се да бъдат
допуснати до разпит свидетели. Да се изискало и приложело гр.д. № 303/2024
1
г. на РС – П.. Не се излагат доводи каква е връзката на делото със спора, но се
посочва, че трябвало да участват и майката и братът на ответницата, защото
такава била първоначалната молба на ищеца по това дело. Не се излагат
доводи на какво основание съдът следва да допусне исканите доказателства
пред втората инстанция. В съд.зас. не се яви представител.
В законния срок е постъпил писмен отговор от адв. Р. Р. – пълномощник
на ищеца. Той анализира подробно оплакванията в жалбата и ги оспорва.
Оспорва и доказателствените искания, защото ответницата имала възможност
да води свидетелите, но не го е направила. Моли жалбата да се отхвърли и
решението да бъде потвърдено. В съд.зас. поддържа отговора.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на РС – П. по отношение на установените факти и правните изводи,
но с известно уточнение.
Изложените в жалбата доводи са неоснователни и дори неотносими към
предмета на делото.
На първо място не се оспорват фактите, които са свързани с това кога и
как е било открито наследството, останало от бащата на ответницата и това
какви имоти е включвало то, както и какви са били наследствените права в
него. Наследството е включвало земеделски земи – две ниви с площи от 16,3 и
21,6 дк. Също така идеални части от два недвижими имота – апартамент в гр.
П. и УПИ с жилищна сграда и стопански постройки в с. П., община П.. От
земята притежаваната ид. част от ответницата е 1/3, а от жилищните имоти –
1/6.
Също няма спор, че ищцата не е посочила какво друго имущество
притежава, освен лек автомобил, на повече от 10 години. Автомобилът е
закупен през 2014 г., но няма доказателства за неговата застрахователна
стойност и за годината на производство. Във всички случаи обаче
автомобилът не е закупен нов. Дори и да е бил сравнително нов цената му в
момента е не повече от 10 000 лв. според пазара в интернет на подобни
автомобили.
От друга страна ищецът безспорно притежава качеството на кредитор
спрямо ответницата. Тя дължи сумата от над 43 000 лв., по изпълнителен лист,
2
издаден от ОС – Търговище, както и законна лихва върху главницата от 35 085
лв., като периодът на забавата е вече почти 4 години и стойността им
надхвърля 16 700 лв.
На 01.04.2024 г. ищецът е образувал и изпълнително дело № 43/2024 г.
на ДСИ при РС – П., срещу ответницата, за посочените суми. Връчена й е
покана за доброволно изпълнение на 16.04.2024 г. На 17.04.2024 г. в РС – П. е
вписан отказ от наследството на баща й Д.С.Д.. За този отказ ищецът е
уведомен от държавния съдебен изпълнител. От удостоверението за
наследници на бащата е видно, че той е починал през 2002 г.
В отговора си пред районния съд ответницата е оспорила твърденията на
ищеца и изводите на съда, че тя била приела наследството с конклудентни
действия. Не било вярно, че е отдавала земеделски земи под наем. Нямало
доказателства в тази насока.
От доказателствата по делото обаче е видно, че тя е сключвала договори
за отдаване под наем на земеделските земи, останали в наследство от дядо й и
баща й. Получавала е и рента за тях.
От така установените факти, въззивният съд прави следните изводи:
Искът по чл. 56, ал. 1 от ЗН дава право на кредиторите на физически
лица да искат унищожаване на отказ от наследство, ако същият води до това,
че те да не могат да се удовлетворят от останалото имущество на длъжника.
С оглед на това от значение за уважаване на иска е какво имущество като
цяло е притежавал длъжникът към момента на отказа от наследство и може ли
това имущество да удовлетвори кредитора. Когато е сезиран с иск по чл. 56,
ал. 1 от ЗН съдът не изследва въпросите, които са свързани с това дали
наследството вече е било прието и поради това отказът е недействителен. РС
– П. в мотивите си е обсъждал и този въпрос, но същият не е относим към
предмета на иска. Затова в тази част въззивният съд не препраща към
мотивите на първата инстанция.
Както е видно от доказателствата по делото, имуществото, което е
останало в патримониума на ответницата С. Д., е само посоченият лек
автомобил. От неговата стойност ищецът не може да се удовлетвори, защото
вземането му е на стойност около 60 000 лв. – главница, лихва и разноски.
Извършвайки отказ от наследство, включващо идеални части от четири
3
недвижими имота, ответницата намалява до минимум притежаваното от нея
имущество и по този начин пречи на кредитора да се удовлетвори за цялото си
вземане.
Искът е установен в своето основание и следва да бъде уважен.
Изложените в жалбата доводи изобщо не са свързани със съществените
факти и обстоятелства от значение за уважаване на иска по чл. 56, ал. 1 от ЗН.
Доводите по отношение на това дали наследството било прието или не с
конклудентни действия, са без значение. Отказът от наследство е акт, с който
длъжникът прави един вид разпореждане с имуществото си, което води до
намаляването му и по същество потенциално пречи на кредиторите да се
удовлетворят. Длъжникът е този, който следва да установи, че отказът не
влияе на възможността кредиторите да бъдат удовлетворени. Защото ако има
достатъчно друго имущество потенциалната опасност за увреда ще бъде
опровергана. В случая ответницата изобщо не е изложила доводи в тази
насока и съдът няма какво да обсъжда.
След като кредиторът не разполага с други средства за удовлетворение
на цялото си вземане, то отказът от наследство следва да бъде унищожен.
В тази насока няма развити каквито и да било доводи в отговора на
исковата молба и в жалбата, а именно те са съществените за изхода на спора.
Обжалваното решение като краен резултат е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Такива се дължат на въззиваемата страна. Размерът им е
300 лв. – за адвокатски хонорар и ответницата следва да ги заплати.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127 от 02.06. 2025 г., по гр.д. № 543/ 2024
г. на РС – П., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. Д. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к.
„Р.“, бл. 48, вх. В, ет. 5, ап. 13, ДА ЗАПЛАТИ на ЗКПУ „П. – 92“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. П., ул. „Алеко
Константинов“ № 15, общ. П., обл. Търговище, сумата от 300 лв., направени
по делото разноски пред втора инстанция.
4
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5