РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Бургас, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200152 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез управителя – *, с
посочен адрес: гр. Несебър, *, срещу Наказателно постановление № К21_28-
F583885/23.03.2021 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2133,92 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Застъпва се, че обстоятелствата, при които според АНО е извършено
нарушението, са неясни и противоречиви. Твърди се, че не става ясно за какво точно се
санкционира дружеството, като се сочат противоречия между фактическите констатации и
правната квалификация, отразена в АУАН и НП. Счита се, че липсва посочване на
конкретна дата на извършване на нарушението, както и че неправилно е била приложена
санкционната норма, доколкото данъкът е бил начислен в срок до 6 месеца, поради което и е
следвало да се приложи по-леко наказуем състав на чл. 180 ЗДДС. Под евентуалност се
навеждат доводи за квалифициране на нарушението като маловажно и се иска приложението
на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание „*” ЕООД се представлява от пълномощник – адв. * –
БАК, която поддържа и доразвива изложените в сезиращата съда жалба доводи, като моли за
отмяна на НП и присъждане на разноски по приложен списък.
1
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване изцяло, респективно изменение на размера на санкцията от съда. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към връчване на НП), доколкото видно от приложената
разписка на л. 5 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 15.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 21.12.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното.
Във връзка с ревизия на „*” ЕООД на св. В.А. – гл. инспектор по приходите в ТД на
НАП – Бургас било възложено извършването проверка за спазване на данъчното
законодателство от страна на дружеството-жалбоподател. В хода на проверката св. А.
изискала съответните документи и установила, че за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. е
бил формиран облагаем оборот по реда на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС от последователното
извършване на еднородна дейност - стопанисване на питейно заведение - бистро „*“,
находящо се на адрес гр. Несебър, * от следните свързани лица:
-*“ ЕООД с ЕИК * с оборот 76133,46лв. /без ДДС/ за периода 01.01.2019 г. до
10.10.2019 г., който се счита за оборот, реализиран от „*“ ЕООД с ЕИК * в първия ден на
започване на еднородната дейност: 04.11.2019г.;
- „*“ ЕООД с ЕИК * с оборот: 6698,05лв. за периода 04.11.2019 г.- 31.12.2019 г.
Представляващ и собственик на капитала на *“ ЕООД била *, която била сестра на * -
представляващ и собственик на капитала на „*“ ЕООД. Управителите и едноличните
собственици на двете дружества били свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 3 от
ДОПК. * била наето лице по трудови правоотношения в „*“ ЕООД от 21.10.2019 г.
При тези факти свидетелката преценила, че „*“ ЕООД е следвало да подаде заявление
за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 10 от ЗДДС в
период от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г. включително, съгласно разпоредбата на параграф 34
от ЗИД на ЗКПО. „*“ ЕООД обаче било регистрирано по ЗДДС, считано от 21.09.2020 г.
Свидетелката установила също, че за периода 30.01.2020 г. (датата на която е следвало
най-късно да се издаде актът за регистрация по ЗДДС, ако дружеството беше подало
заявление на време) до 20.09.2020 г. (датата предхождаща тази, на която реално то е било
регистрирано по ЗДДС) дружеството е реализирало оборот от 97016,61 лева. На база тези
факти св. А. преценила, че „*“ ЕООД е нарушило разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1
ЗДДС, поради което на 21.12.2020 г. съставила срещу него АУАН с № F583885. Актът бил
предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било подадено писмено възражение, в което било
2
посочено, че не е налице хипотезата на чл. 96, ал. 10 ЗДДС и не се касае за свързани лица.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2133,92 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове.
В конкретния случай в АУАН като нарушена е посочена препращащата разпоредба на
чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 180, ал. 2 от ЗДДС: „ал. 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок“, като съгласно ал. 1: „Регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.“. С оглед
на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по
който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано
лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл. 96,
ал. 1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации
- по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена
нито една от двете, а само е посочено чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В случая в
наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал. 1
ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на
вмененото нарушение.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в
неначисляване на дължим данък, то той е следвало да посочи кога е извършено това
нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на
3
основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да
се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като
санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но
следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок,
но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено
след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде
посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на
дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима
разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази
преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото
си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез
бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е
елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по
тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване
на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от
законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е
приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или
привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени
различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от
това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-
късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед
на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав
изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ,
в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в
дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на
размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита
за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на
начисления ДДС. Нормата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС указва императивно как се
изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно
действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства
описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП
изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко
едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го
4
включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за
съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и
настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение
засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.
На последно място следва да се има предвид, че размерът на дължимия данък се
изчислява по формулата на чл. 53 от ППЗДДС – в която е посочено, че релевантни са
данъчната основа на конкретните доставки и съответната данъчна ставка. В случая в
АУАН и НП не е посочена данъчната основа, а само стойността на облагаемите доставки.
Двата термина са различни и легалните им дефиниции са дадени в чл. 12, ал. 1 и чл. 26, ал. 1
ЗДДС, като в случая интересуващата величина е именно данъчната основа, която обаче не
е посочена никъде в АУАН или НП. Посочването само на облагаемите доставки е
недостатъчно и само на негова база не може да се изчисли какъв е дължимият данък.
Поради всичко казано по-горе настоящият състав приема, че в хода на производството
са допуснати нарушения на закона, като издаденото НП е незаконосъобразно, поради което
и следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 380 лева, като не е направено възражение за прекомерност, поради
което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл. 19 от
Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на
физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни
органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението
на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на
НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът
намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_28-F583885/23.03.2021 г., издадено от
директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал.
5
1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 180,
ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 2133,92 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ЕООД с
ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380 (триста и
осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
в.о.: к.в.
6