Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2012/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на Л.М.Б. –
синдик на „Агробулс“ ООД / в несъстоятелност/ с.Аврен, ул.“Т. Н.“ № 29 против
АУПДВ изх.№ 01-2600/51283/ 14.11.2019г. на зам.Изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“. Жалбоподателят счита акта за неправилен и незаконосъобразен, по
съображения изложени в жалбата; счита, че обжалвания акт е издаден от
некомпетентен орган; при издаването му не са спазени изискванията на чл.59 ал.2
т.4 от АПК, тъй като не е мотивиран. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на
спора, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана по делото
молба, чрез синдика поддържа жалбата и моли съда да я уважи.Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че жалбоподателят е регистриран като
земеделски стопанин, по смисъла на чл.4 параграф 1 буква "а" от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, в интегрираната система за административен контрол
(ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 184363. Одобрен е за
участие по мярка 214 „ Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007г.- 2013г. с
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ през
2013г. По заявленията на земеделския стопанин били изплатени суми по
мярка 214, както следва: през първата година от ангажимента - за заявление с УИН: 03/210313/56567 за кампания 2013г.–
274068.98лв.; през втората година от ангажимента - за заявление с УИН: 03/280514/62889 за кампания 2014г.–
263025.91лв.; през третата година от ангажимента - за заявление с УИН: 03/150615/66541 за кампания 2015г.–
258237.60лв.; през четвърта година от ангажимента - за заявление с УИН: 03/010716/71189 за кампания 2016г.
– 112846.63лв. Общата изплатена сума по направление
"Въвеждане на сеотбообращение за опазване на почвите и
водите, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента е в размер на 908 179.12лв.
С влязъл в сила Акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007- 2013г.
с изх. № 01-2600/ 5128 от 03.10.2018г., издадено от Заместник Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, гр. София,
връчено на 23.10.2018г., бил прекратен агроекологичния ангажимент на
жалбоподателя по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите“, на основание чл. 67 ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярката с мотивите, че не било подадено Заявление
за плащане по мярката през кампания 2017г.
След прекратяване на многогодишния
агроекологичен ангажимент, административният орган предприел действия по
провеждане на производство по събиране на сумите, чието възстановяване
земеделският стопанин в този случай дължи. С писмо с изх. № 01-2600/5128 от 12.02.2019г.
ДФЗ уведомил жалбоподателя за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, съгласно чл.26 ал.1 от АПК, като била указана възможност да
бъдат представени възражения и доказателства в 7-дневен срок от съобщаването
или да бъде възстановена доброволно сумата.
С АУПДВ изх. № 01-2600/5128/14.11.2019г.,
издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ– София, било установено
публично държавно вземане в размер на 181 635.82лв., представляващо 20% от
изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР
2007-2013г., на основание чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 буква "в" от Наредба
11 от 06.04.2009г. и чл.165 и чл.166 от ДОПК.
В
мотивите на АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007- 2013г. с изх. № 01-2600/ 5128 от 03.10.2018г.,
издадено от Заместник Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" –
Разплащателна агенция, гр. София бил прекратен агроекологичния ангажимент на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен
интерес, в предвидения от закона срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. чл.
166, ал. 2 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл.
150 и чл.
151 от АПК. Оспореният акт съдържа волеизявление
на административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, в
законовия срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.
168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл.
146 от АПК, оспореният АУПДВ е валиден
административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни
разпоредби, представляващо отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК.
Валидността изхожда от факта, че актът е издаден от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия. Специалният ЗПЗП не определя правила за
установяване на публичните държавни вземания, нито орган, който да е
компетентен да издава актове с такова съдържание, поради което съгласно чл.
166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК,
изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е определил органа, който да
издава актове за установяване на публични държавни вземания. Видно от
приложената по делото заповед № 03-РД/2891/23.07.2019г., визираното правомощие е делегирано на заместник
изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" Петя Славчева, която е издател на процесния акт.
Актът е издаден в писмена форма с необходимото съдържание по чл.
59, ал. 2 от АПК и при спазване на
административнопроизводствените правила. Същият съдържа изложение на
фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е
посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като
изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и
разпоредените правни последици. На първо място спорен е въпроса дали са спазени изискванията по чл.
26, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за
образуваното административно производство, в резултат на което същият да е упражнил
надлежно правото си на участие. В представено по делото като доказателство
Известие за доставяне на Писмо № 01-2600/5128/12.02.2019г., с което следва да се уведоми бенефициента за началото на
административното производство е отразено, че същото е получено от лице с имена Д. Я., положен е и подписа му. Дори и да се приеме, че е налице процесуално нарушение, а именно
неуведомяването на лицето, спрямо което е започнало въпросното административно
производство, то в случая това процесуално нарушение не е съществено.
Съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на
приложимия материален закон. Материалноправно изискване за издаване на
процесния АУПДВ е ДФ "Земеделие" да е прекратил многогодишния ангажимент на
земеделския стопанин на някое от основанията в закона или приложимите
подзаконови нормативни актове, за да е налице задължение за възстановяване на
получената финансова помощ по съответната мярка. Макар в чл.14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. да е използван единствено израза "изключване от подпомагане по тази
наредба", в следващия чл. 15 е посочено,
че разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се
изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Следователно
при налагащото се тълкуване се достига до извода, че използването на термините
"изключване от подпомагане" и "прекратяване на ангажимента"
е равнозначно.
Изключването от подпомагането, респ. прекратяването на ангажимента
следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт (В този см. Съд.
практика- вж. Решение № 10183 от 02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2201/2019г.), като едва след това може да се пристъпи към създаването на
изпълнителното основание, каквото представлява АУПДВ. Същите не могат да бъдат
издавани в едно и също производство, защото прекратяването на ангажимента,
респ. изключването от подпомагане практически не е възникнало преди изтичането
на сроковете за обжалване на акта с който е постановено, поради което не е
възникнало и задължението за плащане на съответните публични задължения за да е
възможно издаването на АУПДВ. Производството по прекратяване на ангажимента,
респ. изключване от подпомагане
и отделно административно производство, което приключва с акт, който подлежи на
оспорване.
Съгласно чл.
27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция предприема
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния
бюджет. Съгласно чл.
27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Изводът, който следва от
горното и от обстоятелствата по казуса е, че материалноправна предпоставка за
упражняване на правомощието на органа за събиране на недължимо платената сума и
издаване на АУПДВ, е наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване
на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент, респективно изключване от
подпомагане.
В
административната преписка е приложен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, но съдът намира, същият не е влязъл в сила, тъй
като не е съобщен на жалбоподателя по някой от начините, указани в нормата на
чл. 61 от АПК. От данните по делото е видно, че акта за прекратяване на
ангажимента е бил изпратен за връчване на адреса на
дружеството чрез писмо с обратна разписка. От
приложената в преписката обратна разписка е видно, че
същата отново е връчена на лицето Д. Я. на 23.10.2018г. Жалбоподателят оспорва
връчването на това лице, като твърди, че същата не представлява дружеството,
нито е негов служител. В тази връзка по искане на ответната страна е изискана
от НАП – Варна информация дали в периода от 24.01.2018г. до момента в
„Агробулс“ ООД фигурира лице с такова. име. От получени отговор с писмо с.д.№
13295/28.10.2002г. е видно, че през посочения период в справката за
регистрираните действащи трудови договор в дружеството не фигурира лице с имена
Д. Я.. С оглед на това, доколкото факта на връчването се
оспорва от жалбоподателя и не са ангажирани от ответната страна други
доказателства в тази насока, съдът приема, че актът за прекратяване на
многогодишния ангажимент не е надлежно връчен. Следователно към момента на издаване на обжалвания акт- 14.11.2019г.
уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е влязло в сила и посочената в акта сума не се явява недължимо
платена или неправомерно получена, респ. не представлява публично държавно
вземане по смисъла на чл. 162, ал.2, т.8 от ДОПК. Липсата на предвидената в приложимия нормативен акт
материалноправна предпоставка обуславя незаконосъобразност на оспорения акт за
установяване на публично държавно вземане, поради което и на основание чл. 172,
ал.2 от АПК той следва да се отмени.
Предвид изхода на спора искането на жалбоподотеля за
присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. Ответната страна
следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, доказани в
размер на 50лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ АУПДВ изх.№ 01-2600/51283/ 14.11.2019г. на зам.Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“,
с който на „Агробулс“ ООД / в несъстоятелност/ с.Аврен, ул.“Т. Н.“ № 29 е
установено публично държавно вземане в размер на 181 635.82лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Агробулс“ ООД / в несъстоятелност/,
ЕИК ********* с.Аврен, ул.“Т. Н.“ № 29 сумата от 50лв. / петдесет/,
представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14- дневен срок от съобщението.
Административен съдия: