№ 7269
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110169378 по описа за 2024 година
Г. П. И. и В. Б. И. са предявили срещу „** ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 15.09.2014 г.
по гр. д. № **2012 г. на СРС, 90 състав, в размер на 3047,87 лева, въз основа на който е
образувано изп. д. № * на ЧСИ **, поради погасяването им по давност.
Ищците сочат, че по гр. д. № **2012 г. на СРС, 90 състав, са осъдени да заплатят на
ответника следните суми: 1194,52 лева за доставена топлинна енергия за периода 05.2010 г. –
04.2011 г., мораторна лихва в размер на 148,39 лева за периода 01.07.2010 г. – 15.05.2012 г. и
126,86 лева разноски по делото, за които бил изпълнителен лист от 15.09.2014 г. Излагат, че
от влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуване на изп. дело са изтекли повече
от 5 г. и вземането е погасено по давност. Към 13.11.2024 г. размерът на вземането възлизал
на общо 3047,87 лева, от които 1194,52 лева главница, 1578,10 лева законна лихва за периода
31.05.2012 г. – 13.11.2024 г., 148,39 лева мораторна лихва и 126,86 лева разноски по делото.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че с
молбата за образуване на изп. дело на ЧСИ са възложени изпълнителни действия по чл. 18
ЗЧСИ, а впоследствие са предприемани множество изп. действия. Изп. д. № ** на ЧСИ **
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С цел прекъсване на давностните
срокове било образувано изп. д. № * на ЧСИ **, по което били извършвани изп. действия,
прекъсващи давността или била правени искания за това. Сочи, че давността след влязла в
сила заповед за изпълнение е винаги 5 годишна.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
1
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
2
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 15.09.2014 г., издаден по ч. гр. д. № **2012 г. на СРС,
90 състав, с който Г. П. И. и В. Б. И. са осъдени да заплатят на „** ЕАД сумата от 1194,52
лева за доставена топлинна енергия за периода 05.2010 г. – 04.2011 г., мораторна лихва в
размер на 148,39 лева за периода 01.07.2010 г. – 15.05.2012 г. и 126,86 лева разноски по
делото.
Въз основа на него на 29.03.2016 г. е образувано изп. д. № ** на ЧСИ **. С молбата за
образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На
18.04.2016 г., 13.05.2016 г., 06.06.2016 г., 16.06.2016 г., 22.06.2016 г. са изпратени запорни
съобщения и е присъединен взискател по изпълнителното дело. На 21.07.2016 г. е наложена
възбрана върху имот, собственост на длъжника Г. П. И.. С молба от 16.03.2018 г. взискателят
е поискал налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. На
15.03.2019 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 24.02.2020 г. взискателят е
поискал налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника и
извършване на опис на движими вещи на длъжника. С постановление от 03.05.2023 г. изп.
дело е прекратено.
Въз основа на същия изпълнителен лист на 24.07.2024 г. е образувано изп. д. № * на
ЧСИ **. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл.
18 ЗЧСИ. На 30.07.2024 г. са изпратени запорни съобщения.
Не се установява в рамките на двугодишния период от последното изпълнително
действие на 24.02.2020 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до
прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № ** на ЧСИ ** се е прекратило
по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 24.02.2022 г. (с изтичането на две години)
преди ЧСИ да го прекрати с постановление 03.05.2023 г.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № ** на ЧСИ ** давността относно вземането не е текла и същата е
продължила да тече след перемирането му на 24.02.2022 г. Така към настоящия момент са
изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет
на изпълнителен лист от 15.09.2014 г., е изтекла. Приложимата в случая е именно 5-
годишната давност, тъй като при установяване на вземане със съдебно решение давността
върху вземането е винаги 5-годишна, независимо от вида на вземането, както постановява
чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 15.09.2014 г. изпълнителен лист,
3
не са се погасили по давност. Поради изложеното предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, л.
8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. И., ЕГН ********** и В. Б. И., ЕГН **********,
срещу „**” ЕАД, ЕИК ** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено
недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 15.09.2014 г. по гр. д. № **2012 г. на
СРС, 90 състав, в размер на 3047,87 лева, въз основа на който е образувано изп. д. № * на
ЧСИ **, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Г. П. И., ЕГН ********** и В. Б. И., ЕГН **********, да заплатят на „**
ЕАД, ЕИК ** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4