Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 16.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на деветнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова........ …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 02910 по описа
за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление:
град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав
Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, срещу Ш.И.М.,
ЕГН ********** ***, за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
по заповед № 931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
27.05.2019г., издадена по ч.гр.дело № 01778/2019г. по описа на ДРС, сумите:
565,63 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 13.12.2018г. до 13.03.2019г. за обект с аб.№ **********, кл.№
********** за обект с адрес: град Добрич, ж.к.”Строител” № 73, вх.Б, ет.5,
ап.15, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2019г., до окончателното
изплащане на задължението; 13,46 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 10.05.2019г.
Претендират се съдебните разноски в настоящото
производство.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество и между тях са налице облигационни отношения със съответните права и
задължения за страните. След подаване на заявление по чл.410 ГПК е получено
указание от съда да подаде искова молба по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК, което
обосновава правния интерес за иска.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
особен представител. Счита се, че от приложените доказателства не може да се
обоснове извод за дължимост на претендираното, респективно, че не е било
платено.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 1778/2019г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.05.2019г. длъжникът
Ш.И.М., ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на кредитора „Енерго
про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК
*********, представлявано от двама от УС, следните суми: 585,63 лева, представляваща
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2018г. до
13.03.2019г. за обект с аб.№ **********, кл.№ ********** за обект с адрес: град
Добрич, ж.к.”Строител” № 73, вх.Б, ет.5, ап.15, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 23.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението; 13,46
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
всяко от периодичните задължения до 10.05.2019г.; 25 лева - държавна такса и 50
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е
била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С искова молба с вх.№ 16485 от 15.08.2019г., по което е
образувано гр.дело № 02910/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си.
От представеното извлечение по сметката на ответника
към 10.05.2019г. и извлечение за фактури и плащания към 19.07.2019г. се
установява, че същият дължи сума на обща стойност 584,63 лева по издадени 5 броя
фактури както следва: ф-ра № **********
от 13.12.2018г. с падеж на 02.01.2019г. на стойност 130,38 лева; ф-ра №
********** от 14.01.2019г. с падеж на 01.02.2019г. на стойност 150,14 лева;
ф-ра № ********** от 13.02.2019г. с падеж на 01.03.2019г. на стойност 190,07
лева, ф-ра № ********* от 13.03.2019г. с падеж на 01.04.2019г. на стойност
95,04 лева. Ф-ра № ********** с падеж 28.02.2019г. на стойност 19 лева не се
претендира в настоящото производство.
От приложената справка за потреблението към датата 19.07.2019г.
се установява, че освен посоченото по-горе задължение, електромерът на длъжника
е отчел минимални стойности.
По делото са представени ОУ на договорите за продажба
на ел.енергия на „Енерго про-продажби”АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от
07.11.2007г. на ДКЕВР и публикацията им в ежедневници.
Със заявление № 2509999 от 17.12.2013г. ответникът е
поискал снабдяване с ел.енергия на процесния апартамент, в който е настанен по
силата на договор за наем с община Добрич, считано от 12.12.2013г. Приложена е
заповед № 1174 от 10.12.2013г., декларация за съгласие на собственика партидата
за имота да се води на името на наемателя.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално
изготвено и обективно. Според вещото лице за процесния период 27.10.2018г. до
25.02.2019г. средното денонощно потребление е в рамките на 14,552 кWh – 30,032 кWh и е възможно да бъдат доставени. Количествата
ел.енергия в справката съответства на
записаното в процесните фактури. Извършено е и служебно прехвърляне на
отчетената ел.енергия по две от фактурите от дневна към нощна тарифа поради
неработещ тарифен превключвател, подменен на 18.01.2019г. Количествата
ел.енергия са правилно остойностени по действащите за периода цени.
Прехвърлянето на партидата е извършено на 18.06.2019г. на името на Ани
Красимирова.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, просрочените и
неплатени задължения по четирите претендирани фактури за периода 13.12.2018г. –
13.03.2019г. са на стойност 565,63 лева, всички са падежирали. Мораторната
лихва до 10.05.2019г. върху просрочените задължения, считано от падежа на всяка
една от издадените фактури, е в размер на 13,46 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед доказателствата по делото
и твърденията на страните съдът намира за безспорно, че ответникът е бил
потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б и краен клиент по
смисъла на т.27г от ДР на ЗЕ за обект, находящ се в град Добрич, ж.к.”Строител” № 73, вх.Б, ет.5, ап.15, за
обект с аб.№ **********, кл.№ **********, което не се оспорва от страните.
Спорно между тях е основанието и дължимостта на претендираните суми по
издадените фактури за процесния период.
Налице са претендирани суми по
договор за продажба на ел.енергия, а съгласно чл.183 и сл. ЗЗД същият е консенсуален. Сключването му
предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно
съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/,
обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква
задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на
сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености поставя
плащането в зависимост от предаването. В случая в тежест на ищеца е да докаже
наличие на дължимо изпълнение от страна на ответника за процесния период за
претендираната стойност на извършената доставка на ел.енергия с оглед нормата
на чл.154 ГПК при условията на пълно главно доказване. С Решение № 798 от
20.01.2017 г. на ВАС окончателно бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г.
на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия
на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014г., поради което съдът
приема, че към настоящия момент актуални са тези, одобрени с Решение № ОУ-061
от 07.11.2007г. на ДКЕВР.
Ответникът е извършил
своевременно възражението си за неоснователност на дължимото по отношение на
процесните фактури, като следва да докаже това си твърдение, с оглед
разпоредбите на чл.4-6 вр. чл.23 от ОУ на договора за снабдяване и разпределение
на ел.енергия. Указано е на ответника, че към настоящия момент не е представил
доказателства в това отношение, респективно трябва да докаже недължимост с
платежни документи предвид нормата на чл.77 ЗЗД вр. чл.164, ал.1, т.4 ГПК.
Ответникът е придобил
качеството потребител при действието на ЗЕ и Общите условия /ОУ/ на договорите
за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/. Съгласно нормата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго
про-продажби”АД/ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Е.он България мрежи”АД, което
ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.он
България продажби”АД. Нормата на чл.6, ал.4 от ОУ сочи, че страна в отношенията
с „Е.он България продажби”АД е лицето, явяващо се потребител, и всички фактури
се издават на негово име, като тези норми са действали към момента на напускане
на процесния имот от ответника.
В процесния случай ответникът не
е загубвал качеството си потребител към датата на издаване на четирите фактури, вр. т.9 от заключението
на вещото лице по допуснатата СТЕ, а именно, че партидата в процесния имот е прехвърлена
по искане на последващ потребител на този адрес. От това следва, че
доставеното до имот, находящ се в град Добрич, ж.к.”Строител” №
73, вх.Б, ет.5, ап.15, за обект с аб.№ **********, кл.№ **********, количество ел.енергия,
за което са издадени процесните фактури на обща стойност 565,63 лева, е дължимо
от ответника.
С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза,
трябва да има доказано неизпълнение на договорно
задължение и виновно поведение на конкретния потребител.
С оглед
констатираното по-горе, настоящият състав намира, че искът по чл.79, ал.1 ЗЗД по
отношение на претендираното вземане по фактури, издадени за периода от 13.12.2018г.
до 13.03.2019г. за обект с аб.№ **********, кл.№ ********** за обект с адрес:
град Добрич, ж.к.”Строител” № 73, вх.Б, ет.5, ап.15, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 23.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, е
основателен до претендирания размер от 565,63 лева.
Предвид основателността на главния иск до посочения
размер от 565,63 лева, основателен е и акцесорният по чл.86, ал.1 ЗЗД предвид
заключението по т.3 на вещото лице – мораторната лихва е изчислена в размер на
13,46 лева, който следва да се уважи
именно до поискания размер за периода от падежа на всяко от периодичните
плащания по главницата до 10.05.2019г.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от иска и
представен списък по чл.80 ГПК в размер на общо 675 лева. Съгласно т.12 от ТР №
4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в
заповедното производство в размер на 72,62 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на
основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че Ш.И.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК
*********, представлявано от двама от УС, по заповед № 931 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 27.05.2019г., издадена по ч.гр.дело №
01778/2019г. по описа на ДРС, следните суми:
-565,63 лева (петстотин шестдесет и пет
лева и шестдесет и три стотинки) по иска
по чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща дължима сума по договор за покупко-продажба
на електрическа енергия за обект с адрес: град Добрич, ж.к.”Строител” № 73,
вх.Б, ет.5, ап.15, за което са издадени ф-ра № ********** от 13.12.2018г. с
падеж на 02.01.2019г. на стойност 130,38 лева; ф-ра № ********** от
14.01.2019г. с падеж на 01.02.2019г. на стойност 150,14 лева; ф-ра № **********
от 13.02.2019г. с падеж на 01.03.2019г. на стойност 190,07 лева, ф-ра №
********* от 13.03.2019г. с падеж на 01.04.2019г. на стойност 95,04 лева,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (23.05.2019г.)
до окончателното плащане;
-13,46 лева
(тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща мораторната
лихва върху горната сума за периода от падежа на всяко от периодичните плащания по главницата до
10.05.2019г.
ОСЪЖДА Ш.И.М., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав
Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, сумата от 675 лева (шестстотин седемдесет и пет),
представляваща разноските в производството по гр.дело № 02910/2019г. по описа
на ДРС.
ОСЪЖДА Ш.И.М., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І,
бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС,
сумата от 72,62 лева (седемдесет и
два лева и шестдесет и две стотинки), представляваща разноските по ч. гр.дело №
01778/2019г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :