№ 20820
гр. София, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110147024 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана от „Джерамис
Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* искова молба против „Смарт Билд Дигитал“ ЕООД,
ЕИК 20171719627, с която са заявени обективно и кумулативно съединени осъдителни
искови претенции с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 92 ЗЗД,
както следва: за заплащане на сумата от 24 658,22 лв., след допуснато изменение на иска по
реда на чл. 214 ГПК, в хода на проведеното на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание,
представляваща неизплатен остатък от възнаграждение за извършена работа (СМР) по
Договор № 155/20.03.2020 г. и анекс към него, както и за сумата от 19 276,55 лв. – неустойка
за забава в плащанията за периода от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г., начислена на основание
чл. 24, ал. 5 от процесния договор.
При условията на евентуалност за част от главницата, а именно за 15 602,66 лв., след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, в хода на проведеното на 02.10.2025 г.
открито съдебно заседание, заявява, че претендира същата като платена под формата на
гестия (на основание чл. 62 ЗЗД), евентуално на неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД).
Производството е образувано и по насрещна искова молба, депозирана от „Смарт
Билд Дигитал“ ЕООД, ЕИК 20171719627 срещу „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК
*********, с която е заявена насрещна осъдителна претенция за сумата от 10 682,56 лв.,
представляваща неустойка по чл. 24, ал. 1 по Договор № 155/20.03.2020 г. и Анекс към него
от 22.04.2021г., ведно със законната лихва от 03.12.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът (първоначалният) извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
между „Смарт Билд Дигитал“ ЕООД в качеството на възложител и ищеца, в качеството на
изпълнител на 20.03.2020 г., е сключен Договор № 155 за извършване на СМР на обекта,
съгласно Приложение № 1 –количествено стойностна сметка и при спазване на
проектантската документация. Сочи се, че общият размер на договореното възнаграждение е
на стойност 160 637,92 лева, като излага подробни съображения за начина на формиране на
тази сума. Ищецът излага, че в нарушение на договора, ответникът допуснал сериозна
забава в плащането на аванса. На 20.03.2020 г. ищецът предоставил на ответника оригинал
1
на запис на заповед за гарантиране на аванса и проформа фактура на стойност 38 553,10 лв.
с ДДС. На 20.08.2020 г. ответникът направил частично плащане от 10 000 лв. с ДДС, за което
ищецът издал фактура от 21.08.2020 г. Вторият частичен превод е от 21.09.2020 г. и в размер
на 18 000 лв. Третото авансово плащане е в размер на 10 553,10 лв. с ДДС от 12.10.2020 г., за
което ищецът издал данъчна фактура от 12.10.2020 г. Стойността на аванса по договора е
изцяло платена на 12.10.2020 г. или 7 месеца след падежа. Сочи, че комуникацията между
страните с оглед констатираната забава била трудна. На 22.04.2021 г. е сключен Анекс между
страните, съгласно който междинните и окончателното плащане по договора следва да бъдат
извършени на осем равни вноски – всяка в размер на 18 055,55 лв. с ДДС и съгласно
Приложение № 2 – график и падежи на плащанията. Общият размер на плащанията е 144
444,43 лева с ДДС. Обобщава, че цялата сума в размер на 215 115,02 лв., формирана като
166 793,94 лв. с ДДС по Анекса и 48 321,08 лв. – платени до подписване на анекса, не е
погасена от ответното дружество. Последното е направило плащане едва за 192 735,76 лв. с
ДДС, ето защо за липсващата разлика от 22 379,26 лв. с ДДС, ищецът депозира иска си.
Уточнява, че за процесната сума са издадени фактури, както следва: за сумата от 9055,56 с
ДДС е издадена проформа фактура № 642/01.12.2021 г.; за сумата от 13 323,68 лв. с ДДС е
издадена проформа фактура № 643/01.12.2021 г. В условията на евентуалност, ако съдът
намери, че искът за главница е неоснователен, претендира присъждане на сумата в размер на
13 323,68 лв. – платена под формата на гестия по чл. 62 ЗЗД или евентуално като
неоснователно обогатяване по см. на чл. 59 ЗЗД. Отделно, ищецът посочва, че съгласно чл.
24, ал. 5 от договора при забава на възложителя в плащанията и/или приемане на дейностите
по договора, същият дължи неустойка в размер на 0,05 % от общата стойност на договора по
чл. 2, ал. 1 от договора за всеки ден просрочие, но не повече от 10 % от стойността на
договора. За периода от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г. или за 1 097 дни претендира неустойка
в размер на 19 276,55 лв. Претендира законната лихва върху двете главници, считано от
завеждането на иска до окончателното плащане. Моли за уважаване на депозираните искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът не оспорва
наличието на договор № 155/20.03.2020 г., сключен между страните с предмет на изпълнение
„Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI – 7153 кв. 326А по плана на гр. Стара Загора. Навежда,
че общата стойност на договореното възнаграждение по договора е размер на 160 637,92 лв.
Договорено е авансово плащане. Позовава се на обявеното на 13.03.2020 г. с решение на
Парламента на РБ на територията на цялата страна извънредно положение във връзка с
разпространението на Ковид 19, както и на публикуването в тази връзка на Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците. Ето защо твърди, че няма как ответното
дружество да е в забава при изплащане на авансовото плащане. На 14.05.2020 г. бил
подписан Акт за спиране на строителството, което било възобновено с Акт от 20.07.2020 г.
Последвало второ спиране от 31.07.2020 г., респ. второ възобновяване от 26.04.2021 г.
Обръща внимание, че съгласно Анекса от 22.04.2021 г. крайната дата за приключване на
СМР и утвърдения График, е датата 23.07.2021 г., но реално работите са завършени на
03.12.2021 г. или с 133 дни забава. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
По делото е депозирана и насрещна искова молба с правно основание чл. 92 ЗЗД от
„Смарт Билд Дигитал“ ЕООД, която представлява продължение на наведените твърдения в
отговора по първоначално предявената искова молба. Ищецът по насрещния иск моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата в
размер на 10 682,56 лв. – представляваща неустойка по Договор № 155/20.03.2020 г.,
сключен между страните с предмет на изпълнение „Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI –
7153 кв. 326А по плана на гр. Стара Загора и Анекса към него от 22.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 03.12.2024 г. до окончателното плащане.
2
Насрещната искова молба в препис, заедно с приложенията, е получена редовно от
ответника по насрещния иск, като в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез адв. Б..
Оспорва изцяло насрещния иск, счита, че твърденията в него не отговарят на договореното
между страните по договора и в анекса. Причината за подписването на анекса била
допуснатата от ответника по първоначалния иск забава в плащанията. Излага в табличен вид
част от твърденията си. Хронологията на спирането, респ. възобновяването на
строителството, също е представена в табличен вид. Описва в последователност
кореспонденцията между двете дружества. Прави възражение за настъпила погасителна
давност. Моли съда да отхвърли насрещния иск и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са следните искови претенции – първоначално предявени
осъдителни претенции с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за сумата от 24 658,22 лв., евентуално чл. 62 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД за сумата от 13
323, 68лв. и чл. 92 ЗЗД за сумата от 15 602,66 лв.
Част от предмета на делото е и насрещна осъдителна претенция с правно основание
чл. 92 ЗЗД за сумата от 10 682,56 лв.
С оглед така предявените искове, разпределената от съда доказателствена тежест на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е както следва.
В тежест на ищеца по първоначалния иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен договор; че е изпълнил
възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, приемането на работата, както и
че договорът съдържа клаузи за възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже положителния факт на
плащане на процесното възнаграждение.
В тежест на ищеца по първоначалния иск по чл. 92 ЗЗД, е да докаже валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, че е изпълнил
задълженията си по сключения договор, че условията на договора и анекса са сведени до
знанието на ответника, както и че е налична валидна писмено уговорка за заплащане на
неустойка в случай на неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимото се
възнаграждение за извършеното сервизно обслужване, както и размера на неустойката за
исковия период.
В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора.
В тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, е да докаже
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, че е
изпълнил задълженията си по сключения договор, че условията на договора и анекса са
сведени до знанието на ответника, както и че е налична валидна писмено уговорка за
заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на задължението на ответника да заплати
дължимото се възнаграждение за извършеното сервизно обслужване, както и размера на
неустойката за исковия период.
В тежест на ответника по насрещния иск и първоначален ищец е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца по насрещния
иск е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
3
Страните не спорят, че по възлагане на община Стара Загора е бил изготвен
инвестиционен проект за обект „СКЕЙТПАРК СТАРА ЗАГОРА“ в УПИ VI – 7153 кв. по
плана на град Стара Загора. На основание на този проект е издадено разрешение за строеж
№ 19-365/12.05.2017 г. на главния архитект на община Стара Загора. Въз основа на този
проект е обявена и обществена поръчка за изпълнението на същия. По силата на договор №
2261/05.11.2019 г. община Стара Загора е възложила, а ответникът е приел да извърши
необходимите СМР на обекта „СКЕЙТПАРК СТАРА ЗАГОРА“ в УПИ VI – 7153 кв. по
плана на град Стара Загора (вж. л. 831 – 844 по делото). Протокол за обекта е подписан на
19.12.2019 г.
Още с доклада по делото, обективиран в определението по чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор
№ 155/20.03.2020 г. с предмет на изпълнение на „Скейтпарк Стара Загора“ в УПИ VI – 7153
кв. 326А по плана на гр. Стара Загора и Анекс от 22.04.2021 г., по което било извършено
частично плащане от ответника в размер на общо 192 735,76 лв. с ДДС. В подкрепа на така
изведеното за безспорно обстоятелство по делото е приложен и самият договор от
20.03.2025 г., както и Анекса към него от 22.04.2021 г. От тези съглашение става ясно, че
ответното дружество „СМАРТ БИЛД ДИГИТАЛ“ ЕООД е възложило на ищцовото
предприятие „ДЖЕРАМИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД да извърши строително-ремонтни
работи на обекти (СМР), съгласно Приложение 1 (количествено-стойностна сметка) при
спазване на проектната документация. В чл. 2 на договора е посочена общата цена на
договора, а именно сумата от 160 637,92 лв., като в чл. 2, ал. 1 от договора е изтъкнато, че
тази цена включва само видовете и количествата работи, материали и механизация, които са
посочени в Приложение 1 към договора, като цената не включва строителен надзор (чл. 2,
ал. 3 от договора).
Клаузата на чл. 3 от договора урежда начина на плащане на уговореното
възнаграждение, а именно: аванс в размер на 20 % от общото възнаграждение, платим до 5
работни дни след кумулативно сбъдване на следните условия: изпълнителят е представил на
възложителя оригинал на запис на заповед за стойността на аванса и изпълнителят е
представил на възложителя проформа фактура за аванса. В 7-дневен срок след получаване на
аванса, изпълнителят издава фактура за аванса, като същият (авансът) се приспада
пропорционално от междинните и окончателното плащане по този договор, до
окончателното му възлагане. Уговорено е, че междинните плащания са на всеки 20 дни от
началото на изпълнението, като изпълнителят предоставя на възложителя акт обр. 19,
количествена сметка, актове за скрити работи, сертификати и декларации за качество на
възложените материали, касаещи работите за отчетния период. Възложителят се задължава в
6-дневен срок от предоставянето му да провери представените документи и да ги върне на
изпълнителя подписани. При наличие на забележки документите се подписват като се
посочват съответните забележки и се изпълнява процедурата по тяхното установяване и
отстраняване. Ако в указания 6-дневен срок, възложителят не върне на изпълнителя
подписани посочените документи, актуваните работи се считат за приети и подлежащи на
плащане, за което изпълнителят предоставя на възложителя проформа фактура.
Най-после е уредено и какво ще бъде окончателното плащане – възложителят се
задължава да извърши окончателно плащане на изпълнителя в 7-дневен срок от издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване или друг документ,
разрешаващ ползването на строежа и извършено окончателно плащане от страна на
инвеститора към възложителя и след представяне от изпълнителя на възложителя на
протокол обр. 19 и актове за скрити работи, количествена сметка и сметка 2 за извършените
работи, при условие, че е получено окончателно плащане от инвеститора, но не по-късно от
5 месеца от въвеждането на обекта в експлоатация.
4
В така сключеното съглашение, страните са постигнали съгласие досежно срока за
изпълнение – 135 дни (чл. 5, ал. 1 от договора). При спиране на строителството по
нареждане на общински или държавен орган, както и по обективни причини, за които
изпълнителят няма вина, срокът се удължава със срока на спиране. Изпълнителят предоставя
на възложителя Акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството, по отношение на който акт се прилага установената в чл. 7, ал. 4 от договора
процедура по съставяне на актове и протоколи. Срокът за изпълнение спира да тече,
съгласно чл. 5, ал. 5 от облигацията между страните, при забава в плащанията. В тези случаи
сроковете се възобновяват с отпадане на съответното препятствие.
Срокът за изпълнение продължава да тече при възникване на необходимостта от
извършване на допълнително количество или непредвидено СМР в Приложение 1 към
договора. В този случай изпълнителят уведомява възложителя за необходимостта от
извършване на надвишените количества работи или нови видове работи, които не са
предвидени в Приложението към договора и предлага подписване на анекс към договора.
Страните са се разбрали и за възможността всяка от тях да начислява неустоечна сума при
неизпълнение от насрещната страна. Конкретно, съгласно чл. 24, ал. 1 от договора при
забава на изпълнителя в изпълнение на дейността по настоящия договор, същият дължи на
възложителя неустойка за забава в размер на 0,05 % от общата стойност на договора по чл.
2, ал. 1 от договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора.
Съгласно чл. 24, ал. 5 от договора при забава на възложителя в плащанията и/или в приемане
на дейностите по настоящия договор същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на
0,05 % от общата стойност на договора по чл. 2, ал. 1 за всеки просрочен ден, но не повече
от 10 % от стойността на договора.
В проведеното на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание като безспорно в контекста
на чл. 153 ГПК е отделено следното обстоятелство: че с писмо № 10-11-7002-001 от
31.07.2020 г. строежът е бил спрян и възобновен с писмо № 10-3204-001/26.04.2021 г.
По делото са приложени и два броя фактури с доставчик ищеца и получател
ответника – първата фактура от 30.12.2021 г. за сумата от 9 000 лв.; проформа фактура от
01.12.2021 г. за сумата от 13323,68 лв. и проформа фактура от 01.12.2021 г. за сумата от
18055,56 лв.
По делото е приобщена СТЕ, заключението по която съдът цени с пълно доверие като
обективно, обосновано и изготвено от компетентен професионалист с нужните познания от
съответната област на науката по смисъла на чл. 195, ал.1 ГПК. Според констативно-
съобразителната част на това заключение, след като експертът се е запознал с всички
материали, приложени по делото, касаещи експертизата и поставените задачи, са направени
следните изводи. Вещото лице е съобразило уговорките между стрнаите, съдържими в
процесния договор от 20.03.2020 г. и анекс към него от 22.04.2021 г. Договорените плащания
са свързани с етапното изграждане на обекта, посочено в подписания Анекс. На 19.12.2019 г.
е изготвен и подписан Протокол/Образец 2 за откриване на строителна площадка. На
24.12.2019 г. строителството на обекта е спряно с изготвен Акт/Образец 10 /лист 490-492 по
делото/, като подробно е описано сьстоянието на обекта при спиране на строително-
монтажните работи. На 13.05.2020 г. е изготвен и подписан Акт/Образец 11 за установяване
състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството /лист 496-498 от
делото/. На 22.05.2020г. строителството на обекта е спряно с изготвен Акт/Образец 10 /лист
490-492 по делото/, като подробно е описано сьстоянието на обекта при спиране на
строително-монтажните работи. На 20.07.2020г. е изготвен и подписан Акт/Образец 11 за
установяване състоянието на строежа и СМР при продлжаване на строителството. /лист 499-
501 от На 13.05.2021г. строителството на обекта е спряно с изготвен Акт/Образец 10 /лист
483-485 по делото/, като подробно е описано състоянието на обекта при спиране на
строително-монтажните работи. На 30.06.2021г. е изготвен и подписан Акт/Образец 11 за
5
установяване състоянието на строежа и СМР при продьлжаване на строителството. /лист
502-504 от делото/. В хода на изпълнение на СМР са изготвени и подписани Акт/Образец 12
за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване /лист 509-579 по делото/.
На 06.12.2021г. е изготвен и Констативен акт/Образец 15 за установяване годността за
приемане на строежа /лист 580-596 по делото/. Изготвена е и Заповедна книга за обекта 1 от
2019 г. /лист 597-604 по делото/. По делото са приложени справки НИМХ с данни за
валежите в периода на строителството /лист 486-489 и лист 505-508 по делото/. Обектьт е
вьведен в експлоатация с издадено Разрешение за ползване номер ДК-07- С3-63/14.06.2022
за обект „Паркоустрояване и благоустрояване на УПИ VI-7153, кв.З2ба по плана на гр. Стара
Загора" - етапно-II етап: „ПОДОБЕКТ „СКЕЙТПАРК СТАРА ЗАГОРА". В хода на
изпълнение на СМР на обекта са изготвяни и подробни ведомости /лист 40-63 по делото/ за
различните периоди, показващи изпълнените видове и количества по изграждането на парка.
Към всяка подробна ведомост е представен и чертеж, на който са означените участъците на
изпълнение на СМР. По делото са приложени Протокол N1 от 16.10.2020 г. и Протокол 2 от
20.10.2020 г. за установяване на изпълнени видове и количества СМР, одобрени на
04.11.2020 г. /лист 67-68 от делото/. Приложени са още и Протоколи за установяване на
извършени видове и количества СМР /лист 447-459 от делото/ и Обобщен протокол 19 /лист
460-461 от делото/. Експертът е изчислил, че общата сума на СМР и допълнителни
количества отчетена от ответника към община Стара Загора е в размер на 24 345,24 лв.
Пресметнато е още, че общото време за изпълнение на допълнителните СМР извън
приложението по договора са 21 дни.
По делото е изслушано и заключение по ССчЕ, което е кредитирано изцяло от съда
като компетентно дадено, обективно, обосновано, а в същото време в унисон с всички други
събрани по делото доказателства. Вещото лице – счетоводител дава следните заключения по
делото: първо – проформа фактура № 642/01.12.2021 г. на обща стойност в размер на 18
055,56 лв. с ДДС с основание за плащане съгласно Анекс от 22.04.2021 г. и график и падеж
на плащания и изпълнение на етап 7 и 8 към Договор № 155/20.03.2020 г. не е данъчен
документ и не подлежи на осчетоводяване. Идентична е констатацията на експерта и
касателно проформа фактура № 643/01.12.2021 г. на обща стойност от 13 323,68 лв.
Същевременно, разяснява, че след като направила нужните аритметични пресмятания (вж.
Таблица на л. 901 по делото), станало ясно, че остават за доплащане следните суми: 9055,56
лв. с падеж на плащането 23.07.2021 г. по Анекс 8 вноска/етап 7 по проформа фактура
642/01.12.2021 г.; 13323,68 лв. с падеж на плащането на 20.07.2021 г. по Анекс за евентуални
допълнителни СМР по проформа фактура 643/01.12.2021 г. с падеж на плащането на
20.07.2021 г. и 2278,98 лв. с основание плащане по Протокол образец 19 с приспаднат аванс
по проформа фактура 649/28.02.2022 г. Общият размер за доплащане бил 24 658,22 лв. (вж.
Таблица 2 от ССчЕ). След това - размерът на неустойката за забава съгласно чл. 24, ал. 5 от
договор № 155/20.03.2020 г., сключен между страните, с предмет на изпълнение „Скейтпарк
Стара Загора“ в УПИ VI- 7153 кв. 326А по плана на гр. Стара Загора и Анекс от 22.04.2021 г.
за периода от 07.08.2021 г. – 07.08.2024 г. в размер на 19 276,55 лева. Уточнява, че това е
максималния обем на неустойката, така както са се разбрали страните, предвид че е налице
забава от ответната страна в размер на 1120 дни. На следващо място, размерът на
неустойката по чл. 24, ал. 1 от договор № 155/20.03.2020 г. в размер на 2216,74 лв. – за 23
работни дни забава. В хода на устната защита на така изготвеното заключение по ССчЕ по
реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, експертът разяснява, че на практика дължима сума по
неустойката по чл. 24, ал. 1 от процесния договор не би се дължала, ако се вземе предвид чл.
5 от договора – понеже при забава в плащанията, срокът спира да тече. Изтъква, че при
своите изчисления не е съобразила тази клауза в договора понеже не е имала такава задача.
Така изготвените експертни заключения по делото са пълни, задълбочени, и
експертите по тях са работили на база целокупния писмен доказателствен материал,
анагажиран по делото, поради което съдът не намира за необходимо да изследва втори път
6
всички документи, отчетени от експертите. В този смисъл съдът не счита да са събрани
други доказателствени източници, релевантни по делото, които да са послужили на съда за
формиране на изводите му по същество на спора.
Първо съдът следва да се произнесе по първоначално предявените искови претенции.
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни
доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с
посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да
подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да
определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение.
Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са
посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята
същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове
работи. По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ,
който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него
факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може
да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му
по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя,
тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху
възложителя. Ако възложителят, респ. негов представител е подписал издадена от
изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора между страните или фактурата е
отразена в счетоводните регистри на търговското дружество - възложител и възложителят е
ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане
от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен
приемо-предавателен протокол за извършени СМР (така и Решение № 65 от 24.04.2012 г. на
ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о. на ВКС).
От приложените по делото протоколи за СМР (подробно описани от вещото лице,
работило по СТЕ), представляващи, в свелтината на цитираната практика на ВКС, приемо-
предавателни протоколи за извършени СМР, които са освен това неоспорени от ищеца по
реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че извършването на съответните строително-ремонтни
дейности, за които се твърди в исковата молба, са надлежно осъществени. Още повече, че, по
думите на експерта по СТЕ, ответникът е отчел към Община Стара Загора извършените от
ищеца СМР, извън приложението към договора, включително надвишаващи количества. В
Приложение 1 към СТЕ, в Таблица 2, е направено сравнение между надвишаващите
количества от ищеца, предадени към ответника със съответните единични пазарни цени и
количествата СМР по тези позиции, предадени от ответника към Община Стара Загора със
съответните единични цени. Подчертано е от експерта, че общата сума на СМР по
надвишените и допълнителни количества отчетена от ответника към община Стара Загора е
в размер на 24 345,24 лв. В същото време, вешото лице по ССчЕ определя, че общият размер
на дължимата за доплащане сума възлиза на 24 658,22 лв. Предвид изчисленията на експерта
по ССчЕ, които отразяват по-детайлно дължимото възнаграждение на ищеца, съдът намира,
че главният иск по чл. 266, ал. 1 ЗДД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е доказан не само в
своето основание, но изцяло и в своя размер и следва да бъде уважен, така както е предявен.
7
За пълнота на изложението, следва да се добави, че съдът не счита, че Законът за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. и неговото действие от срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение следва да променя по-горе направените изводи на съда. Съгласно чл. 3 от закона
спират да текат само следните сорокове: 1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020
г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението; 2. (изм. – ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти; 3. (отм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г.); 4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава
десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2
от същия закон; 5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение
на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Срокът за изпълнение на едно частноправно задължение не спира по силата на този
закон, а съгласно чл. 4 от същия само се удължава с един месец, но само при положение, че
касае срокове, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Видно от
заключението по ССчЕ всички дължими от ответника суми касаят фактури, датиращи от
най-рано 23.07.2021 г., към който момент извънредното положение е отменено от преди
повече от една година у нас (Народно събрание на Република България е приело решение за
обявяване на извънредно положение на 13 март 2020 г. чрез Решение № 55-НС/13.03.2020 г.,
а след това е прието Решение № 71-НС/03.04.2020 за удължаване на срока на извънредното
положение до 13 май 2020 г.). В този смисъл възражението на ответника, че приетия по
време на пандемията от КОВИД-19 специален закон оправдава неговото неизпълнение се
явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Съгласно чл. 24, ал. 5 от договора при забава на
възложителя в плащанията и/или в приемане на дейностите по настоящия договор същият
дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,05 % от общата стойност на договора по чл.
2, ал. 1 за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора.
Съдът счита, че така предявеният иск е доказан в своето основание с оглед
постигнатите между стрнаите уговорки, които имат силата на закон помежду им (чл. 20а, ал.
1 ЗЗД), а и предвид изведените по-горе умозаключения на настоящия съдебен състав по
повод неизпълнението на задължението на ответното дружество да заплати в цялост
дължимото на ищцовото предприятие възнаграждение по повод сключения между тях
договор за СМР (вж. Определение № 955 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1255/2023 г., II т.
о. на ВКС). След като първият елемент от фактическия състав по чл. 92 ЗЗД е изпълнен,
съдът следва да присътъпи към разглеждането на втория правно релевантен елемент, а
именно доказване на точния размер от така претендираното неустоечно обезщетение.
Според съда, и размерът се явява доказан точно в случая, доколкото в заключението по
ССчЕ вещото лице, след необходимите аритметични изчисления е посочило, че за исковия
период от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г., размерът на дължимата неустойка е точно кокото
претендира ищецът, а именно 19 276,55 лв. Ето защо и тази претенция на първоначалния
ищец следва да бъде в цялост уважена.
Не са се сбъднали вътрешно процесуалните условия за разглеждане на предявените
като евентуални осъдителни искове, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По насрещния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД:
8
За недоказан съдът намира насрещната искова претенция, при следните съображения.
Действително договорната връзка между страните съдържа възможност за начисляване на
неустоечно обезщетение и в полза на възложителя – така съгласно чл. 24, ал. 1 от договора
при забава на изпълнителя в изпълнение на дейността по настоящия договор, същият дължи
на възложителя неустойка за забава в размер на 0,05 % от общата стойност на договора по
чл. 2, ал. 1 от договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на
договора. В същото време в клаузата на чл. 5, ал. 5 от процесното съглашение срокът за
изпълнение спира да тече при забава в плащанията. В този случай срокът се възобновява
след отпадане на съответното препятствие. Видно от заключението на експерта по ССчЕ
забавата на ответника е голяма, макар да не е „от ден първи“ (по думите на експерта в хода
на устното защитаване на заключението по реда на чл. 200, ал.2 ГПК на 06.11.2025 г.) и
възлиза на точно 1120 дни забава. Нещо повече, вещото лице разяснява устно на съда, че би
променило своето становище касателно дължимата неусотйка по чл. 24, ал. 1 от договора,
ако се зачете калузата на чл. 5 от същия, която визира, че срокът за изпълнение спира да тече
при забава в плащанията. И доколкото забавата е голяма (конкретно 1120 дни), не би
следвало да се дължи неустойка, начислявана на основание посочената клауза на чл. 5 от
договора.
В светлината на така събраните доказателства по делото и като съобрази присъщите
на всяка неустойка функции да обезщети и санкционира неизправната страна, настоящият
състав преценява, че в слуая изправна страна се явява ищцовото, а не ответното
предприятие, като contra legem и в нарушение на изследването на договорната връзка по чл.
20а ЗЗД, би било тълкуването, че поведението на ищеца също следва да се санкционира чрез
начисляване на неустойка за неизпълнение. Вкратце, съдът намира, че насрщеният
осъдителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът приема, че право на разноски има само ищцовата
страна (първоначалния ищец) съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски, както следва: 1757,39 лв. – държавна такса; 5560 лв. –
платено адвокатско възнаграждение; 500 лв. – депозит ССчЕ; 450 лв. – депозит за СТЕ или
общо 8267,39 лв.
Ищецът е приложил по делото доказателства за изплащане на претендирания
адвокатски хонорар (договор за правна защита и съдействие от 30.09.2025 г.), в изпълнение
на изискванията на върховните съдии, обективирани в т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се следват разноски в
общ размер на 8267,39 лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СМАРТ БИЛД ДИГИТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„ДЖЕРАМИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 92 ЗЗД, следните: сумата от 24 658,22 лв., (след допуснато изменение
на иска по реда на чл. 214 ГПК, в хода на проведеното на 02.10.2025 г. открито съдебно
заседание), представляваща неизплатен остатък от възнаграждение за извършена работа
(СМР) по Договор № 155/20.03.2020 г. и анекс към него, както и за сумата от 19 276,55 лв. –
неустойка за забава в плащанията за периода от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г., начислена на
основание чл. 24, ал. 5 от процесния договор за СМР.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СМАРТ БИЛД ДИГИТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********
срещу „ДЖЕРАМИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 10 682,56 лв., представляваща неустойка по чл.
24, ал. 1 по Договор № 155/20.03.2020 г. и Анекс към него от 22.04.2021г., ведно със
законната лихва от 03.12.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА "СМАРТ БИЛД ДИГИТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„ДЖЕРАМИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от общо 8267,39 лв., представляваща сторените пред първоинстанционния съд
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10