Решение по дело №678/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 110
Дата: 19 март 2018 г.
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20171800500678
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 19.03.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 678 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 216 от 23.09.2015 г., постановено по гр.д. № 1180/2012 г. на И.ски районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между Е.П.И., М.М.К., Ц.Й.Д., Г.Ц.Д. и Р.Ц.Д. на недвижим имот, находящ се в гр. И., а именно дворно място с площ 735 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-554 в кв. 15 по регулационния план на града, при граници: от две страни улици, парцел VІІІ-555 и парцел ІХ-557, при следните квоти: 1/3 ид. част за М.М.К., по 1/18 ид. части за Ц.Й.Д., Г.Ц.Д. и Р.Ц.Д. и ½ ид. част за Е.П.И..

            Решението е обжалвано от М.М.К. в частта относно определените квоти на страните в съсобствеността. Жалбоподателката сочи, че е собственик на 2/3 ид. част от допуснатия до делба имот, а не на 1/3 ид. част, както е постановено в обжалваното решение.

            Отговор на въззивната жалба е постъпил от съделителката Е.И., с който оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   Производството пред районния съд е образувано по предявен от Е.П.И. и Р.Д.Н. срещу Б. Г. К. и М.М.К. иск за делба на дворно място с площ 735 кв.м., находящо се в гр. И. и съставляващо УПИ ІХ-554 в кв. 16 по регулационния план на града, при граници: от две страни улици, парцел VІІІ-555 и парцел ХІ-557. В исковата молба се твърди, че първата ищца е собственик на ½ ид. част от имота ведно с източния близнак от построената в имота двуетажна жилищна сграда, а втората има пожизнено право на ползване върху него, а двамата ответници са собственици на другата ½ ид. част от дворното място и на западния близнак от жилищната сграда. Твърди се, че жилищната сграда е поделена между страните извънсъдебно, като ищците искат да прекратят съсобствеността върху парцела чрез образуването от него на два самостоятелни парцела при съобразяване на собствеността върху източния  и западния близнак на построената в имота жилищна сграда.

С молба от 15.02.2013 г. ищцата Р.Н. е уточнила, че желае да участва по делото като трето лице – помагач на страната на ищцата Е.И., а не като главна страна. С определение на съда от 01.04.2013 г. същата е конституирана като трето лице – помагач на ищцата Е.И..

   В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. К. заявява становище за основателност на така предявения иск.

            Ответницата М.К. оспорва иска. В хода на делото прави искне производството да бъде прекратено, тъй като се иска делба на парцел, в който са построени самостоятелни жилищни сгради, индивидална собственост на страните по делото, поради което е обща част и делбата му е недопустима съгласно т.1 б. “д” от ППВС №2/04.05.1982 г.

Поради настъпила в хода на делото смърт на ответника Б. К., с определение от 22.07.2013 г. на негово място е конституирана наследницата му /негова сестра/ С. Г.а Д.. Същата не заявява становище по иска.

Поради настъпила в хода на делото смърт на съделителката С. Д., с протоколно определение от 30.04.2015 г. на нейно място са конституирани наследниците й Ц.Й.Д. /съпруг/, Г.Ц.Д. /син/ и Р.Ц.Д. /син/. Същите не са заявявали становище по иска в хода на първоинстанционното производство.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С нотариален акт № 111, т. І, дело № 228/1986 г. на И.ски РС, Р.Д.Н. е призната за собственик по наследство, делба и давностно владение на ½ ид. част от дворно място, цялото с площ 735 кв.м., находящо се в гр. И. и представляващо парцел ІХ-554 в кв. 16 по плана на града, ведно с ½ ид. част от построената в имота жилищна сграда близнак откъм източната страна.

            С нотариален акт № 94, т. ІV, рег. № 3264, дело № 538/24.10.2001 г. на нотариус С. В., Р.Д.Н. дарила на Е.П.И. имотите, предмет на горепосочения нотариален акт, като дарителката си запазила пожизнено правото на ползване върху тях.

            С влязло в сила решение по гр.д. № 528/1990 г. на И.ски районен съд в дял на Б. Г. К. е възложен в дял недвижим имот, съставляващ ½ ид.част от парцел ІХ-554 в кв. 16 по плана на гр. И., ведно със западната половина /близнак/ от двуетажна жилищна сграда, построена в него, обособена като самостоятелно жилище.

            С нотариален акт № 18, т. І, рег. № 242, дело № 14/25.01.2008 г. на нотариус С. В., Б. Г. К. и М.М.К. са признати за собственици на основание съдебна делба и давностно владение на недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно: ½ ид. част от дворно място, цялото с площ 735 кв.м., находящо се в гр. И., и представляващо УПИ ІХ-554 в кв. 16 по регулационния план на града, ведно със западния близнак от построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда.

            С нотариално завещание № 1, т. І, рег. № 1664, дело № 8/2012 г. на нотариус Д. К., Б. Г. К. е завещал на съпругата си М.М.К. ¼ ид. част от поземлен имот/дворно място/, целия с площ 735 кв.м., съставляващ УПИ ІХ-554 в кв. 16 по плана на гр. И., ведно с ½ ид.ч. от западния близнак от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда- близнак.

            Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 1180/09.07.2013 г. на Община И., Б. Г. К. е починал на 28.06.2013 г. и негови наследници по закон са съпругата му – съделителката М.М.К., и сестра му С. Г.а Д..

            Видно от служебно изготвената справка по Наредба № 14/18.11.2009 г., С. Г.а Д. е починала на 07.12.2014 г., като същата има съпруг – Ц.Й.Д., и двама сина – Г.Ц.Д.  Р.Ц.Д..

            По делото е прието становище по чл. 201 от ЗУТ на Главния архитект на Община И. рег. № 19004/02.01.2014 г., според което  УПИ ІХ-554 с площ от 735 кв.м. по плана на гр. И. е поделяем на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, като разделителната регулационна граница мине по линията на двата близнака и при спазване на Наредба № 7 и чл. 19 от ЗУТ.

            Представена е заповед № 1129/26.09.2014 г. на кмета на Община И., с която на основание чл. 201 от ЗУТ е разрешено изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ ІХ-554, кв. 16 по плана на гр. И.. В заповедта е отразено, че изготвеният проект следва да отговаря на условията на чл. 134, ал. 2, т. 7, ал. 4, т. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предмет на делбата е урегулиран поземлен имот без построените в него сгради. По делото няма спор, а се установява и  от приетите писмени доказателства, че имотът е застроен с жилищна сграда – близнак, съставляваща две самостоятелни жилища, всяка от които е собственост на отделни съсобственици  на земята. Тези сгради не са предмет на делбата. В случая се установява от представеното становище на Гл. архитект на Община И., че е прецесният имот е поделям на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, като разделителната регулационна граница мине по линията на двата близнака. Следователно, е възможно разделянето на имота на два урегулирани поземлени имота така, че във всеки от тях да попаднат сгради, индивидуална собственост на отделните собственици на земята, при спазване на изискванията на ЗУТ за площ и лице на всеки от новообразуваните имоти, така че във всеки от новообразуваните имоти да попаднат сгради, притежавани от съсобствениците на земята в индивидуална собственост. При това положение след като е възможно разделянето на дворното място и обособяването на самостоятелни урегулирани имоти към сградите на отделните собственици,  земята не е същинска обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, а обикновена съсобственост при  хоризонтална индивидуална собственост на отделните сгради. Поради това делбата на процесния парцел е допустима независимо, че към настоящия момент не е изпълнена процедурата по чл. 201 от ЗУТ, която процедура следва да се осъществи във втората фаза - по извършването на делбата. За да бъде допустима делбата на дворно място, застроено с различни обекти, собственост на различни собственици на земята, е от значение е единствено принципната възможност за разделяне и обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти към сградите на отделните собственици с оглед съществуващото застрояване и правата на собственост на съделителите.

Няма спор по делото и се установява от приетите като неоспорени от страните писмени доказателства, че ½ ид. част от процесния парцел е придобита от ищцата Е.И. на основание извършено през 2001 г. дарение от майка й Р.Н., която от своя страна е придобила тази част на основание делба и давностно владение, удостоверено в представения констативен нотариален акт № 11, т. І, дело № 228/1986. Другата ½ ид. част от имота е придобита от ответницата М.К. и съпруга й Б. К. по време на брака им – в режим на съпружеска имуществена общност, на основание съдебна делба и давностно владение, удостоверено в представения констативен нотариален акт № 18, т. 1, рег. № 242, дело № 14/2008 г. След смъртта на Б. К. през 2013 г. е прекратена съпружеската имуществена общност на ½ ид. част от процесния имот между Б. К. и М.К.. Съгласно чл. 28 от СК, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Така съпругата – ответница М.К. е придобила ¼ ид.част от целия процесен имот на основание прекратената СИО. Относно частта на починалия съпруг Б. К. от прекратената СИО / ¼ ид. част/ следва да се зачете действието на извършеното от него нотариално завещание с нотариален акт № 1, т. І, рег. № 1664, дело № 8/2012 г., който нотариален акт не е оспорен от съделителите. С това нотариално завещание Б. К. се разпорежда с притежаваната от него след смъртта му ¼ ид. част от процесния имот в полза на съпругата си – ответницата М.К.. Така след смъртта му, собствената му ¼ ид. част от имота, придобита от прекратената СИО, е преминала в собственост на съделителката М.К. на основание частно завещание /завет на идеална част/. Така М.К. е собственик общо на ½ ид. част от целия имот /1/4 ид.ч. от прекратената СИО на притежаваната от двамата в режим на СИО ½ ид. част,  и на ¼ ид. част от имота на основание завета/. При наличието на валидно завещателно разпореждане с притежаваната от съсобственика Б. К. след смъртта му част от делбения имот в полза на друг съделител, наследниците му по закон / Ц.Й.Д., Г.Ц.Д. и Р.Ц.Д. – низходящи на починалата в хода на делото негова пряка наследница С. Делйиска/ не получават дял от наследството и респективно не са съсобственици на делбения имот. С оглед на това искът за делба по отношение на тези съделители е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Делбата следва да се допусне между съделителките Е.П.И. и М. М. К. при равни квоти – по ½ ид. част за всяка от тях.

            Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е допусната делба по отношение на съделителите ответници - Ц.Й.Д., Г.Ц.Д.  Р.Ц.Д., и вместо това постановено друго, с което искът за делба се отхвърли по отношение на тях. Решението следва да бъде отменено и в частта относно определената квота на съделителката М.М.К., като се определи квота на тази съделителка в съсобствеността на допуснатия до делба имот в размер на ½ ид. част. В останалата му част, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Е.П.И. и М.М.К., и в частта относно определената квота  съсобствеността на Е.П.И. в размер на ½ ид. част от допуснатия до делба имот, решението следва да бъде потвърдено.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 216 от 23.09.2015 г., постановено по гр.д. № 1180/2012 г. на И.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. И., а именно дворно място с площ 735 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-554 в кв. 15 по регулационния план на града, при граници: от две страни улици, парцел VІІІ-555 и парцел ІХ-557, по отношение на Ц.Й.Д., Г.Ц.Д. и Р.Ц.Д., както и  В ЧАСТТА, с която е определена квотата на М.М.К. в размер на 1/3 идеална част от имота, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за допускане извършването на делба на недвижим имот, находящ се в гр. И., а именно дворно място с площ 735 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-554 в кв. 15 по регулационния план на града, при граници: от две страни улици, парцел VІІІ-555 и парцел ІХ-557, по отношение на ответниците Ц.Й.Д., Г.Ц.Д. и Р.Ц.Д..

ОПРЕДЕЛЯ на М.М.К. квота в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в гр. И., а именно дворно място с площ 735 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-554 в кв. 15 по регулационния план на града, при граници: от две страни улици, парцел VІІІ-555 и парцел ІХ-557, в размер на ½ идеална част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 216 от 23.09.2015 г., постановено по гр.д. № 1180/2012 г. на И.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на делба между Е.П.И. и М.М.К. на недвижим имот, находящ се в гр. И., а именно дворно място с площ 735 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-554 в кв. 15 по регулационния план на града, при граници: от две страни улици, парцел VІІІ-555 и парцел ІХ-557, и В ЧАСТТА, с която е определена квотата на Е.П.И. в размер на ½ идеална част от имота.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.