№ 42502
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110102309 по описа за 2024 година
И. Б. Т. е предявила срещу „К.“ ЕАД искове с правно основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за Паричен заем №
2795256, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за
Паричен заем № 2795256, с която се задължава ищцата да сключи договор за
поръчителство.
-И. Б. Т. е предявила срещу „А. Т.“ ЕООД искове с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство към Паричен заем № 2795256, сключен с
„К.“ ЕАД, както и за осъждане на ответника „А. Т.“ ЕООД да заплати сумата
от 5,00 лева, предявена като частичен иск от общата сума 4396,68 лева,
представляваща недължимо платена въз основа на договор за кредит.
Ищецът поддържа, че на 25.06.2023 г. е сключен договор за паричен заем
№ 2795256 с ответника „К.“ ЕАД. Твърди, че размерът на заема по договора е
за сума в размер на 350 лева, с период на револвиране – 25 дни, при ГПР в
размер на 49,14 %, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен
процент не е посочен. Изтъква, че в чл. 4 от процесния договор било
уговорено, че в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова
гаранция, съгласно ОУ или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
ответника „К.“ гарант, а именно поръчител в срок от 48 часа от подаване на
заявлението за отпускане на кредит. Посочва, че на датата на сключване на
процесния договор с първия ответник – К., ищцата е сключила с втория
ответник – „А. Т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата
на който последния е поел задълженията да сключи договор за поръчителство
с „К.“ ЕАД по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с
потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
1
договор за потребителски кредит. Сочи, че въз основа на сключения договор
за предоставяне на поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 88,31 лева, като
възнаграждението за поръчителство се заплаща директно на „К.“ ЕАД, като е
разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за
което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се
изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в
размер на 448,03 лева. Твърди, че сключеният договор за паричен заем
представлява потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и
от ЗЗП. Счита, че изискванията, които клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за
кредит въвежда за потребителя са неосъществими. Твърди, че кредиторът не
включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по
този начин цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника. Сочи, че търговецът е приложил заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП. Твърди се, че кредиторът е действал в
противоречие с принципа на добросъвестността, тъй като не е предоставил
коректна информация относно общия размер на кредита на получателя.
Поддържа, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на
поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на 3578,66 %, а ГЛП в
размер на 408,93 %. Счита, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, както и че договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като
същата е в размер на 40,00 %. Заявява, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора
за предоставяне на поръчителство, не поражда права и задължения за
страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Твърди, че със сключването на договора за
поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за заем с цел да
се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Моли съда за уважаване на
така предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД заявява, че оспорва изцяло
по основание предявените искове. Заявява, че не оспорва, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 2795256/25.06.2023 г. Не
оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“ ЕООД, не е
включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Сочи, че единственият разход
по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е
договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не
е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната
дефиниция за общ разход по кредита. Оспорва обстоятелството, че за ищецът
било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
другия ответник. Счита, че не е налице в Договора за потребителски кредит
уговорено задължение за отпускане на кредита последния да бъде обезпечен.
Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е
2
размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А.
Т.“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, като
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. Сочи, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство възникват в полза на „А. Т.“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя – „К.“ ЕАД, тъй като последния не е страна по договора между
ищеца и „А. Т.“ ЕООД. Посочва, че дори и да се приемат доводите за
свързаност на двете ответни дружества и наличие на скрито обогатяване от
страна на „А. Т.“ ЕООД, то счита, че това не влече недействителност на
договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а
единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че единствено уговорката за заплащане на
възнаграждение за услугите на „А. Т.“ ЕООД противоречи на закона и добрите
нрави. Счита, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне
на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, то неговата
евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би
довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и
недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Моли за
отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А. Т.“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба. Заявява, че оспорва исковете изцяло по основание и размер.
Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти. Сочи, че към настоящия момент
задължението към ответника е изцяло погасено, като не оспорва, че по сметка
на „А. Т.“ ЕООД е постъпила сумата от 5 лева, с която са били погасени
задължения за предоставеното поръчителство. Изтъква, че сключването на
договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на
договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече
са договорени между страните. Счита, че възнаграждението за поръчител не
следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж“ от Директива
2008/48/ЕО. Сочи, че възнаграждението на поръчителя „А. Т.“ ЕООД по
бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването
на договора за кредит от кредитоискателя, съответно не попада в хипотезата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. С тези аргументи моли за отхвърляне
на исковата претенция.Претендира разноски.
По исковете с правно основание чл.26 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже порокът, който обуславя нищожността на договора за кредит,
съответно на клаузата на чл. 4 от договора. В тежест на ответниците е да
докажат възраженията си.
3
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже и имуществено разместване между неговия патримониум и
патримониума на ответника „А. Т.“ ЕООД. В тежест на ответника е да докаже
основание за получаване на сумата.
Като безспорно и ненужадещо се от доказване между страните е, че на
25.06.2023 г. е сключен договор за Потребителски кредит №
2795256/25.06.2023 г, както и че сумата по договора е изплатена в цялост.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.
Съдът намира, че следва да бъде задължен на основание чл. 190 от ГПК
ответника „К.“ ЕАД да представи справка от счетоводството за всички
извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски
по договора за паричен заем, разписки, извадка от счетоводните книги, а също
и копие от погасителен план и СЕФ. Договора за паричен заем е представен
по делото. С оглед необходимостта от специалния знания съдът намира, че
следва да бъде допусната ССчЕ със задачи по исковата молба. Съдът намира,
че искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
БНБ следва да бъде оставено без уважение, тъй като касае обстоятелства
ирелевантни по спора. Доколкото е допусната ССчЕ исканията за издаване на
съдебни удостоверения, които да послужат пред „И.“ АД, „П.“, „И. Груп“ АД
и „Б.. ДСК“ АД следва да бъдат оставени без уважение.
Съдът намира, че исковата молба следва да бъде оставена без движение
като бъде указано на ищеца да уточни с писмена молба в едноседмичен срок
от съобщението: основанията за нищожност на договора за кредит, на
клаузата от договора за кредит, както и на договора за поръчителство и
тяхната поредност.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025, 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба като УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с копие за ответника да
уточни основанията за нищожност на договора за кредит, на клаузата от
договора за кредит, както и на договора за поръчителство и тяхната
поредност.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ответника „К.“ ЕАД в срок до
първото по делото съдебно заседание да представи справка от счетоводството
4
за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за
погасени вноски по договора за паричен заем, разписки, извадка от
счетоводните книги, а също и копие от погасителен план и СЕФ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 190 от ГПК в останалата им
част.
ДОПУСКА ССЕ със задачи по исковата молба при депозит в размер от
320 лева, вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на
заключението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебни
удостоверения, които да послужат пред „И.“ АД, „П.“, „И. Груп“ АД и „Б..
ДСК“ АД.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните. Определението не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5