Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 13.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 06.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното
от районен съдия Бишуров АНД № 2416/2019 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Д.О. - Д. от гр.София,
ЕГН ********** против НП № 19-1006-003049 от 19.08.2019г. на началник
група с Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложена
глоба в размер
на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, чрез който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната
основателност. Претендира и разноските по делото.
За
АНО не се явява процесуален представител, редовно призован. Изпраща писмено
становище ведно с административнонаказателната преписка, с което иска да се
потвърди обжалваното НП.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.О. – Д. е санкционирана за това, че на 26.06.2019г.,
около 18.40 часа, на АМ „Тракия“, км 88, в посока за гр.София е управлявал МПС – т.а. „Р.” с ДК № ***, като по време на извършена проверка от служители на
СПП при ОДМВР-Пазарджик в 19.10 часа е отказала да бъде изпробвана за употреба
на алкохол с техническо средство – алкотест „Дрегер” с фабр. № ARBA 0081. В същото време лъхала на
алкохол, говорела заваляно и имала несигурна походка. Издаден й бил талон за изследване с № 0046402, който според
отразеното в обстоятелствената част на
НП, водачката получила.
С оглед на това
било прието, че нейното поведение съставлявало нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП,
доколкото тя отказала проверка с техническо средство за установяване на употреба
на алкохол и не изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор
или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическа
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта й.
По повод на това от
страна на св. А.Д. – мл. Автоконтрольор в СПП при ОДМВР-Пазарджик, бил съставен
АУАН бл. № 063068 от 26.06.2019г. Актът бил предявен за връчване и подписване
на жалбоподателката, но тя отказала да го получи, а отказът й бил редовно
оформен по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН – с подпис на един свидетел.
Въз основа на съставения
акт било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателката на
19.09.2019г. Жалбата против НП била подадена директно в ПзРС на 19.09.2019г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, както от
гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателя, който е
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
процесното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св. Д..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Според настоящия
съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство е допуснато
драстично нарушение на прроцедурата за установяване на употреба на алкохол от
водачи на МПС, разписана в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/, което е
абсолютно основание за отмяна на НП.
Още тук е мястото
да се каже, че с атакуваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя О.-Д.
за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, т.е. за отказ да бъде изпробвана
за употреба на алкохол в качеството й на водач на МПС.
Веднага следва да
се отбележи, че в нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП е очертан словесно съставът на
административното нарушение, където подробно са посочени неговите обективни и
субективни признаци. Там е предвидено, че се ангажира отговорността на водач,
който откаже да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол
с техническо средство или пък ако не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Казано с други думи, в
чл.174 ал.3 от ЗДП в алтернатива са дадени възможностите, които водачът има,
когато е подложен на проверка за употреба на алкохол. Предвидените алтернативи
дават възможност на водача да реши дали да се подложи на проверка, посредством
изпробване с техническо средство и ако приеме такава, то той правомерно би
могъл да откаже след това да се подложи на изследване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване. Алтернативата на състава дава и друга
възможност на водача, а именно да откаже
проба с техническо средство, но да се подложи на изследване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и да даде кръв за химически анализ с
цел установяване концентрация на алкохол, при което от негова страна няма да е
налице отказ за установяване концентрацията на алкохол, заради това, че е
отказал проба с техническо средство. Възможно е разбира се водачът да избере и
двата метода, по които да бъде изпробван, т.е. първо да бъде направена пробата
с техническо средство, а след това да се подложи на едно от двете - на изследване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване, при което да даде кръв
за химически анализ.
Във всички случаи
обаче, ако водачът се съгласи да бъде пробван за употреба на алкохол по един от
алтернативните начини, очертани в горецитираната норма, то ще значи, че от
негова страна не е налице отказ по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП.
Тези разсъждения
бяха направени, за да се стигне до крайния извод, че един водач на МПС ще
извърши нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП и ще е основание да се ангажира неговата
отговорност, само когато откаже да бъде изпробван и по двата алтернативни начина,
посочени в правната норма, т. е. на първо място трябва да е отказал да бъде
изпробван с техническо средство, а след това до е отказал да направи едно от
двете – да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване, при което да даде кръв за химически анализ с цел
установяване на концентрация на алкохол.
В конкретният казус
се доказа категорично по делото, че на посочените в НП дата, час и място,
жалбоподателката е управлявала процесното МПС, като след подаден сигнал от
гражданин на тел. 112 за това, че същото прави странни маневри по магистралата,
Д. – О. била установена от служители на ОДМВР-Пазарджик в района на 88 км и
по-специално на находящата се там бензиностанция „Лукойл“. Установи се
категорично и това, че тя била приканена да бъде изпробвана за употреба на
алкохол в 19.10 часа с техническо средство – алкотест „Дрегер” с фабр. № ARBA 0081. Установи се и това, че
жалбоподателката направила няколко неуспешни опита да вкара необходимото
количество издишан въздух в дрегера, за да бъде направена успешна проба, но без
обективна причина не успяла да направи това. С оглед на това контролните органи
правилно приели, че тя към този момент е демонстрирала отказ да бъде изпробвана
за употреба на алкохол с посоченото техническо средство.
В така ситуация Наредбата в своя
чл.3а, т.1 императивно разписва, че установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест. По тази причина, след като е бил
съставен УАУН против водача, актосъставителят е следвало да пристъпи към
издаването на талон за изследване /ТИ/ по образец съгласно приложение № 1 от
Наредбата, съгласно чл.3 ал.2 от същата. В чл.6 ал.1 от Наредбата е очертан
по-нататъшния ход на процедурата по установяване употреба на алкохол от водач
на МПС, Разписано е, че талонът
по чл. 3, ал. 2
се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се
изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към
акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3
се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а
останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се
предоставя на водача. В чл.6 ал.4 от Наредбата пък е уточнено, че в талона по чл. 3, ал. 2
се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство,
ако разбира се такова изпробване е било проведено успешно.
В чл.6 ал.8 от
Наредбата пък е императивно разписано и това, че при отказът на лицето да
попълни, подпише или да получи талона за изследване, това се установява с
подписа на един свидетел.
Видно е от
приложение в кориците на делото ТИ № 0046402 в него е отразено, че водачът О.-Д.
е отказала да бъде изпробвана с техническото средство, подробно описано
по-горе. Отразено е, че тя е следвало да се яви в срок до 120 минути от
връчването на талона в „МБАЛ Пазарджик“ АД, за да се подложи на медицинско
изследване, респ. да даде кръвна проба за химически анализ. Отразено е също, че
талонът е съставен в 20.00 часа на 26.06.2019г. Накрая е отразено и това, че
водачът „отказва“, но не става ясно какво точно е отказала О.-Д., т.е. да
подпише, да получи или да избере един от двата начина за изследване –
доказателествен анализатор или медицинско изследване, или пък е отказала и
трите неща. Това не става ясно, защото съставителят на талона– св.Д., не е
изпълнил задължението си да зачертае ненужното в последното изречение на
бланката на ТИ, където са разписани три хипотези на отказ, което е първото
допуснато от него нарушение на процедурата по установяване употребата на
алкохол. Допуснато е обаче и друго, доста по-флагрантно такова. Видно е от ТИ,
че в него „отказът“ на водача, било то да подпише и/или получи ТИ, не е оформен
съобразно императивното изискване на чл.6 ал.8 от Наредбата, защото липсват
имена и подпис на свидетел на този отказ.
При това положение
няма никакви гаранции, още повече законоустановените такива чрез редовно
оформяне на отказ, че водачът е отказал да получи талона за изследване, респ. –
да се яви в указаното му медицинско заведение, за да се подложи на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическа лабораторно изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. По тази причина и вмененото
административно нарушение се явява недоказано, защото по-горе подробно се
развиха съображения, че нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП ще е осъществено, само
когато водачът откаже да бъде изпробван и по двата алтернативни начина,
посочени в правната норма, т. е. първо да е отказал да бъде изпробван с
техническо средство, а след това да е отказал да направи едно от двете – да се
подложи на изследване с доказателствен анализатор или, както е в конкретния
случай, на медицинско изследване, при което да даде кръв за химически анализ с
цел установяване на концентрация на алкохол.
Всичко казано до
тук прави обжалваното НП незаконосъобразно и налага неговата отмяна.
При този изход от
делото и във връзка с искането за присъждане на разноски следва да се каже, че
то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство в последното
съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният
има право на такива предвид отмяната на обжалваното НП и с оглед разпоредбата
на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото списък на разноските, фактура и банково преводно нареждане
се установява, че на адв.П.В. от САК е било договоР. и изплатено от жалбоподателката
адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. (петстотин лева).
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а
Сектор „ПП”-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата областна
дирекция.
Поради липса на
изрично възражение съдът не може да обсъжда наличие или не на прекомерност на
разноските.
Пазарджишкият районен
съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал1 от ЗАНН ,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-003049
от 19.08.2019г. на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с
което на М.Д.О. - Д. от гр.София, ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е
наложена глоба в
размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на М.Д.О. - Д. от гр.София,
ЕГН ********** разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: