РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 28 май две
хиляди двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН Й.
При
секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`945
по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от К.Н.Г. *** против РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр.Враца за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 1995.47 лв. за оставането без
работа, вследствие уволнението му със заповед №1/01.10.2020г., призната за
незаконна и отменена с решение по гр.дело № 2937/2021г. на РС Враца, влязло в
законна сила на 12.02.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Ищецът твърди, че работодателят му дължи общ размер на обезщетение от 4500 лв.
за 5 месеца, относими към периода 02.10.2020г.-28.02.2021г., а претендирания
такъв представлява сумата на обезщетение след прихващане на получено от него
недължимо платено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 2504.53лв.
В
съдебно заседание, проведено на 28.05.2021 г. съдът, по искане на ищеца, е
допуснал изменение на размера на предявения иск по чл.225, ал.1 във вр. чл.344,
ал.1 т.3 КТ като е увеличил сумата от 1995.47 лв. на 4506.65 лв. и е прекратил
производството по делото по предявеното искане за прихващане между сумите на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и по чл.222, ал.1 КТ, поради отказ от това искане,
направено от процесуалният представител на ищеца.
Искът
е с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и е процесуално
допустим.
В
писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Поддържа
становище, че ищецът е навършил изискумия по КСО осигурителен стаж за пенсия и
получава такава от 08.08.2020г., поради което следва да се установи налице ли е
причинно-следствена връзка между уволнението и оставането без работа или
причината е факта, че ищецът е упражнил правото си на пенсия. Твърди също, че
изплатената на ищеца сума по чл.222, ал.3 от КТ подлежаща на връщане след
отмяна на уволнението му възлиза на 2462.65 лева, с която прави възражение за
прихващане със сумата при уважаване на предявения иск.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 1/01.10.2020г. на основание чл.
328 ал.1, т.10б от КТ, считано от 02.10.2020 г. трудовият договор между К.Г. на длъжност „уредник музеи” и Регионален
исторически музеи Враца било прекратено, поради пенсиониране. В заповедта било
определено на лицето да се изплати на осн. чл.222, ал.3 КТ обезщетение за три
брутни работни заплати и на осн.чл.224 ал.1 КТ обезщетение за два работни дни.
С решение от 28.01.2021 г. по гр.дело №2937/2020 г. на
Районен съд Враца е
признато за незаконно и е отменено уволнението на К.Н.Г. от длъжността ”уредник-музей” в Регионален исторически музей
гр.Враца, извършено с предизвестие №2/01.09.2020 г. и заповед
№107/19.02.2009 г. на управителя на ЕООД. Със същото решение съдът е
възстановил К.Г. на
заеманата преди уволнението длъжност ”уредник-музей” в Регионален исторически музей
гр.Враца, представляван
от директора Георги Владимиров Ганецовски.
На
01.03.2021 г. К. Георгиев е депозирал молба до директора на Регионален исторически музей гр.Враца, с която въз основа на влязло в сила решение от
28.01.2021 г. по гр.дело №2937/2020 г. на Районен съд Враца за отмяна на
неказоносъобразното му уволнение е пожелал да изпълнява трудовите си функции на
възстановената длъжност.
Върху молбата Г. е отразил, че от 01.03.2021 г. е възстановен
на длъжността.
По
делото е приложено копие от трудовата книжка на Г., видно от която в периода 02.10.2020г.-28.02.2021г.
не е работил по трудово правоотношение.
От заключението на назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното
брутното трудово възнаграждение, което К. Георгиев е
получил по прекратеното му
трудово правоотношение е в размер на 909.60 лева – месец септември 2020г.
Обшият размер на обезщетението на
основание чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за периода от 02.10.2020г.
до 28.02.2021г., т.е. 5 месеца е в размер на 4506.65 лева,
Общият размер на обезщетението на
основание чл.222 КТ е в размер на 2728.80 лева /3 брутни работни заплати х 909.60 лева/. В представения
фиш за работна заплата за месец октомври 2020г. Според вещото лице е посочено неправилно брутно трудово възнаграждение в размер на
2667.60 лева /3 брутни работни заплати х 889.60 лева / - обезщетение по чл.222 КТ.
На 06.11.2020г. Регионален исторически музеи Враца е превел по банков път на ищеца чиста сумата в размер на 2504.53 лева - обезщетение съгласно чл.222 от КТ. Посочено е в заключението, че общото дължимото
обезщетение от Регионален
исторически музеи Враца на К.Г. по чл.225, ал.1 КТ и чл.222 КТ е в размер на 7235.45 лева., а именно 4506.65 лева -
обезщетението на основание чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за периода
от 02.10.2020г. до 28.02.2021г., т.е. 5 месеца + 2728.80 лв. обезщетение на осн. чл.222 КТ/три брутни
работни заплати/.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
С настоящия иск ищецът претендира обезщетение по реда
на чл.225, ал.1 от КТ в размер на сумата 4506.65
лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 02.10.2020г.-28.02.2021г.
В тежест на ищцовата страна е да докаже,
че именно поради незаконосъобразното уволнение е останал без работа за
посочения период.
Съдът приема,
че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
останал без работа през посочения период, поради незаконосъобразно уволнение.
Незоконосъобразното уволнение на ищеца се установи от влязлото в сила решение от 28.01.2021 г. по гр.дело
№2937/2020 г. на Районен съд Враца. Видно от приложеното по делото копие от
трудова книжка на ищеца са установи, че за периода от 02.10.2020г.-28.02.2021г. Г. не е работил по
трудово правоотношение, предвид което съдът счита иска за допустим и
основателен, но не доказан в сочения от ищеца размер, поради следните
съображения:
Ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил правопогасяващо възражение за прихващане, което е
извършено своевременно с отговора по чл.131 ГПК, което съдът следва да обсъди.
При тези съображения при уважаване на
иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ съдът дължи произнасяне по възражението
за прихващане на работодателя-ответник, заявено с отговора на исковата молба. В
него се посочва, че ответникът претендира прихващане да се извърши със
заплатено от него обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 2462 лв.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на обезщетението на основание чл.225, ал.1 от КТ за
оставане без работа за периода от 02.10.2020г. до 28.02.2021г., т.е. 5 месеца е
в размер на 4506.65 лева, от която сума следва да се
приспадне чистата сума на преведеното в полза на ищеца обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ в размер на 2504.53лв. С оглед на това дължима от ответника се явява
сумата от 2002.12 лв., до който размер предявеният от ищеца иск се явява
основателен.
В
останалата му част до пълния предявен размер от 4506.65 лв. искът следва да се
отхвърли, поради извършеното прихващане с платено в полза на ищеца обезщетение
по чл.222, ал.3 КТ.
При
този изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и доколкото настоящото
производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат
такси в производството, то ищецът, не дължи разноски за държавна такса за този
иск. Такива следва да се присъдят в тежест на ответника РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ гр.Враца в размер на 80.08 лв.-държавна такса в размер на 4% от уважената
част от иска.
Трайната
и безпротиворечива е практиката на ВКС, възпроизведена в определение № 58 от
8.02.11г. по ч.гр.д.№ 496/10г.на ІІІ г.о., поставено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК,
приема, че безплатността на производството по трудови дела за работниците и
служителите, предвидена в чл.359 КТ и чл.83 ал.1 т.1 ГПК се
отнася само за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството –
за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица, но не обхваща
дължимите към противната страна разноски. С оглед това и предвид частичното
уважаване на иска по чл.225, ал.1 КТ, ответника следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищеца сумата от 222.13 лева направени
по делото разноски.
Ищцовата страна следва да бъде осъдена на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 277.87 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ гр.Враца да заплати на К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
2002.12 лв.,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 02.10.2020г. до 28.02.2021г., за времето през което е останал без работа, вследствие незаконно уволнение,
признато за такова с решение от 28.01.2021г. постановено по гр.дело №
2937/2020г. на ВРС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба - 05.03.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Н.Г. с ЕГН ********** против РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр.Враца в
останалата част за
сумата над 2002.12 лв. до пълния предявен размер от
4506.65лв., поради
погасяване вследствие извършено от ответника прихващане на дължимата сума от
4506.65 лв. с изплатеното на ищеца при уволнението обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ в размер на 2504.53 лв.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр.Враца да заплати на К.Н.Г. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 222.13 лева разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ гр.Враца сумата 277.87 лева разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр.Враца да заплати по сметка на Районен съд
Враца сумата 80.08 лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………