Решение по дело №88/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 51
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 19 януари 2023 г.)
Съдия: Мирела Огнянова Кацарска
Дело: 20233100500088
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Варна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 13588/11.08.2022 г. на Н. Б. С. - взискател по изп. дело
№ 20183110407010 по описа на ДСИ Кремена Колева - Янакиева, при СИС – Варна, с район
на действие ВРС срещу Разпореждане от 04.07.2022 г., с което е оставена без уважение
молбата й с вх. № 9636/06.06.2022 г. за насрочване на публична продан на недвижим имот,
поради несъразмерност по чл. 442а от ГПК на поискания изпълнителен способ спрямо
размера на задължението.
Твърди се в жалбата, че избраният изпълнителен способ в принудителното
изпълнение не е несъразмерен на задължението, предвид обстоятелството, че са изчерпани
всички други способи за удовлетворяване вземането на жалбоподателката. Излага се, че
ЕООД не разполага с друго имущество освен процесния недвижим имот.
Ответникът по жалбата „Портфолио интернешинъл“ ЕООД, гр. Варна не депозира
възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Ответникът по жалбата ТД на НАП - Варна депозира възражение по жалбата в срока
по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който отправя искане съдът да вземе справедливо решение по
делото на база на всички събрани доказателства.
ДСИ Кремена Колева - Янакиева, при СИС – Варна, с район на действие ВРС
депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело №
1
20183110407010.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалвано е Разпореждане от 04.07.2022 г., с което е оставена без уважение молбата
на С. с вх. № 9636/06.06.2022 г. за насрочване на публична продан на недвижим имот, което е в
кръга на подлежащите на съдебен контрол действия на ДСИ – чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК. Жалбата е подадена
в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице – взискател по
изп. дело, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20183110407010 по описа на ДСИ Кремена Колева - Янакиева, при
СИС – Варна, с район на действие ВРС е образувано на 09.018.2018 г. по молба на Н. Б. С. и въз основа
на изпълнителен лист № 179/09.01.2018 г., издаден по гр.д. № 5527/2016 г. по описа на ВРС, ХLІ състав за
осъждане „Портфолио интернешинъл“ ЕООД, гр. Варна да заплати на С. сумата от 125 лева,
представляваща част от сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, съразмерна на частта му от процесния имот.
На 10.01.2019 г. на длъжника му е връчена ПДИ с изх. № 50030/14.12.2018 г. В същата е посочено, че се
дължи сумата общо от 1184.21 лева.
От справка на СВ – Варна е видно, че „Портфолио интернешинъл“ ЕООД, гр. Варна е
собственик на ½ ид.ч. от УПИ № ХI-1159, кв. 50 по плана на к.к. „Св.Св. Константин и
Елена“ с площ от 1200 кв.м. и изградената в него жилищна сграда с РЗП от 231.20 кв.м.
От справка за декларирани данни на длъжника се установява, че същият няма
декларирани МПС и ППС.
От справката направена в ТР е видно, че длъжникът не притежава дялове в други
дружества.
От справка на БНБ за банковите сметки на „Портфолио интернешинъл“ ЕООД, гр.
Варна се установява, че дружеството има разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, гр.
София.
Със запорно съобщение с изх. № 46764/22.11.2018 г. на ДСИ, получено от „Уникредит Булбанк“ АД, гр.
София на 26.11.2018 г. е наложен запор върху сметките на ищеца в банката.
От писмо с вх. № 33058/30.11.2018 г. на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София е видно, че банката
признава вземането, върху което е наложен запор, но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса
на наличност. В банката няма наета банкова касета.
ДСИ е наложил възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот с молба с вх. №
1972/31.01.2020 г.
Представен е договор за наем на недвижими имот от 01.04.2020 г., сключен между „Портфолио
интернешинъл“ ЕООД, гр. Варна, в качеството му на наемодател и „Имигрейшън виза
съпорт сървисис“ ЕООД, гр. Варна, в качеството му на наемател с предмет отдаване за
временно и възмездно ползване на ½ ид.ч. от УПИ № ХI-1159, кв. 50 по плана на к.к.
„Св.Св. Константин и Елена“ с площ от 1200 кв.м. и изградената в него жилищна сграда с
РЗП от 231.20 кв.м. за сумата от 3600 лева годишно /по 300 лева месечно/, като в чл. 3 от
същия е договорено между страните, че имотът се предава за ползване в негоден вид и
състояние за обитаване, празни на циментов под и стени, без оборудване в баните и кухните,
без обзавеждане, без никакво оборудване, инсталации, съоръжения, движими вещи и
устройства в помещенията на сградата и в дворното място.
С протокол от 27.01.2021 г. е извършен опис на притежавания от длъжника имот, а
2
именно: ½ ид.ч. от УПИ № ХI-1159, кв. 50 по плана на к.к. „Св.Св. Константин и Елена“ с
площ от 1200 кв.м. и изградената в него жилищна сграда с РЗП от 231.20 кв.м. Пазарната
стойност на имота е 232 000 лева, видно от изготвената експертна оценка по изп. дело.
От удостоверение на ДСИ по изп.д. № 20183110407010 е видно, че актуалният размер
на задължението на длъжника към 15.11.2022 г. възлиза общо на сумата от 2250.79 лева.
С Разпореждане от 04.07.2022 г. на ДСИ е оставена без уважение молбата на Н. Б. С. с
вх. № 9636/06.06.2022 г. за насрочване на публична продан на недвижим имот, поради
несъразмерност по чл. 442а от ГПК на поискания изпълнителен способ спрямо размера на
задължението.
С измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г., конкретно в текстовете на чл. 441,
ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а от ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност
на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, изрично се прогласи
принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело.
Съразмерността не е нов принцип - той е изведен от правната теория и съдебната практика
по делата за обезпечения /преценката за адекватност на обезпечението и за избор на
подходяща обезпечителна мярка/, като до приемане на нормата на чл. 442а липсва законов
текст, който да е пряко основание от съдебния изпълнител да се изискват само такива
действия на принуда, които са съразмерни /количествено и стойностно/ с оглед целта на
принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна
точка, принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й съответства,
но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно
съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя
изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника (така и Решение № 209
от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., Решение № 212 от 31.10.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1496/2010 г., IV г. о.). Единствено длъжникът разполага с възможността да предложи на
основание чл. 443 от ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или
да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако
съдебния изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в
състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от
длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя
имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата на чл.
442а от ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да
вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на
дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете „всички конкретни данни и
обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането
да остане неудовлетворено“, като ще отговаря за вреди както в случая, когато те са
произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника, така и когато в
резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане
неудовлетворена. По тази причина, при преценката си за съразмерността на наложените
мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие
между дълга и запорираното и възбранено имущество /като известна несъразмерност е
3
допустима/, но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното
делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил
в чл. 442а от ГПК /така Решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. дело № ЗЗ43/2020 г. на III ГО
на ВКС/.
С оглед очертаната правна рамка, в конкретиката на настоящия казус, длъжникът е
бил уведомен за образуваното изпълнително дело, връчена му е покана за доброволно
изпълнение, като не е изпълнил в срок, както и до настоящия момент /повече от три
години/, независимо че е бил уведомяван за предприетите изпълнителни действия по
предвидения процесуален ред; не е предложил изпълнението да бъде насочено върху друг
обект /чл. 443 от ГПК/, различен от възбранения имот. Тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да се съобразява с разпоредбата на чл. 442 от ГПК, според която „взискателят може
да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника“, както и с чл. 133 от
ЗЗД, според който цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитане, отказът на съдебния изпълнител да насрочи публична продан на
собствения на дружеството недвижим имот е противоправно.
Още повече, че процесният имот се явява единственото имущество, с което е
установено, че разполага ЕООД. От справките по изп. дело е видно, че същото няма
наличност по банкови сметки, не разполага с банкови касети, МПС, дялове в дружества,
движими вещи и други недвижимости. Единственият актив, който длъжникът има е вземане
от свързано лице по договор за наем на притежавания от него единствен имот /едноличните
собственици на капитала и управителите на съконтрагентите са едно и също физическо лице
– Андрю Мел Бекстър/. Наемателят до този момент обаче не е намерен от ДСИ за надлежно
връчване на запорното съобщение, въпреки многократните опити за това. Срокът на
договора за наем изтича на 01.04.2023 г. Предвид уговореният начин и срок на заплащане на
наемната цена и липсата на средства по единствената банкова сметка на длъжника, може да
се направи обоснован извод, че изпълнителния способ по чл. 507 от ГПК няма да доведе до
удовлетворяване на взискателите, а само до генериране на нови разноски за тях /чл. 514 от
ГПК/. Т.е. ако ДСИ не извърши публична продан на притежавания от длъжника недвижим
имот не е налице друг начин за погасяване на задълженията му по изп. дело.
С оглед на казаното по-горе, не се установява несъразмерност на поискания от С.
изпълнителен способ, тъй като той се явява единствен възможен такъв за нейното
удовлетворяване. При тези изводи на съда жалбата следва да се уважи и отказът за
извършване на публична продан, извършен с Разпореждане от 04.07.2022 г. по изпълнително
дело № 20183110407010 по описа на ДСИ Кремена Колева - Янакиева, при СИС – Варна, с
район на действие ВРС, следва да се отменен, а делото да се върне на ДСИ за продължаване
на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.07.2022 г. по изпълнително дело № 20183110407010
по описа на ДСИ Кремена Колева - Янакиева, при СИС – Варна, с район на действие ВРС, с
което е постановен отказ за насрочване на публична продан на недвижим имот,
представляващ на 1/2 ид.ч. от УПИ № ХI-1159, кв. 50 по плана на к.к. „Св.Св. Константин и
Елена“ с площ от 1200 кв.м. и изградената в него жилищна сграда с РЗП от 231.20 кв.м.,
поради несъразмерност по чл. 442а от ГПК на поискания изпълнителен способ спрямо
размера на задължението.
ВРЪЩА делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.


РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5