Присъда по НОХД №197/2025 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 197 по описа за 2025 г. на РС - П.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Т.,
Териториално отделение – П. обвинителен акт против Б. Ю. А.,, за това че на 07.05.2025 г.,
около 16.00 часа, в гр. П., на път II-51, км. 46+189 (изхода за гр. Б.), в нарушение на
установените със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)
правила - чл. 30 от ЗКНВП, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и
чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП,
включено в Списък I към Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични — синтетичен канабиноид **, с
тегло 0.02 грама, установено с Протокол за съдебна физикохимична експертиза №173 от
03.06.2025 г. на НТЛ при ОД на МВР – Ш., на стойност 0.60 лева, като случаят е маловажен -
престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Т., Териториално
отделение – П., поддържа обвинението, счита го за доказано и пледира съдът да признае
подсъдимия Б. Ю. А. за виновен по така повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 5, във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК, като му наложи наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното и моли съда
за снизхождение и налагане на по-леко наказание.
След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. Ю. А., с ЕГН **********, е български гражданин, с поС.ен адрес в с.
*** общ. П., ул. „***, адрес за призоваване с. ***, с начално образование, неженен, общ
работник в Община П., осъждан.
На 07.05.2025 г. през деня подсъдимият А. се намирал в гр. П., заедно със свои
приятели - свидетелите Б. К. А. и В. Ф. М.. Тримата се придвижвали с лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320Д“, с рег. № Р7499ВТ, собственост и управляван от свидетеля А..
По време на престоя си в града подсъдимият, който периодично употребявал
наркотични вещества, изразил пред приятелите си намерение да се сдобие с доза от
предпочитаното от него вещество – синтетичен канабиноид. Впоследствие той се свързал с
неустановени по делото лица в гр. П. и гр. Стражица, от които получил свивка (хартиено
топче), съдържаща суха тревиста маса – синтетичен канабиноид **, представляващ
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и включен в
Списък I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични.
След като се снабдил с веществото, подсъдимият веднага изпушил част от него.
По-късно през деня свидетелят А. трябвало да се яви на изпит в Професионална
гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“ – гр. П.. Докато той се намирал в
сградата на училището, подсъдимият и М. останали в автомобила, паркиран в близост. След
приключване на изпита тримата решили да се приберат към с. *** като по пътя, в района на
ул. „България“ в гр. П., спрели пред магазин „Аура“.
Подсъдимият влязъл в магазина и закупил няколко продукта, които поставил в черна
найлонова торбичка.
Около 16.00 часа, при напускане пределите на града по път II-51, км. 46+189 (изхода
за гр. Б.), автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ – П. –
свидетелите М. Д. Г. и С. С. Я., към които впоследствие се присъединили Д. М. П. и ***.
В момента, в който забелязал полицейския патрул, подсъдимият изпитал страх, че ще
бъде проверен и държаното от него вещество ще бъде открито, поради което незабелязано
хвърлил хартиеното топче в найлоновата торбичка, оставена на пода пред пасажерската
седалка.
При извършената проверка на лицата не били открити забранени предмети, но при
последвалия оглед на автомобила в черната найлонова торбичка било намерено и иззето
хартиеното топче със сухата тревиста маса. Веществото било приобщено като веществено
доказателство, за което бил изготвен протокол за доброволно предаване, последван от оглед
на местопроизшествието с фотоалбум.
1

Назначената съдебна физикохимична експертиза № 173 от 03.06.2025 г., изготвена от
вещо лице при НТЛ при ОД на МВР – Ш., установила, че иззетата субстанция е
високорисково наркотично вещество – синтетичен канабиноид ** с тегло 0.02 грама и
стойност 0.60 лева.
Съгласно заключението на експертизата веществото представлява високорисков
наркотик по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и включено в Списък I към Приложение № 1
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
От показанията на свидетелите С. С. Я. и Д. М. П., служители в РУ – П., се
установява, че на 07.05.2025 г. те изпълнявали служебните си задължения в рамките на
специализирана полицейска операция по линия „Наркотици“. Двамата свидетели възприели
движението на лек автомобил „БМВ“ с регистрационен номер Р7499ВТ, в който се намирали
трима млади мъже, сред които и подсъдимият. Автомобилът бил спрян за проверка в района
на „автокъщата на Денчо“ при изхода на гр. П. в посока гр. Б.. Подсъдимият се намирал на
предната дясна седалка и държал в ръцете си черна найлонова торбичка, за която заявил, че
е негова и съдържа хранителни продукти, закупени от магазин „Аура“. При проверката на
торбичката на дъното й било открито хартиено топче, съдържащо суха тревиста маса.
Подсъдимият първоначално отрекъл веществото да е негово, но потвърдил, че торбичката и
вещите в нея са негови. На място бил извършен полеви тест, който реагирал положително на
наркотично вещество.
Показанията на полицейските служители са ясни, точни и без вътрешни
противоречия. Те описват последователно действията по проверката, реакцията на
подсъдимия и местоположението на откритото вещество. Техните изявления се подкрепят
напълно от останалите свидетели и от събраните писмени доказателства – протокол за
доброволно предаване, протокол за оглед и фотоалбума. Съдът намира, че показанията им са
обективни и добросъвестни, дадени от лица, изпълнявали служебните си задължения без
личен интерес от изхода на делото.
Свидетелят Б. К. А., който е управлявал автомобила, потвърждава, че черната
торбичка, в която е открито веществото, принадлежи на подсъдимия. Той заявява, че
непосредствено преди проверката подсъдимият е пазарувал в магазин „Аура“, след което
торбичката е оставена на пода пред пасажерската седалка. А. е категоричен, че другите лица
в автомобила не са имали отношение към съдържанието на торбичката, както и че не е
видял подсъдимият да изхвърля предмети от автомобила. Свидетелят посочва, че е разбрал
за наличието на веществото едва след полицейската проверка. Неговите показания са
логични, безпротиворечиви и кореспондират напълно с тези на полицейските служители.
Свидетелят В. Ф. М. също е присъствал в автомобила и потвърждава, че подсъдимият
държал черна торбичка, която била негова, и че именно в нея полицейските служители
открили наркотичното вещество. Той сочи, че подсъдимият отрекъл да знае какво е
съдържанието й, но не оспорил, че торбичката му принадлежи. Съдът приема тези показания
за напълно достоверни, като отбелязва, че те допълват в детайли общата картина на
случилото се и не съдържат противоречия нито вътрешни, нито с останалите доказателства.
Прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 от НПК в съдебно заседание показания на М. Д. Г.,
дадени на досъдебното производство, също потвърждават, че именно той е извършил
личния обиск на подсъдимия и проверката на автомобила, при която открил хартиеното
топче със сухата тревиста маса в торбичката на подсъдимия. Свидетелят описва
последователно действията си и потвърждава, че веществото е реагирало положително при
полевия наркотест. Съдът възприема показанията му като обективни и безпристрастни.
Подсъдимият Б. А. в съдебно заседание се призна за виновен, заяви, че съжалява за
случилото се, и потвърди, че сам си е закупил наркотичното вещество от гр. Стражица в
същия ден. Той не оспори изложените от свидетелите факти, а напротив- заяви, че всичко е
така, както те са казали. Съдът оценява това негово самопризнание като доброволно и
искрено, като то е направено след пълно разясняване на процесуалните му права.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, с оглед
събраните на досъдебното производство доказателства – свидетелските показания,
химическата експертиза, писмени и веществени доказателствени материали. Всички тези
доказателства подкрепят направеното от подсъдимия признание и не оставят спорни
моменти в подлежащите на установяване факти, поради което съдът намира обвинението за
доказано.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат
2

следните изводи:
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното Д.ие на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 07.05.2025 г., около
16.00 часа, в гр. П., на път II–51, км. 46+189 (изхода за гр. Б.), в нарушение на установените
със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) правила - чл.
30 от ЗКНВП, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, е
държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включено
в Списък I към Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - синтетичен канабиноид **, с тегло 0.02 грама,
установено с Протокол за съдебна физикохимична експертиза №173 от 03.06.2025 г. на НТЛ
при ОД на МВР – Ш., на стойност 0.60 лева, като случаят е маловажен.
От субективна страна за съставомерността на Д.ието се изисква виновно поведение
под формата на умисъл, т.е. деецът да съзнава всички обективни признаци на престъпния
състав и да насочва волята си към тяхното осъществяване. В конкретния случай
подсъдимият е действал при форма на вина – пряк умисъл, тъй като е разбирал свойството и
значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния характер на Д.ието си и
неговите последици, и е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел, че държи високорисково наркотично вещество, което е
забранено от закона, като е осъзнавал неговия вид и предназначение, поради което е
реализирал състава на престъплението с пълно съответствие между волевия и
интелектуалния момент на умисъла.
Налице са и предпоставките за квалификация на Д.ието по привилегирования състав
на това престъпление, най вече с оглед незначителните количество и стойност на
наркотичното вещество.
Ето защо съдът приема, че Д.ието е извършено виновно, при форма на пряк умисъл, и
от субективна страна са налице всички признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, т. 1 от НК.
По вида и размера на наказанията:
За инкриминираното Д.ие - престъпление по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 от
НК, законът предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете съвкупно всички релевантни
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства бяха отчетени сравнително малкото количество и ниската стойност на
наркотичното вещество, изразеното съжаление, признанието на вината, както и коректното
процесуално поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство и в съдебната
фаза на процеса.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете предходното осъждане на подсъдимия,
по което той не е бил реабилитиран към момента на извършване на настоящото Д.ие.
Съобразявайки баланса между тези обстоятелства и целите на наказанието по чл. 36
от НК, съдът определи наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, като прие,
че справедливо и съответно на извършеното Д.ие е наказанието „глоба“ в размер от 200.00
лв. платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П..
Съдът счете, че така определеното наказание е от една страна необходимо, а от друга
достатъчно, за да постигне целите на генералната и специалната превенция и ще въздейства
възпитателно както върху подсъдимия, така и върху обществото като цяло.

По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б. Ю. А. да заплати в
полза на ОДМВР – Т. сумата от 161.31 лв., представляваща разноски по досъдебното
производство.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	30
Дата:	13 ноември 2025 г. (в сила от 28 ноември 2025 г.)
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20253520200197
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №197/2025 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите