Решение по дело №1935/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 51
Дата: 3 януари 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237040701935
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

51

Бургас, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20237040701935 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Е. Д. К., [ЕГН] от [населено място], община Сунгурларе, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат И. М. от АК София.

Ответник по жалбата е директора на дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при община Бургас. АО участва в производството до настоящия момент лично.

Заинтересовани страни са майката Г. Х. и ДСП Бургас, съгласно чл.65 ал.2 от СК.

Предмет на обжалване е отказ на ответната страна да впише в акта за раждане на детето Д. Г. Х., [ЕГН] припознаване, извършено от жалбоподателя, който отказ е обективиран в писмо № 63-00-461/2/11.10.2023г. В писмото е посочено, че припознаването не може да бъде извършено, тъй като детето е починало и не е оставило наследници – основание за отказа по чл.64 ал.1 от СК.

В жалбата по същество се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Развиват се подробни доводи, че при изложените обстоятелства Куцаров е изградил близки лични отношения с починалото дете и има интерес от припознаването и поради това същото следва да бъде вписано. Иска се съдът да отмени отказа. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не е взел становище по същество. Не сочи нови доказателства.

Заинтересованата страна Г. Х. не взема участие в производството, редовно призована.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

От приложените по преписката множество служебни документи се установиха безспорните между страните обстоятелства, че детето Д. Г. Х., [ЕГН], е родено на 27.05.2017г. от майка Г. Д. Х. и баща неизвестен, както и че детето Д. Х. е починало на 29.08.2023г.

Представено копие от заявление за припознаване по чл.65 ал.1 от СК вх.№ 63-00-461/28.09.2023г. Заявлението е подадено от Е. Д. К. до кмета на община Бургас и се отнася до припознаването на детето Д. Г. Х. с майка Г. Х. и баща неизвестен.

Представено е копие на писмо от директора на дирекция ГРН на община Бургас до началника на отдел Социална закрила Сунгурларе, с което е извършено уведомяване на заявеното припознаване и е дадена възможност за становище.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Преди всичко следва да се отбележи, че установените по делото факти сочат наличието на индивидуален административен акт – отказ за вписване на припознаване по чл.66 ал.1 изр.3 от СК по подаденото от жалбоподателя заявление. В срока за произнасяне органът е издал оспореното писмо-отказ, в което е приел за установени правно значими факти и е приложил закона – хипотезата на чл.64 от СК предвиждаща допустимост на осиновяване на починали деца само в случаите, когато последните са оставили низходящи. Затова за Е. К. е възникнал правен интерес от обжалване на получените два отказа.

Налице е основание за оспорване на издадените откази по чл.146 т.1 от АПК – липса на компетентност.

Съгласно чл.35 ал.3 от Закона за гражданската регистрация кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. В настоящия случай издалият отказа орган е длъжностно лице от общинската администрация – директор на дирекция ГРН при община Бургас. С определение от 13.11.2023г. съдът изрично е указал на ответника да представи доказателства за компетентността си, т.е. за наличието на възлагане от кмета на община Бургас. Такива доказателства не са били представени, поради което в тежест на страната съдът приема, че възлагане липсва. Липсва компетентност на директор на дирекция ГРН при община Бургас за произнасяне по подадените от жалбоподателя заявления за припознаване по чл.65 ал.1 от СК, тъй като същия няма качеството на длъжностно лице по гражданското състояние по смисъла на чл.35 ал.3 от ЗГР. Поради това обжалваните откази са нищожни.

По повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК постановения отказ следва да бъде обявен за нищожен.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

О. Н. на отказа на директора на дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при община Бургас да впише припознаване, извършено от жалбоподателя Е. Д. К., [ЕГН] от [населено място], община Сунгурларе, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, който отказ е обективиран в писмо № 63-00-461/2/11.10.2023г.

ВРЪЩА на община Бургас преписката по внесеното от Е. К. заявление за припознаване вх.№ 63-00-461/28.09.2023г., което да се разгледа и реши от съответното длъжностно лице по гражданското състояние по смисъла на чл.35 ал.3 от ЗГР.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Съдия: