Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2012 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На първи март Година две хиляди и дванадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Секретар
Т.И.
Прокурор
ПЛАМЕН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Савов
ВНОХД №
57 по описа на съда за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по жалба на А.И.И. срещу присъда № 549,
постановена на 14.12.2011г. по НОХД № 5125 по описа на Районен съд –гр. Варна
за 2010г.
С обжалваният съдебен акт
въззивникът А.И.И. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл. 149, ал.4, т.1, вр.
ал.1 от НК.
По същество в жалбата се навеждат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, моли се за нейната отмяна и
оправдаване на подсъдимия. Сочи се, че наложеното наказание е прекомерно и явно
несправедливо, определено при допуснати нарушения на материалния закон. При
алтернативност се моли за намаляването му. Присъдата е оспорена и в
гражданскоправната и част, като се моли за намаляване на определеното
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че неправилно е бил приложен и
чл. 68, ал.1 от НК и неправилно е било приведено в изпълнение наказанието
наложено на въззивника по НОХД № 3227/2000г. поради
изтичане на погасителният давностен срок за изпълнение на наказанието.
В съдебно заседание,
представителят на въззивната прокуратура намира
жалбата за неоснователна, а присъдата за законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият И.,
редовно призован, не се явява, процесуалният му представител поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Допълнително се излагат доводи за
неправилност на присъдата и липса на мотиви по определени пунктове от
квалификацията. Сочи се, е съдът не е обсъдил всички доказателство по делото и
неправилно е възприел фактическата обстановка.
Процесуалният
представител на гражданския ищец моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Въззивната
жалба се прецени от настоящия съдебен състав като неоснователна.
Въз основа на
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства,
настоящата въззивна инстанция приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
09.08.2002 г., след обяд,
подсъдимият А.И. отишъл в дома на
свидетеля Чернев в един от блоковете в село Разделна, на първия етаж, като в
жилището можело да се влезе и през
терасата чрез стълба. През това време пред дома на Чернев играели деца, а
именно св.Сашка
С., св.Мариан Казаилиев,
св.Николай Янев и св.Илиян Христов. С тях
била и свидетелката Ф.С., която била на
12 години. Подсъдимият И., заедно със св. Чернев излезли от апартамента и
започнали да говорят със св. Ф. С.. Двамата застанали от двете страни на момичето,
което пък било в близост до автомобил. Св. Ф. С. казала, че иска да си отива, но подс. И. и св. Чернев започнали да се смеят , да я карат да
си пусне косата и да я хващат и дърпат за ръцете. По този начин въпреки заявеното от момичето желание да си
тръгва, св. Чернев държейки и дърпайки я за ръцете, я вкарал в апартамента си
през терасата. После той заключил входната врата и прибрал ключовете в джоба
си. Подсъдимият И. и свидетелят Чернев въвели св. С. в една от стаите и
дръпнали пердетата на прозорците. Тогава подс. И.
започнал да целува момичето, а св. Чернев отишъл да се къпе. И.
свалил дънките на момичето до коленете и го съборил на дивана в стаята. През
това време св. С. настоявала да я пусне да си ходи, като виковете й били чути
от играещите на вън деца. Подсъдимият И. й казал да не вика. Свидетелката се
съпротивлявала на действията на подсъдимия, като успяла да го ритне, но той
продължил да я съблича въпреки изразеното от нея нежелание. Събул и бельото на
св. С. и вдигнал краката й нагоре. След това докато я опипвал по тялото, събул и своите
дънки до коленете, останал по слипове и проникнал с пениса си в ануса и като
започнал да се движи напред - назад. В
същото време в стаята влязъл и св. Чернев, който бил само по боксерки. Той
отишъл при св. С., хванал ръката й и й казал: „направи ми една чикия". Момичето не искало да прави това и започнала
да рита подс. И., който й казвал да стои още малко,
докато свърши. Тогава св. Чернев хванал ръката на св. С., поставил я върху
пениса си и държейки своята ръка върху нейната започнал да мастурбира.
По същото време подс. И. се отдръпнал и еякулирал в ръката си, а св. Чернев - върху корема на св. С..
След това двамата мъже казали на свидетелката , че я пускат да си заминава и
отключили входната врата. С. се прибрала в дома си, но не съобщила за станалото
на родителите си веднага. Майка и- св. Анка С., прибирайки се към къщи чула как
съседските деца говорят, че дъщеря й е била „ дръпната" от някакви мъже в
блока. Когато се върнала жената видяла дъщеря си разстроена и я попитала дали
това, което е чула е вярно. Тогава св. Ф. С. казала, че е вярно, че
„Милен" я „ дръпнал" вътре, а „Кутийката легнал с нея". За това
св. А.С. на 13.08.2002г. завела дъщеря си на преглед. Било изготвено съдебно-медицинско освидетелстване № 207/2002г. При
прегледа съдебният медик установил, че девствената ципа е здрава и е с
пръстеновидна форма, чието анатомично устройство не допуска извършване на полов
акт без разкъсване. Липсата на следи от увреждания по тялото, около ануса и във
входа на влагалището, не изключва възможността с пострадалата да са били
извършвани други действия--допир на половия член и вкарване във входа на
влагалището пред девствената ципа, както и около ануса или в него.
Във
връзка с гореизложеното било образувано досъдебно производство против подс. И. и св. Чернев за престъпление по чл.149 ал.4 т.1 вр. ал.1 от НК. След приключване на разследването,
материалите касаещи действията на Чернев били отделени в друго производство.
Спрямо него е постановена и влязла в сила присъда по НОХД № 5700/2009г. на ВРС,
13 с-в, с която той е бил признат за виновен за това че, на 09.08.2002 г. в с.
Разделна, обл. Варна извършил действие с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице не
навършило 14 годишна възраст -Ф.В.С. - на 12 години, като деянието е извършено
от две лица А.И.И. ЕГН ********** и подс. Миглен Дралчев Чернев ЕГН **********.
Било му наложено наказание от 3 години „Лишаване от свобода",
изтърпяването, на което било отложено с изпитателен срок от 5 години.
Горната фактическа обстановка не се различава от приетото за
установено от първоинстанционния съд и настоящият съдебен състав прие за
установена въз основа на доказателствата по делото- показанията на свидетелите
дадени в съдебно заседание, както и показанията от досъдебното
производство, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.5 от НПК както и на основание чл.281 ал.4 вр. ал1
т.2 от, както и писмените доказателства от досъдебното
производство- съдебномедицинско освидетелстване № 207/2002г., докладни записки,
справки за съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, както и
представените от процесуалният представител на подс. И.
документи за семейно положение, и от служебно изисканите и приобщени заверени
копия от обвинителен акт , присъда и мотиви по НОХД № 5700/2009г. на ВРС, 13
с-в.
При така установените факти първоинстанционният съд е
достигнал до правилни правни изводи, а именно че по делото е по категоричен
начин доказано, както от субективна, така и от обективна страна, че подсъдимият
е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение от
прокуратурата, а именно, че на 09.08.2002г. в с. Разделна, обл.
Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14
годишна възраст - Ф.В.С. на 12 години, като деянието е извършено от две лица А.И.И.
и Миглен Дралчев Чернев.
Наведените в жалбата доводи са несъстоятелни. Твърдените от
защитата липса на мотиви и погрешни възприятия на съда по отношение на фактите
не почиват на доказателствен анализ. Фактът, кога свидетел Ф.С. се е
присъединила към групата деца не е релевантен към предмета на доказване, тъй
като когато подсъдимият и свидетел Чернев са излезли, тя вече е била там. Както
правилно е отбелязал първоинстанционният съдебен състав в мотивите си,
показанията на децата са логични, последователни , непротиворечиви , съответни
на тяхната възраст, възприятия и отношения с пострадалата, и правилно са
били кредитирани изцяло. Съответно
показанията на свидетел Чернев действително стоят в противоречие с тези на
пострадалата С. в частта, дали са заключвали вратата, но съдът счита, че в тази
им част показанията на Чернев не следва да бъдат кредитирани, тъй като целят
само да подкрепят защитната версия на подсъдимия И.. В същото време показанията
на св. С. в тази им част се подкрепят от показанията на свидетелите, които са
чули викове, израз на желанието и да излезе, което житейски логично е да е било
провокирано от страха и, че е била заключена.
Подсъдимият
И. е осъждан с присъди по НОХД № 1303/1996г. на ВРС и по НОХД № 3227/2000г. С първата
присъда подс. И. е бил признат за виновен за
извършено от него деяние по чл.197 ал.1 т3 вр. чл.195
ал.1 т.2 вр. чл.20 ал.2 от НК и му е било наложено наказание „Глоба" в размер на 10
000лв. С последния съдебен акт, влязъл в сила на 13.02.2001г. на И. е било
наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода", изтърпяването на
което е било отложено с изпитателен срок от три години за деяние по чл. 195 ал.
1 т.3,т.4, т.5 и т.7 от НК. Това обуславя съдът да постанови ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Възраженията по приложението на чл. 68,
ал.1 от НК също не намират опора в закона. Настоящото деяние е извършено на
09.08.2002г., в тригодишния изпитателен срок на наказанието, наложено с влязла
в сила на 13.02.2001г. присъда по НОХД № 3227/2000г. Предложеното в жалбата
приложение на погасителна давност се изключва от нормата на чл. 82, ал.2 от НК,
според която давността започва да тече от влизане в сила на присъдата или
определението по чл. 68, ал.1 от НК, тоест в случая от влизане в сила на
проверяваната от настоящата инстанция присъда.
По
отношение на направените в съдебно заседание от адв.В.
възражения за извършени действия от разследващите органи извън сроковете визирани в НПК, съдът намира същите за
неоснователни, тъй като видно от писмените доказателствата по ДП,
сроковете са били надлежно удължавани от
съответния прокурор, като по този начин извършените действия по разследването
са били законосъобразни и са породили правните последици които са целени с тях.
Жалбата
е частично основателна досежно изложените в нея
доводи за прекомерност на наложеното наказание. Настоящият въззивен
състав счита, че размерът на наложеното с първоинстанционната присъда наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца е твърде голям, предвид
дългия период от почти 10 години, който е изминал от извършване на деянието до
реализиране на наказателната отговорност. Съдът счита, че наказание „лишаване
от свобода” за срок от три години би кореспондирало повече с целите визирани в
чл. 36 от НК е би постигнало в по – пълна степен целения превъзпитателен ефект.
Поради това съдът счита, че срока от 3 години и 6 месеца на наложеното с
първоинстанционната присъда наказание следва да бъде намален на три години.
Водим от горното и
предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване или друго
изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.4 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
1. ИЗМЕНЯВА присъда № 549, постановена на 14.12.2011г. по
НОХД 5125/10г.
по описа на PC –
гр. Варна, като намалява срока на
наложеното наказание „лишаване от свобода” на ТРИ ГОДИНИ.
2. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.