№ 343
гр. Благоевград, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Е. Т. Д. и
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600722 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба от защитника на подсъдимия М. К. Д. против Присъда №
17/19.02.2025 г. по НОХД №1673/2023 г. по описа на БлРС.
С присъдата съдът е признал подсъдимия М. К. Д., роден на *** г. в град
В., с адрес: град ***, с ЕГН ********** за виновен в това, че за времето от
около 16,00 часа на дата 27.06.2021 г. до около 10,10 часа на дата 16.09.2021 г.,
в град С. и в град Благоевград, в условията на продължавано престъпление – с
три деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
две от които са останали във фазата на опита, поради независещи от дееца
причини, отнел чужди движими вещи на обща стойност 97,88 лева /деветдесет
и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, собственост и от владението на
различни лица, без съгласието на владеещите вещите лица, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, както следва:
1
- на дата 27.06.2021 г., около 16,00 часа, от магазин „З.“, находящ се в
град С., бул. „С.“ №48, М., отнел чужди движими вещи – два броя дамски
тениски, всяка на стойност 25,00 лева /двадесет и пет лева/ и един брой детски
парфюм на стойност 15,00 лева /петнадесет лева/, всички вещи на обща
стойност 65,00 лева, от владението на А. А. М. собственост на търговско
дружество „З. Б.“ ЕООД, без съгласието на владелеца, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини – бил задържан от охраната на магазина след
касовата зона;
- на дата 12.09.2021 г., около 12,00 часа, от магазин „Ф.ко“, находящ се в
град С., ж.к. „Г. М.“, ул. „К. Л.“ №52, отнел чужда движима вещ – един брой
краве масло „Президент“, разфасовка от 125,00 грама, на стойност 4,59 лева
/четири лева и петдесет и девет стотинки/, от владението на К. С С. С.,
собственост на търговско дружество „Е. - ВН“ ООД /което след деянието се е
вляло в търговско дружество „Ф.ко Груп“ ООД/, без съгласието на владелеца,
с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини – бил задържан от
управителя на търговския обект К. С С. С. и охраната на магазина след
касовата зона;
- на дата 16.09.2021 г., около 10,10 часа, от бензиностанция „Л.“,
находяща се в община Благоевград, на Главен път Е-79, местността
„Антените“, отнел чужда движима вещ – един брой добавка за дизелово
гориво марка „Редекс“ на стойност 28,29 лева /двадесет и осем лева и двадесет
и девет стотинки/ от владението на И. В. К., собственост на търговско
дружество „Л. – Б.“ ЕООД, без съгласието на владелеца, с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 и ал.5 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, поради което и на основание
същия законов текст, вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „Пробация“,
включващо следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК
във връзка с чл.42б, ал.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 12 /дванадесет/ месеца, изпълнима при периодичност два пъти
седмично“; на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК
– „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12
/дванадесет/ месеца по график, определен от служителя“. Със същата присъда
2
съдът е постановил на основание чл.112 от НПК веществено доказателство
диск със записи от охранителни камери, находящ се на лист 29 в ТОМ Първи
от ДП, да остане по делото.
С жалбата се иска присъдата на БлРС да бъде отменена като неправилна,
незаконосъобразна и необоснована и вместо нея да бъде постановена нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан с приложението на чл.9, ал.2 от НК или
да му бъде наложено наказание „глоба“ при условията на чл.197, т.2 от НК или
по чл.218б от НК. Настоява се, че незаконосъобразно РС – Благоевград не е
съобразил връщането на вещите, ниската им стойност и приложението на
хипотезата на липсата на обществена опасност или занижена обществена
опасност. В заключение иска да бъде оправдан.
Окръжната прокуратура изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и
законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция
и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства
и при анализа им, в съвкупност и взаимна връзка, се извежда следната
фактология:
Подсъдимият М. К. Д. е ***. Същият е осъждан с Присъда от 24.09.2014
г. по НОХД № 18792/2013 г., по описа на СРС, влязла в сила на 24.08.2015 г. за
извършено престъпление по чл.194, ал.1, от НК, като към датата на
обвинението не е бил реабилитиран. Към инкриминирания период
подсъдимият работил, като доставчик към фирма за безалкохолни напитки.
Към месец юни 2021 г. свид. Б. бил представител на ТД „З. Б.“ ЕООД, а
свид. М. била управител на магазин „З.“, находящ се в град С. на бул. „С.“ №
48, М.. На 27.06.2021 г. подсъдимият посетил цитирания магазин „З.“ в М. и
решил да придобие неправомерно някои от изложените за продажба артикули.
3
В изпълнение на поставената цел Д. взел два броя дамски тениски, всяка на
стойност от по 25 /двадесет и пет/ лева и един брой детски парфюм на
стойност 15 /петнадесет/ лева. Прибрал същите в хартиена чанта и преминал
касовата зона на магазина без да заплати същите. Веднага по същото това
време се активирала алармата на магазина, като охранителите реагирали
незабавно и задържали подсъдимия. Отвели го в служебно помещение, където
било установено, че Д. е взел въпросните вещи. Свид. М. подала сигнал в
полицията, като на място пристигнали свидетелите М. М., полицейски
служители на 05 РУ към СДВР. М. им посочила като извършител подс. М. Д..
Вещите били върнати на свид. М., а полицейските служители напуснали
обекта.
Към месец септември 2021 г. свид. Сапунджиев работил като
юрисконсулт на магазин „Ф.ко“, находящ се в град С., ж.к. „Г. М.“, ул. „К. Л.“
№52, а свид. С. бил управител на магазина. На 12.09.2021 г. свид.С., докато
бил на работа в магазина, около 12.00 ч. забелязал лице от мъжки пол – подс.
Д., да взима един брой краве масло „Президент“, разфасовка от 125,00 грама и
да го прибира в джоба си. Д. тръгнал към изхода на магазина, като минал през
касова зона без да заплати маслото, поради което свид. С., заедно със свид. П.
– охрана на магазина, спрели лицето след касова зона и му казали, че следва
да ги придружи към служебното помещение. Д. хвърлил маслото в пазарна
количка на клиент на магазина. Свидетелите взели маслото и отишли в
служебното помещение, след което подали сигнал в полицията. На място
пристигнали полицейските служители – свидетелите Б. В. С., които
установили като извършител подсъдимия, който предал маслото с протокол на
полицейските служители, а те от своя страна го върнали на управителя на
магазина.
На 16.09.2021 г. около 10,10 часа подс. Д. се намирал в бензиностанция
„Л.“, находяща се в община Благоевград, на Главен път Е-79, местността
„Антените“. До бензиностанцията подсъдимият се придвижил със служебния
си автомобил – товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с рег. № СВ ***,
собственост на свид. К. К. С. Последният бил предоставил посочения
автомобил под наем на търговско дружество „Б. Д.“ ООД, в което
подсъдимият работел като доставчик към 16.09.2021 г. Докато бил в
бензиностанция „Л.“, подсъдимият взел от изложените там стоки един брой
добавка за дизелово гориво марка „Редекс“ на стойност 28,29 лева /двадесет и
4
осем лева и двадесет и девет стотинки/ и я мушнал под якето си, след което
минал през тоалетната, през касовите зони на търговския обект без да
декларира или заплати взетата добавка за дизелово гориво. Към 2021 г.
управител на бензиностанция „Л.“, находяща се в община Благоевград, на
Главен път Е-79, местността „Антените“, била свид. К. Последната
установила на същия ден, че липсва един брой добавка за дизелово гориво
марка „Редекс“ и след като попитала колегата си – свид. К. който по това
време бил на касата, дали някой е закупил добавката от него, а същия заявил,
че не я е продавал, К.решила да прегледа записите от камерите. Установила, че
лице от мъжки пол с маска на лицето влиза в бензиностанцията, насочва се
към рафта с процесните добавки, взима един артикул, слага го в джоба си и
напуска обекта, като се качва на товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с
рег. № СВ *** и се отправя в посока Благоевград. След като К.подала сигнал
на телефон 112 и била извършена проверка по случая, се установило, че
извършителят на деянието е именно подс. Д.. След като разбрал, че е търсен
от органите на реда, Д. отишъл в бензиностанция „Л.“ и заплатил
равностойността на откраднатата от него вещ.
Според съдебно-оценителната експертиза, общата стойност на отнетите
от подсъдимия вещи от магазин „З.“, находящ се в град С., бул. „С.“ №48, М.,
възлиза на обща стойност от 65,00 /шестдесет и пет/ лева.
Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства,
обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от
първоинстанционният съд е направен обоснован извод, че повдигнатото от
Районна прокуратура – гр. Благоевград срещу подсъдимия обвинение за
извършено престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и
ал.5 във вр. с чл.18, ал.1 от НК е доказано. Правилно престъплението е
квалифицирано като продължавано такова, извършено през непродължителен
период от време, като трите деяния осъществяват един и същи състав на
престъпление - кражба, извършени са при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Правилно е
квалифицирал първите две деяния по чл.194, ал.3 от НК, като недовършени,
тъй като двете тениски и детския парфюм, както и един брой краве масло
„Президент“, разфасовка от 125,00 грама, не са били отнети от владението на
5
собственика на вещта, а третото деяние е приел като довършена кражба, тъй
като подсъдимият е отнел добавка за гориво, напуснал е търговския обект и е
осъществил фактическа власт върху вещта. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че довършеното деяние не се отразява значително върху
характера на цялостната престъпна дейност.
Напълно обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал
фактологията в аспект за наличието на достатъчно доказателства за
извършено от подсъдимия престъпление, като правилно е счетено, че следва
да се приемат за несъмнени и безпротиворечиви твърденията на свидетелите
М., К. С., *** от които се извежда достатъчно информация относно
авторството, деянието, предмета на престъплението и вината за
престъплението. Районният съд обосновано е подчертал, че показанията на
свидетелите М., С. и К.– представители на пострадалите от престъплението
юридически лица, разкриват по категоричен начин извършеното от Д., както и
разобличаването му преди излизането от търговските обекти, респ. неговото
установяване впоследствие от записите на видеокамерите. В подкрепа на
твърденията им са откритите в последния две тениски, детски парфюм и един
брой краве масло „Президент“, разфасовка от 125,00 грама. Полицейските
служители *** както и охранителят на един от обектите – свид. П.,
потвърждават заявеното от тях. В показанията си свидетелят Велев е посочил,
че от гледания от него запис се разкривало как е действал Д.. Заявеното от
всички изброени до момента свидетели се подкрепя и от дадените обяснения
от подсъдимия, който не оспорва обвинението, поради което и правилно РС ги
е кредитирал с доверие. В този смисъл посоченото от всички изброени по-
горе свидетели се явява непротиворечиво и логично, отговарящо на създалата
се конкретна житейска ситуация. В този аспект са несъстоятелни
съображенията, изложени във въззивната жалба, че установената от
първоинстанционния съд фактология не била действителното положение, тъй
като не почивала на преценката поотделно и в съвкупност на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Правилни са и изводите по отношение на вината, за която се съди по
предизвикания престъпен резултат и обективните данни за наличие на пряк
умисъл при съзнание за общественоопасния характер на деянието,
последиците и тяхното настъпване.
6
Съдът е приел, че се касае за явно маловажен случай, т.е. налице е
хипотезата на чл. 194, ал.3 от НК, тъй като стойността на откраднатите вещи,
видно и от СОЕ, е доста под една минимална работна заплата за страната към
момента на извършване на деянието. Маловажността на случая
първостепенният съд е определил с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от НК,
като е взел предвид, че вредните последици са минимализирани предвид
връщането на инкриминираните вещи /или тяхното възстановяване/.
В тази връзка е направено от защитата възражение, че не е доказана по
безспорен начин стойността на инкриминираните вещи, като се оспорва
заключението по изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза. От
заключението на назначената от разследващия орган съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи с марка „З.“,
възлиза на общо стойност от 65.00 лева. При определяне на стойността им
правилно е изходено от пазарните цени. При изготвяне на експертизата са
взети предвид стойността на подобни обекти, средните пазарни цени,
инфлацията, като е изчислена действителната стойност на отнетите вещи към
момента на деянието, която единствено е меродавна и в този смисъл. Предвид
това, не се констатират пороци в мотивиране на заключението и същото има
своята правилно оценена доказателствена стойност, поради което това
възражение не се споделя и от въззивния съд. Според настоящия състав
заключението на СОЕ е обективно и компетентно изготвено, а съдържащите
се в него изводи са пълни, ясни и обосновани, поради което и въззивният съд
кредитира същите изцяло и възприема посочената от вещото лице обща
стойност на отнетите вещи с марка „З.“.
Несъстоятелни са възраженията от защитника на подсъдимия във
въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание. Според
него степента на обществена опасност на деянието и дееца са ниски и
оправдават приложението на чл.9, ал.2 от НК, респективно определяне на по-
лекото от алтернативно предвидените наказания, което в случая е „глоба“ при
условията на чл.197, т.2 от НК или по чл.218б от НК.
Въззивният съд не споделя тези изводи. На първо място във въззивната
жалба защитата счита, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна тъй като не е оказано отрицателно въздействие върху обекта на
посегателството и стойността на инкриминираните вещи е в пъти под размера
7
на установената за страната минимална работна заплата. За да се приеме
наличието на втората хипотеза на чл.9, ал.2 от НК е необходимо установяване
на кумулативно наличие на незначителна степен на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца. И ако деянието с оглед на ниската стойност
на предмета на престъплението е с ниска степен на обществена укоримост, то
личността на дееца е с висока степен на обществена опасност. В мотивите към
проверяваната присъда е изтъкнато съдебното минало на Д., което го определя
като лице със завишена степен на обществена опасност, особено като се има
пред вид сходността на извършваните от него престъпления срещу
собствеността /по н.о.х.д. №18792/2013 г. на СРС/. По последното цитирано
наказателно производство деецът е осъден отново за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК. Тези данни, отнесени към разглеждания казус разкриват не само
системност в извършване на престъпления, особено предвид и предходните му
посегателства срещу собствеността на трети лица, но и нежеланието на Д. да
се поправи. А аргументът, че от деянието му няма вреди, защото отнетите от
него стоки са възстановени на собствениците им, не води до необходимостта
от по-снизходително отношение, защото същото е спряло във фазата на опита
за две от деянията, но по независещи от дееца причини.
РС е приел също така, напълно законосъобразно, че не са налице и
предпоставките за приложение на чл.218б, ал.1 от НК, тъй като деянието
попада в запрещаващата разпоредба на чл.218б, ал.2, т.2, пр.1 от НК –
подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда от 24.09.2014 г., постановена
по НОХД № 18792/2013 г., по описа на СРС за извършено престъпление по
чл.194, ал.1 от НК и не е бил реабилитиран към инкриминирания период.
Обвинението против Д. е за опит за кражба при условията на чл.26, ал.5
НК, за което и е признат за виновен и осъден от РС. Доколкото е прието, че
цялото престъпление следва да се разглежда като опит по чл.18 НК,
законосъобразно РС е преценил, че не съществува възможност за
приложението на чл.197 НК, тъй като при кражбите, останали във фазата на
опита, вещите не са отнети от владението на пострадалите и няма как да се
връщат или възстановяват. Ето защо, въззивният съд се съгласява с извода на
БлРС, че и това възражение, направено от защитата, се явява неоснователно.
Правилно е прието, че връщането на вещите следва да се отчете при
индивидуализацията на наказанието като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
8
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието, не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд, който е наложил наказание пробация след
като законосъобразно се е мотивирал. В допълнение към тези обстоятелства се
отчита, че районният съд правилно и справедливо е разграничил отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен
баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не
намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение вида и
размера на наложеното наказание.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, въззивната инстанция не констатира
основания, допускащи нейното изменяне или налагащи отмяната й, поради
което и с оглед изложените съображения прие, че тя следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17/19.02.2025 г. по НОХД № 1673/2023 г.
по описа на Районен съд-Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9