Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 07.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 454 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по
предявен от синдика на „М.Б.К.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „М.Б.К.“ ЕООД (в
несъстоятелност) и Х.Г.Х. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
649, ал. 1 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „М.Б.К.“ ЕООД на договор от 31.01.2013г. за учредяване на
вещно право на ползване върху поземлен имот с идентификатор 05815.303.119 и
построената в него сграда с идентификатор 05815.303.119.1, сключен между „М.Б.К.“
ЕООД (с тогавашно наименование „С.П.Б.“ ЕООД) и Х.Г.Х. с нотариален акт №36, т.
І, рег. №425, дело №34/2013г.
Ответникът Х.Г.Х.
оспорва иска с възражения, че: 1) договорът не уврежда кредиторите на
несъстоятелността на „М.Б.К.“ ЕООД; 2) дори да е налице увреждане, не е налице
знание у приобретателя за кредиторите на дружеството към датата на сключване на
договора, респективно намерение за увреждане на
бъдещи кредитори на дружеството; 3) искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
погасен по давност.
Ответникът „М.Б.К.“
ЕООД (в несъстоятелност) не взема становище.
Процесният договор от
31.01.2013г. е сключен с нотариален акт №36, т. І, рег. №425, дело №34/2013г.,
който е приет като писмено доказателство по делото и обективира съгласие за
учредяване на пожизнено вещно право на ползване върху процесния недвижим имот от
„М.Б.К.“ ЕООД (с тогавашно наименование „С.П.Б.“ ЕООД) в полза на Х.Г.Х. срещу
плащане на цена в размер на 10 000,00 лв.
Безспорно е между
страните, че договорът е сключен след учредяване и вписване на ипотека върху процесния
недвижим имот за обезпечаване на вземания на „Уникредит Булбанк“ АД срещу „М.Б.К.“
ЕООД по два договора за кредит от 21.03.2008г., като според твърденията на
ищеца въпросните вземания са включени в списъка на приетите вземания на
кредитори на „М.Б.К.“ ЕООД в производството по несъстоятелност на дружеството и
представляват 99,66 % от тези вземания, а вписаната ипотека има действие и към
настоящия момент.
Доказателства, но и
твърдения, че останалата част от приетите вземания в производството по
несъстоятелност на „М.Б.К.“ ЕООД са съществували към датата на процесния
договор от 31.01.2013г., не са ангажирани в производството по делото.
Изложеното е
достатъчно предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ да се
приеме за неоснователен.
Процесният договор
може да бъде обявен по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителен по
отношение на кредиторите на „М.Б.К.“ ЕООД ако сключването му уврежда
кредиторите като накърнява възможността за удовлетворяване на вземанията им,
възникнали до датата на договора.
Съгласно чл. 135, ал.
3 ЗЗД в случай, че договорът уврежда кредитори с вземания, които са възникнали
след датата на сключването му, договорът ще е недействителен по отношение на
кредиторите само ако целта на страните по него е била да увредят кредиторите,
но доказателства (а и твърдения) за обстоятелства, които да покриват хипотезата
на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, не са ангажирани от ищеца.
Същевременно възможността
за удовлетворяване на вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД, възникнали към
датата на сключване на процесния договор от 31.01.2013г. и включени в списъка
на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „М.Б.К.“ ЕООД, не
може да бъде накърнена от този договор, тъй като учреденото с договора вещно
право върху процесния недвижим имот не е противопоставимо на кредитора с
вписана ипотека преди сключване на договора и съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД се
погасява с проданта на имота, извършена за принудително удовлетворяване на
обезпечените с ипотека вземания на кредитора, независимо дали проданта се
извършва в индивидуално изпълнително производство по реда на ГПК или в универсалното
изпълнително производство по част ІV ТЗ (чл. 717л, ал. 4 ТЗ).
Само за пълнота
следва да се посочи, че основателно е и възражението на ответницата Х.Г.Х. за
изтекла погасителна давност по отношение на предявеното от синдика като
процесуален субституент на кредиторите на „М.Б.К.“ ЕООД потестативно право по
чл. 135, ал. 1 ГПК.
Правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с
изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която е започнала да тече
от датата на сключване на процесния договор (31.01.2013г.) и е изтекла преди
датата на подаване на исковата молба (12.03.2019г.).
По изложените
съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне, което съгласно чл. 649, ал.
6 ТЗ предпоставя, че държавната такса за разглеждане на иска следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността на „М.Б.К.“ ЕООД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „М.Б.К.“
ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК *******срещу „М.Б.К.“ ЕООД (в несъстоятелност) с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и Х.Г.Х. с ЕГН **********
и адрес *** иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„М.Б.К.“ ЕООД на договор от 31.01.2013г. за учредяване на вещно право на
ползване върху поземлен имот с идентификатор 05815.303.119 и построената в него
сграда с идентификатор 05815.303.119.1, сключен с нотариален акт №36, т. І,
рег. №425, дело №34/2013г.
ОСЪЖДА „М.Б.К.“ ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата
5 977,49 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: