Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 137
гр. Сливен, 10. 07. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на тринадесети юни, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 183 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 19, ал. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба от Д.Г.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед
№ 140 от 11.04.2019 г., издадена от Началника на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Бургас, с която на оспорващия е наложено д. н. „м.“ за срок от т.
м., считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Излага съображения, че: оспореният акт е невалиден – не е
видно от кого е издаден; заповедта не съдържа изискуемите реквизити по чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР; заповедта е издадена при липса на мотиви; с подадения сигнал
оспорващият е упражнил конституционното си право да сигнализира за
правонарушение; дисциплинарната отговорност на оспорващия е ангажирана
неправилно – не е установено нарушение на служебната дисциплина. Моли
оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага допълнителни
съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна, моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените
по делото разноски. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалния закон и с целта на закона.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Д.Г.Д. е с. в Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ /ГДИН/ от **** г. Към датата на издаване на оспорената заповед
е м. И. на д. Н. . с.в арест – Сливен към Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ /РСИН/– Сливен, ** при Областна служба „Изпълнение на наказанията“
/ОСИН/ – Бургас. По време на службата си в ГДИН е награждаван с Писмена похвала
– на **** г., и е наказван с „п. п.“ за срок от т. м., със заповед от **** г. /
видно от кадрова справка/.
От приложената по делото длъжностна характеристика за
заеманата от оспорващия длъжност е видно, че основна цел на длъжността е о.на о.
и и. на з.л., в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи,
регламентиращи служебната му дейност. Оспорващият е запознат с длъжностната
характеристика на **** г. Запознат е и с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на
правосъдието, видно от Декларация, подписана от оспорващия на 11.01.2018 г.
На 19.02.2019 г. в ГДИН е входиран Сигнал Вх. № Ж-145
от 19.02.2019 г., подаден от служители при Арест Сливен към ОСИН – Бургас, до
Главния директор на ГДИН и до Инспектората към Министерство на правосъдието.
Сигналът е подписан от *** с., един от които е и оспорващият Д.Д.. В сигнала е
посочено, че служителите са установили извършени п. във в. за д. на н. о. С. и
в ежедневната нарядна ведомост за дата ***** г., в резултат на които п. са били
отразени *** дежурили, а реално дежурството е било осъществено от трима. С
подадения сигнал служителите са поискали извършването на проверка на документите,
отчитащи п. т., и са изразили увереност, че по този начин ще се прекрати
възможността за некоректно отчитане, злоупотреба и присвояване на средства.
Със Заповед № 118 от 28.03.2019 г. на Началника на
ОСИН – Бургас, издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 16а, ал. 2,
т. 5 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е образувано дисциплинарно
производство срещу м. и. Д.Г.Д. за изясняване на постъпили с Протокол от
извършена служебна проверка с Изх. № 370 от 07.03.2019 г. предварителни данни
за дисциплинарно нарушение от Д.Г.Д., за това че е подал сигнал до главния
директор на ГДИН, без да е спазил служебната йерархия и задължението да
докладва на преките си началници, като по този начин е нарушил задълженията си
по длъжностна характеристика и Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието. Със
заповедта е назначен дисциплинарно разследващ орган, който да извърши проверка
и изготви обобщена справка за резултата от разследването в срок до 05.04.2019
г. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на **** г.
Определеният дисциплинарно разследващ орган е извършил
възложената проверка, по време на която са разгледани постъпилите данни за
дисциплинарно нарушение.
В образуваното дисциплинарно производство са дадени
писмени обяснения от оспорващия – Вх. № 515 от 29.03.2019 г., приети от
Началника на ОСИН – Бургас, на 29.03.2019 г. В писмените си обяснения
оспорващият е посочил, че: се е подписал под сигнала заедно с останалите
служители, с цел да бъдат преустановени порочни практики и ф. В. на
институцията; сигналът не е подаден до преките началници, тъй като същият ги
касае пряко.
За резултата от разследването от дисциплинарно
разследващия орган е изготвена Обобщена справка
Вх. № 543 от 04.04.2019 г. до Началника на ОСИН– Бургас. В Справката е
констатирано, че подаването на сигнала, без да е спазена служебната йерархия,
съставлява нарушение на т. 26 и т. 27 от длъжностната характеристика за
длъжността, както и на чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на
правосъдието, поради което е налице основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност на м. и.Д.Г.Д. за нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР– нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в
ГДИН и териториалните й служби, за което в ЗМВР е предвидено наказание
порицание.
На 04.04.2019 г. оспорващият е запознат с
горепосочената обобщена справка и му е разяснено правото да даде допълнителни
обяснения или възражения след запознаване с обобщената справка.
Наказващият орган – Началникът на ОСИН – Бургас, след
като се е запознал с констатираното от дисциплинарно разследващия орган,
назначен с негова заповед, и с писмените обяснения на Д., и е приел, че Д. е
извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед № 140 от
11.04.2019 г. С нея, на основание чл. 16а във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС,
във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2, във връзка с
чл. 198, ал. 1-3 от ЗМВР, на оспорващия Д.Д. е наложено д. н. „м.“ за срок от т.
м., считано от датата на връчване на заповедта. За да наложи дисциплинарното
наказание, наказващият орган е приел, че: Д. е извършил неправомерно действие,
като е подал сигнал до Главния директор на ГДИН, неспазвайки служебната
йерархия; това действие представлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, във връзка с т. 26
и т. 27 от длъжностната характеристика за длъжността, както и чл. 32, чл. 66 и
чл. 79 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
„Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието; отклонението от изискванията е
незначително, което може да го квалифицира като маловажно по смисъла на чл.
198, ал. 1 от ЗМВР.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 16.04.2019
г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на административния орган на 23.04.2019
г.
В хода на съдебното дирене по делото са представени и
Писма от: Главния директор на ГДИН /Рег. № 2652 от 22.03.2019 г./ и Министъра
на правосъдието /Изх. № 94-00-56 от 28.03.2019 г./, адресирани до служителите,
податели на процесния сигнал, в които писма е отразено, че след извършени
проверки са констатирани разминавания и несъответствия в част от документите,
свързани с отчитане на отработеното време от служителите.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Възражението
на оспорващия, че оспореният акт е невалиден, е неоснователно. На оспорващия,
който е служител в структурата на ОСИН – Бургас, е наложено наказание „м.”,
определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, със заповед, издадена от
Началника на ОСИН – Бургас. В разпоредбата на чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС е
предвидено, че Началникът на ОСИН налага дисциплинарни наказания по чл. 197,
ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР на служителите от областната служба. Следователно Началникът
на ОСИН – Бургас, е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство
заповед.
Заповедта е издадена в установената от закона писмена
форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването й. Административният акт
съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, поради
което твърдението на оспорващия, заявено в противоположен смисъл, е
неоснователно.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от
ЗМВР. В дисциплинарното производство, образувано със заповед, издадена на
основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е
изготвена обобщена справка от назначения дисциплинарно разследващия орган, с
предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност на м. и.Д..
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме
писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена
възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както
и да представи допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарното наказание
е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Оспореният
административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, което
обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т.
4 от АПК, въз основа на следните съображения:
На оспорващия е наложено д. н. за дисциплинарно нарушение
по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения във
връзка с т. 26 и т. 27 от длъжностната характеристика за длъжността, както и
чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители
от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието /Етичен
кодекс/. В посочените текстове от длъжностната характеристика се съдържат
следните задължения за служителя: Да спазва субординацията, лоялността,
регламента и организационните норми в процеса на пряката му служебна дейност
/т. 26 /; Своевременно да докладва на преките си началници за нарушения и
инциденти, възникнали с него или други служители от ареста по повод и извън
служебната им дейност /т. 27/. В посочените разпоредби от Етичния кодекс е
предвидено следното: Държавният служител е длъжен да спазва служебната йерархия
/чл. 32/; Когато противоречия между колеги не могат да бъдат разрешени от
самите тях, те търсят съдействието на непосредствения ръководител /чл. 66/;
Държавният служител поставя пред своя ръководител открито и честно проблемите,
с които се сблъсква в процеса на работа /чл. 79/.
По делото е
установено по безспорен между страните начин, че на 19.02.2019 г. в ГДИН е
входиран сигнал, подаден от оспорващия Д.Д. и други *** служители при Арест
Сливен към ОСИН – Бургас, до Главния директор на ГДИН и до Инспектората към
Министерство на правосъдието, във връзка с установени от подателите на сигнала п.
в документи по отчитане на отработеното време от служителите. Но липсват
доказателства за извършено във връзка с подаването на сигнала нарушение на
служебната дисциплина от оспорващия Д., изразяващо се в неизпълнение на
служебни задължения. В цитираните в заповедта разпоредби от длъжностната
характеристика и от Етичния кодекс не е въведена забрана за извършване на
действия по подаване на сигнал със съдържание и адресати като процесния. Такава
забрана е и недопустимо да съществува, доколкото всеки дееспособен гражданин на
страната, включително и още повече този, който има качеството на държавен
служител, е морално задължен да сигнализира компетентните институции за
констатирани от него нередности и порочни практики. Обстоятелството, че
сигналът е подаден не до прекия ръководител на оспорващия, не представлява
неизпълнение на служебни задължения от страна на оспорващия. Действително,
съобразно цитираните в оспорената заповед разпоредби от длъжностната
характеристика и от Етичния кодекс, оспорващият е длъжен да спазва служебната
йерархия. Но това негово задължение е относимо към пряката му служебна дейност,
чиято основна цел е осигуряване на охраната и изолацията на задържаните лица, в
съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи тази
служебна дейност. Действието по подаване на процесния сигнал не може да бъде
отнесено към пряката служебна дейност на оспорващия. Това е действие, с което
оспорващият е реализирал конституционното си право на жалба до държавен орган.
Още повече, че в резултат на сигнала, са извършени проверки от съответните
държавни органи и е констатирана достоверност на твърдяното в сигнала.
С оглед на изложеното, при произнасянето си
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Наложил е на Д. д.
н. за нарушение на разпоредби от длъжностна характеристика и от Етичен кодекс,
за които по делото не са събрани доказателства да са нарушени. Следователно, не
е установено по делото нарушение на служебната дисциплина от м. и.Д..
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, на оспорващия следва да бъдат присъдени претендираните и направени по
делото разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева - платена държавна
такса и 400 лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направени по делото разноски е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 140 от 11.04.2019
г., издадена от Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ –
Бургас, с която на м. и. Д.Г.Д. – н. * с. в арест – Сливен към РСИН Сливен ***
категория при ОСИН Бургас, е наложено д. н. „м.“ за срок от т. м., считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –
гр. София, да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 410
/четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: