РЕШЕНИЕ
№ 2383
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120104535 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. А. А., ЕГН
**********, от гр.Бургас, представляван от адвокат Е. Д., Адвокатска колегия - Бургас, със
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, **, срещу Главна Дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” при МВР-гр. София, с адрес:
гр.София 1202, ул. "Патриарх Герман" № 202, представлявана от директора – Главен
комисар Т.Г за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 246 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 288
часа за периода от 20.07.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 30лв., представляваща лихва за забава
върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за горепосочения период от
момента, в който сумите са станали изискуеми до датата на предявяване на исковата молба,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди,
че е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по
което заема длъжност „ст. полицай“ в група „Охрана на обекти“ в Зонално жандармерийско
управление град Бургас, което е звено към Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ към МВР. Твърди, че за периода от 20.07.2019г. до
09.07.2020г. ищецът е работил на 12-часови смени и е положил общо 288 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 329 часа. Преизчисляването на нощен
труд към дневен труд води до извънреден труд от 41 часа. При изчисляване на база основно
1
месечно възнаграждение, увЕ.чено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6лв., т.е. ответникът дължи на ищеца
246лв.. В исковата молба отделните задължения са конкретизирани както следва: За периода
20.07.2019г. - 30.09.2019г. ищецът е положил 56 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1.143 се равнява на 64 часа, явяващите се извънреден труд за този период са 8
часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 48 лв. За периода 01.10.2019г. -
31.12.2019г. ищецът е положил 64 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143
са равни на 73 часа, явяващите се извънреден труд за този период са 9 часа. За тях
работодателят ответник дължи сума в размер на 55 лв. За периода 01.01.2020г. - 31.03.2020г.
е положил 72 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 80 часа,
явяващите се извънреден труд за този период са 8 часа. За тях работодателят ответник дължи
сума в размер на 48 лв. За периода 01.04.2020г. - 30.06.2020г. е положил 80 часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 91 часа, явяващите се извънреден труд
за този период са 11 часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 66 лв. За
периода 01.07.2020г.. - 09.07.2020г. ищецът е положил 16 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 18 часа, явяващите се извънреден труд за този
период са 2 часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 12 лв.
Работодателят ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми, от момента в който
са станали изискуеми. Ориентировъчно размерът на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД е в
размер на 30.00 лева. За периода 20.07.2019г. - 30.09.2019г. моментът, в който ответникът е
изпаднал в забава е 30.10.2019г. и дължимата сума е в размер на 8.00 лева. За периода
01.10.2019г. - 31.12.2019г. ответникът е изпаднал в забава от 31.01.2020г. и дължимата сума
е в размер на 7.00 лева. За периода 01.01.2020г. - 31.03.2020г. ответникът е изпаднал в забава
от 31.04.2020г. и дължимата сума е в размер на 6.00 лева. За периода 01.04.2020г. -
30.06.2020г. год. ответникът е изпаднал в забава от 31.07.2020г. и дължимата сума е в
размер на 5.00 лева. За периода 01.07.2020г. - 09.07.2020г. ответникът е изпаднал в забава от
30.10.2020г. и дължимата сума е в размер на 4.00 лева. Общият размер на дължимата по
предявения акцесорен иск сума е 30.00 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата по главния иск за периода на забава от 30.10.2019 год. до датата на подаване на
иска в съда.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата
молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на
служебно правоотношение между него и ищеца. Твърди, че ищецът е работил на 12-часови
смени, като му е заплатен цЕ.ят положен труд- както редовна смяна, така и извънреден труд.
Оспорва твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално
твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент.
Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се
прилага само за работници по КТ. Заявява, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване
на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две
наредби- Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
2
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служитЕ. в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията,
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служитЕ. в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. била отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.. Извежда се
виждането, че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8
часа през нощта, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по
определената със заповед на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Счита, че не
е налице твърдяната празнота в нормативната уредба. Конкретизира, че ЗМВР въвежда
еднаква продължителност на работното време на служитЕ.те в МВР от 8 часа през деня и
през нощта в сравнение с чл. 140 ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2 ал. 1 ЗМВР на служитЕ.те от МВР. Не
споделя мотивите, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби,
която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Излага правен
довод, че нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, за които със
специален закон е въведена еднаква нормална продължителност на дневното и нощното
работно време от 8 часа. Позовава се на Решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. №786/2019
г. на Върховен касационен съд, IV ГО, Решение № 55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014
г. на Върховен касационен съд, 3-то ГО и Решение от 24.02.2022 г. по образувано дело С-
262/20 на Съда на Европейските общности
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Е. Д.
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
В съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита предявена
за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от 651,44 лева за 77,79 часа за
посочения в исковата молба. Искът за лихва за забава до датата на подаване на исковата
молба се счита предявен за сумата 156, 34 лева.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение
3
с ОД МВР – Бургас за периода от 20.07.2019 година до 09.07.2020 година. Не се спори, че е
полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се установява, че за периода от 20.07.2019 година до 09.07.2020 година ищецът е положил
544 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд е в размер от 621,79
часа за цЕ.я период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд
възлиза на 77,79 часа и трудовото възнаграждение е в размер от 651,44 лева. Лихвата за
забава за периода от 30.10.2019 година до 17.07.2022 година изчислена върху отделните
главници, представляващи сбор от възнаграждение за положен извънреден труд за
тримесечие, е в размер от 156,34 лева.
По делото не е спорно, че тази суми не са платени.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за
този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служитЕ. на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служитЕ. се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служитЕ. в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служитЕ. извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служитЕ. се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
4
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване
на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода, посочен в
исковата молба подзаконовият нормативен акт, който е действал, не е предвиждал правило
за преизчисляване на часовете нощен труд в дневен с коефициент, за разлика от действалата
преди това уредба на заплащането на възнагражденията за труд.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служитЕ.те в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служитЕ. и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на
закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск за присъждане на
главница е доказан по основание и размер.
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото
възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служитЕ. се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че датата на
падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния
5
период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода до датата на
подаване на исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на вещото лице
претенциите за лихва, изчислени върху главница в общ размер от 651,44 лева поотделно от
последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2019 година до
деня предхождащ датата на подаване на исковата молба на 18.07.2022 година са в общ
размер от 156,34 лева.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 18.07.2022 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава настоящият състав приема
следното:
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото. Видно от приложения към
делото договор за правна защита и съдействие уговореното и платено адвокатско
възнаграждение е в размер от 350 лева с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева за иска за главница и
държавна такса в размер от 50 лева за иска за лихва. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
извършване на експертизата, които са в размер от 150 лева. Общо задължението на
посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с адрес:
гр.София, ул. Патриарх Герман, № 202, представлявана от главен комисар Т.Г, да плати на
Д. А. А., ЕГН **********, от гр.Бургас, представляван от адвокат Е. Д., Адвокатска колегия
- Бургас, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, **, сумата 246
лева /двеста четиридесет и шест лева/, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 288 часа за периода от 20.07.2019г. до 09.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата
молба на 18.07.2022 година до окончателното й плащане, сумата 156, 34 лева /сто петдесет
и шест лева, тридесет и четири стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава,
изчислени от първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния период, в който е
положен извънредния труд, до датата на подаване на исковата молба или от 30.10.2019
година до 17.07.2022 година, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд
6
разноски в размер от 250 лева /двеста и петдесет лева/, от която сумата 100,00 лева /сто
лева/, представляваща дължима държавна такса и сумата 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7