Р Е Ш Е Н И Е
№
277
гр.
Велико Търново, 21.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 533/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Същото е образувано
по жалба от А.П.К. *** против Заповед № 22-0352-000087/10.07.2022 г. за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване регистрацията на ППП на
собственика му, който управлява същото след употреба на алкохол с концентрация
над 0,5 на хиляда за срок от 6 месеца“, издадена от мл. автоконтрольор в РУ –
Свищов към ОД на МВР – Велико Търново.
С жалбата и в съдебно
заседание приложената ПАМ се оспорва като издадена от некомпетентен орган,
доколкото не е ясно дали издателят й е надлежно оправомощен да издава заповеди
за прилагане на ПАМ от вида на процесната, особено в неработен ден. Твърди, че
ПАМ е приложена с нечетлива заповед, която не съдържа мотиви за избраната
продължителност на срока за прилагането на мярката. Счита, че заповедта е
немотивирана и недоказана, и защото се позовава на съставен АУАН, в който е
посочено, че концентрацията на алкохол е установена с техническо средство Дрегер
Дръг Тест с фабричен номер ARPL – 0250, докато в заповедта
за прилагане на ПАМ е посочено, че концентрацията на алкохол е установена с
техническо средство Дрегер Алко Тест с фабричен номер ARPL – 0250,
което прави неясно с какъв дрегер е тестван в действителност водача и за какво.
На следващо място, намира, че в АУАН и заповедта за прилагане на ПАМ не е
посочено коректно място на нарушението – в тях е означено, че то е станало на
ул. Цар Освободител, пред „Пощенска банка“, но банка с такова име не съществува
от много години, а и нейният офис се намира на ул. Хаджи Димитър 1 в гр. Свищов.
На последно място, оспорва и качеството си на надлежен адресат на заповедта с
мотива, че липсват доказателства за това, че именно оспорващият е собственик на
автомобила, чиято регистрация е прекратена. В съдебно заседание твърди и че
отнетото СРМПС е различно от това, което се отнася за притежавания от
оспорващия автомобил, доколкото са с различни номера. По тези съображения
намира, че неоснователно спрямо него е приложена процесната ПАМ и иска отмяната
й, и присъждане на направените разноски.
Ответната страна –
мл. автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, оспорва жалбата
като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на ПАМ.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед на
ответника № 22-0352-000087/10.07.2022 г. e приложена
ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППП – лек
автомобил БМВ М340i x Dri, с рег. № ***, спрямо собственика му – жалбоподателят А.П.К. ***, за
дето последният управлявал това ППС след употреба на алкохол с концентрация над
0,5 на хиляда за срок от 6 месеца.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 10.07.2022 г., около 12.50 часа, в гр. Свищов,
на ул. Цар Освободител, пред Пощенска банка, А.П.К. *** управлявал собствения
си лек автомобил БМВ М340i x Dri, с рег. № ***, с регистрация в Германия, като при проверка от
контролните органи на МВР на място, водачът е изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPL – 0250 и уредът отчел 1.49
промила концентрация на алкохол в кръвта, измерена чрез обема на издишания от
водача въздух с проба 346.
Това поведение на
водача било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и за
него бил съставен АУАН № 480942/10.07.2022 г. и приложена процесната ПАМ.
Посоченият АУАН (л. 5 от делото) е представен и приет като доказателство по
делото като част от преписката. В обстоятелствената част на този АУАН е
възпроизведена същата фактическа обстановка, но е посочено, че проверката на
водача се извършила с техническо средство Дрегер Дръгтест 7510 с фабричен № ARPL – 0250, който иначе отчел
концентрация на алкохол в кръвта 1.49 промила, измерена чрез обема на издишания
от водача въздух с проба 346, взета в 12:55 часа.
Според акта, по обяснения на водача за периода от 23 до 24 часа на 10.07.2022
г. е изпил 2 литра бира. Отбелязано е, че водачът приел показанията на техническото
средство за алкохола, като това е потвърдено собственоръчно с текст и подпис в
издадения междувременно Талон за медицинско изследване № 085412 (на л. 10 от
делото).
Не е спорно по
делото, че лицето се явило в ФСМП – Свищов в 13.25 часа, но отказало да даде
кръв за проба, като това се доказва от Протокола за медицинското изследване и
вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба
на наркотични вещества и техните аналози с амб. № 2763 (л. 11 от делото).
Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена на лицето лично в момента на издаването й.
Освен коментираните
до тук документи, от ответника като част от преписката е представил са приети
като доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед
няколко други такива за определяне на компетентни лица по контрола на
движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от типа на процесната,
удостоверение от 11.04.2018 г. за самоличността на началника на РУ – Свищов,
справка на нарушител, докладна записка относно спиране и проверка на водач,
ежедневна ведомост на личния състав, месечен график, отразяващ изпълнение на
служебните задължения от страна на органа, издал процесната заповед в деня на
нейното издаване и връчване и отнетото СРМПС с процесната заповед. По искане на
съда, ответникът е представил и доказателства за собствеността по отношение на процесното
МПС.
Като взе предвид
горното, настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти
и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от
друга - извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – младши автоконтрольор при ОД
на МВР – Велико Търново, РУ - Свищов. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица (ред. моя). Със Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на
служби за контрол по ЗДвП,
на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-2605/28.06.2022
г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на
издателя на акта – назначения по график за 10.07. младши автоконтрольор в
сектор Охранителна полиция в РУ – Свищов, за територията обслужвана от това РУ (т.
2.2), т. е. заповедта е издадена от компетентен орган, в служебно време
(въпреки че държавната служба принципно е непрекъсната).
Заповедта е издадена
в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, обуславяща
прилагането на процесната ПАМ – а именно управляването на МПС от неговия
собственик, след употреба на алкохол и начина, по който това е установено,
посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, който гласи: (За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки): „т. 2а. прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: …..
…б) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Вярно, е че сочената
като правно основание за прилагане на ПАМ норма съдържа няколко различни
разпоредби, които обосновават по отделно прилагане на процесната ПАМ и липсва
прецизиране в обстоятелствената част на оспорваната заповед на правното
основание за прилагане на процесната ПАМ, с посочване на конкретната хипотеза
от нормата на б. „б“. Това нарушение обаче не е съществено. Чл. 146, т. 3 от АПК сочи като основания за оспорване на административните актове съществено
нарушение на административнопроизводствени правила. Т.е. основание за отмяна е не всяко, а само
същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото
или отказано от него субективно право, т. е. само такова нарушение, което би
довело до друг, различен от направения от административния орган извод,
представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Не е такова нарушение липсата или грешната правна квалификация
на фактите в акта, защото правната квалификация не променя фактите, за които се
отнася. В този смисъл, каквито и неясноти, пропуски или грешки да са допуснати
в текстовата част на процесната заповед досежно сочените като относими правни
норми, те не могат да обосноват отмяната й.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в
съставения във връзка със същото нарушение АУАН. Настоящето производство е
самостоятелно, същото е административно и към него са неотносими изискванията
на ЗАНН. В този смисъл каквито и процесуални, и формални нарушения да има при
съставянето на АУАН те не могат да се отразят на настоящето производство. Видно
е, че действително в съдържанието на АУАН техническото средство, с което е констатирана
употребата на алкохол е посочено като Дръг тест, но както в процесната заповед,
така и в талона за изследването на водача, е посочено коректното име на
техническото средство – Дрегер алкотест. В тази връзка съдът намира, че
принципно посочването в името на техническото средство на думата „Дръг“ вместо „Алко“
в АУАН е техническо грешка, която не рефлектира върху показанията на самия
уред. Ясно е освен това, че концентрация на алкохол в кръвта изобщо не може да се
отчете с техническо средство Дрегер Дръгтест, а само с Дрегер Алко тест, като в
АУАН и Заповедта за прилагане на ПАМ самото техническо средство е еднозначно
индивидуализирано с фабричен № ARPL – 0250 и именно показанията на това техническо средство са
отразени в неоспорения от водача талон за изследване. В тази връзка следва да се
държи сметка, че водачът не само не е оспорил показанията на техническото
средство, като е отбелязал това със саморъчен текст и подпис в талона за изследването,
но и е отказал даването на кръвна проба въз основа на този талон след това в
ЦСНП в Свищов. На края, дори и да се игнорира процесния АУАН, съдът счита, че и
само последните две писмени доказателства - Талон за медицинско изследване №
085412 и Протокол за медицинското изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и
техните аналози с амб. № 2763 установяват безспорно – непротиворечиво и
категорично, твърдението в оспорваната заповед за шофиране след употреба на
алкохол от водача и в този смисъл заповедта е мотивирана (фактически и
доказателствено обоснована).
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта съдът намира следното: Според текстовата част на
процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е употреба на алкохол
на 0.5 промила. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката е установено нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за
административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният
надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при
условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а,
б. "б" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя (в този смисъл виж Решение № 1715 от 7.02.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 10196/2018 г., VIII отд.). В тежест на жалбоподателя, който
оспорва ПАМ е да опровергае релевантните за настоящето дело констатации в АУАН.
По повод оспорване на процесната заповед жалбоподателят не е ангажирал пред
съда никакви доказателства, оборващи констатациите на органа и съставения АУАН,
който по аргумент от чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с официална доказателствена сила (в този смисъл
вж. Решение № 15570 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2018 г., II о.). Съответно,
дори и служебно събраните от съда доказателства не опровергават данните на
техническото средство, а напротив – го подкрепят изцяло, защото по настоящето
дело е безспорно, че жалбоподателят нито е оспорил показанията на техническото
средство (изрично е написал обратното, че г иприема ), нито е дал кръвна проба
за опровергаването им. Принципно вярно е, че при оспорване на показанията на
техническото средство от жалбоподателя и даването на кръвна проба за химическо
изследване, законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи, но в
случай тези показания нито са оспорени своевременно и надлежно, нито са опровергани.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да приложи процесната
ПАМ. Следва да се подчертае, че самата ПАМ няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната
норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи
ПАМ, за компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да приложи посочената мярка. В тази връзка неоснователно е и
възражението за липсата на мотиви досежно продължителността на прилагането на
ПАМ. Ответникът дължи такива мотиви само, ако прилага ПАМ за срок над
минималния, предвиден в закона. Това е така, защото вече се посочи, че същият
няма право на преценка дали да приложи ПАМ или не, а само да определи нейният
срок. Този срок не може са е под законоустановения минимум и за приложение на
ПАМ в минимално определения срок мотиви не са нужни.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че същият не е надлежен адресат на процесната
ПАМ, доколкото липсват доказателства за качеството му на собственик на дерегистрираното
МПС. Адресат на ПАМ от вида на процесната е собственика на МПС, чиято регистрация
се прекратява. Според приетите по делото писмени доказателства – СРМПС и
Справка от системата на немската служба рег. № 127500-1561/09.09.2022 г. (л. 47
от делото) собственик н лек автомобил БМВ М340i x Dri,
с рег. № ***, с регистрация в Германия е А.П.К. *** и правилно
процесната ПАМ е адресирана до него.
Неоснователно се
поддържа и твърденето, че отнетото СРМПС с процесната ПАМ е различно то това на
оспорващия за процесния автомобил. Съдът изиска отнетото СРМПС в оригинал и
констатира, че номерът на свидетелството в заглавната му част е именно
посочения в разпоредителната част на процесната ПАМ – KN-K-O-062122-00023. Номерът ZBI ********* не е регистрационен
номер на свидетелството, а номер, поставен на гърба на същото, който отразява
друга регистрация на същото СРМПС. В този смисъл няма никакво несъответствие
между отнетото СРМПС и притежаваното от жалбоподателя, а и ако имаше такова, то
това означава, че настоящето дело е безпредметно, защото изобщо не му е отнето
притежаваното от него СРМПС.
На последно място,
неоснователни са и възраженията за некоректното посочване на мястото на
извършване на нарушението. От значение за административното производство (каквото
е настоящето) е териториалната компетентност на издателя на заповедта за прилагане
на ПАМ, доколкото ЗДвП не установява (за разлика от ЗАНН) изискване да се посочи
къде точно е извършено нарушението, за преустановяване на което е предприета
процесната ПАМ. По делото не е спорно, че нарушението, за чието преустановяване
е приложена ПАМ е извършено в гр. Свищов, но конкретно на коя улица в града дори няма значение
в случая. Но всъщност неоснователни са възражения, че мястото не било
определено еднозначно, защото в АУАН и Заповедта за прилагане на ПАМ то е
посочено много подробно като „ул. Цар Освободител, пред Пощенска банка“. Не е вярно,
че Пощенска банка не съществувала от години. Видно от сайта на банката, именуван
именно www.postbank.bg, в раздел „За нас - Пощенска банка (бел. моя)“ е посочено, че „Пощенска банка (бел. моя) с юридическо име „Юробанк България“ АД е
четвъртата по активи банка в България с широко клонова мрежа.“ В този смисъл
използването на името „Пощенска банка“ е абсолютно коректно, а реално отразява
и чисто визуалното обозначение на банката, пред чийто офис е констатирано
нарушението. Действително, административния адрес на Пощенска банка в гр. Свищов
е ул. Хаджи Димитър № 1, но тази улица пресича ул. Цар Освободител, като точно
на така формирания от пресичането на двете улици (Цар Освободител и Хаджи Димитър)
ъгъл се намира офиса на Пощенска банка. Следователно, напълно възможно и ясно
е, че движейки се по ул. Цар Освободител, процесното МПС достига до Пощенска
банка (но без да завива от или към ул. Хаджи Димитър, където е входа на същата
и административния й адрес) и на това място жалбоподателят е възможно (като
местоположение) да извърши процесното нарушение.
На края, оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на
участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други
нарушения на правилата на Закона за
движението по пътищата.
Предвид изложеното и
в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК
и жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноски е неоснователна.
Ответникът не е сторил и претендирал такива, поради което такива и не му се
следват.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата А.П.К. *** против Заповед №
22-0352-000087/10.07.2022 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Свищов към
ОД на МВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: