№ 296
гр. Варна, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000377 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на Земеделски институт – Шумен, представляван от адвокат Л. П. и
адвокат С. Б. срещу решение № 12/30.04.2025 година по търг. дело № 44/2024
година на ШОС, с което е прогласен за унищожаем договор № С135708 от
20.03.2024 г., сключен между Земеделски институт – гр. Шумен, ЕИК
*********, в качеството му на възложител и „Бивена“ ЕООД, ЕИК *********,
в качеството му на изпълнител, по силата на който последният се е задължил
да достави на възложителя срещу заплащане „минерални торове“ , наричани
за краткост в договора „стоки“, описани по вид и цена в техническо и
ценовото предложение (Приложение № 2 и № 3), неразделна част от договора,
на основание чл.224, ал.1, т.3 във вр. с чл.119, ал.1, т.3, б. в“ ЗОП.
Въззивната страна намира решението за недопустимо,
незаконосъобразно и необосновано. Възражението по допустимостта на иска е
свързано с липсата на процесуална легитимация на ищеца, който не притежава
някое от качествата на заинтересован кандидат и/или заинтересован участник,
както и не е страна по процесния договор между възложителя и изпълнителя,
поради което се твърди, че за страната липсва и правен интерес от
обжалването. На следващо място исковата претенция се определя като
неоснователна, като се акцентира върху неправилното позоваване от страна на
първата инстанция на провело се административно производство пред КЗК и
постановени решение № 461/09.05.2024 година, от страна на контролния орган
в административната фаза. Според въззивника КЗК се е произнесъл по жалба
1
на ищеца, която е просрочена, като отделно от това се позовава на липсата на
сила на пресъдено нещо на решението с което органът се е произнесъл, която
да обвързва гражданския съд. Намира за нереализиран състава на
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗОП, доколкото ищецът е взел участие
в процедурата по избор на изпълнител, офертата му е разгледана от
възложителя и с оглед на основния критерий за оценка на офертите - най-
ниска предложена цена, ищецът е класиран на второ място. Позовава се на
информацията на решение № 1203-8/05.03.2024 година на възложителя,
отразяващо процедурата на публично състезание за възлагане на обществена
поръчка. Възразява срещу възможността на ищеца да изпълни евентуално
възложената поръчка, доколкото не разполага с налични торове, предмет на
възлагането, които следва и да са в подходяща разфасовка и с подходящ срок
на годност. В този смисъл твърди, че интересите на възложителя биха били
нарушени, защото предмет на възлагането са стоки, които се ползват в
определени агротехнически срокове, които не могат да се отлагат. На
последно място поддържа възражението си за прекратяване на действието на
процесния договор към 28.10.2024 година, поради което същият вече няма
действие между страните, което е видно от регистър за обществени поръчки и
направеното там обявление. Поради това иска отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноски сторени от страната. Идентично
становище се поддържа от процесуалните представители на въззивника в
съдебно заседание.
Насрещната страна по спора е подала писмен отговор в предвидените за
това срокове, в който оспорва жалбата, която намира за неоснователна.
Намира обжалваното решение за допустимо, доколкото легитимацията на
ищеца произлиза от прекия интерес да се поправят последиците от правното
поведение на възложителя, което изпълва изискванията на чл. 119, ал. 1 т. 3 б
„в“ ЗОП. Позовава се и на дефинитивните разпоредби на § 2 от ДР на ЗОП. По
основателността на спора, намира жалбата подадена пред КЗК за допустима,
въпрос, който е поставен и обсъден в решението на административния орган.
Възраженията отправени от въззивника по хода на процедурата по обществено
възлагане, намира за неотносими към настоящия спор, доколкото с подобни
възражения се цели единствено пререшаване на въпроси, свързани със
законосъобразността на проведената обществена процедура. Предпоставките
закрепени в материалните разпоредби на ЗОП намира за реализирани, което
води до основателна искова претенция. Иска жалбата да се отхвърли като
неоснователна и присъждането на разноски сторени от страната. Идентично
становище се поддържа от процесуалния представител в съдебно заседание.
В подготвителното съдебно заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната
жалба е преценена от съдебния състав за процесуално допустима и редовна,
направено е произнасяне по направените с въззивната жалба доказателствени
искания, които са оставени без уважение.
В проведеното открито съдебно заседание към въззивната жалба се е
присъединил „Бивена“ ООД, на основание чл. 265, ал. 1 ГПК. В съдебно
2
заседание процесуалният представител на присъединената страна пледира
срещу ангажирането на отговорността на дружеството наред с ответника по
спора, в т.ч. и за разноски. Моли да се приеме от съда, че неправилно са
конституирани като страна по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Решенията на първоинстанционния съд, съдържат реквизитите по чл.
236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск
е надлежно упражнено. Решението на първоинстанционния съд е
действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК
№1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявения конститутивен иск по чл. 119,
ал. 1, т.3, б. „в“ от ЗОП вр. чл. 224, ал. 1 т. 3 ЗОП, за унищожаване на договор,
сключен между ответниците Земеделски институт – Шумен и „Бивена“ ЕООД.
В исковата молба на „Нитроферт“ ЕООД се излагат твърдения, че
дружеството е участвало в процедура по възлагане на обществена поръчка
открита от ответника Земеделски институт – Шумен (ЗИ – Шумен), в
качеството на възложител, с предмет „Доставка на минерални торове“, като в
процедурата взел участие и другият ответник - „Бивена“ ЕООД. Сочи се, че с
решение на директора на ЗИ – Шумен е обявено класиране на участниците,
като за изпълнител е избрано ответното дружество, а ищецът е класиран на
второ място. Твърди се за последвало обжалване на процедурата по възлагане
по административен ред пред КЗК, като ищецът се позовава на влязло в сила
решение на контролния орган, с което е отменено решението на директора на
учреждението, възложител на обществената поръчка. Преди произнасянето на
административния орган, в нарушение на правилата предвидени в ЗОП,
възложителят е сключил договор за обществена поръчка с другия ответник по
спора, като е възложил доставката на торове. Поради това ищецът иска
прогласяване унищожаемост на въпросния договор между ответниците.
Липсва спор между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства, че с Решение изх. № 1203-3/18.01.2024 г. е открита
процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет доставка на
минерални торове за нуждите на института, с прогнозна стойност 189 200 лева
без ДДС. Няма спор, че в процедурата са участвали ищецът и ответника
„Бивена“ ЕООД. След обявяване на класирането на участниците, за
изпълнител е обявен „Бивена“ ЕООД, като с него е сключен договор за
възлагане на обществена поръчка от 20.03.2024 година, с предмет доставка на
минерални торове. Проведено е производство по обжалване на решението за
определяне на изпълнител пред КЗК, по жалба на ищеца „Нитроферт“ ООД. С
Решение № 461 от 09.05.2024 година, контролният орган КЗК е отменила
Решение № 12 03-8/05.03.2024 г. на директора на Земеделски институт –
Шумен за определяне на изпълнител в процедурата на „публично състезание“
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на минерални
3
торове“, открита с Решение № 1203-3/ 18.01.2024 г., вписана под уникален
номер в ЦАИС ЕОП 00724-2024-0001. Тези факти и обстоятелства се приемат
като безспорни в производството.
За постановяване на въпросното решение на КЗК, страните са уведомени
на 14.05.2024 година, като от писмо изх. № ДИП-429/КЗК-233/2024 г. от
17.07.2024 г. се установява, че към 15.07.2024 година няма подадена жалба
срещу решението. Няма твърдение от ответната страна за обжалване на
решението на КЗК и към настоящия момент.
Унищожаемостта на договорите за обществена поръчка може да бъде
релевирана само по исков ред, в посочените от закона преклузивни срокове,
което е отклонение от общия режим на унищожаемостта, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, поради което нормите на ЗОП са специални относно
предмета, основанията, сроковете и реда за прогласяване унищожаемостта на
договорите за обществени поръчки. За случая нормата на чл. 225 ЗОП
предвижда двумесечен срок от публикуването на обявление за възлагане на
поръчка в РОП, а когато възложителят е сключил договор или рамково
споразумение, преди приключване на производство по обжалване, срокът за
искане на основание чл. 119, ал. 1, т. 3 от ЗОП да е два месеца от влизането в
сила на решението, с което е отменен обжалваният акт на възложителя, което в
процесния случай е налице и искът е предявен в предвидения преклузивен
срок. Отмяната на процедурата за възлагането на обществената поръчка от
КЗК не води до автоматично дерогиране на сключения договор за възлагане на
обществена поръчка, сключен между ЗИ - Шумен и „Бивена“ ЕООД, а следва
да се проведе успешно доказване по предвидения специален ред в чл. 119, ал.
1, т. 3 вр. чл. 224 ЗОП. Такат ищецът е легитимиран да води настоящия иск
съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗОП, като
заинтересован участник в развилата се процедура за определяне на
изпълнител, а интересът му произтича от необходимостта да се поправят
резултатите от правното поведение на възложителя, чрез твърдяното
опорочаване на процедурата по сключване на договор и постигайки
последиците по чл. 226 от ЗОП.
По правилността на решението, настоящата инстанция е ограничена от
пределите на възраженията във въззивната жалба. Както сочи чл. 119, ал. 1 т. 3
б. „в“ ЗОП унищожаеми са договорите за възлагане на обществена поръчка,
когато са сключени преди влизане в сила на акта на възложителя, с който се
определя изпълнител. Разглежданият случай е такъв, поради сключен договор
преди приключване на производство по обжалване. Въпросът с допустимостта
на подадената пред КЗК жалба е разгледан от комисията в развилото се
административно производство и е окончателно разрешен с влизането в сила
на постановения административен акт. Доколкото не се оспорва валидността
на административния акт, по аргумент от чл. 17, ал. 2 от ГПК е извън
пределите на настоящия контрол възможността за инцидентно произнасяне по
Решение № 461 от 09.05.2024 година, в т.ч. и по въпросът със срочността на
жалбата на „Нитроферт“ЕООД против решение № 1203-8/05.03.2024г. на
4
Директора на Земеделски институт – гр. Шумен. Възражения свързани с
нарушение на процесуалния закон (свързани със сроковете за жалба пред КЗК)
и материалния закон (липса на процедурни нарушения по ЗОП от
възложителя) е следвало да се обосноват и поддържат в производството
проведено пред КЗК, съответно страната да се възползва от възможността за
съдебен контрол на решението, с което органът се е произнесъл (чл. 216, ал. 1
ЗОП).
Именно поради стабилизирането на Решение № 461 от 09.05.2024
година, следва че възложителят е нарушил общата забрана на чл. 112, ал. 8
ЗОП, като не е изчакал всички решения по процедурата по избор на
изпълнител да влязат в законна сила. Настоящият конститутивен иск е
предявен в преклузивните срокове предвидени в чл. 225, ал. 2 ЗОП, на
18.07.2024 година. Поради това фактическият състав визиран в разпоредбата
на чл. 119, ал. 1 т. 3 б. „в“ вр. чл. 224, ал. 1 ЗОП е реализиран.
Възражението относно възможността на ищеца да изпълни евентуално
възложената поръчка са неотносими към предмета на спора по предявения
конститутивен иск.
Последващото публикувано в ЦАИС ЕОП обявление за приключване на
договора (от 11.11.2024 година) не влияе на основателността на исковата
претенция и търсеното с нея отпадане с обратна сила на правните последици
по сделката. Макар и да не е индивидуален административен акт по чл. 22
ЗОП, това уведомление представлява отчетен документ подаван от
възложителя по повод възложената работа между страните по договора.
Сключеният възмезден писмен договор по реда на закона между възложител и
изпълнител е договор за обществена поръчка - § 2, т. 4 ДР на ЗОП. В раздел ІІ
на Глава тринадесета "Договор за обществена поръчка" са регламентирани
правилата за този вид договор, в това число и специални такива за неговото
прекратяване, извън тези, предвидени в закон, договор или споразумение – чл.
118, ал. 1 ЗОП. В отклонение от разпоредбата на чл. 32 ЗЗД, законодателят е
предвидил възможност и за посочена в ЗОП категория лица, при наличие на
определени в закона предпоставки, да предявяват конститутивни искове за
унищожаване на договори за обществена поръчка, независимо, че тези лица не
са страни по договорите, респективно е несъмнено, че приложението на чл. 35
ЗЗД във визираните хипотези е несъвместимо с предвидената възможност.
Така последващи сключването на унищожаемия договор действия на страните
по това правоотношение, изразяващи се в изпълнение на задълженията по
договора или в писменото му потвърждение, не са в състояние да осуетят
успешното провеждане на исковете. В този смисъл оплакванията във
въззивната жалба по допустимостта на произнасянето на първата инстанция,
при прекратен поради изпълнението му договор по ЗОП, не се споделят от
настоящия състав. Приемането на тезата на въззивника би означавало, че
всеки участник или кандидат в процедура по цитираните норми на ЗОП, би
загубил легитимацията си, ако до завеждане на иска или до произнасянето на
съда по конститутивната претенция, договорът бъде изпълнен, макар и от
5
порочно избран изпълнител.
Поради изложеното въззивният съд намира исковата претенция за
основателна, а при съвпадение правните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззивниците не се следват разноски.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в преклузивните срокове за това, представен е списък по чл.
80 ГПК (л. 42 от делото) и доказателства за сторените разноски (л. 47 – л. 48
от делото). Липсват искания по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноски се следват в
размера, в който са претендирани от 14 616 лева, като следва да се заплатят от
подалия въззивната жалба и присъединилия се към нея втори ответник
„Бивена „ЕООД.
По изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/30.04.2025 година по търг. дело №
44/2024 година на Окръжен съд Шумен.
ОСЪЖДА Земеделски институт – гр. Шумен, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“, № 3 и
„Бивена“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул. „Орфей“, № 1, вх.А, ет.1, ап.2 да заплатят на „Нитроферт“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1172, район
„Изгрев“, ул. „Николай Хайтов“, № 34, ет.1 сумата от 14 616 лева
/четиринадесет хиляди шестстотин и шестнадесет лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6